Решение по дело №5017/2020 на Софийски градски съд

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №…...

                                        гр. София, ……

                                              

                      

   В      И  М  Е  Т  О      Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска   

                                                                мл. с. Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 5017/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20094/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 20351 по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 88 състав, е отхвърлен предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат цялата им собствена пететажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „********, евентуално да премахнат изградения покрив и подпокривен етаж, както и е отхвърлен предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат всички отпадъци и строителни материали, намиращи се в имота им – двор с идентификатор № 68134.901.232, находящ се в гр. София, ул. „********, а също ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „И.-Р.“ ЕООД, чрез адв. Р.К., срещу решението само в частта, с която е отхвърлен предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат цялата им собствена пететажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „********, евентуално да премахнат изградения покрив и подпокривен етаж.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд относно това дали сградата е в режим на търпимост по смисъла на чл. 16 ЗУТ, съответно, че не подлежи на премахване. Поддържа се, че търпимостта е правно иррелевантна към защитата с негаторен иск. Въззивникът счита, че съдът не е изследвал въпроса дали построеното от ответниците пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца, в която връзка СРС неправилно преценил събраните гласни доказателствени средства. Подчертава, че изводът на съда за търпимост на строежа е неправилен, доколкото сградата не била построена до етап „груб строеж“. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен и ответниците да бъдат осъдени да премахнат цялата им собствена пететажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „********.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Д.Г.Д., с който същата се оспорва с доводи за неоснователност. Поддържа се, че ищецът построил сградата си, когато собствената на ответниците сграда вече била изградена във вида, в който била и понастоящем, като отклоненията от строителните книжа били изпълнени преди проектирането и изграждането на сградата на ищеца. Оспорва се да е налице отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Ответникът счита, че незначителните отклонения и липсата на покрив не създават на ищеца неудобства, по-големи от нормалните. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

С Определение № 263340 от 19.02.2021 г. на СГС, Г. О., IV-Д въззивен състав, починалият ответник Д.Г.Д. е заличен като страна по делото, а на негово място е конституиран посоченият от ищеца наследник М.Д.Ч..

 

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към въззивното оспорване.

Като съобрази изложените в жалбата и становищата на ответниците доводи относно законосъобразността на оспореното решение, въззивният съд намира по съществото на спора следното :

Искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на имота, респективно - на носителя на правото на ползване, срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

За да се уважи искът по чл. 109 ЗС следва кумулативно по делото да се установи извършено от ответника действие, което е неоснователно, чрез което са засяга имота на предявилото иска лице и с оказаното въздействие върху имота се създават пречки за упражняване правото на ищеца в пълен обем. Друга основна предпоставка за уважаване на иска е между поведението на ответника и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищеца, да има причинна връзка. Следователно, претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право.

Между страните не се спори и се установява от приетите и подробно обсъдени в решението на СРС доказателства, че ищецът е собственик на пететажна масивна жилищна сграда и двор с идентификатор № 68134.901.231.1 и находяща се на адм. адрес: гр. София, ул. „********№ 5. Не се спори и по това, че ответниците са съсобственици при равни квоти на жилищна сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „********. Безспорно е, че двете сгради са в съседни парцели, като имат обща калканна стена.

При това е установена първата предпоставка за провеждането   на иска – ищецът е собственик на имота, по отношение на който се твърди, че ответниците са нарушили упражняване правата му в пълен обем. За основателността на иска ищецът следва да установи – пълно и главно, поведението (неоснователните действия) на всеки от ответниците, с които е нарушено правото му на ползване на собствения му имот, описан по – горе.

Претенцията на ищцата се основава на нарушения на правото му на ползване, свързани с наличието на незаконен строеж, недовършен строеж по фасадата, недовършен строеж на покрива – неизградена отводнителна система, неправомерно съхранявани отпадъци и строителни материали в съседния двор на ответниците, като с оглед въззивната жалба, решението, в частта, касаеща наличието на строителни материали и отпадъци в двора на ответниците, не е предмет на въззивно обжалване, поради което в тази му част е влязло в сила.

Съдът намира, че законността на извършени в имота на ответниците СМР няма отношение към спора по иска по чл. 109 ЗС, поради което неведените в тази насока възражения с въззивната жалба са неотносими към предмета на делото.

В практиката на ВКС по чл. 109 от ЗС се налага разбирането, че фактът на незаконно строителство сам по себе си не е достатъчен за уважаване на негаторния иск, а е необходимо освен това въпросното строителство да засяга правото на собственост на ищеца, като създава пречки за пълноценното му упражняване. В този смисъл са решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 33/06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г., II г. о. ВКС.

Както се посочи и по - горе, негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са осъществили посочените в исковата молба неоснователни действия, както и че с тях се пречи ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота си. Такова пълно доказване не е проведено от ищеца. В хода на цялото производство последният е целял установяване законността или незаконността на постройката, намираща се в имота на ответниците, дали същата е изградена на етап „груб строеж“ и дали представлява „търпим строеж“ по смисъла на § 16 от ЗУТ, без да установи с какво конкретно тези действия му пречат да упражнява правата си върху имота.

Разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не подлежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Същевременно разпоредата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство. Материално правната легитимация на ответника по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността му и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещп до накърняване правата на ищеца, без единствено фактът на изграждане на незаконната постройка в собствения му имот да предполага уважаване на иска.

Настоящият състав споделя доводът на жалбоподателя, че само по себе си обстоятелството дали даден строеж е търпим по смисъла на § 16 ЗУТ е иррелевантен за изхода на спора по предявен негаторен иск и съобразно и съобразно задължителните указания, съдържащи се в ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, според което основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС иск срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на собствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е процесуално допустим.

Същевременно, за да бъде уважен негаторният иск, следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца. Както се приема с ТР 31/ 84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия  /строеж, реконструкция и др./, а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС.  От доказателствата по делото не се установява жилищната сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „******** да създава обективни пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот. Според приетото от съда и неоспорено от страните в тази му част заключение на съдебно-техническата експертиза от 14.05.2019 г., което следва да бъде кредитирано като пълно и обосновано,  видимата стена на калкана в участъка на правата част на покрива е с височина 2,80 м. и е в южната част на разстояние, което не би засенчило изцяло терасата. Според заключението на същата експертиза поради липса на достъп до покривното ниво не може да се констатира дали има сифони (воронки) на покрива на ответниците, които са предназначени за вертикално отвеждане на дъждовната вода от плоски покриви, но при огледа не са констатирани следи от теч в общите части на сградата. Дори да се приеме, че на покрива на ответниците липсват воронки за отводняване, което от своя страна при наличие на силни дъждове би могло да доведе до просмукване на вода във фугите, каквато възможност е описана в СТЕ в случаи на липса на сифони за отводняване на плоски покриви, настоящият състав споделя констатацията на първостепенния съд, че търсената зашита трябва да съответства на характера на неоснователното действие и липсата на такова съответствие налага извод за неоснователност на иска.

Освен приетото от СРС и в допълнение на изложеното, не се установява ответниците да са извършили неправомерни действия, с които те да пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост – респективно на ползване на обекта си.

При констатацията, че жилищната сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „******** не създава пречки за ползването на съседния имот, собственост на ищеца, настоящият състав споделя крайният правен извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС, поради което счита, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено като такова..

Предвид изложеното законосъобразно предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат цялата им собствена пететажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „********, евентуално да премахнат изградения покрив и подпокривен етаж е приет за недоказан и неоснователен, поради което и е бил отхвърлен. Решението е влязло в сила в останалата му необжалвана от страните част, в която е отхвърлен предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат всички отпадъци и строителни материали, намиращи се в имота им – двор с идентификатор № 68134.901.232, находящ се в гр. София, ул. „********.

 

Тъй като мотивите на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, решението е законосъобразно постановено в правилно приложение на материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства и следва да бъде потвърдено.

По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора – жалбата, както и исковете няма да бъдат уважени, право на разноски имат ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съобразно представените доказателства за реално заплатени разноски за адвокатска защита във въззивното производство, в полза на ответницата М.Д.Ч. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 (хиляда) лева, съобразно договора за правна защита и съдействие (л. 82 по делото), като с оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият състав намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от ответницата М.Ч. на адв. Бамбалска адвокатски хонорар.  

           Така мотивиран съдът

 

 

                                          

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20094/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 20351 по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 88 състав, в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат цялата им собствена пететажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.901.232.1, находяща се в гр. София, ул. „********, евентуално да премахнат изградения покрив и подпокривен етаж. Решението е влязло в сила в останалата му необжалвана от страните част, в която е отхвърлен предявеният от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат всички отпадъци и строителни материали, намиращи се в имота им – двор с идентификатор № 68134.901.232, находящ се в гр. София, ул. „********.

Решениието е влязло в сила в останалата необжалвана част, в която са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 109 от ЗС, предявени от „И.-Р.“ ЕООД срещу И.Г.Д. и Д.Г.Д. за осъждане солидарно на ответниците да премахнат всички отпадъци и строителни материали, намиращи се в имота им – двор с идентификатор № 68134.901.232, находящ се на административен адрес: гр. София, ул. „********.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „И.-Р.“ ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 (хиляда) лв. за адвокат за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 

 

 

       2.