Р Е Ш
Е Н И Е
№ 279
гр.Русе,
27.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, девети състав, в открито
заседание на дванадесети октомври, през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
при
участието на секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 164
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Д.В.К. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед за налагане на ПАМ №
23-1085-000155 от 15.03.2023г., издадена от Началник група към ОДМВР-Русе, с
която на оспорващия, на основание чл.171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Временно отнемане на СУМПС до
решаване отговорността, но не повече от 18месеца.
В
жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Излага съображения, че не са налице фактическите предпоставки за издаване на
оспорения акт, както и че не е доказано обстоятелството, че е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител – адв.А.С. ***, който поддържа жалбата
и моли да бъде уважена. Представя допълнителни писмени доказателства и прави
доказателствени искания – да бъде представено заключение по назначената химикотоксилогична експертиза.
Административният
орган, редовно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от
гл. юрисконсулт. Изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021 г. на ВПДиректора
на ОД на МВР– Русе, Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е
оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
Оспорващият
Д.В.К. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, категория В.
На
15.03.2023 г. оспорващият Д.В.К., като водач на МПС, при управление на л.а. БМВ
730Д, с рег.№ Р1521КТ е спрян за
проверка от служители на пътна полиция към ОД МВР Русе. Съставен му е, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GА бл. № 924814 от 15.03.2023г.,
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, затова че 15.03.2023г. в 03,15ч., в гр. Русе,
бул.“Липник“, като водач на МПС – л.а. БМВ с Рег. № *****, е управлявал автомобила след
употреба на наркотични вещества. Пробата е установена с Дрегер
Драг тест 5000, като техническото средство е отчело положителна проба за опиати
и метамфетамин. АУАН е връчен на К. на същата дата - 15.03.2023
г., като същият го подписал, и принципно
посочил, че има възражение.
На
водача К. е издаден талон за медицинско изследване № 115098, връчен на 15.03.2023г.
в 04:20 часа. Водачът е дал биологични проби за изследване на 15.03.2023 г.
Образувана
е прокурорска преписка № 5362/2023г. по описа на Районна прокуратура гр.Русе
срещу К. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния
кодекс /НК/.
Въз
основа на съставения АУАН, на 15.03.2023г. от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Русе, е издадена оспорената в настоящото производство
ЗППАМ №23-1085-000155. С нея на оспорващия К. е наложена ПАМ с правно основание
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП– временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на
заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че К. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което
виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е връчена на оспорващия на 15.03.2023г. Жалбата срещу заповедта е
подадена 27.03.2023г.
В
образуваната срещу К. прокурорска
преписка е назначена и извършена химикотоксикологична експертиза, заключението по която е,
че от предоставената за изследване кръвна проба, взета от лицето К., не било доказано
наличие на наркотици и други упойващи вещества. В пробата от урина било
доказано наличието на метамфетамин и амфетамин.
Предвид разпоредбата на чл. 23, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г., че
употребата се доказва чрез резултата от кръвната проба, наблюдаващият прокурор
приел, че не са налице данни за извършено престъпление и с Постановление от
03.10.2023г. отказал да образува досъдебно производство.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и в изискуемата от закона форма, но е постановена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е предвидено, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4, установените стойности са определящи.
Оспорената
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
като при липса на предвидено друго в специалния закон– ЗДвП, на основание чл.
2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/, за издаването й се прилага редът на глава пета, раздел
първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на разпоредбата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентно длъжностно лице по реда на ЗДвП във връзка със ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. По делото се събраха
доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от посочената в
процесния АУАН.
Оспорената
заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила. С
оглед установеното по делото, че водачът е оспорил показанията на техническото
средство за проверка употреба на наркотични вещества или техни аналози и е дал
биологични проби, съобразно издадения му талон за медицинско изследване,
административният орган е следвало да положи усилия да изясни обективната
истина за фактите. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В чл. 3а, т. 2 от издадената,
на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста.
При
незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта
административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до
извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, не е било спазено /В този смисъл Решение №
15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018
г., I о. /.
Действително
съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 1 от АПК, материалната законосъобразност
на акта се преценява към момента на неговото издаване. Но, съгласно чл. 142,
ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Според
тези нови факти, е опровергана доказателствената сила на процесния АУАН, от
което следва, че не е установено извършването на административното нарушение,
послужило като основание за издаване на оспорената заповед.
По
изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна,
поради което ОД на МВР – Русе, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия
направените от него по делото разноски в размер на 1110 лева, от които: 10 лева
- внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение. Относно направеното
възражение за прекомерност на разноските, съдът намира същото за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което от договореното и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1100лв на репариране подлежат само 1000лв., представляващи
минималното възнаграждение за този вид дела.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Русе, девети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане
на ПАМ № 23-1085-000155 от 15.03.2023г., издадена от Началник група към
ОДМВР-Русе, с която на оспорващия Д.В.К. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ Временно отнемане на СУМПС до решаване отговорността, но не повече
от 18месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи–Русе, да заплати на Д.В.К. с ЕГН **********
***, сумата от 1010 /хиляда и десет/лева, представляваща разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: