№1559
Гр. Пловдив, 02.10.2023 год.
Административен съд – Пловдив, I състав, в публично съдебно
заседание на четвърти септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 915 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 ал.1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл.) във
връзка с чл.145 -178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.А.Г., ЕГН
**********,***, чрез адв. И.П., със съдебен адрес:***, офис № 2, срещу Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № К-500/22.03.2023 г. на кмета на община
Карлово, с която на Г., на основание чл.90 ал.1 т.4 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/ е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг
за срок от 1 година“ или понижение от III младши на ранг IV младши за
срок от една година, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.89
ал.2 т.1 от с. з.
В жалбата се твърди, че издаденият от кмета на община Карлово административен
акт е незаконосъобразен. На първо място, твърди се, че актът е издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като дисциплинарно
наказващият орган/ДНО/ не е спазил процедурата по чл.93 ал.1 от ЗДСл, да
проведе изслушване и да състави протокол или друг подобен документ, както
и че жалбоподателят не е бил изслушан и
от дисциплинарния съвет по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДСл. На второ място се
сочи, че в процесната заповед е описано при пълна липса на последователност
изложение, което не дава възможност да се направи преценка нито на направените
изводи, нито на описаната фактическа обстановка, както вида и размера на
наказанието. Твърди се още, че не е спазена нормата на чл.89 от ЗДСл, тъй като
не е посочено в какво точно се състои „неизпълнението на служебните задължения“.
На следващо място се посочва, че в конкретния случай липсва нарушение, за което
да се ангажира дисциплинарната отговорност на Г., тъй като не е изяснен въпроса,
кога последната е изготвила справката и кога е предадена в деловодството за
администриране и изпращане, т.е . заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка, което е основание за отмяна на оспорения административен
акт. В жалбата се сочи и нарушение на чл.97 ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като
липсва точно описание на нарушението, датата и кои служебни нарушения са били
осъществени, както и на чл.91 ал.1 от ЗДСл, тъй като от изложените мотиви не
става ясно каква е тежестта на нарушението, колко тежко е то, как се е отразило
на община Карлово и какви са последиците
настъпили от това нарушение. Иска се отмяна на акта и се претендират
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адвокат П., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Ответникът – кмет на общ. Карлово,
редовно призован, се представлява от началник сектор „Правно и нормативно
обслужване“ при община Карлово, който моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна, и да потвърди оспорения акт, като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че М.А.Г.,
към момента на издаване на процесната заповед работи при ответника по служебно
правоотношение на длъжност „старши юрисконсулт“ в сектор „Правно и нормативно
обслужване“ /ПНО/ при общ. Карлово.
На 13.02.2023 г. началник сектор
„ПНО“ при общ. Карлово депозира пред кмета на общината докладна записка № 93-00-348/13.02.2023
г. /л.23/, с която го уведомява, че във връзка с постъпило писмо вх. №
11-00-18/10.01.2023 г. от Районна прокуратура /РП/ – Пловдив, за предоставяне
на справки за 2020, 2021 и 2022 г. за издадени, влезли в сила, отменени,
невръчени наказателни постановления, както и предприети изпълнителни действия
по влезли в сила НП и събрани глоби, в срока за изпращане – 08.02.2023 г. не е
изготвен отговор и не е изпратен. Отговорът е изведен през системата „Акстър“
на 09.02.2023 г. В същото време Г. е в законоустановен отпуск от 07.02.2023 г.,
като същата е планувала прием в лечебно заведение от 08.02.2023 г., за което не
е уведомила началник сектор „ПНО“ за неизпратения отговор до РП – Пловдив, с
оглед проследяване неговото движение и спазване на дадения срок. В докладната
записка се посочва и друго неизпълнение на поставени на Г. задачи, а именно: -
съгласно задача с № 90-00-304/14.02.2022 г. последната е следвало да попълни
своевременно справка за движението по административнонаказателните
производства, като такава е попълнена на 07.02.2022 г.
Предвид горните факти, в докладната се посочва, че от
страна на Г., се наблюдава тенденция по неглижиране на поставените задачи, незачитане
на всякакви правила и норми при работа в администрацията и явно демонстриране
на недосегаемост при неизпълнение на поставените задачи, като се предлага на
кмета на община Карлово да предприеме ефикасни мерки по отношение на Г., с
оглед изключително голямата натовареност на сектора. Или иначе казано, докладната
записка е предоставена по компетентност.
На 07.03.2023 г. до лицето М.А.Г. *** е отправено
искане за даване на обяснения № 93-00-348(1) от 07.03.2023 г. (л.25)
На 08.03.2023 г. длъжностното лице депозира пред кмета
на община Карлово обяснения № 93-00-348(2) /л.26), в които се описват фактите и
предприетите действия от страна на Г..
От така представените обяснения от М.Г.,
се установява, че е получила за изпълнение писмото на РП – Пловдив на
11.01.2023 г. и е започнала работа по изготвяне на справките и писмото. В
срока, предоставен за работа, справките и писмото няколкократно били връщани за
различни корекции и поправки, и след последната корекция на 03.02.2023 г. -
петък, Г. оставила документите в деловодството за съгласуване. В обясненията си сочи, че след като писмото
със справките не й е било върнато за корекции на 06.02.2023 г., макар и в
законен отпуск, същата е посетила работното си място, за да провери до къде е
движението на преписката, при което се оказало, че същото е придвижено.
Впоследствие разбрала, се писмото е изходирано на 09.02.2023 г., поради което
счита, че с горните действия/бездействия не е извършила нарушение на служебните
задължения или нарушаване на трудовия ред в общ. Карлово.
На 09.03.2023 г. кметът на община
Карлово издава Заповед № РД-274 (л.27), за образуване на дисциплинарно дело за
извършено дисциплинарно нарушение от М.Г. и е указан 7-дневен срок, в който
същото да приключи е му се представи предложение за вида и размера на
наказанието.
На 17.03.2023 г. дисциплинарният съвет
при община Карлово се събира на заседание, резултатите от което са обективирани
в Протокол№ 1/17.03.2023 г., и след запознаване с представените писмени обяснения
на лицето от 08.03.2023 г. и останалите материали по преписката, взема
единодушно решение, че се установява по безспорен начин, че са налице допуснати
нарушения и предлага, на лицето да бъде наложено дисциплинарно наказание, на
основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл – „понижение в ранг за срок от 1 година“.
На 22.03.2023 г. кметът на община Карлово
издава Заповед № К-500, с която на М.А.Г. е наложено дисциплинарно наказание за
извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 във връзка с
чл.91 ал.1 от ЗДСл при изпълнение на изискванията на чл.93 ал.1 от ЗДСл и при
спазване на сроковете, предвидени в чл.94 от ЗДСл и съгласно нормата на чл.90
ал.1 т.4 от ЗДСл.
Конкретните мотиви за нарушението на служебната
дисциплина на наказващия орган са: „На 10.01.2023 г. в общ. Карлово е получено
писмо с вх. № 11-00-17 от 10.01.2023 г. от РП- Пловдив, за предоставяне на
справки за 2020, 2021 и 2022 г. за издадени, влезли в сила, отменени, невръчени
наказателни постановления, както и предприети изпълнителни действия по влезли в
сила НП и събрани глоби. Срокът за предоставяне на исканата информация е до 08.02.2023
г. Задачата по изготвяне на справките и отговор до РП – Пловдив е възложена на М.А.Г..
На 07.02.2023 г. лицето излиза за 1 ден в законоустановен отпуск без да изпрати
отговора. Не е уведомила и прекия си ръководител, че цитираното писмо не е
изпратено до РП – Пловдив, за да се проследи неговото движение и изпращане с
цел спазване на указания срок. От 08.02.2023 г. е била планувана за прием в
лечебно заведение, за което също не е уведомила прекия си ръководител.“.
Каза се, в заповедта се посочва, че са изпълнени изискванията на чл.93 ал.1 от
ЗДСл, като са изискани писмени обяснения от М.Г. и същата е представила такива,
за които се сочи, че от тях се установява: „… уронване престижа на община
Карлово пред РП – Пловдив, умишлено укриване на информация от страна на
служителя от прекия ръководител, при което нарушението на служебните задължения
е могло да бъде избегнато и предвид цялостното поведение на служителя за
системно забавяне при изпълнение на служебните задължения и зачестилите
пропуски в работата й като старши юрисконсулт в сектор „ПНО“.
Заповедта е връчена на наказаното лице на 23.03.2023
г., а жалбата пред настоящата инстанция е подадена на 05.04.2023 г.
В хода на съдебното производство като
свидетел е разпитано лицето С.З.С., от чийто показания се установява, че работи
в община Карлово от 2011 г. като секретар на общината. Работил с Г.. Запознат е
с писмото от районната прокуратура. Обяснява, че пощата на общината минава през
него и той е резолирал искането от прокуратурата за тези справки. Свидетелят
сочи, че справката трябвало да се изготви от ст. юрисконсулт Г.. Задачата не била изпълнена в определения срок
от нея и по този повод е постъпила докладна записка. Последната била предоставена
на кмета на общината и той възложил на дисциплинарния съвет проверката. Свидетелят
твърди, че кметът е изслушал г-жа Г. и поискал от нея писмени обяснения, след
което възложил на дисциплинарния съвет да направи проверка за служебното
положение. Г. била поканена чрез секретарката на кмета на общината на
08.03.2023 год. в 13.00 - 13.30 часа. Тя била там и чакала в стаята на
секретарката. Понеже било 08.03. кметът поздравявал всички служителки за празника
и закъснял. Твърди, че в часа, в който била поканена Г., кметът поздравявал
служителките в общината. Свидетелят отбелязва, че докладната записка е
разглеждана от дисциплинарния съвет и той предложил Г. на работодателя за дисциплинарно
наказание. Сочи, че към настоящия момент има образувано дисциплинарно
производство. Заявява също така, че не е присъствал на срещата между кмета и Г..
В съдебно заседание на 13.06.2023 г.
към жалбоподателя Г. са допуснати въпроси по реда на чл.176 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК, от чийто отговори се установява, че е дала само веднъж писмени
обяснения, а срещата й с кмета на общината е преминала за няколко минути, в
които той е казал, че ще се запознае с
материалите и ще се видят на нова среща, която обаче не се е състояла изобщо.
Към административната преписка са
приложени още: - формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите
държавни служители, служители заеми ръководни длъжности и експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции /л.32/; докладна записка от началник сектор
„ПНО“ при общ. Карлово № 93-00-1795/25.07.2022 г. (л.36), ведно с приложения
(наказателни постановления, справки от електронната система, и други по
администрирането на преписките в общината /л.40 – 73/); искане за обяснения от
кмета на общ. Карлово до М.Г. № 93-00-1795(1) от 08.08.2022 г. (л.74);
обяснения от Г. № 93-00-1795(2) от 12.08.2022 г. (л.77), ведно с приложени
справки.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: длъжностна характеристика (л.95); писмо от РП – Пловдив; докладни
записки, искания за обяснения, обяснения от М.Г. във връзка с неизпълнение на
други задачи, както и заповед за наложено дисциплинарно наказания през 2020 г.,
формуляр за оценка на работата на държавния служител М.Г..
Други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата, предмет на настоящото
производство, е подадена в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК преклузивен 14-дневен срок, от
надлежна страна - дисциплинарно наказаното лице, имащо право и интерес от
оспорването и същата, като процесуално допустима, задължава съда да я разгледа
по същество относно нейната основателност.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган - кмет на община Карлово, в рамките на неговите правомощия,
като орган по назначаването, и при спазване на необходимата форма.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа
отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде
доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на
едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие
или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това
деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда)
и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да
е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, той следва
да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗДСл
държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се
наказва с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Нормата
на чл.97 ал.1 от ЗДСл определя минималното задължително съдържание на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Последната трябва да съдържа: 1. трите
имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3.
трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4. описание на
извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават; 5. служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6.
видът и размерът на наказанието; 7. правното основание за налагането му.
Съдът намира за основателни доводите на оспорващия, че
обжалваната заповед не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл.97
ал.1 т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Съгласно цитираните норми заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното от служителя
нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. В нарушение на цитираните норми,
заповедта не съдържа описание на извършените от наказания служител нарушения. В
заповедта са посочени нарушения, за които се твърди, че са допуснати от
оспорващата. От съдържанието на заповедта обаче не може да се направи
категоричен извод за вида на нарушението, датата, на която е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Доколкото наказващият орган не е посочил коя разпоредба към кое
точно деяние се отнася, следва да се посочи, че е недопустимо това да се
извършва от съда чрез избиране на съответстващата на деянието норма.
В процесната заповед
дисциплинарнонаказващият орган възпроизвежда изложеното в докладната записка и
обясненията на наказаното лице, което определя като описание на фактическата обстановка.
Органът възпроизвежда фактическата обстановка, така, както е посочена в
докладната записка на началник сектор „ПНО“ при община Карлово, без да дефинира
каквото и да било конкретно поведение на жалбоподателя, което приема за
нарушение на изброените след това правни норми. Дисциплинарнонаказващият орган
не формулира собствено съждение относно това, кое точно е укоримото според него
поведение на служителя Г., като изброява абстрактно редица фактори, които
посочва като нарушения на служебните задължения.
Съдът не приема, че по този начин е налице описание на
нарушението по смисъла на чл.97 ал.1 т.4 - нарушението не може да се извежда, а
следва да се посочи конкретно и ясно от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът не
приема като спазване на изискванията на ЗДСл, в заповедта да се съдържа
индивидуализация на нарушението и определянето на фактическа обстановка с
различни действия и участници в нея, като нарушение на задължението за опазване
престижа на държавната служба. В случая, дисциплинарна отговорност е обоснована
по косвен път, не е наказано конкретно посочено поведение, което съдът приема
за незаконосъборазно реализиране на дисциплинарна отговорност.
