Р Е Ш Е Н И Е
№ 260212 /08.10.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2447 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Рудо – Карс“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. В.Б. *** срещу
Наказателно постановление № 03 – 010242 от 26.09.2018 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството –
жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева (хиляда и
петстотин лева) за това, че на 16.08.2018 г. в гр. Варна, бул. „Трети март“,
паркинг „Кооптърговия“, дружеството „Рудо – Карс“ ООД, в качеството си
на работодател, видно от представената документация, в т.ч. разчетно
– платежна ведомост за месец юли 2018 г. не е изплатил в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец юли 2018 г. на
лицето А.Д.А., с ЕГН: ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12
и повече тона“, възлизащо на сума от 191, 49 лева – нарушение на разпоредбата
на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от
Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„Рудо – Карс“ ООД намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при
съществено нарушение на административно – производствените правила, в
противоречие с материалноправни разпоредби и в
несъответствие с целта на закона, без обаче в самата въззивна
жалба да навежда някакви конкретни аргументи в защита на своето становище. Също
така навежда твърдения, че не е извършило твърдяното административно нарушение.
Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 28.07.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2447 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Варна, въззивното дружество „Рудо
– Карс“ ООД не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
В депозирани на 27.07.2020 г. в деловодството на XLIV състав писмени бележки, изготвени от адв. В.Б. ***,
процесуалният представител на дружеството заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на
28.07.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2447 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по
същество.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 03.05.2018 г. бил
сключен трудов договор между дружеството „Рудо – Карс“ ООД, в качеството на работодател и св. А.Д.А. в
качеството на работник/ служител, по силата на който контракт св. А. поел
задължение да изпълнява длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и
повече тона“ с код по НКПД № 8332205, на 8 – часов работен ден срещу основно
трудово възнаграждение в размер на 510 лева на месец.
Макар, че през месец юли
2018 г. св. А. изпълнявал своите трудови задължения, дружеството – работодател
не му изплатило в срок до 16.08.2018 г. полагаемото му трудово възнаграждение
за месец юли 2018 г., което възлизало в размер на 191, 49 лева.
След като св. А. депозирал
жалба до дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна заради неизплатените си
трудови възнаграждения, св. Н.И.И. – гл. инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършил проверка на твърденията,
изложени в цитираната жалба, като св. И. също констатирал, че дружеството „Рудо – Карс“ ООД не е изплатило в
срока до 16.08.2018 г. трудовото възнаграждение на св. А..
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие в срока до 16.08.2018 г. дружеството „Рудо – Карс“ ООД е извършило
нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 във вр. с
чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, на 18.09.2018 г. св. И. съставил
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал
дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 26.09.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр.
с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда наложил на въззивното
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал.
2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните причини:
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. И. и
на св. А. като последователни, взаимнодопълващи се и
подкрепени от по – голямата част от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства.
Действително в хода на
съдебното следствие беше приобщена към доказателствената
съвкупност разчетно – платежна ведомост за месец юли
2018 г., представена от въззивното дружество, която
съдържа подпис на св. А., но съдът не кредитира този документ, поради следните
съображения:
На първо място самият св. А.
сподели, че е поставил подпис върху тази разчетно –
платежна ведомост вече след депозиране на жалбата си до дирекция „Инспекция по
труда“ (която е била „входирана“ в институцията на
14.08.2018 г. ), т.е. не отговаря на действителността, че трудовото
възнаграждение му е било изплатено на 10.07.2018 г. Съдът вярва на тези негови
думи, тъй като няма абсолютно никаква житейска и правна логика, при условие, че
дружеството е разполагало с подписаната от св. А. разчетно
– платежна ведомост да не я представи на св. И. в хода на проверката, извършена
от инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Още повече, че св. А.
сподели, че е положил подпис във ведомостта, без обаче да му е реално изплатено
трудовото възнаграждение за месец юли 2018 г.
В същата посока са и
показанията на св. И., който сподели, че е разговарял със счетоводителя,
обслужващ дружеството „Рудо – Карс“
ООД и последният е заявил, че не може да представи документи, удостоверяващи,
че св. А. е получил трудовото си възнаграждение за месец юли 2018 г.
Поради тези причини, съдът
намира за категорично установено от фактическа страна, че не само в срока до
16.08.2018 г., но и след изтичането на този срок, дружеството „Рудо – Карс“ ООД не е изплатило
на св. А. трудовото му възнаграждение за месец юли 2018 г. възлизащо на 191, 49
лева, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната
му отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда, която предвижда задължение за работодателите да изплащат
възнагражденията на своите работници/ служители в установените за това срокове.
В случая датата на
извършване на нарушението е правилно индивидуализирана от административно –
наказващия орган, тъй като видно от вътрешните правила за работна заплата,
действащи за дружеството „Рудо – Карс“
ООД и конкретно т. 7, ал. 1 от тях, трудовите възнаграждения се изплащат в срок
до 15 – число на месеца, следващ месеца, в който е положен труда, т.е. в срока
до 15.08.2018 г. дружеството „Рудо – Карс“ ООД е следвало да изпълни задължението си, предвидено
в разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, като вече на 16.08.2018 г.
дружеството се е намирало в нарушение.
Според съда нарушението не
се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения
от същия тип, поради което и е неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, каквото искане беше инкорпорирано в изготвените от адв.
В.Б. писмени бележки. Дори напротив – и към датата на провеждане на разпита на
св. А. (на 28.07.2020 г.) същият потвърди, че и към тази дата не е получил
трудовото си възнаграждение, което неминуемо повишава обществената опасност на
нарушението и е обществено неприемливо да се прояви снизходителност към
дружеството – работодател.
Наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ е индивидуализирано в минималния, предвиден в
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда размер, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 010242 от
26.09.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 03 – 010242 от 26.09.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Рудо – Карс“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на 16.08.2018 г. в гр. Варна,
бул. „Трети март“, паркинг „Кооптърговия“,
дружеството „Рудо – Карс“
ООД, в качеството си на работодател, видно от представената документация, в
т.ч. разчетно – платежна ведомост за месец юли 2018
г. не е изплатил в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за
извършена работа за месец юли 2018 г. на лицето А.Д.А., с ЕГН: ********** на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, възлизащо на сума от
191, 49 лева – нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: