Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, I-26 състав, в открито заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията Мичева гр. дело
№ 5111 по описа за 2021 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.С. *** твърди, че на 13.12.2019г. е претърпял
ПТП, в резултат на което е получил
телесни увреждания, болки и страдания, в резултат на получена травма в областта
на левия лакът. Извършена му е операция – закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, последвана от втора операция – костна трансплантация. Бил е
в невъзможност да се обслужва за период повече от 6 месеца, след което в
продължение на четири месеца провеждал физиотерапевтични процедури. Изживял и
негативни емоции от ПТП, спомените за което продължават и до днес. Причинените
травми са предизвикали прекъсване на работния процес на ищеца. Твърди, че
виновен за ПТП е водачът на л.а. Фолксваген с рег.№ *******, Б.Г.Т., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Противоправността на
деянието и виновността на водача е установена с влязла в сила присъда по НОХД №
9803/2020г. на СРС, НО, 122 с-в. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял и
имуществени вреди в размер на разходите
за лечение и медикаменти. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но
последният е отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява срещу
ответника иск за заплащане на обезщетение за търпените от него неимуществени в
размер на 70 000лв. и имуществени вреди в размер на 3 141,58лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция към ответника 13.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание
и по размер и моли съда да ги отхвърли.
Третото лице помагач на ответника Б.Г.Т.
***, не е депозирал становище по исковете.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С
определение от 13.04.2021г. по НОХД № 9803/2020г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 122 състав, е одобрено споразумение, с което Б.Г.Т., ЕГН ********** се
е признал за виновен в това, че на 13.12.2019г. около 23:00 часа, в гр. София,
по ул. „Фармапарк“, с посока на движение от с. Казичене към кв. „Бусманци“ е
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Бора” с per. № ********,
като на 150 метра от СМГТ №1701 „Промишлена зона Казичене“ е нарушил правилата,
визирани в Закон за движение по пътищата (ЗДвП) а именно чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне.", като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Ауди“, модел „S3“ с per. № ********и по непредпазливост причинил на неговия
водач - В.С.С. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК,
изразяваща се в следното травматично увреждане: „Счупване на горния край на
лакътната кост - олекранона на лявата предмишница“, което е реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение движенията на левия
горен крайник“ за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено в пияно
състояние, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 2,88 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
841/16.12.2019г., престъпление по чл.343 ал.3 предложение „първо“, б. „А“,
предложение „второ“, във връзка с ал.1, б. „Б”, предложение „второ“, вр. чл.
342, ал. 1, предложение „трето“ от НК.
Актът на наказателния съд относно
извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца е
задължително за настоящия граждански съд, който разглежда последиците от
противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Предвид наличието на влязло в
сила решение по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи
относно тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите
, направени от наказателния съд.
Механизмът на ПТП е установен в
диспозитива на определението, с което е одобрено споразумението между
прокуратурата и водача Б.Т. и не може да
се преразглежда от гражданския съд. Ето защо съдът приема, че на 13.12.2019г. в
гр.София Б.Т. е имал противоправно поведение, с което е нарушил чл.16 ал.1 т.1
от ЗДвП и виновно /по непредпазливост/ е причинил телесно увреждане на ищеца В.С.,
изразяващо се в счупване на горния край на лакътната кост - олекранона на
лявата предмишница.
Назначената и изслушана съдебно медицинска
експертиза потвърждава, че травматичната
увреда е получена от удар от или върху твърд тъпо-ръбест предмет и отговаря на
механизма от претърпяното ПТП на 13.12.2019г. Такъв вид, като получената от
ищеца, фрактури зарастват за около 45-60 дни, но възстановителният процес е
продължителен (около 6-12 месеца) и не винаги обема на движения в увредената
лакътна става достига до нормален размер. Естеството на такъв вид фрактура
налага винаги лечението да бъде оперативно (открита репозиция и метална
остеосинтеза). Видно от представените по делото медицински документи, на ищеца
са извършени две оперативни интервенции -
закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и поставена
гипсова лонгета, извършено на 14.12.2019г.
в УМБАЛ „Св.Анна“ АД София и кръвна репозиция и метална остеосинтеза,
видно от Епикриза с изх.№13053/ 17.12.2019г., издадена от отделение „Ортопедия
и Травматология“ при МБАЛ „Сердика“ ЕООД София. При извършения личен преглед н
ищеца и въз основа на представената нова рентгенография на лява лакътна става, вещото
лице е установило ограничен обем на движения (флексия и екстензия) на
увредената става и множествено ошипяване в същата област, които най-вероятно
няма да могат да бъдат възстановени.
Вещото лице уточнява, че лакътната става е една от най-чувствителните
стави в човешкия организъм и при такъв вид травматични увреди се налага след
оперативната интервенция да се провеждат физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури за дълъг период от време, като не винаги се постига 100% резултат. От
представените по делото амбулаторни листове става ясно, че ищецът е бил насочен
към рехабилитация и терапия за физеотерапия и санаторно лечение. В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че поставената на ищеца плака следва да се извади след
година. При влошаване на времето ищецът
чувства неудобство, което може да отшуми, но и може да остане завинаги. За
болката ищецът следва да взема болкоуспокояващи медикаменти и периодично да провежда
физиотерапевтични процедури.
По делото са събрани гласни
доказателства за установяване на търпените от ищеца болки и страдания. Св.Д.С.,
майка на ищеца, установява, че след като бил изписан от болницата, ищецът
разчитал на своите родители за помощ в продължение на 3-4 месеца. Не можел да става сам от леглото, да се движи
самостоятелно. Оплаквал се от болки в ръката, която била в оток. Ходел на
рехабилитация 3-4 месеца, за да възстанови ръката. Междувременно отсъствал от
работа, работел с компютри. Свидетелката установява, че ищецът все още не се е
възстановил напълно. При лошо време изпитвал болки. Започнал да шофира отново,
но изпадал понякога в паника и стрес. Св.М.Д., приятелка на ищеца, също установява, че след ПТП ищецът е
претърпял две операции на лявата ръка в
областта на лакътя и за около 2 месеца не могъл да се обслужва сам. Боляло го
много, вземал болкоуспокояващи няколко
месеца. Страдал от безсъние, главоболие.
Установява, че няколко месеца майката на ищеца му помагала, след това
свидетелката му помагала, а по настояще ищецът вече сам се обслужвал.
Установява, че ищецът бил в болнични в продължение на 3 месеца и не можел да
ходи на работа. И сега ищецът не се бил възстановил, не можел да опъва ръката
си докрай, при студено или променливо време изпитвал болка. Споделил на
свидетелката, че след 3 месеца ще си направи следващата операция. Свидетелката
посочва, че сега ищецът шофирал автомобил, но бил неспокоен, изпитвал страх при
шофирането
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, въпреки близката родствена връзка на
първата свидетелка с ищеца. Показанията звучат обективно, не са пресилени и
съответстват на останалите събрани по делото доказателства - медицинска
документация и съдебна експертиза.
Ищецът е представил писмени
доказателства за разходи във връзка с лечението си в размер на: 11,60лв.
потребителска такса, 1020лв. за табуларна плака, медикаменти по ф-ри за 106,21лв., за 81,52лв., за
9,35лв., за рехабилитационни услуги - 2 пакета по 540лв., такса преглед за
2,90лв., рентгеново изследване за 30лв., или общо разходи за 2 341,58лв. Разходът
по касова бележка за 3,08лв. не е ясно за какво е направен, поради което съдът
не приема същия да е във връзка с ПТП.
С молба вх.№ 8529/ 13.07.2020г. ищецът е
предявил пред застрахователното дружество ответник претенцията си за изплащане
на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и
на причинените му имуществени вреди в размер на 3 141,58лв.
В производството не се спори между
страните, че за управлявания от Б.Г.Т. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
“Бора” с per. № ********, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди, 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съгласно
изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от 13.07.2020г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
С определение от 13.04.2021г. по НОХД №
9803/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав, е установено
деянието на водача на МПС Б.Г.Т., неговата противоправност и вината на водача,
който на 13.12.2019г. в гр. София, при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищеца. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача
на увреждащото МПС за претърпените от ищеца вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на мотоциклета със застрахователя - ответник – за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Застрахователят дължи
обезщетяване както на неимуществените, така и на имуществените вреди, причинени
от застрахованото МПС.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Критерият
за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.
В
настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания –
счупване на единия крайник, което увреждане е причинило на ищеца трайно
затруднение на движенията на този крайник за период по дълъг от 30 дни – счупването
на лакътната кост е оперирано два пъти, като ищецът е бил обездвижен за период
от около 2-3 месеца, през което време е разчитал изцяло на помощта и на подкрепата
на своите родители и приятели. Въпреки изминалия период от време от настъпването
на ПТП и проведените рехабилитационни процедури, ищецът не е възстановил изцяло
движението на лявата си ръка в областта на лакътя /налице е ограничен обем на
движенията на увредената става и множествено ошипяване/, като на настоящия етап
не може да се прецени дали ще настъпи пълно възстановяване. Съдът съобрази и
търпените от ищеца болки и страдания, които непосредствено след получаване на
травмата и след двете оперативни интервенции са били интензивни, и постепенно
са отшумявали. Свидетелите съобщават, че ищецът няколко месеца е вземал
обезболяващи медикаменти, като и сега при промяната на времето продължава да
изпитва болки в ръката. Предстои му
трета операция за изваждане на металната остеосинтеза, от която ищецът също ще
търпи болки и страдания в процеса на възстановяване.
Съдът отчете възрастта на пострадалия, млад
човек в активна възраст на 32г. и неудобствата, които е търпял във връзка със
затрудненията да се движи, да бъде зависим и подпомаган от своите близки за
задоволяване на основните си нужди в продължение на около 3 месеца.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че
ищецът е претърпял негативни емоционални и психически преживявания, които всеки
пострадал от ПТП търпи – стрес, тревога, уплаха за здравето, чувство за
непълноценност и за ограничаване на житейската активност.
Освен изброените конкретни
обстоятелства, установени по делото, съдът преценява и стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането /минималната работна заплата за 2019г. е 560лв./. Нивата на застрахователно
покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата
конюнктура.
При така изброените релевантни
обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лева се явява
справедливо да репарира претърпените от
ищеца неимуществени вреди. В останалия размер до предявения от 70 000лв.
искът следва да се отхвърли.
Искът за имуществени вреди е основателен
и доказан за сумата 2 341,58лв. В този размер ищецът е представил
доказателства за сторените от него разноски по лечението и възстановяването си.
За разликата до първоначално претендирания размер от 3141,58лв. иска следва да
се отхвърли. Претендираният размер адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
по ДП №11452/19г. на СДВР е присъдено на ищеца с одобреното от съда
споразумение по НОХД № 9803/2020г. на СРС. Възстановяване на същия разход и от
застрахователя не се дължи.
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдените главници. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищецът
е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 13.07.2020г., поради
което последният дължи законната лихва върху обезщетението от посочената дата до
окончателното изплащане.
По
разноските:
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
На
ищеца е оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. На
адв. Е.Н. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1800 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4
от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно уважената част от иска.
Ответникът
претендира направените разноски за експертиза в размер на 200лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, на ответника се следват 84,22лв. разноски.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83 ал. 1 т.4 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1 693,66 лв.,
пропорционално на уважената част от исковете, както и разноски (депозит за
експертиза) в размер на 115,78лв. - пропорционално на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** , да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 40 000 лв., ведно с
лихвата за забава от 13.07.2020г. до окончателното изплащане, представляващи
обезщетение за причинени от ПТП на 13.12.2019г. в гр. София неимуществени вреди
– болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания,
причинени виновно от застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач Б.Г.Т., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 70 000лв. ведно с лихвата за
забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА
от
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** , да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2 341,58 лв.,
ведно с лихвата за забава от 13.07.2020г. до окончателното изплащане,
представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 13.12.2019г. в гр. София
имуществени вреди, разходи за лечение и възстановяване, причинени виновно от
застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач Б.Г.Т., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 3 141,58лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.С.С., ЕГН **********да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, разноски в размер на 84,22лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** на основание чл.38 ал.1 вр. ал.1 т.3 от ЗАдв, да
заплати на адв. Е.Н.Н., ЕГН **********, САК, адвокатско възнаграждение в размер
на 1800 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер
на 1 809,44лв.
Решението е постановено с участието на Б.Г.Т., ЕГН **********,
трето лице помагач на ответника.
Присъдената
с настоящото решение сума ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на В.С.С., ЕГН **********
по следната банкова сметка:
***, IBAN ***ежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия: