ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 887
гр.
Плевен, 18.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, ІІ касационен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретаря….. и с участието на прокурор……, като
разгледа докладваното от съдия Дилова КЧНАХД
№ 486 по описа на Административен съд – Плевен за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.
С Протоколно определение от 21.05.2020 г., постановено по НАХД № 1826/2019
г. по описа на Районен съд Плевен първи състав, на осн. чл. 33 ал.2 от ЗАНН е
прекратено административно наказателното производство по НАХД 1826/2019г. по
описа на ПлРС.
Против определението е подадена частна
жалба от процесуалния представител на „Троя -авто“ ЕООД представлявано от С. Д., адв. Г.. Ответникът счита частната жалба за неоснователна.
Излага подробни съображения.Прави искане определението за прекратяване на
производството по делото да бъде отменено.
Ответникът по жалбата в дадения срок не
е представил писмен отговор.
Административен
съд Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните
по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното :
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 230 от АПК, вр. чл. 63, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е основателна.
Производството пред РС Плевен е образувано по подадена
жалба срещу НП издадено от Директора на БАБХ Плевен срещу „Троя авто“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. ***, обл.***, бул. *** №* представлявано от С. С. Д., за нарушение на чл. 44 ал.2 от Закона за
пчеларството, във вр. с чл.8 ал.1 т.1 и ал.2 от Наредба № 13/26.08.2016г. за
мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на
растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности / ДВ
70/09.09.2016г./,поради което и на основание чл. 44 ал.2 от Закона за
пчеларството и 53 от
ЗАНН и във вр.с чл. 83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 8000
лв.
В съдебно заседание, съставът на въззивният
съд е приел, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да
бъде изпратено на РП Плевен за наличие на данни за престъпление по чл. 352 от НК. За да достигне до този извод съдът е приел, че от заключението на ВЛ по
назначената съдебно агротехническа експертиза се установява, че използваните при третирането
на площите препарати са със съдържание на активно вещество
„ламбада цихалотрин“ не са разрешени за ползване на открито.Приел е, че използването на такъв препарат може да бъде
определено като замърсяващ почвата, с оглед постигнатия краен резултат, а
именно унищожаване на пчелните семейства. Изложил е съображения, че следвайки
принципа „ne bis in idem” – „не два пъти за едно и също нещо, спрямо едно и
също лице“, и приоритетният характер на наказателното производство пред
административно наказателното, административно-наказващият орган не е имал
правомощия да издаде процесното Наказателно постановление, тъй като деянието е
следвало да бъде квалифицирано като престъпление, поради което е налице и
неправилно определяне на компетентността на оправомощения орган и вида, и
характера на производството.Позовал се е на практиката на ВКС установена в ТР
№3 от 22.12.2015г. на ВКС по тълкувателно дело №3 от 2015г., ОСНК. Приел е, че на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН
следва да прекрати административнонаказателното производство, тъй като е констатирал признаци от обективна страна за
осъществен престъпен състав на чл.352 от НК, изразяващ се в употребата на
забранен за използване на открито препарат за растителна защита или наторяване,
с което се е допуснало замърсяване на почвата, в резултат на което са били
унищожени констатираните по делото пчелни семейства. Прекратил е образуваното административно
наказателно производство и изпратил делото на Районна прокуратура – Плевен по
компетентност.
Обжалваното определение е неправилно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато
за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.
Според разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при
констатиране на признак на извършено престъпление, административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от
административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. При
постановяване на обжалвания акт
въззивният съд не се е съобразил със систематичното място на правната
норма, която е в Глава трета на ЗАНН - "Производство по установяване на
административните нарушения, налагане и изпълнение на административните
наказания".
В конкретния случай по делото не са
представени доказателства преди издаването на обжалваното наказателното
постановление да е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата за същото деяние. След като е образувано
административнонаказателно производство, което е приключило с издаден
санкционен акт по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подлежащ на самостоятелно съдебно
обжалване, неправилно съдът е приел, че следва да бъде прекратено административно
наказателното производство и е изпратил делото на Районна прокуратура – Плевен по компетентност. Нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е неприложима за
процесния случай, тъй като административнонаказателна-
та
отговорност е вече реализирана. Този извод следва от систематичното място на
разпоредбата, която се намира в глава трета "Производство по установяване
на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните
наказания". Правомощие и задължение на административнонаказващия орган е
да прекрати висящото пред него административнонаказателно производство и да
изпрати материалите на съответния прокурор, но при вече издадено наказателно
постановление, чиито последици не са заличени и което не е отменено, това право
по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е преклудирано
и не може да бъде отстранено в съдебното производство. Съдът няма правомощията
да прекрати образуваното пред него съдебно производство по обжалване на
наказателното постановление и да изпрати материалите на съответната районна
прокуратура. /Определение № 6530 от
8.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2004 г., V о., докладчик съдията Диана
Добрева/ В цитираното определение на ВАС е прието, че „….. прекратяването на
административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на
органите по чл. 47 от ЗАНН, а не на съда. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН има предвид производството
пред органа до момента на издаването на наказателното постановление. След като
то е вече издадено, неговото изменяне, потвърждаване или отмяна се осъществяват
само по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН…..„
Съдът споделя извода на първостепенния
съд, че при идентичност на фактите, обусловили привличането към
административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет
има наказателната му отговорност, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Неспазването на това
правило може и следва да бъде отстранено чрез предвидения в ЗАНН институт на
възобновяване на административно - наказателното производство. В случай че
административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано от
наказателната, следва да се възобнови административнонаказателното производство
по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН и да се отмени издаденото по него НП. С това
се избягва нарушаването на забраната за повторно осъждане за едно и също нещо,
залегнала в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, като се премахва
единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното
производство съгласно новоприетите изменения на чл. 24 и чл. 25 от НПК, в сила
от 05.11.2017 г.
Като е прекратил административно
наказателното производството без да отмени наказателното постановление, съдът е
създал предпоставки издаденото наказателно постановление да влезе в сила, с
което се нарушава принципа „ne bis in idem“. Поради всичко изложено по-горе
определението на съда следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав
за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по
същество при спазване на дадените по-горе указания.
По изложените мотиви съдът намира частната жалба за
основателна.
Обжалваното
определение е постановено при неправилно приложение на закона, поради което
следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл.
235, ал. 1 от АПК, Административен съд– град Плевен, ІІ касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 209 от 21.05.2020 г. на Районен съд- Плевен ,
постановено по н. а. х. д. № 1826 по описа за 2019 г. на Районен съд- Плевен, с
което е прекратено административно наказателното производство по делото,
образувано по жалба на „Троя авто“ ЕООД представлявано от Св.Д. против
наказателно постановление № 190 от 01.08.2020 г. на Директора на БАБХ Плевен и е изпратено делото
на Районна прокуратура - Плевен.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен
съд- Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.