№ 338
гр. Плевен, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Ц.
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Ц. Административно наказателно
дело № 20214430202126 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №21-0938-003157 от 30.09.2021г *** на
сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Л. АС. Ц. от
гр.Плевен, административни наказания глоба в размер на 200лв; глоба в
размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Л. АС. Ц., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. О. Л., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Навежда доводи, че неправилно е
1
описано нарушението, неправилно е посочена виновно причинената норма и
неправилно е определена санкционната норма. Навежда и фактически доводи,
че не е настъпило ПТП, тъй като няма материални щети и за него не е
съществувало задължението да спре и да изчака контролните органи.
За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№206904 от 20.09.2021г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на същата дата в 15,15 часа в гр.Плевен, ул. „Цар Самуил“
при спускане към кръгова връзка с посока на движение към ул. „Дойран“,
жалбоподателят Ц. е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на *** ЕООД с булстат ***, като извършил следното: Като водач
на горепосоченото МПС несъобразява скоростта си на движение с характера,
релефа и временната организация на движение, поради ремонт на мостово
съоръжение и поставени „Ограничителни табели“ тип С4.1, като на спускане
към кръгова връзка събаря и унищожава 12 броя и реализира ПТП с
материални щети. Като участник в ПТП, същият не е останал на мястото на
произшествието да изчака пристигането на компетентен орган на МВР.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Л. ИЛ. ЦВ. и свидетеля П. Г. Г., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП №1820509 от 20.09.2021г. със съставител П.
Г. Г.. От показанията на свидетеля Л. ИЛ. ЦВ. се установява, че на
20.09.2021г около 15,15 часа в гр.Плевен, ул. „Цар Самуил“ при спускане към
кръгова връзка с посока на движение към ул. „Дойран“, жалбоподателят Ц. е
управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на *** ЕООД
с булстат ***, като на спускане към кръгова връзка е съборил и унищожил 12
броя поставени „Ограничителни табели“ тип С4.1 и е реализирал ПТП с
материални щети. Според показанията на актосъставителя Ц. жалбоподателят
2
Ц., като участник в ПТП, не е останал на мястото на произшествието да
изчака пристигането на компетентен орган на МВР. Според показанията на
актосъставителя Ц. той заедно със свидетеля Г. в качеството си на орган за
контрол и регулиране на движението по-рано същия ден са санкционирали
жалбоподателя с фиш за това, че управляваният от него товарен автомобил
няма годишен технически преглед. От показанията на актосъставителя Ц. се
установява, че той и свидетелят Г. не са били свидетели на станалото
събаряне и унищожаване на предпазни табели, а са били извикани от
полицейски служители на Второ РУ –Плевен за съдействие по вземане на
отношение на водач причинил ПТП и напуснал същото. В същата насока са и
показанията на свидетеля Г.. Според актосъставителя Ц. и свидетеля Г. при
извършената проверка на жалбоподателя същият е признал обстоятелството,
че е съборил поставените ограничителни табели, като е посочил липсата на
опит да управлява МПС с десен волан. Съдът кредитира напълно показанията
на актосъставителя Ц. и свидетеля Г., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях събаряне и унищожаване на
поставени ограничителни табели. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Л. АС. Ц. е извършил нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.123 ал.1 т.3 б. „В“ от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил
административни наказания на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200лв; глоба в размер на 50лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Относно нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава
на разпоредбата на чл.179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща
налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена
скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно,
причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за
3
квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл.
първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление
фактическа обосновка е пълна и включва всички обстоятелства, свързани с
обективните признаци от състава на нарушението, които не само, че са
основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на
административното обвинение от фактическа страна. Описанието на
нарушението съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен
характер - изрично е посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на
легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Съгласно § 6, т.
30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По
делото се доказа, че при процесното събитие – настъпилите удари между
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил и поставените
„Ограничителни табели“ тип С4.1, са настъпили материални щети, поради
което е налице ПТП по смисъла на закона. Относно приложението на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението
за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил
констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението
на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за
несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се
правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В
обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на
който той е издаден, са посочени конкретни действия от страна на
жалбоподателя по движение с несъобразена скорост при спускане при
създадена временна организация на движение поради ремонт на мостово
съоръжение и поставени 12 броя „Ограничителни табели“ тип С4.1, и
съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Съгласно чл.
20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
4
всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на
пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост
за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че
да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие,
стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато
движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие. В конкретния случай се касае за виновно
противоправно поведение на водача, тъй като от събрания доказателствен
материал може да се направи извод относно скоростта, с която се е движил в
посочения участък от пътя управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил, и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с
пътнотранспортните особености.
В този смисъл наказателното постановление се явява законосъобразно в
тази част и следва да се потвърди.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДП:
Съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени
имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в
произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват
съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник
в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при
5
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Такова качество притежава и ***, тъй като поради
настъпилите щети по12 броя „Ограничителни табели“ тип С4.1 се явява лице,
пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а е продължил
движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото
се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в
произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между
тях. В практиката си обаче съдилищата приемат, че разногласие относно
обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал
произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не
признава настъпилото ПТП и своето участие в него /в т. см. Решение №
218/12.07.2016 г., постановено по КАНД № 177/2018 г.на ШАС/. При това
положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на
жалбоподателя и за третото от описаните нарушения, а именно - за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като същият виновно е
нарушил посочената разпоредба.
За констатираното нарушение законосъобразно Л. АС. Ц. е
санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално
наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а
именно: наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6
месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева.
Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с причинени
само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в минималния размер
на предвидената „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
6
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-515/14.05.2018г на *** на вътрешните работи се установява, че
актосъставителят Ц., като държавен служител от структурно звено „Пътна
полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на сектор ПП
към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като законосъобразно и
обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0938-003157 от
30.09.2021г на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, наложил на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Л.
АС. Ц. от гр.Плевен, административни наказания глоба в размер на 200лв;
глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7