Настоящият състав приема, че за да бъде реализирана
дисциплинарна отговорност, нарушението следва да бъде индивидуализирано,
описано със съответното осъществяващо го деяние на наказваното лице.
Основанието за налагане на наказание представлява обстоятелства, които
дисциплинарнонаказващият орган приема като нарушение на съответните
изисквания/задължения и, които подвежда към конкретна правна норма. В случая,
наказващият орган е подвел фактическа обстановка, а не конкретно визирано, като
укоримо поведение, под общата формулировка " уронване престижа на община Карлово пред РП – Пловдив, умишлено укриване на
информация от страна на служителя от прекия ръководител, при което нарушението
на служебните задължения е могло да бъде избегнато и предвид цялостното
поведение на служителя за системно забавяне при изпълнение на служебните
задължения и зачестилите пропуски в работата й като старши юрисконсулт в сектор
„ПНО“.
Нещо повече, по-нататък в заповедта е определил
неизпълнението на служебните задължения като извършено виновно, без да е ясно
кое точно укоримо деяние на жалбоподателя дисциплинарнонаказващият орган приема
за виновно, още повече, че се сочи, че наказанието се налага за нарушение на
служебната дисциплина по чл.89 ал.1 т.1 от ЗДСл, която не съдържа подобни
текстове.
Освен това, в нарушение на чл.96 ал.2 от ЗДСл, преди
налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и обстоятелствата
относно извършените нарушения. В заповедта е вписано, че издадената заповед е
при условията на чл.93 ал.1 от ЗДСл, като същевременно, в хода на съдебното
производство, от страна на ответника, не се представят доказателства за
вътрешни правила на районната администрация за работа и установен ред на
документооборота в съответния отдел.
Описано по този начин нарушението не дава
задоволителен отговор на въпроса в какво точно се изразява неизпълнението на
служебните задължения. Освен това, така описаното нарушение, не е квалифицирано
кое дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл е нарушено.
Следва да се посочи, че по отношение на нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл,
съдебната практика е категорична, че същата не съдържа задължително правило за
поведение, което да не е съобразено от държавния служител. В т.т. 6, 7 и 8 от
длъжностната характеристика на служителя са уредени въпросите относно
възлагането, планирането и отчитането на работата; отговорностите, свързани с
организацията на работата, 3правлението на персонала и ресурсите и вземането на
решения от служителя, като всичко това следва да става след съгласуване с
началника на „ПНО“ при общината. Тук е мястото да се посочи, че Г. е участвала
активно в изпълнението на поставената задача и както сама сочи в обясненията
си, справката е няколкократно връщана за корекции, т. е. изпълнявала е
задълженията си съобразно представената по делото длъжностна характеристика.
Изводът, който се налага е, че
дисциплинарнонаказващият орган не е посочил кои свои служебни задължения е
нарушил държавният служител. С оглед изложеното съдът намира, че заповедта не
съдържа посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени, в
разрез с императивната разпоредба на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
При
издаването на оспорената заповед е налице и друго съществено нарушение на
процесуалните правила.
С
разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл са предвидени задължения на дисциплинарнонаказващия
орган, изразяващи се в това, че същият е длъжен, преди налагане на
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Анализът
на тази правна норма сочи, че посочените задължения са предвидени кумулативно и
неизпълнението на кое да е от тях съставлява пречка за законосъобразното
налагане на дисциплинарно наказание. Този извод е и изрично застъпен в
разпоредбата на следващата алинея от чл.93, според която, когато дисциплинарно
наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество.
В
процесния случай, съдът намира, че изискването на чл.93 ал.1 от ЗДСл не е изпълнено. От една страна, от
доказателствата по делото се установява, че писмени обяснения са изискани и
представени от държавния служител, но същият не е изслушан от органа по назначаването – кмета
на община Карлово. Смисълът на разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл е да осигури възможност на
дисциплинарнонаказващия орган да получи непосредствени впечатления от
поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към
нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и
отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна
отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни
поведението си и да представи доказателства. По тази причина следва изводът, че
приемането на писмени и устни обяснения и задължението за изслушване не може да
се делегира и следва да бъде осъществено единствено и само от дисциплинарно
наказващият орган лично, дори и в случаите, когато правомощията на
дисциплинарнонаказващ орган са делегирани от органа по назначаването по реда на
чл.6 ал.2 и 3 от ЗДСл. В случая, не е налице изслушване на
държавния служител, което е още едно основание за отмяна на заповедта, без да
се налага разглеждане на спора по същество.
При
издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл.91 ал.1 от ЗДСл. Предвид
изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща
критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а
именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната
служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно
поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 1
година“ е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното
наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния
случай.
Посочените
нарушения във формата на заповедта водят до постановяване на административния
акт в противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е
наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. В
разпоредбата на чл.89 ал.2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на
дисциплинарна отговорност, но, за да се реализира тази отговорност, следва да
се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая,
задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да установи конкретното
неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1
от ЗДСл от Г., така, както е посочено в оспорения административен акт, но от
доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено,
без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя.
В
обобщение на гореизложеното и след извършения съдебен контрол по съответствието
на заповедта с изискванията за форма и относимите материално-правни разпоредби,
съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден при неспазване на
предписаната от чл.97 ал.1 от ЗДСл форма и съдържание, като по този начин се
препятства преценката досежно извършване на дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл от страна на жалбоподателя. Неспазването на формата
на акта обуславя неговата незаконосъобразност и представлява основание за
отмяната му съгласно чл.146 т.2 от АПК.
На
следващо място - дисциплинарното наказание е наложено и в нарушение на
материалния закон - чл.89 ал.2 т.1 до т.5 от ЗДСл. Съгласно цитираната норма
дисциплинарно нарушение представлява виновното неизпълнение или забавено
изпълнение на служебни задължения. В конкретния случай, предвид посоченото
по-горе нарушение на изискванията на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл не се установява
неизпълнение на конкретни служебни задължения от страна на жалбоподателя. В
заповедта са изложени фактите, които според органа обосновават извършването на
дисциплинарно нарушение, но няма посочени конкретни задължения, предвидени в длъжностната
характеристика, които жалбоподателят не е изпълнил или е нарушил чрез
твърдяното действие, респ. бездействие. Бланкетното им изброяване не санира
това нарушение. Следователно, актът не съдържа ясни и пълни мотиви, което
съществено рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, а и
възпрепятства възможността съдът да осъществи пълен контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт.
Освен
това , от събраните по делото доказателства ,не се установява наличието на
виновно извършено от жалбоподателя нарушение на служебните задължения, което да
обоснове реализирането на дисциплинарна отговорност спрямо служителя. Каза се
по-горе, че при налагане на дисциплинарното наказание, административният орган
не е съобразил критериите, визирани в чл.91 ал.1 от ЗДСл, а именно: тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
Формата на вината на служителя е бланкетно описана като умишлена, без да са
приложени някакви доказателства. В заповедта липсват мотиви по отношение
настъпилите последици за държавната служба или гражданите в резултат на
твърдените дисциплинарни нарушени, а в случая се установява, че нарушения не са
извършени. Основателно е възражението в жалбата, че при определяне на вида и
размера на дисциплинарното наказание не е съобразен критерият по чл.91 ал.1 т.4
от ЗДСл - цялостното служебно поведение на държавния служител.
С
оглед на изложеното се налага краен извод, че атакуваната заповед е издадена в
противоречие с материалния закон, което съставлява основание за отмяната й по
арг. от чл.146 т.4 от АПК. В доказателствена тежест на издателя на заповедта е
установяването наличието на фактическите основания за издаване на заповедта,
които да обосноват прилагането на посочените правни основания за търсене на
дисциплинарна отговорност. В тази връзка и в изпълнение на задълженията му,
произтичащи от чл.171 ал.4 във връзка с чл.170 от АПК, съдът е указал на
ответника, че е в негова тежест да ангажира доказателства, че заповедта е
издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие
на материалноправните предпоставки. Въпреки тези указания, в настоящия случай,
такова пълно доказване не се проведе и съответно, не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи предпоставките за налагане на процесното
дисциплинарното наказание.
По
горните съображения съдът намира, че Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № К-500/22.03.2023 г. на кмета на общ. Карлово, с която на М.А.Г., на
основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „понижение
в по-долен ранг за срок от 1 година“ за извършено нарушение на служебната
дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 от с. з., следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива му се следват и същите се
констатираха в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляващи договореното възнаграждение, съобразно
представен по делото договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 г.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис № 2, Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№ К-500/22.03.2023 г. на кмета на общ. Карлово, с която на Г., на основание
чл.90 ал.1 т.4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е наложено дисциплинарно
наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“ или понижение от III
младши на ранг IV младши за срок от една година, за извършено нарушение на
служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 от с. з.
ОСЪЖДА община Карлово да заплати на М.А.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 2, разноски по делото в
размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: