№ 416
гр. П., 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20235200500382 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателя И. Д. К. ред.пр. се явява лично и с адв. К. С. редовно
упълномощен.
Ответницата А. Д. Н. ред.пр. не се явява. За нея се явява адвокат С. В.
редовно упълномощен.
Адв. С. : - Да се даде ход на делото.
Адв.В. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 516/15.05.2023 г. на РС П., постановено по гр. д. №
3221/2022 год. по описа на РС – П., съдът е приел за установено по отношение
на И. Д. К. ЕГН ********** с адрес :гр. П., ул. „ Т.К.„ № 49, че А. Д. Н. ЕГН
********** с адрес с. Щ, общ. Л., ул. „В. „ № 27 е собственик на реална част
от УПИ 11-426,427 в кв. 7 по регулационния план на с. Щ, общ. Л. , обл. П. с
площ от 48,00 кв. м. , която се владее на място от ответника, повдигната в
жълто и синьо и очертана с черна линия на скицата на Вещото лице Генов и е
1
осъдил И. Д. К. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.„ Т.К.„ № 49, по реда на
чл.108 ЗС да предаде на А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес с. Щ, общ. Л., ул.
„В.„ № 27 владението върху тази реална част, като скицата на вещото лице
приподписана от съда да счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪДИЛ е И. Д. К. ЕГН ********** с адрес гр. П. , ул. „ Т.К. „ № 49
да заплати на А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес: с. Щ, общ. Л., ул. „В. „ № 27
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1060,00 лв. представляваща
направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от И. Д. К. чрез пълномощникът му адв. К. С. - П., Твърди, че
решението е неправилно, с искане то да бъде отменено изцяло, евентуално
отчасти, вместо което да се постанови ново решение по съществото на спора.
Претендира и разноски за двете инстанции.
Твърди се, че съдът е уважил иска изцяло, без да се е произнесъл по
направените възражения от страна на ответника, както по допустимостта на
направеното увеличение на иска, така и по основателността му.Твърди се
още, че съгласно заключението на в.л. Борислав Генов раздел V,точка 3 -
ответника владеел площ от 48 кв.м, изчислен като сбор от - 1. Навес/гараж/ от
19.80 кв.м, незастроено дворно място от 12.20 кв.м от предаваемото място и
незастроено място от 16.00 кв.м извън придаваемото по плана от 1951 г. части
от съседния имот към имота на ищцата. В точка 4, в.л. бил посочил, че
създадените регулационни отношения между двата имота е повдигнал в
жълто, като е представил и е била приета и не оспорена от страните цветна
скица, отразяваща текстовата част от заключението. В заключението само
навеса/гаража/ от 19.80 и незастроеното дворно място от 12.20 кв.м /т.З и т.4
от заключителната част на в.л. били оцветени в жълто /общо 32 кв.м/, а съдът
е уважил иска в по- голям размер, а именно - за 48 кв.м. Твърди се, че
решението е необосновано. Освен това съдът при съществени нарушения на
ГПК и ЗУТ е приел за установено и осъдил ответника да предаде на ищцата
владяната от него реална част от 48 кв.м, без да мотивира защо прием, че
незастроено място от 16.00 кв.м извън придаваемото място от УПИ Н-426,427
е собственост на ищцата. Представения протокол с исковата молба по чл.265
от ПП на ЗТСУ /отм/ също установявал, че от имот пл.№335 на Асен Събев
Хризтосков /Газепов/ дядото на ответника се придават по регулация към имот
2
И-427, 426 на Димитър Спасов Вучков /баща на ищцата/ част от имот от 60
кв.м. като в тези 60 кв.м не са включени процесиите 16.00 кв.м., тъй като те
били извън имот пл.№ 335. Тези 16 кв. не били оцветени в жълто по скицата -
неразделна част от заключението на вещото лице и решението на съда.На
второ място се твърди, че в нарушение на ГПК съдът не се бил произнесъл по
допустимостта на допуснатото увеличаването на иска от 30 кв.м на 48 кв.м.
Твърди се, че в съдебното заседание са възрзазили, че няма внесена
допълнителна д.т. за исканото увеличение /протокол №284/21.02.2023 г/ и
доводът на пълномощника на ищеца бил, че такса не внася защото" като се
съберат двете суми дължими за д.т. интересът бил далеч под минимума на
вече внесената д.т. , което е в противоречие с ГПК. Считат, че съдът се е
произнесъл плюс петитум, като се е произнесъл за 18 кв.м, а не за
първоначално предявената претенция от около 30 кв.м.
Моли съдът да отхвърли така предявения осъдителен иск за
собственост като неоснователен.Предявения ревандикационен иск бил с
правно основание чл.108 от ЗКС, за предаваемо по регулация дворно място от
около 30 кв. м, увеличен в първото открито с.з от 21.02.2023 г на 48 кв. м./ с
18 кв. м. повече. За да уважи иска съдът бил приел/стр.7 от решението/ че по
делото липсвало проведено отчуждително производство приключило със
заплащане на обезщетение за придаваемото се по регулация място и
безспорно установено фактическо заемане на придадените части на ищцата,
като от заснемането са изтекли повече от 10 години, към датата на влизане на
ЗУТ/31.03.2001 г . Приел бил, че бащата на ищцата е заел това придаваемо
място и е упражнявал фактическа власт за повече от 10 години, което е било
срутено към 1998 г. когато ответника бил построил навеса/ гаража/, поради
което отчуждителното действие на регулацията не било отпаднало и правото
на собственост върху тази реална част от парцела била придобита по силата
на регулацията, а не по придобивна давност. Твърди се, че изводите на съда
били необосновани и в нарушение на ГПК. Нямало безспорност на
установеното фактическо заемане на придадените части по регулация. Твърди
се, че с писмения отговор по реда на чл.131 от ГПК са оспорил и по
основание и по размер предявения иск. Съдът бил кредитирал единствено
показанията на св. Н., който заявил, че е участвал в поставянето на телена
ограда преди да се построи къщата през 1981-1982 г. година или две, когато
са били набити колчета от техническа служба. Съдът бил цитирал
3
свидетелските показания на св. Й. и Ч., но само досежно построяването на
гаража, а не и за съществуването на телена ограда, за която св. Ч. бил
категоричен, че изобщо не е поставяна - нито през 1979 год когато е влязъл в
казармата, нито след това, като се е уволнил през 1981 г. Между двата двора и
преди и сега си е имало и има само каменна ограда - суха зидария, която
помни от дете и тази ограда никога не била променяна. Св. Н., който бил
заинтересован от изхода на делото - защото е съпруг на ищцата и е
съсобственик по силата на представения възмезден договор за доброволна
делба, при която имота е поставен в дял на съпругата му и той е СИО. Твърди
се, че съдът е кредитирал изцяло и представеното по делото писмо изх.
№70/10.05.2001 г с което кмета на селото е наредил на Д.В. да освободи
заетото придаваемо място. Според съда това доказателство установявало по
категоричен начин, че Д.В. е заел това придаваемото място, построил е ограда
и е построил къщата си върху част от него. Твърди, че изводите на съда са
необосновани. В представеното по делото писмо се искало от Д.В. да
представи доказателства за плащане на придаваемите по регулация място от
два съседни имота - имот 334 - собственост на н-ци на Събо Хр. Газепов и
имот - 335 - собственост на н-ци на Асен Събев Газепов. То касаело
ангажиране на административна отговорност по отношение на струпан
материал в имота, който е следвало да премести, но не, и че той е завладял
цялото придаваемите места от двата съседни имота. Твърди се, че ако съдът е
обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, отчитайки
заинтересоваността на свидетеля Н., и е кредитирал показанията на св. Ч., че
метална телена ограда никога не е поставяна /махана поради което и няма
заемане на придадените части от Д.В., съдът сигурно е щял да достигне до
други изводи, а именно, че искът за собственост не бил доказан по безспорен
и категоричен начин - нито по силата на регулацията, тъй като тя не била
приложена.Считат, че неправилно съдът е отказал приложение на § 8, ал.1 от
ПР на ЗУТ, тъй като отчуждителното действие на влезлия в сила през 1951 г.,
но не приложен дворищно регулационен план за заемане на част от
придадения поземлен имот се прекратявал автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по § 8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ
/сега § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на не приложения дворищно
регулационен план. В нарушение на закона не бил приложил изключението
по чл.200 ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.17 ал.2,т.2 от ЗУТ, като е приел, че по
4
давност не може да се придобие част от парцел. Съдът не е дължал сметка, че
ПУП от 1951 г. е първия и единствен, поради което изключението на чл.200
ал.2 от ЗУТ било приложимо в настоящия случай. Претендира присъждане
сторените разноски по делото за двете инстанции. Няма доказателствени
искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. Д.
Н. - чрез пълномощникът й адвокат С. В.. Оспорва подадената от ответника
по делото въззивна жалба. Твърди, че е неоснователно оплакването за
процесуално нарушение във връзка с допуснатото увеличение на иска - от 30
кв.м. -на 48 кв.м. без да са на лице законовите предпоставки за това, което
било довело до произнасяне „ плюс петитум „ за 18 кв.м. Неоснователно било
и оплакването за уважаването на иска в останалата му част, тъй като според
жалбоподателя по делото липсвала „ ...безспорност на приетото с решението„
че е на лице прилагане на дворищната регулация чрез фактическо заемане на
придадените части и владение на същите за период повече от десет години.
