О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 197/07.07. Година 2020
Град Варна
Варненският
Апелативен съд наказателно отделение
На трети
юли две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Сапунджиева
ВЧНД №204 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249,
ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ва от НПК.
Образувано е по жалба на адв.К.ШАК, като защитник на подсъдимия Б.А.Б.
срещу определението на Окръжен съд гр.Шумен по НОХД №99/20г., с което на 24.06.2020г.
в разпоредителното заседание по делото, съдията- докладчик е отказал
прекратяване на делото по реда на чл. 248,ал.5, т.1 от НПК и връщане му на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на
основание чл. 249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.
С въззивната жалба се поддържат твърдените в РЗ съществени
процесуални нарушения,като се иска отмяна на определението по чл.248,ал.5 от НПК и връщане на делото на прокурора.
Придвижването на жалбата и материалите по
делото до Апелативен съд гр.Варна сочи, че съставът на ШОС поддържа изразеното
в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на
настоящия състав.
Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по
делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете жалбата за
допустима, а по същество- неоснователна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по внесен
ОА на 30.03.2020г. С разпореждане №120 от 24.04.2020г. съдията-докладчик е
насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК.
В хода на РЗ защитника на подсъдимия конкретно е посочил допуснати съществени процесуални
нарушения, които препятстват защитата на подсъдимия и налагат прекратяване на
делото и връщането му на прокурора.
В с.з. съдът е приел, че едно от сочените нарушения представлява техническа
грешка, а другите не съставляват процесуално нарушение.
Първото възражение на защитата касае неточност, при квалификацията на
престъплението, в което подсъдимия е обвинен. Видно от депозирания ОА, в
обстоятелствената част цифрово е изписано престъпление по чл.255, ал.4,
вр.чл.255, ал.3, вр. чл.255,ал.1, т.1 и 2 от НК вр. с чл.261 от НК, а в
диспозитива по чл.255, ал.4, вр.чл.255, ал.3, вр.чл.255,ал.1, т.1 и 2 от НК вр.
с чл.26 от НК. В случая сме изправени пред допусната техническа грешка, чието
изправяне не е необходимо чрез способите на НПК.
Второто процесуално нарушение,
визирано от защитника на подсъдимия, се отнася до размера на дънъчните
задължения, който в ОА е по-нисък от Постановлението, с което Б. е привлечен в
качеството на обвиняем. Действително, видно от ОА, подсъдимия е предаден на съд
за данъчно престъпление, като размерът на избегнатите данъчни задължения е 35
093,10лв. В Постановлението за привличане като обвиняем, този размер е фиксиран
на 36 715,10лв.
Непротиворечива е съдебната теория и практика, че чрез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред съда. Неговото главно
предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване по отношение извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него, като по този начин постави и основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Няма пречка прокурорът да внесе обвинителен акт в съда за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението. Съгласно ТР І2 от 2002г. по н.д.. №
2/2002 Г., ОСНК НА ВКС , "Това
процесуално действие е форма на изменение на обвинението, която по принцип не
води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по акта. На
предварителното производство обвиненото лице се е защитавало срещу предявените
му по реда на чл. 209 НПК идентични факти и внесеното в съда обвинение не
обуславя по-тежка наказателна отговорност. То само прецизира правната
квалификация на установената фактическа обстановка. Затова в посочената хипотеза
липсата на "частично" прекратяване на наказателното производство по
повдигнатото и съответно предявеното на предварителното производство друго
обвинение, различно от обвинението по обвинителния акт, не съставлява нарушение
на процесуалните правила и следователно не обуславя прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за допълнително разследване".
Ето защо, правилно проверявания съд не е
приел изложеното, като процесуално нарушение. Същото не рефлектира и върху
правната квалификация на деянието, изводима от разпоредбата на чл.93,т.14 от НК.
На последно място, защитата на подсъдимия излага
съображения, че в ОА не е конкретизирано деянието на подсъдимия и по-конкретно,
в какво се изразява посредственото извършителство. Това твърдение е
неоснователно. Видно от ОА, както в диспозитивната част, така и в обстоятелната
част, подробно са посочени лицата, чрез които подсъдимия е потвърдил неистина в
подадените данъчни декларации. Същите се явяват посредствени извършители, като
упълномощени от подсъдимия лица. Няма спор, че при посредственото извършителство,дееца
използва наказателно неотговорно лице, или както е в конкретния случай лице,
което не съзнава фактическите обстоятелства на престъплението, т.е. действа
невиновно.
Съобразявайки изложеното, съставът на Апелативен съд счита, че при
изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на
обвиняемия. Съдът счита, че прокурорът е развил в дължимата пълнота предявената
обвинителна теза от фактическа и правна страна, в съответствие с разпоредбата
на чл.246 от НПК и изискванията на ТР 2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт,
който поставя рамките на предмета на доказване в процеса, предпоставящи и
осъществяването на правото на защита - обвиняемият следва да знае в какво точно
е обвинен и срещу какво да се брани. В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за
обосноваващи правната оценка на престъплението, извършено от обвиняемия,
времето, мястото, начинът, конкретните параметри на противоправното поведение.
Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават
възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно
защитата си.
Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и диспозитивна част,
които в своята съвкупност представят обвинителната теза. В случая, в
съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически
и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението. Дали тези
изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по
съществото на обвинението.
С оглед на изложеното, въззивния състав намира, че внесеният обвинителен
акт съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи
фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
него. Не се установяват допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното и на основание чл. 345
ал.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд гр.Шумен по НОХД №99/20г.,
с което на 24.06.2020г. в разпоредителното заседание по делото, съдията-
докладчик е отказал прекратяване на делото по реда на чл. 248,ал.5, т.1 от НПК
и връщане му на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, на основание чл. 249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.