Р Е Ш Е Н И Е
№ 4368
15.11.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4513 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.367 и сл. ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Ойрокуриер” ЕООД
против „Снаки” ЕООД се твърди, че ищецът, в качеството си на заявител подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответното дружество, като
по ч.гр.дело № 20290 по описа на ПРС за 2018г. било подадено възражение, поради
което се и предявявали настоящите искове. Посочено е, че в периода *** – ***
ищецът, в качеството на превозвач, извършил няколко вътрешни превози на стоки,
възложени му от „Снаки” ЕООД. За процесните превози били съставени и надлежно
оформени товарителници, както и фактури, надлежно осчетоводени от ответника.
Първият превоз бил осъществен на ***, от гр.Д. до гр.П., като стоката била
предадена на получателя – Д. И., за който превоз била издадена фактура № *** от
*** на стойност 48 лв. с ДДС. През ****г. бил осъществен превоз на стоки, от
гр.Д. до гр.П., за което била издадена фактура № *** от ***г. на стойност 91.20
лв. На *** бил осъществен превоз от гр.Д. до гр.П., за което била издадена
фактура № *** от *** на стойност 45.60 лв. Общо дължимата сума била в размер на
184.80 лв. Съгласно уговорките между страните, плащането следвало да се извърши
в **-дневен срок след получаване на оригиналната фактура. Въпреки това и
проведените разговори, плащане не последвало. Поради това е направено искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че „Снаки” ЕООД
дължи на „Ойрокуриер” ЕООД сумата в размер на 184.80 лв. – главница,
представляваща сбор от дължимото навло за извършени три броя автомобилни
транспорти на товари, за което са издадени цитираните фактури, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са с исковата молба
направените по заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Снаки” ЕООД, със становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Посочено е, че твърдените от ищеца пратки не са били изпращани от представител на ответното дружество. В представените писмени доказателства – товарителници и фактури липсвали подписи от лице, представляващо ответника. Оспорва се и размерът на дължимата сума.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 20290 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № ** от ***., с която е разпоредено длъжникът „Снаки” ЕООД да заплати на „Ойрокуриер” ЕООД сумата от 184.80 лв., представляваща възнаграждение за организирани и извършени автомобилни транспорта на товари на територията на страната, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – *** до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото са представени фактура № *** от *** на стойност 48 лв., издадена от доставчика „Ойрокуриер” ЕООД, с получател „Снаки” ООД, с предмет – спедиторска и/или куриерска услуга – пратка № *** от дата *** от гр.Д.до гр.П., ведно с товарителница с изпращач „Снаки” ООД и получател „Терикс” ООД; фактура № *** от *** на стойност 91.20 лв., издадена от доставчика „Ойрокуриер” ЕООД, с получател „Снаки” ООД, с предмет – спедиторска и/или куриерска услуга – пратка № *** от *** от гр.Д. до гр.П. и пратка № *** от *** от гр.Д. до гр.П. ведно с товарителници с изпращач „Снаки” ООД и получател „Терикс” ООД; фактура № *** от ** на стойност 45.60 лв., издадена от доставчика „Ойрокуриер” ЕООД, с получател „Снаки” ООД, с предмет – спедиторска и/или куриерска услуга – пратка № *** от *** от гр.Д. до гр.П. и пратка № *** от *** от гр.Д. до гр.П., ведно с товарителница с изпращач „Снаки” ООД и получател „Терикс” ООД.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводството на „Ойрокуриер” ЕООД процесните фактури № *** от *** на стойност 48 лв., фактура № *** от *** на стойност 91.20 лв., фактура № *** от *** на стойност 45.60 лв. са отразени в Дневник продажби по ДДС съответно за месец ***, ***, *** и до момента не са платени. Извършената услуга е осчетоводена в сметка 703 – приходи от извършени услуги.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 20290 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че срещу издадената заповед за изпълнение № ** от *** в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от „Снаки” ЕООД, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Ответникът е депозирал писмен отговор по делото, с който е заявил, че твърдените от ищеца пратки не са били изпращани от представител на ответното дружество, а представените по делото фактури и товарителници не носят подписа на лице, представляващо ответника. Оспорва се и размерът на предявените искове, но независимо от разпределената от съда доказателствена тежест, доказателства от негова страна в подкрепа на възраженията по писмения отговор не са ангажирани. С оглед представените по делото писмени доказателства – фактури, издадени от ищцовото дружество и товарителници, които носят подпис на получател на стоките, съдът намира, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни отношения, като фактурите съдържат описание на съществените елементи на договора, начин на плащане, наименованието на страните и време и място на издаване. Действително сами по себе си фактурите представляват едностранно съставени частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства, поради което същите следва да се анализират във връзка с изводите на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза. Вещото лице не е могло да установи дали процесните фактури са осчетоводени от ответното дружество, но е отразило, че същите са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Фактурите са първичен документ, като основанието за плащане е извършване на услугите, описани в тях, а фактурите установяват само предоставянето на тези услуги. Установяването на последното е допустимо да се извърши и с други доказателства, каквито се явяват и направените от ищеца счетоводни записвания, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите, с оглед тяхната редовност и другите обстоятелства по делото. В случая, действително вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза е формирало своите изводи единствено въз основа на извършена проверка в счетоводството на ищеца, но доколкото същото е редовно водено и удостоверените в издадените фактури обстоятелства не са оспорени от ответника по делото, то съдът намира, че изследваните от вещото лице счетоводни записвания могат да служат като доказателство за твърдените от ищеца обстоятелства по делото. В съдебно заседание вещото лице разясни, че във фактурите са цитирани номерата на съответните товарителници, а в товарителниците е посочен имейлът, който е във фактурата – на „Снаки” ЕООД, поради което на база тези съвпадения между товарителници, фактури и дневници вещото лице е изготвило заключението си. Ето защо, при съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира, че от страна на ищцовото дружество е доказано изпълнението на поетите от него задължения по осъществени услуги по превоз на стоки, всяка от които отразени в цитираните по-горе фактури. При това положение за ответника се е породило насрещното задължение за заплащане на възнаграждението за предоставените услуги. От страна на последния нито се твърди, нито се доказва да е погасил претендираното вземане, поради което той следва да понесе последиците от недоказване на този правнорелевантен факт – арг. чл. 154 ГПК. Предвид изложеното, предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 184.80 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *** до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 325 лв. – за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, а в исковото – на сумата от 575 лв. за внесена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Снаки” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Хъшовска” № 5, със *** Н. А. И. дължи на „Ойрокуриер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб” № 56, със *** Я. С. П. и С. П. С. сумата от 184.80 лв. /сто осемдесет и четири лева и 80 ст./, представляваща възнаграждение за предоставени и незаплатени превозни услуги, формирани от сбора на сумите по фактура № *** от *** на стойност 48 лв., фактура № *** от *** на стойност 91.20 лв., фактура № *** от *** на стойност 45.60 лв., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № ** за изпълнение на парично задължение от *** по ч.гр.дело № 20290 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА „Снаки” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Хъшовска” № 5, със *** Н. А. И. да заплати на „Ойрокуриер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб” № 56, със *** Я.С. П. и С. П. С. сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски по частно гр. дело № 20290 по описа на ПРС за 2018г. и 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.