Този извод противоречал на установеното от свид. Й. и Ч., чиито твърдения в
нарушение на процесуалните правила съдът изобщо не бил обсъждал по този
въпрос. Няма доказателствени искания.
Адв.С. : - Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
Адв.В. : - Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.С.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и отмените
решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във
въззивната жалба. Представям писмена защита. Моля за присъждане на
разноските. Представям списък на разноските.
Адв.В. : - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. Моля да ни присъдите разноските за тази
инстанция. Изготвил съм писмена защита, която представям. Правните и
фактическите моменти, които са от значение по спора са многоборйни.
Предмет на делото е реална част от регулиран поземлен парцел, който се е
5
предал към имота на бащата на доверителката по плана по 1951 г. Тя се
оплаква, че ответника след като е починал баща й, използвайки това, че имота
е останал без надзор на близки хора ищецът е преместил оградата, която е
била поставена в съответствиес дворищнорегулационния план. Принципният
въпрос по делото е приложена ли е регулацията. Защото дворищната
регулация макар да има непосредствено отчуждително действие, тя все пак
няма окончателно действие докато не бъде приложена. Съдът обсъждайки
доказателствата по делото е приел, че твърдението на доверителката, че
нейният баща е платил онова, което е бил задължен да плати по протокола за
оценка, не са се намерили документи, които да удостоверяват този факт и за
това като допълнително основание е казано, не зависимо от това регулацията
е приложена след завладяването на имота още тогава. Непосредствено след
протокола за оценка се завладява мястото и се поставя се въпроса може ли да
се приложи регулацията след завладяването. Има тълкувателно решение,
което не е много категорично по този въпрос, но след него излезнаха много
решения на ВС, които се позовават на това решение. Казват, единият от
начините да се приложи дворищна регулация е да се завладее онова, което се
е предало по регулация и да се владее повече от 10 години и точно този факт
по делото е установен със съответните доказателства. Вторият въпрос:
понеже се твърди, че след като е починал бащата на доверителката и тя е
станала собственик за доброволна делба с останалите негови наследници
ищецът е завладял обратно част от онова, което се е предавало от имота на
дядо му към имота на бащата на моята доверителка. Той твърди, че като е
завладял тази част и е завладял като собственик и е придобил собствеността
на давностно владение на онова което си е върнал. Това е невъзможно. Съдът
се е произнесъл, че това е невъзможно. Цитирано е онова решение, което е
неправилно, но в защитата си съм го засегнал и Вие ще проверите. Тези са
двата основни въпроса по делото. Това е невъзможно да стане, категорично
при действието на ЗУТ включително и въз основа на изключението по чл. 200
от същия закон, защото той има предвид имоти, които са не урегулирани до
тогава, а не имоти, които са урегулиран и след това регулацията е претърпяла
фактическите изменения. Представям писмената защита и съдебна практика.
Реплика адв. С.: - В жалбата съм изложил и това ми е възражението, че
по делото не е доказано, че имотът е завладян, защото съдът не е кредитирал
показанията на нашите двама свидетели, които категорично твърдят, че
6
изобщо не е поставяна такава ограда, а старата ограда така си стои и в една
част е като купчина камъни. Съдът изобщо не го мотивирал, като е дал вяра
само на съсобственика и съпруга. Съдът е дал вяра само на собственика.
Дуплика адв. В.: - Аз се изненадах когато видях, че съдът е споменал
двамата свидетели на ищеца, но не е казал какво установяват за завземането
на имота, не е обсъждал този факт, наистина има пропуск. Ако ги беше
обсъдил вероятно щеше да стигне до същия извод, защото кои са тези двама
свидетели. Единият свидетел, на когото не помня името когато се яви пред
съда за това какво знае. Съдът го запита дали е осъждан, понеже знам, че е
осъждан и какво се установи, че този свидетел е осъждан 13 пъти. Не може да
вярваме на свидетел, който така упорито лъже по един въпрос, който ще го
представи в неблагоприятна светлина защото е осъждан многократно.
Неговата биография съдебна е за „завиждане“. Другият свидетел е неговия
първият братовчед, които казва неща, които си противоречат имало каменна
ограда между двете дворни места преди регулационните промени. Тази
каменна ограда вече не съществува имало купчина от камъни, но той не
виждал сега какво е положението. Ами този свидетел ще каже това, което му
е казано да каже защото не е видял какво пише в протокола за оценка. Между
двете места няма каменна ограда, а кирпичена от 10 метра. Първо първи
братовчед, второ сам си противоречи, трето казва нещо, което противоречи на
писмени доказателства, за това не трябва да се вярва на тези свидетели.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.55
часа.
Председател: _______________________
7
Секретар: _______________________
8