№ 72
гр. Т., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223500600136 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Делото е образувано е по жалба подадена от А. А. И., чрез защитника и адвокат Д. Ж. Д.
– Филипова от САК, срещу присъда № 26/33.06.2022 год., постановена по НОХД №
257/2022 год. по описа на РС – Т., с която подс. И. е била призната за виновна за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК и е наложено наказание „Обществено порицание“, което
да се изпълни чрез разлепване на диспозитива на присъдата в Кметството на с. К., общ. Т.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски на досъдебното производство
и в съдебно заседание.
В жалбата се навеждат доводи, че присъдата на първата инстанция е явно несправедлива
и незаконосъобразна, постановена в противоречие на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че направените изводи на РС са неправилни, както по отношение на обективната
страна, така и по отношение на субективната страна на деянието. Сочи се, че не било
доказано, че инкриминираните вещи са били отнети от И.. Навеждат се доводи за
неправилност на комплексната психолого -психиатрична експертиза, като се оспорва изцяло
нейното заключение, твърди се, че вещите лица не били се запознали изцяло с целия
материал по делото. Моли се да бъде отменена постановената присъда и да се постанови
нова, с която да бъде призната И. за невинна и да бъде оправдана.
В съдебно заседание подс. И. редовно призована се явява, лично и чрез
преупълномощеният си защитник мл. адвокат А.Р. от ТАК поддържа жалбата си на
1
основанията посочени в нея, моли присъдата на ТРС да бъде отменена, като бъде бъде
призната за невиновна и оправдана.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а
присъдата като правилна и законосъобразна предлага да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
РС е приел следната фактическа обстановка: Към датата на извършването на деянието
10.09.2021 год. подс. И. била на 17 години, учила в Професионална гимназия по земеделие
гр. Т., в самостоятелна форма на обучение. Същата била в близки взаимоотношения със св.
А.А., с когото се познавали около 5 години.
На 10.09.2021 год. вечерта, св. А.А. и подс. И. употребили алкохол в центъра на село К..
И. обяснила на А., че мъж от селото й дължи пари и му предложила да посетят дома му, за
да си вземе парите. Подсъдимата не казала на свидетеля името на длъжника си. А. се
съгласил и двамата отишли на ул. „К.О.“, като спрели пред входната порта на № 7, където
живеел св. А.. Било около 23.30 часа, когато И. позвънила на звънеца на къщата. Тъй като
никой не се показал подсъдимата решила да прескочи през задната врата на къщата, като
тръгнала към нея, но в този момент входната порта се отворила от св. А., който познавал
подсъдимата и А. още от деца. Веднага след като А. отворил входната порта, И. бързо се
приближила към него и казала „Давай парите“, след което започнала да нанася множество
удари по тялото му с ръце и крака. А. казал на подсъдимата да спре, но същата
продължавала. След малко преустановила побоя и влязла в къщата на А.. Св. А. видял, че от
ръката на А. тече кръв, при което му предложил да му помогне като почисти раните и го
превърже. Св. А. му казал, че в къщата има бинт, след което двамата влезли в къщата. Св. А.
взел бинта и превързал ръката на А.. В същото време подс. И. взела сумата от 60 лева от
портфейла на св. А., преровила чекмеджетата и шкафовете в къщата и отнела мобилен
телефон марка „Му Pfone“, модел „6310“ със СИМ карта, и мобилен телефон „Nokia“, модел
„С-1“. Ровенето на в шкафовете на къщата било видяно от св. А., който и казал да си
тръгват.
Двамата напуснали дома на А., след което подсъдимата счупила мобилния телефон „Му
Pfone“, а другия телефон марка модел „6310“ „Nokia“, модел „С-1“ взел А. с намерението да
го върне на А..
На 13.09.2021 год. св. А. предал горепосоченият телефон на служител на РУ – Т..
Отнетата СИМ карта била предадена на полицията от подс. И. на 11.09.2021. Предадените
вещи били предадени на пострадалия А..
От заключението на оценъчната експертиза е установено, че стойността на двамата
телефона и СИМ картата са на обща стойност 62.02 лева.
Била назначена и изслушана в съдебно заседание психолого-психиатрична експертиза,
която е дала заключение, че И. е била способна да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
2
Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства, и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че
подсъдимата И. е извършила престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Всички доказателства
са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата са
изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени
доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния
съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти,
тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно, и
фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане
писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Настоящият състав напълно споделя посоченото от страна на първата инстанция, че е
доказано по един безспорен начин, че на 10.09.2021 год. в 23.30 часа подс. И. и св. А. са
отишли до дома на св. А., като са позвънили на звънеца, като последният след известно
забавяне отворил вратата. Не кореспондира с доказателствата по делото ( показанията на А.
и А.), че подсъдимата, както е посочила в съдебно заседание е прескочила заедно с А.
оградата и влезли в къщата. Наистина както посочва А., И. се насочила да прескача
оградата, но не го направила, тъй като пострадалия отворил вратата след известно забавяне.
Доказано е също, по един безспорен и категоричен начин, че именно подсъдимата е
нанесла побоя на пострадалия. Това се установява както от показанията на А. и А., така и от
дадените обяснения на И.. Не кореспондира с доказателствата по делото твърдяното в
жалбата, че св. А. е заявил, че И. го е ударила с една цепеница. В разпита си пред съда св.
А. е заявил „Това е опит за убийство – А.то взема едно дърво (цепеница) и ако ме беше
ударила по главата, бях заминал“ (л.38 от нохд). От така посоченото е видно, че същият не е
удрян с цепеница.
Безспорно е също така, че след нанесеният побой именно И. е взела двата телефона и
сумата от 60 лева. Това обстоятелство се доказва от приобщените чрез прочитане показания
на св. А., който е категоричен, че е видял как подсъдимата е ровела из чекмеджетата и в
портфейла на пострадалия, също така и да вади от там пари, които взела, а на другия ден ги
похарчила. Наистина пострадалия А. не е видял кой е взел вещите и парите му, но същият е
категоричен, че имено подсъдимата му е нанесла побоя, а А. го е завел в къщи и го
превързал с бинт тъй като му е текла кръв от ръката. А. не е виждал какво прави И., но е
3
виждал какво прави А.. Твърдението на подсъдимата, че парите и телефоните ги е взел А. не
намира подкрепа в събраните доказателства. Самата подсъдима в обясненията си посочва, че
А. и е предложил 50 лева, за да правят секс, и имено поради тази причина са отишли в дома
на последния. В показанията си св. А. е категоричен, че още при отварянето на входната
порта от страна на А., подсъдимата се нахвърлила върху него с думите „дай парите“, т.е.
ходенето в дома на А. е било именно с предложените от страна на последния пари.
Относно съдебно психолого-психиатричната експертиза и направените възражения
относно кредитирането й от страна на съда. Настоящата инстанция счита, че направените
възражения, относно това, че вещите лица не са се запознали с всички материали по делото
е неоснователно. Напротив, видно от изготвената експертиза (л.32 -41 от ДП), същата е
много подробна и задълбочена, като подробно са посочени всички събрани доказателства.
При разпитата на вещите лица пред съда, се установява, че вещите лица са се запознали
всички материали по делото, както и са извършили и преглед и изследване присъствено на
самата подсъдима. Вещите лица са посочили, че подс. И. има разстройство в психичното и
състояние, но това заболяване не и пречила да разбира и ръководи постъпките си. Поради
което правилно и законосъобразно е прието от първата инстанция, че същата е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел, че се касае за престъпление
по чл.198, ал.1 от НК. С упражняването на сила – нанасяне на побой върху А., подсъдимата
е сломила неговата съпротива, което е спомогнало за отнемането на инкриминираните вещи.
Не се касае за две отделни деяния по чл.130 и чл.194 от НК, тъй като няма прекъсване на
действията от страна на подсъдимата, същата след нанасяне на побоя, възползвайки се от
състоянието на А. е влязла в къщата с намерение да отнеме вещи и пари, което е направила.
Деянието както е посочил и РС е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата се насочила към
дома А. с намерение да го „накаже“ и да вземе парите. Това се установява от разпита на св.
А., който посочва, че веднага след отварянето на вратата И. се нахвърлила на А. с думите
„давай парите“.
Твърдяното в жалбата, че подсъдимата била под въздействието пълнолетният А. не
намира подкрепа в събраните доказателства. И. към датата на деянието е била на 17 години,
не на толкова крехка възраст, и както е видно от психолого-психиатричната експертиза е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същата е била водеща в осъществяване на деянието, което видно както от разпита на
двамата свидетели (А. и А.), така и от нейните обяснения дадени пред съда.
Относно наложеното наказание, съдът е отчел като смекчаващи обстоятелства: чисто
съдебно минало; ниската възраст; разстройство в психичното състояние; ниската стойност
на отнетото. Като не е отчел отегчаващи такива. Всичко това е мотивирало съдът да приеме,
че е налице чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи доказателства.
Видно от санкционната част на чл.198, ал.1 от НК е предвидено наказание от три до
десет години „лишаване от свобода“, като за непълнолетните се редуцира на основание
чл.63, ал.1 т.3 от НК с „лишаване от свобода“ до три години. Тъй като няма определена
4
долна граница, минималното наказание, което може да се наложи е от три месеца до три
години. При определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК за
непълнолетните се налага „пробация“ или „обществено порицание“. Съдът е наложил
„Обществено порицание“, което да се изпълни чрез разлепване на диспозитива на присъдата
в Кметството на с. К., общ. Т.. Срещу така наложеното наказание не е подаден протест от
страна на прокуратурата. Настоящият състав счита, че така определеното наказание ще
изпълни целите визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимата,
както и да въздейства предупредителното на останалите членове на обществото в селото.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че не е допуснато процесуално нарушениие, което да води до
отменява на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26/23.06.2022 год. постановена по НОХД № 257/2022
год. на Районен съд - Т., като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5