Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
гр. Пловдив, 24 февруари
2022 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на десети февруари,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №168 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Сектор “Пътна полиция“
(С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, представляван от
юрисконсулт Г. Б.- пълномощник, обжалва Решение №2240 от 13.12.2021г. по Н.А.Х.
дело №20215330206007 (6007) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., V-ти
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с
№21-1030-007527 от 06.08.2021г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна
полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което
на И.З.М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 850,00 лева и е лишен
от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява се, при евентуално
отхвърляне на жалбата, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на ответната страна да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение
по смисъла на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
Ответникът в
производството- И. З. М., чрез адвокат Т.Т.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представен списък с разноски.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Здравена Янева, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 07.10.2020г., около 11:29ч., в гр. П., на
бул. “****“, до кръстовище с ул. “***“, е прието за установено, че в посока от
запад към изток се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек
автомобил “***“, с Рег.№ ***, със скорост от 118 км./ч. (всъщност със 122
км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 % км./ч.), при въведено ограничение
на скоростта за движение в населеното място от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима
(мобилна) система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникация тип “ARH CAM S1“ №11743са, като за целта е изготвена снимка №0366883.
Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№***, е регистриран като
собственост на “ЗИМ“ ЕООД, ЕИК ***, чийто управител и едноличен собственик на
капитала е З. И. М., ЕГН **********. Според приетото по преписката (по делото)
заверено копие на Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 17.05.2021г., подписана от З. И. М., в
качеството му на собственик на МПС с Рег.№***, на 07.10.2020г., около 11:29ч.
процесният автомобил е управляван от ответника И.З.М..
На 20.07.2021г. С. . В.-
полицейски инспектор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в присъствието на
свидетелите А. Г. П. и З. Н. Г., съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия АВ №12309, с който е прието за установено, че на
07.10.2020г., около 11:29ч., И.З.М. ***, до кръстовище с ул. “***“, в посока от
запад към изток, лек автомобил “***“, с Рег.№***, собственост на “ЗИМ“ ЕООД,
ЕИК ***, с наказуема скорост от 118 км./ч., при максимално разрешена скорост за
движение в населено място от 50,00 км./ч., с което е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Видно от процесния АУАН,
същият е подписан от актосъставителя В., от свидетеля Г., както и от ответника М.,
който вписва в акта “имам възражения“. По делото не са ангажирани доказателства
за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното
НП.
Съгласно разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, (1) Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС; (2) Когато нарушението е
извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС.
В случая, обстоятелството,
че ответникът И.М. е управлявал процесното МПС на 07.10.2020г., около 11:29ч.,
в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е
установено въз основа на декларацията от 17.05.2021г. на З. И€ М., законен
представител (управител и едноличен собственик на капитала) на “ЗИМ“ ЕООД,
поради което е налице хипотезата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, противно на приетото
от районния съд, че е налице хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, уреждаща
издаването на електронен фиш (ЕФ), въз основа на писмена декларация от
собственик на МПС, с което е извършено нарушение по ЗДвП, с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС
(СУМПС).
Процесното нарушение е
установено с АТСС, представляващо преносима (мобилна) система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип “ARH CAM S1“ №11743, при спазване
на разпоредбите на ЗДвП и тези на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.), както правилно приема и районният съд.
На следващо място,
съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, Този
закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по
тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове.
Съгласно чл.2 от ЗДвП, (1) Отворен за обществено
ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички
участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за
обществено ползване, са длъжни да ги обозначат; (2) Всеки има право да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила
за движение; (3) Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за
обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или
администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Компетентността на
органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са
отворени за обществено ползване.
Както правилно приема районният съда, бул. “***“ е
строеж от трета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), респективно по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от
Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба
№1/30.07.2003г.), като нормата на чл.178, ал.1 от ЗУТ установява, че не се разрешава
да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл.177.
Според писмо с Изх.№П-3663-00-798 от 11.11.2021г.
на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК), гр. Пловдив, към дата 07.10.2020г. не са издадени
разрешение за ползване, както и протокол образец 16 (протокол за установяване
годността за ползване на строежа по смисъла на чл.7, ал.3, т.16, от Наредба №3
от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство
(Наредба №3/31.07.2003г.)).
А според писмо с Изх.№21П-10297 от 17.11.2021г. на
заместник-кмет “СИ“ (строителство и инвестиции) в община Пловдив, обект
„Булевард “Северен“ от моста на „Адата“ до “Карловско шосе““ е приет с акт
образец 15 (констативен акт за установяване годността за приемане на строежа по
смисъла на чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3/31.07.2003г.) на 10.04.2020г. Към
настоящия момент (17.11.2021г.) обектът все още не е въведен в експлоатация.
По делото няма ангажирани доказателства, че бул. “***“, включително
участъкът от булеварда, на който е установено процесното нарушение на
07.10.2020г., е обозначен като път, който не е отворен за обществено ползване,
съгласно чл.2, ал.1, изр.2 от ЗДвП, нито пък че условията за ползването на
булеварда не са еднакви за всички участници в движението.
Според приетото по
преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система с Рег.№1030р-32072 от 08.10.2020г., представляващ
Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., съставен по
повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 07.10.2020г.,
в периода 10:00ч. – 15:00ч., в гр. П., на бул. “***“, кръстовище ул. “***“, в рамките
на посочения времеви период са установени общо 105 броя нарушения. Казано с други
думи, по разглеждания пътен участък се осъществява движение.
При това положение,
настоящият състав на съда приема за установено, че понятието “отворен за обществено
ползване път“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП не е равнозначно с понятието
“въведен в експлоатация път (строеж)“ по смисъла на ЗУТ.
Следователно, процесният
участък от булевард “Северен“ (както и целият булевард) е път, отворен за
обществено ползване, по смисъла на ЗДвП и органите на ОД на МВР- Пловдив са
компетентни да осъществяват контрол по правилата за движение по този път,
противно на приетото за установено от районния съд.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че процесното НП е законосъобразно и
правилно, доколкото същото е издадено от компетентен за целта орган, а
производството по издаването му е проведено при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Ето защо, като постановява отмяната на процесното
НП, районният съд постановява неправилно решение. От своя страна, неправилното
решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените
в полза на И.М. разноски, и вместо него да бъде постановено друго такова, по
същество.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ОД на МВР-
Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящето
производство в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№2240 от 13.12.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330206007 (6007) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., V-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление с №21-1030-007527 от 06.08.2021г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на И.З.М.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 850,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА И.З.М., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК ***, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………