№ 14064
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110128546 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, както и
насрещен инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр чл.79,
ал.1 ЗС.
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот: апартамент с
идентификатор 68134.604.24.5.51, с адрес : гр. София, район „Подуяне“, жк. „...,
вх.“В“, ет.1, ап.3, със застроена площ от 59,85 кв.м., брой нива на обекта-едно, заедно с
прилежащите му части: избено помещение № 18, с полезна площ от 3,45 кв.м., заедно
с 0,645% ид ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, на който е построена сградата, построен в сграда с идентификатор
68134.604.24.5 с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.604.24.
Ищецът И. С. И. твърди, че процесният имот е придобит въз основа на договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
на 22.02.1988г. от П.С. М. и М. Анков М. /баба и дядо на ищеца/. Поддържа, че след
смъртта на М. Анков М. /починал на 25.03.2006г./ и на П.С. М. /починала на
29.12.2011г./ собствеността по отношение на процесния недвижим имот е преминала
към наследниците им по закон – М.М.К. /дъщеря/ и Ангел М. М. /син/ при равни
квоти, по ½ ид.ч. Допълва, че Ангел М. М. е починал на 02.03.2018г., като неговата
ид.ч. от имота е преминала към наследниците му Р. С. М. /съпруга/, М. А. М. /син/ и А.
А. М. /дъщеря/, ответниици в настоящото производство. Ищецът твърди, че въз основа
на транслативна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на идеална част от
1
недвижим имот № 70, том I-A, рег. № 6959, дело № 62/30.07.2020г., на нот. Р.Б., рег. №
273, район на действие – РС София, М.М.К., майка на ищеца, му дарила собствената си
ид.ч., придобита по наследство от прецесния апартамент. Поддържа, че въз основа на
извършената в негова полза безвъзмездна сделка, се легитимира като притежател на ½
ид.ч. от имота. С оглед наличието на възникнала съсобственост между страните, счита
е налице правен интерес от предявяване на иск за делба на същия недвижим имот.
Моли съда да допусне имота до делба при следните квоти: за И. С. И. – 3/6 ид.ч.; Р. С.
М. – 1/6 ид.ч.; М. А. М. – 1/6 ид.ч. и А. А. М. – 1/6 ид.ч. Ищецът е релевирал и искане
по реда на чл.344, ал.2 ГПК за постановяване на привременни мерки, като ответниците
бъдат осъдени да му заплащат месечно сумата от 300 лева общо /по 100 лева от всеки
ответник/ срещу ползването на съсобствения имот от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателно приключване на производството по съдебна
делба.
Ответницата Р. С. М. е депозирала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който
оспорва иска. Твърди, че към момента на извършване на разпоредителната сделка, с
която се легитимира ищецът като съсобственик, неговата праводателка не е имала
право да се разпорежда с ид.ч. от имота, доколкото същият вече е бил придобит по
давност от ответника М. А. М.. Възразява срещу искането по чл.344, ал.2 ГПК, като
твърди, че не живее в имота и не пречи на ищеца да си служи с него. По изложени в
отговора на исковата молба аргументи, моли съда за отхвърляне на иска за делба на
процесното жилище. Алтернативно, в случай на допускането му до на делба, моли за
парично уравнение на посочения в исковата молба припадащ се дял от
наследствения имот – 1/6 ид.ч.
Ответницата А. А. М. е депозирала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който
оспорва иска. Твърди, че към момента на извършване на разпоредителната сделка, с
която се легитимира ищецът като съсобственик, неговата праводателка не е имала
право да се разпорежда с ид.ч. от имота, доколкото същият вече е бил придобит по
давност от ответника М. А. М.. Възразява срещу искането по чл.344, ал.2 ГПК, като
твърди, че не живее в имота и не пречи на ищеца да си служи с него. По изложени в
отговора на исковата молба аргументи, моли съда за отхвърляне на иска за делба на
процесното жилище. Алтернативно, в случай на допускането му до делба, моли за
парично уравнение на посочения в исковата молба припадащ се дял от
наследствения имот – 1/6 ид.ч.
Ответникът М. А. М. в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Предявява инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124 ГПК срещу ищеца И. С. И. за признаване право на
собственост върху процесния имот, представляващ апартамент с идентификатор
68134.604.24.5.51, на основание давностно владение, упражнено непрекъснато и
2
необезпокоявано в периода от 01.06.2006г. до настоящия момент. В исковата молба по
инцидентния иск за собственост, ищецът М. твърди, че владял единствено за себе си,
непрекъснато, явно и необезпокоявано имота в продължение на повече от 10 години
/от 2006 г./, през които се грижел за него, като включително извършил цялостен
ремонт, а останалите наследници не са имали достъп до процесния апартамент, нито
са предявявали претенции за ползването му. Оспорва твърдението, че ищецът е
придобил ½ ид.ч. от апартамента при твърдения, че към датата на сключване на
разпоредителната сделка - договора за дарение от 30.07.2020г., имотът е бил негова
изключителна собственост, съответно праводателката на ищеца – Маргарита Кючукова
не е имала право да се разпорежда с него. Възразява срещу искането за привременни
мерки, при съображения, че е извършил подобрения в имота със знание и без
противопоставяне на останалите съсобственици, с оглед на което упражнява право на
задържане. Моли искът за делба да бъде отхвърлен, алтернативно, в случай на
допускане имота до делба, същият да бъде възложен в негов
дял.
Ответникът по насрещния иск И. С. И., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира
отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Оспорва ищецът М. да е завладял целият имот, считано от 01.06.2006г. и да
владее същия и към настоящия момент – постоянно, явно и спокойно. Заявява, че към
посочената дата /01.06.2006г./ М. не е осъществил фактически действия пред
останалите собствениците на имота – П.С. М., М.М.К. и Ангел М. М., с които да е
демонстрирал намерение за своене по отношение на процесния имот, а е бил държател
на същия. В допълнение излага, че след смъртта на П.С. М. /баба на страните/,
наследодателите М.М.К. /майка на ответника/ и Ангел М. М. /баща на ищеца/, са
преговаряли относно доброволното разпределяне правото на собственост, а именно
някой от тях да придобие имота, респективно да заплати дела на другия съсобственик.
Предвид изложеното счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3)
в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2
3
ЗС.
Страните по делото не спорят и от представените по делото и неоспорени
писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 22.02.1988г. се установява, че П.С. М. и М. Анков
М. са придобили правото на собственост по отношение на апартамент № 3, на 1 етаж,
блок 94, вход В, комплекс „Суха река“, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 59,85 кв.м., с избено помещение № 18, с полезна
площ 3,45 кв.м. и с 09,645 % идеални части от правото н строеж върху мястото, при
съседи на жилището: изток – тревна площ, запад – градинка, север – стълбище, юг –
ап. 1 и 2, отгоре – ап. 6, отдолу – мазета и при съседи на избеното помещение: изток –
стълбище, запад – мазе на ап. 13, север – коридор, юг – общо
помещение.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследниците на М. Анков
М. изх. № 03951/16.04.2021г., издадено от Столична община, район „Подуяне“ /лист
19/, същият е починал на 25.03.2006., като оставил за свои наследници по закон децата
си М.М.К. и Ангел М. М., както и преживялата си съпруга П.С. М.. Със смъртта на М.
Анков М. съществувалата до този момент съпружеска имуществена общност върху
процесния недвижим имот /обстоятелство, което не е спорно между страните/, се
преобразувала в обикновена дялова съсобственост – чл. 26, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./,
като 1/2 ид.ч. от същия на основание нормата на чл. 27 СК /отм./ по силата на
прекратената брачна връзка се притежавала от преживялата съпруга П.С. М., а
останалата 1/2 ид.ч. от апартамента преминала по реда на чл. 9, вр. чл. 5, ал.1 ЗН към
наследниците по закон, при равни части. Така по наследство дъщерята на М. Анков М.
– М.М.К. придобила 1/6 ид.ч. от процесното жилище, синът Ангел М. М. придобил по
наследство от баща си 1/6 ид.ч., а преживялата съпруга П.С. М. – 4/6 ид.ч.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
03950/16.04.2021г., издадено от Столична община, район „Подуяне“ /лист 21/ П.С. М.,
в починала на 29.11.2011г., като оставила за свои законни наследници М.М.К. и Ангел
М. М. /деца/. На основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, след смъртта й
притежаваните приживе от нея 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, преминали към
наследниците по закон при равни части, като всеки от тях притежавал по наследство от
родителите си по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
имота.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Ангел М. М.
починал на 02.03.2018г., като оставил за свои наследници по закон – ответниците Р. С.
М. /съпруга/, М. А. М. /син/ и А. А. М. /дъщеря/. След смъртта му, на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН и чл. 9 ЗН, притежаваните от него 1/2 ид.ч. от процесния апартамент,
4
преминали поравно към наследниците му. Така ответниците Р. С. М., М. А. М. и А. А.
М. придобили по 1/6 ид.ч.
По делото е представен нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № 70, том I-А, рег. № 6959, дело № 62/2020г. на Р.Б. – Нотариус рег. № 273 от
регистъра на НК, с район – Софийски районен съд. Видно от съдържанието на
документа, на 30.07.2020г. М.М.К. е дарила на сина си И. С. И. /ищец/ собствените си
1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ: апартамент – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.604.24.5.51 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
самостоятелния обект от 10.11.2017г., с адрес на имота: гр. София, район „Подуяне”,
ж.к. „..., вх. „В” , ет. 1, ап. 3, в сграда с идентификатор 68134.604.24.5, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.604.24, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със
застроена площ от 59,85 кв.м., брой нива на обекта: 1, стар идентификатор - няма,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж: 68134.604.24.5.73,
68134.604.24.5.50, под обекта: няма, над обекта: 68134.604.24.5.54, заедно с
прилежащите му избено помещение № 18, с полезна площ 3,45 кв.м., заедно с 0,645 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, на който е построена сградата, съгласно схема № 15-564325-10.11.2017г. на
самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК, СГКК - гр. София, заедно със
Справка по кадастралната карта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.604.24.5.51, отпечатано на 29.07.2020г. по Заявка № 1138164-29.07.2020, а
съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, сключен на 22.02.1988г. между СНС - „Васил Левски" - гр. София -
като продавач и П.С. М. и М. Анков М. - като купувачи - препис от 29.07.2020г. - CO,
район „Подуяне": Апартамент, находящ се в гр. София, местност II зона,
представляващ апартамент № 3, на I (първи) етаж в жилищна сграда - блок № 94
-
(деветдесет и четири), вход „В” (буква „В“), комплекс „Суха река”, състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 59,85 кв.м., с
принадлежащите: избено помещение № 18 (осемнадесет), с полезна площ от 3,45
кв.м. и 0,645 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи: на жилището:
изток - тревна площ, запад - градинка, север - стълбище, юг - държ. ап. 1 и 2, отгоре -
държ. ап. № 6, отдолу - мазета: на избеното помещение: изток - стълбище, запад - мазе
на държ. Ап. № 3. север - коридор, юг - общо помещение.
По отношение на предявения от ответника М. А. М. в рамките на преклузивния
срок инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр чл.79, ал.1 ЗС
за изтекла погасителна давност, в тежест на ответника М. е да докаже възражението за
5
придобИ.е по давност на имота – действия, отблъскващи владението на останалите
съсобственици и установяващи своене, упражняване на фактическа власт с намерение
за своене на вещта, и изтичане на определен срок от време – 10 години. При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен по
следните съображения.
Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време
и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
допълнително добросъвестност, предпоставена от юридическо основание за
упражняване на владение /с изключение на предварителен договор/ в хипотезата на чл.
79, ал. 2 ЗС.
Придобивната давност е следователно сложен юридически факт от категорията
на правомерните правни действия, включващ във фактическия си състав владение и
изтичане на определения в закона срок (в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС). Владението
от своя страна също представлява правомерно юридическо действие, състоящо се от
два елемента – обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт, и субективен
(animus) – намерение за своене. Упражняването на фактическа власт върху една вещ в
правото е познато освен като държане (при което фактическата власт се упражнява въз
основа на облигационно основание за ползване на вещта) и владение, още и като
търпими и съизволителни действия, които не са уредени в закона, и които също както
държането, не могат да служат за придобИ.е по давност на вещта, по отношение на
която се извършват, доколкото елемент от фактическия състав на придобивната
давност е само тази фактическа власт, която има характера на владението. Наред с
това в правната доктрина са изведени белезите на владението, за да бъде то годно да
постави началото на придобивна давност – то следва да е спокойно (не установено с
насилие), явно, несъмнено, постоянно и непрекъснато. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено.
В случая не се твърди и установява ответникът да е добросъвестен владелец, а и
самият той се позовава на изтекла в негова полза 10-годишна давност. Не се
установява по делото обаче същият да е бил и недобросъвестен владелец, доколкото
ангажираните доказателства не покриват изискванията на разпоредбата на чл.79
ЗС.
От показанията на ангажираните от ответника свидетели А.К., Б.Д. и М.Г., а
освен това по отношение на този факт страните по делото не спорят, се установява, че
6
ответникът М. М. и семейството му живеят в процесния апартамент от 2006г. и до
настоящия момент. Свидетелката Ковачева заявява, че веднага след преместването си
М. започнал ремонтни дейности - сменили врати, дограми, прозорци, като в тази
насока са и показанията на свидетеля Д., който в качеството си на лице, живеещо в
същия вход, също е формирал непосредствени впечатления по отношение на тези
факти. Двамата свидетели посочват, че не знаят ищецът И. и майка му, да са имали
претенции към апартамента, като впечатленията им са, че той принадлежи изцяло на
М.. В същото време обаче, от показанията на свидетелите Лиляна И.а и Кирил
Кючуков по делото се установява, че ответникът М. се е нанесъл в жилището по
съгласие на собствениците на имота - своята леля Маргарита, баба му Пенка М. и баща
му Ангел М., при уговорката да ползва имота, докато се уреди със свое собствено
жилище. В допълнение към горното и двамата свидетели заявяват, че приживе баба
Пена е ходила в имота, където се е срещала с ищеца И. и неговата майка, в т.ч. е
получавала пенсията си. Последното намира подкрепа и от казаното при проведения
разпит на свидетеля С.Г.., който излага, че лично е возил Маргарита в периода 2006г. -
2011г. и я е виждал да влиза в сградата, в която се намира процесното жилище.
Същевременно свидетелите И.а и Кючуков еднозначно посочват, че волята на
наследодателите М. М. и Пенка М. е била децата им да се разберат помежду си за
имота. Изясняват, че разговорът между ответника М. и Маргарита започнал още
докато майка им била жива, но не се разбрали за цената. В тази насока свидетелят
Кючуков заявява, че лично е присъствал на среща, провела се след смъртта на баба
Пена /2011г./ между него, съпругата му Маргарита и брат Ангел за уреждане на
имуществените им отношения. Свидетелства, че на последния разговор провел се с
ответниците по делото през 2020г., отново не постигнали споразумение. Поводът бил
прехвърляне на партидата за парното, която се водела на името на Маргарита, като
свидетелят сочи, че обещал да съдейства на Р. и М. във връзка с претенциите на
съпругата му за цена за притежаваните от нея части от имота. В случая, при съвкупна
преценка на така обсъдените свидетелски показания на свидетелите Кючуков и И.а,
отчитайки, че двамата при разпита си правят изявления за факти, част от които са
възприели непосредствено, преценени по реда на чл.172 ГПК, водят до категоричен
извод, че праводателката на ищеца - Маргарита явно и категорично е демонстрирала
пред ответника М. качеството си на правоимащо лице по отношение на делбения имот
на основание наследяване след смъртта на своята майка и баба на ответника - Пенка
М., с което се разколебават твърденията на ответника в противна насока. По
отношение на така посочените обстоятелства, установяващи се от разпита на тези
двама свидетели, липсва противоречие в показанията им, напротив същите са
последователни и логични. От друга страна при разпита си свидетелите Ковачева и
Дойнов заявяват единствено, че не знаят ищецът по делото и неговата майка да са
заявявали претенции по отношение на апартамента, в който живее семейството на М.,
7
формирайки впечатление от разговорите си с ответника, че имотът е подарък от дядо
му, съответно показанията им остават изолирани от обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност, на която съдът дава вяра.
Следва да се посочи, че сам по себе си фактът, че М. М. е живял и продължава
да живее заедно със семейството си в делбения имот, по отношение на който факт не
се спори между страните по делото, не означава, че с тези си действия явно и видимо
за останалите съсобствениците той е демонстрирал промяна в намерението си, която
да е насочена към преобръщане на държането на техните идеални части във владение.
Само това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е установена фактическа
власт с намерение за своене на целия апартамент. Нещо повече, само фактът, че на
свидетелите Ковачева и Дойнов не им е известно останалите сънаследници да са
предявявали претенции към имота не означава, че това не е било така. Точно
обратното, от показанията на свидетелите Кючуков, И.а и Геров по делото се установи,
че за периода в който собственици на имота са били Маргарита, Ангел и майка им
Пенка М., периодично е осъществявана комуникация между тях, а след смъртта на
Пенка, срещи е имало между брата и сестрата с цел уреждане на отношенията им във
връзка с делбения имот, което обстоятелство се подкрепя и от отправена през 2017г.
нотариална покана от Маргарита Кючукова към Ангел М..
В тази насока за основателността на заявената претенция на ответника М. М. за
изтекла в негова полза придобивна давност, на първо място следваше да бъде
установено, че последният е владелец и е владял имота манифестирайки това
първоначално по отношение на своята баба Пенка М., леля си Маргарита и своя баща
Ангел, които са били носители на правото на собственост на основание наследствено
правоприемство към момента към който се твърди, че е установено владението на
ответника годно да го направи собственик – 2006г. Трайната практика на ВКС / така
решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о./ е възприела
определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би
търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. Към това тълкуване следва да се добави и доразвитото
в Решение №122 от 03.12.2020г., по гр.д. № 3549 по описа за 2019 г. на ВКС, в което е
посочено, че общото между държането и търпимите действия е в обективния им
елемент – упражняването на фактическа власт върху вещ, а разликата е в субективния,
който се извежда от основанието, на което е установена тази власт. Ключът е в
основанието за фактическата власт върху имота. При държането фактическата власт се
установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея
8
договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава временно или
безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо
на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на
сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При търпимите
действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или
владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано
на добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски или роднински), поради
което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва
няма никакво право. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна
сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на
сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение.
Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с междуличностните
отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими
действия. В настоящия случай от анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства се установи, че М. М. е упражнявал фактическа власт по
отношения на процесния имот при условията на търпими действия. Същият е бил
допуснат в собственото на неговите баба, леля и баща жилище с оглед
съществуващите между тях междуличностни отношения. Съгласието на роднините на
ответника и на самия ответник, въз основа на което вторият е установил фактическата
власт, е свързано изцяло с вътрешните им отношения, поради което не може да се
квалифицира като облигационно отношение, нито като владение годно да го направи
собственик. В подкрепа на тези изводи на съда е и изложеното при разпита на
свидетеля Георгиева, която изрично посочва, че ключ от процесния апартамент са
имали тя, М. и неговият баща Ангел, което изключва демонстрирането недвусмислено
и категорично от страна на ответника М. по отношение на съсобствениците, че счита
цялата вещ за своя. Обръщането на държането във владение не се предполага, а трябва
да е било изявено чрез активни действия по отношение на останалите съсобственици,
сочещи на отричане на техните права, които да са били доведени до знанието им,
което не се установява по делото. След като ответникът М. е упражнявал фактическа
власт върху апартамента при условията на търпими действия, то същият не се явява
владелец на недвижимия имот, поради тази причина в периода от 2006г. до получаване
на идеални части от имота по наследство от своя наследодател Ангел М. /починал на
02.03.2018г./, М. М. не е придобил процесния недвижим имот въз основа на давностно
владение. Действията на ответника по делото се явяват търпими именно до м.03.2018г.
- датата на смъртта на бащата на ответника, когато последният е станал съсобственик,
заедно с майка си и сестра си по отношение на процесния недвижим имот. Съдът
намира, че не се явява необходимо да се изследва въпроса в периода след тази дата, за
който ответникът се явява държател спрямо останалите съсобственици, в т.ч. и спрямо
ищеца И. И. придобил ид.ч. от имота въз основа на безвъзмездната разпоредителна
9
сделка от 30.07.2020г., доколкото не е изпълнен хипотезиса на правната норма на чл.
79, ал.1 ЗС, тъй като не е изтекъл предвидения в нормата 10г. давностен
срок.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че плащането на комуналните
разходи за имота, ремонтирането и поддържането му не менифестират такава промяна
на държането в своене, тъй като това са обикновени действия на управление по
смисъла на чл. 31 ЗС (в този смисъл Решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. №
1405/2009 г. на I г. о., ГК, ВКС; Решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на
II г. о., ГК, ВКС).
От съвкупния анализ на гореописаните доказателства съдът приема, че по
делото безспорно се доказа наличието на съсобственост между страните по повод на
процесния недвижим имот. При това положение, към датата на устните състезания на
основание извършената разпоредителна сделка и осъщественото наследствено
правоприемство съдът намира, че процесният имот се притежава от съделителите при
следните квоти: 3/6 ид. ч. за ищеца - И. С. И. и по 1/6 ид. ч. за ответниците Р. С. М., М.
А. М. и А. А. М.. При тези квоти и процесният имот следва да бъде допуснат до
делба.
По искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344 от
ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода
от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила
на решението по извършването й. Произнасянето на съда по този въпрос представлява
акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо,
доколкото не разрешава материално-плавен спор между страните. Затова и
разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата, тъй като
с него се разрешават въпросите досежно наличие на съсобственост, между кои лица и
при какви квоти. С определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява
привременна мярка, която се предпоставя от наличието на спор между съделителите
относно ползването на някой от или на всички делбени имоти до извършване на
делбата, както и от наличието на ползване на имуществената общност не съобразно
правата на всеки един от съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС или
10
чл. 32, ал. 2 ЗД, поради което и предпоставките, които съдът изследва, са идентични с
тези по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС. За разлика от претенцията с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, с определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът се
произнася за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (В този
смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ – ро г. о.). При
невъзможност за реално разпределяне на ползването на имота, то тогава приложение
ще намери само чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване
на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си
нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да
ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие
за ползването.
Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите,
когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на
семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато
съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато
си е служил с нея като средство за производство или като стока – тогава в хипотезата
на исково производство приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По делото не се спори, а се установява от съвпадащите по съдържание и
насоченост изявления на страните, че към момента фактическата власт върху целия
имот се упражнява от ответника М. М., който дори предявява в рамките на процеса
положителен установителен иск за придобИ.ето му по давност, като не оспорва, че и
към момента същият се полза от него за задоволяването на лични нужди, поради което
претенцията се явява основателна, но само спрямо посочения ответник.
От изготвената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза се
установява, че средният месечен пазарен наем за допуснатия до делба недвижим имот
е в размер на 1106,86 лева /или 566 евро при възприемане на средна пазарна наемна
цена за кв.м. – 9,45 евро/. При така установения размер на същия и предвид квотите в
съсобствеността, ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищеца, съобразно
диспозитивното начало по 100 лв. месечно за лишаване от ползването на собствените
му идеални части, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното извършване.
По отговорността за разноски:
Разноските в делбеното производство, съгласно чл. 355 ГПК се заплащат от
страните съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед
11
нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните.
Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в
делбеното производство, като в настоящия случай се дължат на ответника по
предявения инцидентен установителен иск, но такива не се претендират, поради което
и съдът не дължи произнасяне.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. М., ЕГН ********** срещу И. С. И., ЕГН
********** иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот:
апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.604.24.5.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София,
район „Подуяне”, ж.к. „..., вх. „В” , ет. 1, ап. 3, разположен в сграда с идентификатор
68134.604.24.5, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.604.24, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 59,85 кв.м., брой нива на обекта: 1,
стар идентификатор - няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж:
68134.604.24.5.73, 68134.604.24.5.50, под обекта: няма, над обекта: 68134.604.24.5.54,
заедно с прилежащите му избено помещение № 18, с полезна площ 3,45 кв.м., заедно с
0,645 % идеални части от общите части на сградата, въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност на описания недвижим имот.
ДОПУСКА извършването на делба на следния недвижим имот: апартамент №
3, представляващ самостоятелен обект в сграда в сграда с идентификатор
68134.604.24.5.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София,
район „Подуяне”, ж.к. „..., вх. „В” , ет. 1, ап. 3, разположен в сграда с идентификатор
68134.604.24.5, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.604.24, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 59,85 кв.м., брой нива на обекта: 1,
стар идентификатор - няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж:
68134.604.24.5.73, 68134.604.24.5.50, под обекта: няма, над обекта: 68134.604.24.5.54,
заедно с прилежащите му избено помещение № 18, с полезна площ 3,45 кв.м., заедно с
0,645 % идеални части от общите части на сградата, между съделителите И. С. И.,
ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН **********, М. А. М., ЕГН ********** и А. А. М.,
12
ЕГН **********, при квоти 3/6 идеални части за И. С. И., 1/6 идеална част за Р. С.
М., 1/6 идеална част за М. А. М. и 1/6 идеална част за А. А. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М. А. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАЩА на И. С. И., ЕГН **********, ежемесечно сумата от 100 лв., срещу
ползването на 1/6 ид.ч. от процесния делбен имот, считано от датата на влизане в сила
на решението в частта му по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. И., ЕГН **********, по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, за постановяване на привременни мерки, като ответницата Р. С. М.,
ЕГН ********** бъде осъдена да заплаща в полза на ищеца сумата от 100 лева
месечно, за лишаване от ползването на притежаваните от нея 1/6 идеални части от
процесния делбен имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. И., ЕГН **********, по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, за постановяване на привременни мерки, като ответницата А. А. М.,
ЕГН ********** бъде осъдена да заплаща в полза на ищеца сумата от 100 лева
месечно, за лишаване от ползването на притежаваните от нея 1/6 идеални части от
процесния делбен имот.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, а определението по чл. 344, ал. 2 ГПК – в едноседмичен срок от връчването им.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13