№ 466
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502675 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№297889/10.09.2021г., подадена
от ДИА СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.М.Н. от ВАК, срещу решение
№262473/19.08.2021г., постановено по ГД №13356/2020г. на 34 състав на ВРС, с което съдът
е уважил предявен от КРЕМЕКС ЕООС, ЕИК *********, Варна, иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът КРЕМЕКС ЕООД има вземане от ответното
дружество ДИА СТРОЙ ЕООД в размер на 2 500 лева, представляващи част от общо
вземане в размер на 8717.60 лева, дължими по договор за доставка и монтаж на дограма от
02.07.2019г., за която е издадена фактура №378/28.05.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявление по чл.410 ГПК на 02.07.2020г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №7338/2020г. на 34
състав на ВРС, на основание чл.422 ГПК.
В жалбата се твърди, че постановеното от ВРС решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Не се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че страните са обвързани от
действителен договор от 02.07.2019г. за изработка, по силата на който ищецът се е задължил
да изработи и достави на ответника дограма, тип ПВЦ VRVAPLAST 70 мм, остъкляване:24
мм б/ка стъкло, вътрешни и външни первази на ул.Паско Желев №3 в гр.Варна както че
1
ищецът е доставил и монтирал 108 кв.м. дограма на обекта, от която стъклопакети 67 кв.м. и
без стъклопакети 41 кв.м. както и 37 л.м. ПВЦ подпрозоречни дъски. Монтираната на място
дограма е петкамерна с цвят по каталог – орех. Твърди се, че именно това е било
възражението на ответника, а именно недължимост на претендираното вземане поради
неточно изпълнение на договора. Твърди се, че ищецът се е отклонил от поръчката и не е
изработил и доставил поръчаното. Твърди се, че съдът неправилно приел, че е налице
приемане на изработеното при липса на възражение от възложителя веднага след монтажа.
Въззивникът излага, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св.Т.Т., а е
кредитирал изцяло показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които също се явявали
заинтересовани от изхода на спора.
Твърди, че ищецът не е изпълнил възложената работа в указания в договора срок до
25.09.2019г. като към м.август е изпълнил частично същата. Твърди, че не е налице
изпълнение на работата вкл. към завеждане на иска, а така също и към датата на
постановяване на първ.решение. Съдът не е отчел, че ищецът не може да се позовава на
чл.90, ал.2 ЗЗД. Не са съществували причини за продължаващото неизпълнение към
10.12.2019г. и 11.12.2019г. Въззивникът изразява съмнение в достоверността на
показанията, дадени от св.В.М. и С.М.а. Сочи, че съдът неправилно е основал решаващите
си мотиви на предположения вместо на установените по делото факти. Неправилно съдът
достигнал до извод, че ищцовото дружество основателно е преустановило изпълнението на
договора.
В жалбата въззивникът сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение като се е
позовал на доказателство, което не е наведено от никоя от страните и не е събрано до
приключване на устните състезания – постановения съдебен акт по ВТД №640/2020г. на
ВнАС. Сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за неточно и
некачествено изпълнение, което води до немотивираност на съдебния акт. Съдът не е
изразил становище и относно възражението, че ищецът не може да иска обезпечаване на
вземането на ищеца, тъй като последното не е било ликвидно и изискуемо. Твърди се, че
въпреки приобщаването им, съдът не е ценил други относими доказателства, вкл.
изслушаната счетоводна експертиза за отразяването на фактура №388/2020г., неподписана
от ответника. Поддържа, че ответникът не е приел изпълнението на ищеца. Претендира
отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна
КРЕМЕКС ЕООД, представлявано от адв.Д.Г., която е получила надлежно препис от
жалбата на 07.10.21г.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от пълномощника на
страната адв.Н..
Въззиваемата страна се представлява от адв.Д.Г., която оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
2
Пред ВРС производството е било образувано по искова молба на „Кремекс“ ЕООД
срещу „Диа строй“ ЕООД, с искане за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2500.00 лева, представляваща част от общо вземане в
размер на 8717.60 лева с ДДС /7264.67 лева без ДДС/, дължими по договор за доставка и
монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се излага, че
за претендираната сума е издадена заповед № 3501/15.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 7338/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав. Твърди се,
че на 02.07.2019г. ответното дружество, въз основа на договор, е възложило изработката на
147 кв.м. алуминиева или PVC конструкция и остъкляване, с адрес на доставката гр.Варна,
ул.„Паско Желев“, №3, тип дограма 5 камерна, цвят орех и вътрешни подпрозоречни
первази. Общата стойност на поръчката е 26 260 лева, платима както следва: 10 000 лева –
авансово при подписване на договора и разликата до уговореното възнаграждение - при
доставка на дограмата и завършване на монтажа. Ищецът твърди, че след като е изпълнил
по-голямата част от поръчката узнал, след разговор с представител на ответното дружество
и със собственици, че са започнати съдебни дела срещу ответника. Това създало убеждение
у ищеца, че ответното дружество няма да извърши повече плащания. На 10.12.2019г.
получил покана от ответника да завърши поръчката, след което незабавно провел телефонни
разговори, за да постигне решаване на спора, но до такова не се стигнало. Ищцовото
дружество се е позовало на основание чл.90 ал.2 от ЗЗД преустановява изпълнението на
остатъка от поръчката, като с покана от 15.01.2020г. поискал в срок до 24.01.2020г.,
ответникът да представи надлежно обезпечение на вземането. Твърди, че изпълнената част
от поръчката съгласно протокол за СМР, възлиза на стойност 15 598 лева без ДДС, като
поддържа, че ответникът не му е заплатил разликата между тази стойност и авансово
внесеното възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Диа строй“ ЕООД изразява становище
за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за изработка
на алуминиева и пластмасова дограма, но твърди, че спецификацията на дограмата е 70 мм.,
цвят – златен дъб, външни прозоречни первази - частично. Договореното възнаграждение
възлиза в размер на 26 260 лева, от която е следвало авансово да бъде заплатена сума в
размер на 5000 лева. Сочи, че на ищеца са заплатени 2000 лева на 12.07.2019г., 3000 лева на
17.07.2019г. по банков път. Независимо от липсата на уговорка, на ищеца била платена и
сума в размер на 5000 лева. Твърди, че след сключване на договора, през м.август 2019г.,
ищецът е доставил и монтирал част от дограмата (по-малко от 50%), но с характеристики
различни от уговорените, без за това да е уведомен възложителя. След този момент се
твърди, че ищецът е преустановил изпълнението на договора. Оспорват се твърденията на
ищеца, че срещу ответното дружество към сочените в исковата молба дати са били налични
висящи съдебни дела, като в този смисъл оспорва, че са били налице условията по чл.90,
ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените
по делото разноски.
3
Въз основа на въведените от страните твърдения и възражения, събраните
доказателства и в пределите на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Със Заповед № 3501 от 15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК ВРС, 34-ти състав по ч.гр.д. № 7338/2020г., е разпоредил длъжникът „Диа строй“
ЕООД да заплати на „Кремекс“ ЕООД сумата от 2500.00 лева, представляваща част от
общото вземане от 8717.60 лева, дължима по договор за доставка и монтаж на дограма от
02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Диа
строй“ ЕООД е депозирал възражение, в което е оспорил задължението по издадената
заповед, което обуслава допустимостта на иска по чл.422 ГПК.
Приобщена към доказателствения материал по делото е оферта № 355 от „Кремекс“
ЕООД, за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и ал.дограма към дата 17.06.2019 г.
С протоколно определение от 29.03.2021г., между страните е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор от 02.07.2019г. за
изработка на 147 кв.м. алуминиева и пластмасова дограма и монтаж на същата на обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Паско Желев”, № 3. Това обстоятелство се установява и от
приложения документ – договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма от
02.07.2019г., според който ищцовото дружество се е задължило да извърши изработка,
доставка и монтаж на дограма тип ПВЦ „VIVAPLAST” 70 мм, цвят: златен дъб,
остъкляване: 24 мм Б/ка стъкло, външни и вътрешни первази – частично, на посочения по-
горе административен адрес. Съгласно чл.2.1 от договора, стойността на цялата поръчката е
26 260 лева, като авансово се заплаща сумата от 5 000 лева. В чл.5.4. страните са договорили,
че при доставка на дограмата и завършване на монтажа, възложителят се задължава да
доплати стойността на поръчката над внесения аванс. Съгласно чл.3.1. от договора,
изпълнителят се е задължил да достави и монтира цялата описана в спесификацията към
договора монтажна работа в срок от 50 работни дни. /т.е. до средата на 09.2019г./
Приобщена към делото е и издадена от ищеца фактура №**********/02.07.2019г. за
внесен аванс по договора на стойност 10 000 лева с вкл. ДДС, внесени на три транша по
банкова сметка на изпълнителя. От приложените по делото платежно нареждане от
02.07.2019г. за сумата от 5000 лв. (л.35), платежно нареждане от 12.07.2019г. за сумата от
2000 лв. (л.33) и платежно нареждане от 17.07.2019 г. за сумата от 3000 лв. (л.34), се
установява, че ответникът е извършил плащане по процесния договор в общ размер от 10
000 лева. Съгласно ССЕ, фактурата с внесения аванс по договора е осчетоводена надлежно и
при двете дружества като е включена в дневниците за покупки и продабжи, ползван е
данъчен кредит по същата от Диа Строй. Крайната фактура №378/28.05.2020г. не е
осчетоводена при ответника, не е включена в дневника за покупките и по нея не е ползван
данъчен кредит. Напротив, същата е надлежно осчетоводена при ищеца Кремекс ЕООД,
4
отразена е в дневник за продажбите и справки декларации по ЗДДС, за съответния период.
/в този смисъл е неоспорената ССЕ на л.108 и л.76/
В Протокол от 16.12.2019г. за извършени строително-монтажни дейности, подписан
от управителя на „Кремекс“ ЕООД Петър Стефанов, са посочени като изпълнени: монтирана
22 - 2
дограма общо:115м, остъклена 80 мна стойност 10 800 лева без ДДС, неостъклена 35 м
– на стойност 3710 лв. без ДДС, подпрозоречни первази 64 л.м. – на стойност 1088 лв. без
ДДС, обща сума без ДДС - 15598 лв., аванс от 02.07.2019 в размер на 8333.33 лв., или
остатъчна сума 7265,67 без ДДС.
От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че количеството на монтираната
дограма в гр.Варна, ул."Паско Желев" № 3, е 108 кв.м., от която със стъклопакети – 67 кв.м.
и без стъклопакети - 41 кв.м. Количеството на монтираните PVC подпрозоречни дъски е 37
л.м. Монтираната дограма е петкамерна с цвят по каталог - орех. Съгласно заключението,
стойността на изпълнените СМР на обекта с начислен ДДС възлиза на 17 087.77 лева.
Посочено е още, че разликата между цвят златен дъб и цвят орех се състои в това, че
последният е в по-тъмни нюанси.
С покана от 09.12.2019г. ответното дружество е поканило ищеца в 7-дневен срок от
получаване на поканата, да изпълни задълженията, поети по договор за изработка на
алуминиева и пластмасова дограма, сключен на 02.07.2019г. В поканата е посочено, че
срокът от 50 работни дни за доставка и монтаж на цялата, описана в спецификацията на
договора монтажна работа, е изтекъл, без ищецът да е изпълнил поетите с договора
задължения.
С друга покана от 15.01.2020г., отправена до ел.поща „Диа строй“ ЕООД, която е
била обявена в ТР, ищцовото дружество е посочило причините за спиране на изпълнението
/липса на финансови средства за доплащане на поръчката/ както че ищцовото дружество е
преустановило изпълнение на остатъка от възложеното, на основание чл.90, ал.2 ЗЗД, за да
не генерира повече загуби. Отправено е искане в срок до 24.01.2020г. ответникът да
представи надлежно обезпечение на вземането на ищеца за разликата до 26682 лева, с оглед
цялостното изпълнение на поръчката.
Приобщена към доказателствения материал по делото е издадена от ищеца фактура
№ **********/28.05.2020г. за плащане по договор от 02.07.2019г. на стойност 8 717,60 лева
с вкл. ДДС.
Изслушана по делото е съдебно-техническа експертиза, чието становище не е
оспорено от страните. В същото е посочено, че количеството на монтираната дограма на
сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. "Паско Желев" № 3, е 108 кв.м., от която със
стъклопакети – 67 кв.м. и без стъклопакети 41 кв.м. Количеството на монтираните PVC
подпрозоречни дъски е 37 л.м. Монтираната дограма е петкамерна с цвят по каталог - орех.
Съгласно заключението, стойността на изпълнените СМР на обекта с начислен ДДС възлиза
на 17 087.77 лева. Посочено е още, че разликата между цвят златен дъб и цвят орех се състои
в това, че последният е в по-тъмни нюанси.
5
По делото са изслушани и обсъдени свидетелски показания на две групи свидетели,
водени от страните, за установяване уговорката за цвета и вида на възложената дограма,
поставянето , възраженията на възложителя по изпълнението, при условията на
едновременен разпит. Изслушаните свидетели са предимно възложители на строителния
обект като нито една група от тях не установява с категоричност спорните обстоятелства.
Свидетелите говорят, с изключение на св.Т., за уговорка за поставяне на кафява дограма
/било зл.дъб, било орех/. От показанията се установява, че възложителите са имали спорове
по изпълнението на договора с ответното дружество чрез представляващата го Рената Т.а, и
по-скоро чрез съпруга Т.Т.. Св.М. сочи, че никой от собствениците не е участвал в
поръчването на дограмата. Св.М. също сочи, че не е имала конкретни уговорки с ответното
дружество за цвят на дограмата. Уговорките на двете свидетелки били с предходен
изпълнител Пресиян Строй, представляван от съпруга на управителя на ответника – Т.Т..
Св.М. сочи, както и св.М., че дограмата съвпада с поръчаното. Показанията на св.С. съдът
намира, че не могат да бъдат ценени като обективни и достоверни. Същевременно
показанията на св.Т. по изложените по-горе причини, следва да бъдат ценени съгласно
чл.172 ГПК, тъй като същият е съпруг на Р.Т.а, управител на Диа Строй. Поради
изложеното, показанията му относно уговорения цвят на дограмата зл.дъб, не могат да бъдат
ценени като обективни и безпристрастни.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предмет на въззивното обжалване е установителен иск по чл.422 ГПК за изплащане
остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка и доставка на дограма и
подпрозоречни первази. Страните не спорят относно наличието на правоотношение по
договор за изработка от 02.07.2019г. със срок на изпълнение на доставката и монтажа на
дограмата 50 дни; не се спори, че възложената работа не е изпълнена изцяло от изпълнителя
Кремекс ЕООД като в тази връзка последният се позовава на възражение, че е преустановил
изпълнението поради констатирани финансови затруднения на възложителя съгласно чл.90,
ал.2 ЗЗД, упражнено през януари 2020г. с изрично отправена покана на ел.поща на
възложителя. Не се спори, че на място е монтирана част от дограмата, предмет на
възложената работа, с цвят орех. Страните не спорят, че след монтирането на дограмата
/през август-септември 2019г./ не са извършвани други дейности. Не се спори, че през
м.12.2019г. поръчващият е поканил ищеца да довърши поръчката. Не се спори, че по
договора е заплатен аванс в размер на 10 000 лева.
Спорът се концентрира относно наличието на неточно и некачествено изпълнение, в
отклонение от поръчаното, което според ответника/въззивник/ дава възможност да откаже
заплащане на работата. Относно размера на извършената работа /монтираната дограма/ е
изслушана СТЕ, която установява количеството на изпълнение и неговата стойност, вкл.
след приспадане на платения аванс от поръчващия.
Съгласно чл.266 ЗЗД, поръчващият дължи възнаграждение за приетата работа.
Действително, в случая липсва акт, който да манифестира приемането на възложената
6
работа от поръчващия, тъй като протоколът за извършени СМР носи подпис само на
изпълнителя по договора Кремекс ЕООД. /л.11/ Независимо от това, не се спори, че обектът
е във владение на възложителя, че по отношение на него се водят съдебни дела от
собственици на обекти от бъдещата сграда. Не се спори, че на 09.12.2019г. възложителят е
поканил Кремекс ООД да довърши поетата работа по договора за изработка. С тези си
конклудентни действия, косвено възложителят е приел изработеното и монтирано до този
момент количество, чиято цена е и предмет на иска. Предупреждението в поканата за
прекратяване на договора поради забавеното изпълнение, не е реализирано с изявления до
изпълнителя по чл.87 ЗЗД. Впрочем, забавата на изпълнителя не е част от защитата на
ответника.
От свидетелските показания, ангажирани от страните, не се установяват действия на
ответника, с които същият да е изразил несъгласие с изработеното. Дори да се приеме, че
разликата в поръчаното и изработеното, вкл. цвета на дограмата, не са били очевидни, то
съдът преценява отправената до изпълнителя покана от м.12.2019г. като приемане и
съгласие с изработеното, при това упражнено в срок много по-дълъг от законовия съгласно
чл.264 ЗЗД. В поканата /на л.46/ поръчващият приканва изпълнителят да продължи работата
си, независимо от допуснатата забава. В поканата възложителят изобщо не е засегнал
въпроса за отклонение от поръчката с монтиране на друг цвят дограма. Такова възражение
не се установява да е направено както изрично, така и с конклудентни действия, видно от
свидетелските показания. От последните не се установява категорично и постигнатата
договореност между страните относно цвета на дограмата.
Въз основа на горното съдът намира, че въпреки липсата на изрично приемане на
изработеното, с отправеното изявление за продължаване на монтажа, възложителят е приел
свършената до този момент работа, без забележки. Възраженията му по чл.265 ЗЗД за
неточно, в отклонение от поръчаното изпълнение са недоказани и неоснователни, а и
упражнени едва в настоящия спор - преклудирани.
С оглед на този извод, ответникът на основание чл.266 ЗЗД дължи заплащане на
изработеното. Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, средната пазарна
стойност на монтираното на обекта количество дограма, съобразно характеристиките на
същата, възлиза на 17 087.77 лева с ДДС. Съдът счита, че съобразно тази стойност следва да
бъде определено дължимото на ищеца. След приспадане на авансово платената сума от 10
000 лева, дължимият остатък на задължението на ответника по процесния договор за
изработка от 02.07.2019г. възлиза на 7087,77 лева с вкл. ДДС, която стойност е посочена и в
заключението. Поради това, предявеният като частичен иск за сумата от 2500 лева подлежи
на уважаване. Решението на РС в посочения смисъл следва да бъде потвърдено, вкл. за
акцесорен иск за законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
Независимо от наличието или не на неизпълнение /или неточно изпълнение/,
възложителят не е съумял да въведе и докаже възраженията си в настоящия спор. Наличието
на частично изпълнение, което не е спорно, не прави иска неоснователен. Това е така, тъй
съгласно чл.267 и чл.268 ЗЗД, при непълно изпълнение, се дължи заплащане поне на
7
извършената работа, дори и при отказ на поръчващия в хода на изпълнението.
Въведеният от ищеца довод, че е упражнил право на възражение по чл.90, ал.2 ЗЗД
като е спрял работата си поради съмнения за финансови затруднения на възложителя, съдът
намира, че не се явява от съществено значение за спора, доколкото се претендира заплащане
на частичното изпълнение. Освен това, същото съдът намира за недоказано и
неоснователно, тъй като изявлението за неизпълнен договор е отправено до възложителя
много след изтичане срока по договора, вкл. след поканата от възложителя за изпълнението
му изцяло и много след допуснатата забава от изпълнителя.
Разноски не се присъждат, тъй като не е направено искане по чл.78 ГПК от
въззиваемата страна.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262473/19.08.2021г., постановено по ГД №13356/2020г.
на 34 –ти състав на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8