Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр.Плевен, 26.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №226
по описа на съда за 2023г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.108, т.2 от Правилник за
устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по
жалба на Р.Р.Б. с ЕГН **********, чрез
адв.М.Ч. от БАК със съдебен адрес ***, против Заповед №4581з-80/17.01.2023 год.
на Ректора на Академията на МВР, с която е постановено жалбоподателят да бъде
отписан от АМВР и да възстанови съответните разходи за обучението си.
Жалбата е подадена
в АССГ, където е образувано адм.дело №2323/2023 год., което е било прекратено и
изпратено по подсъдност на Административен съд-Плевен , на основание чл.133,
ал.1 от АПК поради факта, че постоянният адрес на жалбоподателя е в гр.Плевен.
В жалбата се сочи,
че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че е постъпил като курсант в АМВР,
специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“,
през 2021 г. и към настоящия момент има заверени два семестъра и трети
незаверен. По време на обучението научил от сайта на МВР за конкурса, обявен от ГДЖСОБТ и
кандидатствал. Преминал успешно конкурсните процедури и на 12.01.2023г. бил назначен като стажант в Д“СОБТ“, при ГДЖСОБТ. В тази връзка поискал да премине в задочна или друга форма на обучение, която да съвместява едновременно с обучението си по специалността, по която е приет. От Академията му отговорили, че следва да подаде заявление за
отписване и не може да премине в задочна или друга
индивидуална форма на обучение. На 20.01.2023г. получил Заповед 4581з-80/17.01.2023г. на Ректора на АМВР, с която го отписват от Академията на МВР и задължение на основание чл. 112,
ал.1 от ПУДАМВР да възстановя разходите за обучението си. Счита, че не следва да възстановява разходите за обучение, тъй като
назначаването му на държавна служба в
МВР като „стажант“ в дирекция „СОБТ“, не изисква виеше образование и това не е
във връзка и независимо от обучението му в АМВР. Сочи, че съгласно договора за обучение, който е подписал, действително се е задължил след
получаване на бакалавърска степен да работи в системата на МВР 10
години, но счита, че не е нарушил договора си,
защото в системата на МВР е и настоящата му работа в Д“СОБТ“, при
ГДЖСОБТ, която се явява неразделна част от структурата й. В тази връзка е и чл.
47, ал.2 от ЗМВР, който еднозначно указва, че „Академията на МВР е висше
училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за
нуждите на МВР“, а, съгласно чл. 38, ал.1, т.З от ЗМВР е видно, че дирекцията,
в която е назначен,
е част от структурата на МВР. Затова счита, че не следва да заплаща обучението си до настоящия момент, което му е проведено, тъй като не напуска АМВР, за да премине на друга работа извън
структурата й, а напускането му е обвързано с неуреден ред и начин за продължаване на обучение на
курсант, който не е преминал втори курс на обучение и постъпва на работа като
стажант в една от дирекциите на МВР. Възможността да съвместява работа и обучение е да премине на индивидуален план с
разрешение на ректора на АМВР, което също не му е разрешено. Твърди, че в
постановеното при административен контрол Решение с per. № 812100-3151/20.02.2023г.,
Министърът на вътрешните работи, също посочва, че като курсант в АМВР жалбоподателят
е подписал Договор № УРИ 4581 р-13288/30.09.2021 г. за получаване на виеше
образование по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред и придобиване на образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ и обучението му в АМВР има за цел професионална подготовка на
специалисти за нуждите на МВР. От горното прави извод, че независимо от факта
дали ще завърши обучението си по специалността, по която е бил приет, той е назначен в системата на МВР и
придобитите знания и умения ще се ползват от същата система. Действително в разпоредбата
на чл. 66, ал.2 от ПУДАМВР е посочено, че следва да е завършил втори курс на
обучение, за да премине в задочна форма на обучение, но не намира пречки да му
бъде разрешено да мине на индивидуален план на обучение, независимо, че не е
изрично регламентирано в ПУДАМВР. В тази връзка сочи, че в ЗВО в чл. 42, ал.9,
т. 8 е предоставена възможност, макар и автономна, да урегулират прекъсването
на обучението от страна на студентите и респ., продължаването му. Липсата на
уредба за конкретната хипотеза, в която е попаднал, счита, че не следва да се тълкува само, въз основа на
ПУДАМВР, а да е в корелативна връзка и със ЗВО. В тази връзка е и ал. 10, на
чл. 42 от ЗВО, в която са посочени и формите на обучение за студенти.
Независимо, че в ПУДАМВР няма изрична регламентация за прекъсване на обучение
преди завършване на втори курс, счита, че би следвало по аналогия да се приложи
тази разпоредба във връзка с раздел IV, чл. 79 от ПУДАМВР, особен режим на
обучение, който се отнася за курсанти-майки с деца до 2 години, но в
конкретната хипотеза ще може да се приложи и за него
В заключение моли
съда да отмени Заповед № 4581 з- 80/17.01.2023г. на Ректора на АМВР, да задължи Ректора на АМВР да издаде Заповед относно жалбоподателя да
премине в задочна или друга форма на обучение в АМВР, която да е съвместима със
задълженията му в Д“СОБТ“ при МВР, да отмени наложеното от Ректора на АМВР заплащане на
разходите по обучението му до този момент.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище
по съществото на спора.
Ответникът –Ректор
на Академията на МВР е депозирал писмен отговор по жалбата с вх.№2075/7.04.2023
год., в който е посочил, че жалбоподателят не е изложил конкретни пороци на
оспорения акт по смисъла на чл. 146 от АПК, а по същество в жалбата са изнесени оплаквания относно несъгласието на
жалбоподателя с частта от заповедна, в която му е вменено задължението по чл.
112, ал. 1 от ПУДАМВР да възстанови разходите си за обучение. Разпоредбата с
аналогична на чл. 174, ал. 1 от Закона за МВР, според която курсантите,
отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за
умишлено престъпление от общ характер, при установяване на зависимост от или
злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, при отказ да бъдат
изследвани за зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни
аналози, напуснали по собствено желание
по време на обучението, както и отказали след дипломиране да
заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и
обучение за периода, в който са били обучавани. На същото основание за
възстановяване разходите за обучение курсант Р.Р.Б. се с задължил с т. 3 на
подписания Договор с per. № 4581р- 13288/30.09.2021 г. Ответникът сочи, че оспорената
част от Заповед № 4581з-80/17.01.2023 г. няма характер на властническо
волеизявление, което непосредствено да поражда задължения за жалбоподателя или
да засяга неговите права, свободи или законни интереси и да подлежи на
обжалване по реда на АПК като индивидуален административен акт. На пряк съдебен
контрол по реда на АПК подлежи частта от
същата заповед, с която курсантът се отписва от Академията на МВР, но не и разпореждането на основание чл. 112,
ал. 1 от ПУДАМВР. Разпореждането указва на адресата на заповедта имуществените
последици от прекратяване на правоотношението по обучение на курсанта, като в
конкретния случай не определя конкретно задължение с фактическо основание
(получени суми, периоди, падеж и др. индивидуализиращи белези) и размер.
Възможността от това волеизявление да породи за в бъдеще имуществен спор не
поражда право на жалба срещу частта от заповедта, която няма характер на
индивидуален административен акт. Позовава се на т. 6 от Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 год. на В КС по тълк. дело №2/2014г. на ОСГК на ВКС и на ВАС, според
която, ако възникне реален спор относно тези имуществени последици от
прекратяване на правоотношението, то той би подлежал на разглеждане по общия
исков ред от гражданските съдилища при надлежно сезиране с предявен иск. В този
смисъл според ответника е и трайно установената съдебна практика в аналогични
случаи, каквито цитира.
Сочи още в
отговора, че със заявление per. № 4581
р-921/12.01.2023 г. Б. - курсант във втори курс, редовно обучение за
придобиване на ОКС „бакалавър“ на специалността „Противодействие на
престъпността и опазване па обществения ред“ във факултет „Полиция“ е поискал
да бъде отписан от Академията па МВР, поради постъпване на служба в МВР на
длъжността „стажант“ в дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ при
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, за което
е приложил и удостоверение с рег. № 1984р-25'7/12.01.2023 г. По същество
заявление с per. № 4581р-921/12.01.2023 г. на Р.Р. Бупев представлява искане за
отписване от Академията на МВР по собствено желание съгласно чл. 108, т. 2 от
ПУДАМВР и като такова е преценено при издаването на заповед с per. № 4581
з-80/l 7.01.2023 г. Относно изнесеното в жалбата твърдение, че курсант Р.Р.Б. е
поискал да премине в задочна или друга форма на обучение, изразява становище,
че заявление с такова волеизявление курсант Р.Р.Б. не е депозирал. В случай, че
курсантът е отправил такова заявление, решението на административния орган по
него би било предмет па отделно административно производство, съответно
издаване на отделен индивидуален административен акт. В заключение моли съда да
остави без разглеждане подадената жалба
срещу Заповед № 4581з-80/17.01.2023 г. на ректора на Академия на МВР като
недопустима. Моли на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, при прекомерност на
адвокатското възнаграждение, да бъде
присъден по- нисък размер на разноските
за адвокат, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Административен
съд – Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С приложеното на
л.12 от делото на АССГ заявление, Б. е кандидатствал в АМВР като
кандидат-курсант в специалност ППООР. Към същото са приложените необходимите
документи, видно от описаните приложения в заявлението.
Със Заповед
№4581з-967/10.08.2021 год. на ВПД Ректора на Академията на МВР, жалбоподателят
е бил зачислен като курсант във факултет „Полиция“ по специалността
„Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, редовно обучение,
ОКС „бакалавър“, с факултетен номер РБП2106004.
Между МВР и Б. е
сключен договор с per. № 4581р- 13288/30.09.2021 г., по силата на който МВР се
е задължило да обучава курсанта Б. за получаване на висше образование по
специалност „Противодействие на
престъпността и опазване па обществения ред“, ОКС „бакалавър“; по силата на
договора Б. се е задължил, след успешно завършване на обучението си в АМВР, на
основание чл. 172 от ЗМВР да служи в системата на МВР за срок от 10
(десет) години. Регламентирано е още в договора, че ако курсантът бъде отстранен от обучение поради слаб успех,
по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер или
на някое друго нормативно определени основание, обуславящо отстраняването му,
както и ако напусне по собствено желание по време па обучението или ако откаже
след дипломирането си да заеме съответната длъжност, се задължава да възстанови
на МВР разходите за издръжката и обучението му за периода, в който е бил
обучаван. Курсантът се задължава да
възстанови разходите по т. 3 и когато служебното му правоотношение бъде
прекратено по негово желание или по дисциплинарен ред, преди да е изслужил срока от 10 (десет) години.
Видно от
приложения на л.19 от делото картон, са
заверени два семестъра на обучение на Б. за първата учебна година 2021/2022.
Установява се от
Удостоверение №1984р-257/22.01.2023 год. от МВР, ГДЖСОБТ, ДСОБТ, че съгласно
Заповед рег.№RB 202206-012-4/з-4/9.01.2023 год. на ГДЖСОБТ , жалбоподателят
е назначен на държавна служба в МВР на длъжност стажант в Дирекция „Специални
операции и борба с тероризма“, считано от 12.01.2023 год.
На 12.01.2023 год.
Б. е подал до Ректора на АМВР Заявление с вх.№4581р-921, с което е поискал
разрешение да бъде отписан от Академията на МВР поради постъпване на работа в
ДСОБТ. Поискал е още в заявлението да не заплаща неустойки, тъй като постъпва
на работа в системата на МВР. Върху заявлението е отбелязано в графа „справка
за обучаемия“, че Б. е курсант във II РБК,
редовно обучение. Върху самото заявление е изразено становище и от отдел
УИД-направено е предложение да бъде
разрешено отписването от АМВР по собствено желание на основание чл.108, т.2 от
ПУДАМВР, като съгласно становище на отдел ЗИФ следва да бъдат възстановени
разходите за обучение на основание чл.112, ал.1 от същия Правилник. В графата
„становище на декана на факултета“ е посочено „Запознат“ и е положен подпис.
Издадена е и
оспорената в настоящото производство Заповед №4581з-80/17.01.2023 год. на Ректора
на Академията на МВР, с която е постановено курсант Р.Р.Б. от II РБП,
специалност ППООР във факултет „Полиция“ при АМВР да бъде отписан от АМВР по
собствено желание, считано от датата на издаване на заповедта, и да възстанови съответните разходи за
обучението си.
Заповедта е
връчена на Б. на 20.01.2023 год.
Против заповедта е
подадена приложената на л.14 от делото жалба до Министъра на вътрешните работи,
заведена с вх.№812102-130/27.01.2023 год.
По жалбата
Министърът на вътрешните работи е постановил Решение рег.№812100-3151/20.02.2023
год., с което е отхвърлил жалбата. Изложени са две групи мотиви: На първо място
е посочено, че направеното в жалбата
възражение за преминаване в задочна форма на обучение е неоснователно, т.к. съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ПУДАМВР, преминаването от редовна в задочна
форма на обучение се допуска по
изключение след завършване на втори курс преди началото на новата учебна
година, при условие, че курсантът постъпи на служба в системата на МВР, а Б. има заверени два семестъра и трети незаверен,
т.е. курсантът не е завършил втори курс,
за да бъде приложима спрямо него горепосочената разпоредба. Второто оплакване е
свързано с постановеното възстановяване на разходите за обучението в АМВР до
настоящия момент. Горестоящият административен орган е приел, че разходите за
обучение на курсанта следвала се възстановят, т.к. в договор с УРИ 4581р-13288/30.09.2021 г.
Министерство на вътрешните работи, чрез Академията на МВР се е задължила да
обучава курсант Р.Р.Б. за получаване на виеше образование но специалност „Противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред" и придобиване на
образователно - квалификационна степен „бакалавър”. Направените разходи за
обучение на курсанта (получени стипендии и средногодишни разходи, съгласно
нормативите за хуманитарни науки) са начислени съобразно приложимите нормативи
за издръжка за обучението на един студент по професионално направление и са
именно във връзка и с цел получаване от страна на обучаемия на образователно -
квалификационна степен „бакалавър“.
Обучението в АМВР има за цел професионална подготовка на специалисти за нуждите
на МВР и чрез финансирането на което се цели обезпечаване на специалисти с
придобито висше образование в структурите на министерството. Със сключването на
договор с УРИ 4581р-13288/30.09.2021 г. страните са се съгласили, че срещу
направените разходи за обучение, курсантът се съгласява след успешно завършване
на обучението си в АМВР да служи в системата на МВР за срок от 10 години.
Поетото задължение за служене в структурите на МВР е във връзка с придобиването на образователно -
квалификационна степен „.бакалавър", съответно направените разходи за
това. В случая за назначаване на държавна служба в МВР на длъжността „стажант"
в дирекция „Специални операции и борба с тероризма" не се изисква висше
образование и курсант Р.Р.Б. е постъпил
в дирекцията не във връзка и независимо от обучението, за което се е задължил в
АМВР.
Решението е
връчено на Б. на 22.02.2023 год., видно от разписката на л.15 от делото.
Жалбата против
първоначално издадената Заповед №4581з-80/17.01.2023 год. на Ректора на
Академията на МВР, по аргумент от чл.98, ал.2, изречение второ и чл.145, ал.2,
т.1 от АПК, е подадена на 1.03.2023 год. и е заведена с вх.№8589.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Заповедта се
обжалва в цялост-както в частта, с която е постановено жалбоподателят да бъде
отписан от АМВР, така и в частта, с която е указано Б. да възстанови
съответните разходи за обучението си. Аргументи за това съдът намира в
оплакванията, свързани както с твърдяното искане за преместване в индивидуална
или задочна форма на обучение, а не отписването на Б. от АМВР, така и в оплакванията
, свързани с постъпването на работа в системата на МВР като правоизключващ
задължението на отписания курсант факт за възстановяване на разходите за
обучението.
Следователно, с
жалбата се атакува оспорената заповед в две направления:
1. в частта за отписване на курсант Б. от АМВР
с твърдения, че той е поискал преместване от редовна в задочна или индивидуална
форма на обучение, а не отписване от АМВР;
2. в частта, в която със заповедта е
разпоредено Б. да възстанови направените до момента на отписването си разходи
за обучението в АМВР.
В първата част
жалбата на Б. е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на
заповедта, за когото са настъпили неблагоприятни правни последици – отписване
от АМВР, пред компетентния съд , а по същество е неоснователна.
Правата и
задълженията на обучаващите се в учебните заведения на МВР се определят от
правилниците за устройството и дейността им, поради което в случая е приложим
Правилник за устройство и дейността на Академията на МВР. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника Академията
е университет, създаден с Решение на Народното събрание – държавно висше
училище за професионална подготовка на специалисти и извършване на
научноизследователска дейност за нуждите на МВР и на гражданското общество в
Република България. Дейността на Академията се основава на ЗМВР, подзаконовите
нормативни актове по прилагането му и този правилник – чл. 5, ал. 1
от Правилника.
Заповедта е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.108 от ПУДАМВР и видно от
приложената на л.9 от делото на АССГ Заповед №8121к-3209/12.02.2021 год.
Както оспорената
заповед, така и постановеното при упражнен административен контрол решение на
министъра на вътрешните работи, са изготвени в изискуемата писмена форма и
съдържат всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта не е посочено
единствено пред кой орган и в какъв срок
актът може да се обжалва, но този пропуск не се отразява на законосъобразността
на заповедта, а единствено удължава срока за нейното оспорване, по аргумент от
чл.140, ал.1 от АПК. В случая обаче жалбата е подадена в установения от закона
срок. В оспорената заповед се съдържат и фактически основания за нейното
издаване-изрично е посочено, че отписването се извършва на основание изразено
„собствено желание“ на курсанта, което е достатъчно за целите на мотивирането
на административния акт. Нито в ЗМВР, нито в ПУДАМВР се съдържа някаква
специално разписана процедура, която да се следва с оглед отписване на
курсантите на основание заявено „собствено желание“ за отписване. Достатъчно е
подаването на нарочно заявление от курсанта за отписване, а приемането на
същото се осъществява с издаването на заповед, удовлетворяваща искането в това заявление. Налице са и материалноправните предпоставки на закона,
обуславящи настъпването на разпоредените с оспорената заповед правни последици.
Видно е от приложеното на л.10 от делото на АССГ заявление от курсант Р.Б., че
със същото е поискал единствено разрешаване за „отписване“ от АМВР, като
посочената причина затова-постъпване на работа в системата на МВР, е
ирелевантна за законосъобразността на заповедта. Заявлението е подписано
собственоръчно от жалбоподателя, не се твърди да не е подписано от него, или да
е подписано противно на волята му, както и положеният подпис върху заявлението
не е оспорен в хода на съдебното производство. В заявлението е обективирана
единствено воля на молителя да бъде „отписан“, не се съдържат други алтернативни
искания-например за преместване в друга форма на обучение-задочна или
индивидуална, поради което, предвид липса на изразена воля в последната насока,
непреместването в задочна или индивидуална форма на обучение на курсанта, за
което се съдържат оплаквания в жалбата, не следва да бъде обсъждано. Искане в
тази насока няма обективирано писмено в подаденото или в друго заявление и
подписано от жалбоподателя до Ректора на АМВР. Съдът намира, че волята на
жалбоподателя е била именно претенция за отписване от АМВР, тъй като следващото
направено искане в заявлението-за невъзстановяване на разходите сочи, че е
съзнавал, че именно такива последици биха настъпили само и единствено от
отписването, не и от преместването му в друга форма на обучение. Твърдението за
наличие на порок във волята на жалбоподателя при подаване на заявлението не се
основава на обективни доказателства, а с оглед липсата на оспорване от страна
на жалбоподателя и процесуалния представител на подаденото заявление и на
обстоятелството, че положеният върху него подпис принадлежи на жалбоподателя,
съдът приема, че същият обективира волеизявление на последния, което е
удовлетворено с издадената от ответника заповед. В конкретния случай
жалбоподателят е упражнил субективното си право за едностранно преустановяване
на обучението си в АМВР с подаването на заявление,
което е прието и същият е отписан на
основание чл.108, т.2 от ПУДАМВР - „по собствено желание“. С уважаване на
искането му, са настъпили предвидените в закона правни последици-курсантът се счита
за отписан като такъв от АМВР, в какъвто
смисъл са и разпоредените с оспорената заповед правни последици от уважаване на
подаденото заявление за отписване по собствено желание.
Във втората част
жалбата против оспорената заповед в частта, в която със заповедта е разпоредено
Б. да възстанови направените до момента на отписването си разходи за обучението
в АМВР, е недопустима и не подлежи на разглеждане по реда на административното
съдопроизводство.
В частта за
определяне на имуществените последици от отписване от Академията на МВР, с
която ответникът е поискал от курсанта на основание чл.112, ал.1 от ПУДАМВР
възстановяване на разходите по обучението на Б. до момента на отписването,
заповедта няма характер на властническо волеизявление и няма характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Такъв характер има само тази част от заповедта, с която курсантът е отписан от
АМВР. В тази оспорена част
заповедта съдържа единствено указание относно имуществените последици от
отписването от АМВР по собствено желание на основание чл.112, ал.1 от
Правилника и не определя конкретно задължение на жалбоподателя. Евентуално
възникналите спорове относно тези последици се предявяват по общия исков ред
съгласно чл. 125 ЗДСл.
и т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд. В този смисъл са Определение №
11593/01.11.2016 г., постановено по адм.д. 12064/2016 г. по описа на ВАС,
Определение № 14709 от 01.12.2017 г. по адм. д. № 13359/2017 на ВАС, Определение
№ 2270 от 20.02.2018 г. по адм. д. № 1083/2018 на ВАС, Определение № 1986 от
07.02.2020 г. по адм. д. № 1359/2020 на ВАС, Определение № 14494 от 29.11.2017
г. по адм. д. № 12871/2017 на ВАС, Определение №15581 от 18.12.2017 г. по адм. д.
№ 13154/2017 на ВАС, Определение № 2105 от 15.02.2018 г. по адм. д. № 872/2018
на ВАС, Определение № 2414 от 23.02.2018 г. по адм.. д. № 792/2018 на ВАС и др.
Ето защо в тази
част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
следва да се прекрати.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.Р.Б. с ЕГН **********, чрез адв.М.Ч. от БАК със съдебен адрес ***, против
Заповед №4581з-80/17.01.2023 год. на Ректора на Академията на МВР в частта, с
която е постановено курсант Р.Р.Б. от II РБП, специалност ППООР във факултет
„Полиция“ при АМВР да бъде отписан от АМВР по собствено желание, считано от
датата на издаване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО в тази
част подлежи на оспорване пред Върховен административен съд в 14
/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Р.Б. с ЕГН **********, чрез адв.М.Ч. от БАК със
съдебен адрес ***, против Заповед №4581з-80/17.01.2023 год. на Ректора на
Академията на МВР в частта, с която е постановено курсант Р.Р.Б. от II РБП,
специалност ППООР във факултет „Полиция“ при АМВР да възстанови съответните разходи за обучението
си и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №226/2023 год. на Административен
съд-Плевен в тази част.
В тази част
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
7/седем/ дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: