Решение по дело №735/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 195
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20204100500735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500735 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 ГПК
Предмет на подадената от името на ответника „Електроразпределение
Север“ АД-Варна чрез пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е
решение № 247/18.08.2020 г. по гр.д. № 2112/2019 г. на ГОРС, с което предявеният
срещу дружеството от Й. С. Н. от с.Джулюница установителен иск , имащ за предмет
отрицание на претендирано на основание чл.49, ал.8, във връзка с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ /
осъществено неправомерно въздействие върху схемата на свързване на средството за
търговско измерване / вземане за сумата 1328,47 лева, е уважен , с искане за отмяната
му и отхвърляне на иска в неговата цялост, с присъждане на направените по
производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи за неправилност на обжалваното
решение, основани на пороци, представени като незачитане на безспорно установените
факти, запълващи нормативните предпоставки за пораждане на притезателното
облигационно право на корекция на сметките на ищеца за минало време.

Ищецът чрез пълномощника си- адвокат П.С. от ВТАК е оспорил жалбата с
писмено становище за пълно съответствие на решението с доказателствата и
материалния закон / с доводи за нарушение на процедурните изисквания при извършване на
проверката и недоказаност на реалното потребление на вмененото количество електрическа
енергия/. .

В с.з. страните не се представляват. Пълномощникът на жалбоподателя е
1
развил доводи за основателност на предявения иск в писмена защита.
Съдът след като разгледа жалбата, с оглед предметния обхват на
оплакванията в нея / чл.269,изр.2-ро ГПК/, обсъди доводите на страните по реда на
чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл.124,ал.1 ГПК установителен иск, имащ за предмет
отрицание на претендирано на основание чл.49, ал.8, във връзка с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ
/обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г./ вземане за коригирана стойност на потребена електрическа
енергия.

Ищецът твърди, че е клиент/потребител на електрическа енергия за присъединен към
електроразпределителната мрежа собствен недвижим имот в с.Джулюница, ул. Паисий
Хилендарски № 18 за който е открита партида на ползвател с абонатен номер **********.
Вменено му е задължението да заплати цена на допълнително начислено количество
електрическа енергия за периода 11.07.2019 г. до 08.10.2019 г. по фактура от 09.10.2019 г. ,
издадена от ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД-Варна като
последица на извършена от негови служители на 08.10.2019 г. проверка на средството за
търговско измерване - предмет на съставен констативен протокол № 15204781. Отрича да
съществува годно правно основание, изведено от ЗЕ и подзаконов нормативен акт за
вмененото му задължение. Проверката на средството за търговско измерване е факт в
нарушение на процедурните изисквания, уредени с нормите на чл.49 , ал.2, ал.3 ПИКЕЕ,
защото реално не е присъствал на нея, а само се е подписал на протокола след
приключването й , без да знае за какво е положил подписа си . Освен това средството за
търговско измерване се намира в заключен метален шкаф, поставен на електрически стълб,
до който няма достъп и съответно възможност за неправомерно въздействие.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, че не дължи тази
сума , както и да му присъди направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения по
горе пълномощник заявява , че вземането за сумата произтича от факта на неправомерна
промяна на схемата на свързване на средството за търговско измерване, изразено в
свързване на изходящите проводници на фаза 1 и 2 с входящите на входните клеми ,
водещ до неизмерване на голяма част от потребената в обекта електрическа енергия ,
установен в резултат на извършена на 8.10.2019 г. проверка от свои служители , отразена в
надлежно съставен по реда на чл. 49, ал.3 ПИКЕЕ, констативен протокол № 5500488, при
което правото на едностранна корекция на сметките на клиента е възникнало на основание
чл.49, ал.8 , във връзка с чл.50, ал.2, а.5 ПИКЕЕ, във вр. с чл. 83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2 , т.6,
б.“а“ ЗЕ и стойността/ на неизмереното и неотчетено количество в размер на 6652.8 квт/ч.
е предмет на издадена на основание чл. 56, ал.1 ПИКЕЕ фактура № **********/09.10.2019
г.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на
направените по производството разноски.
Признат и документално установен факт е , че ищецът е придобил качеството
потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и е краен
клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ, за който е открита партида на ползвател на
преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ при ответното дружество.
2
Доказателствено установен по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд
чрез нарочния писмен документ- констативен протокол, чието съдържание е потвърдено със
свидетелските показания на служител на електроразпределителното дружество, е факта на
свързване на изходящите проводници на фаза 1 и 2 с входящите на входните клеми.

Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване , основна съставна част на всяка измервателна система и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя
на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с
делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
нормотворческо правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в
неделима връзка с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се
вижда, че законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/
положителната си воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за
корекции на сметки за минало време, т.е. по начало допуска спорното особено субективно
материално право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. По
същество това корекционно субективно право е замислено като средство за поправяне/ чрез
прилагане на съответен приемлив алгоритъм на преизчисляване, щом според сегашното
технологично ниво на развитие на обществото не би могло да се установи точното
количество неизмерена от СТИ и съответно неотчетена електрическа енергия за времето
преди откриването на нерегламентираното въздействие или повредата , за да бъде
остойностено , т.е. прибавено към сметката на остойностеното, което е измерено и
отчетено/ на една настъпила от факти на неправомерно въздействие върху или повреди на
СТИ неблагоприятна последица за енергийното предприятие , която преведена на
гражданскоправен език не може да бъде нещо друго, освен едно обедняване , напълно
идентично по икономически ефект на имуществена вреда, съизмерима със стойността на
пренесената , реално консумирана , но неизмерена и неотчетена от средството за търговско
измерване електрическа енергия , тъкмо поради манипулативна „внесена отвън” намеса в
правилната работа на измервателния му механизъм или поради настъпила повреда , която
електрическа енергия би била измерена и стойността й определена, търсена и получена
със сигурност от енергийното предприятие/, ако не бе бяха налице тези факти водещи до
отклонението й / „изпускане” „отклонение“ от измервателния механизъм изцяло или
отчасти/. Тези факти засягат/ увреждат/ относителното субективно материално право по
чл.26, ал.1 от ОУ ДПЕЕ, вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД на получаване на цена за стойността на
цялото пренесено до обекта количество електроенергия, а не за част от него. С други думи
разглежданото корекционно право има строго специфичен юридически източник- ПИКЕЕ
и е средство за компенсиране на неполучената стойност на неизмерената
електроенергия.. Вероятно най- точното определение на въпросното корекционно
субективно право е вид самостоятелен нормативно установен способ за определяне на
обема на задължението на купувача- потребител чрез необоримо предположение за
количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка.
За да се породи това особено материално субективно право на
преизчисляване на количеството електрическа енергия не е необходимо да се доказва, че
неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно
поведение на самия клиент / лицето , което е в договорно правоотношение с енергийното
предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа . То може да се
дължи и на виновно поведение на друго лице, макар че е трудно съвместим в представите
на хората един факт на пълна несъпричастност на потребителя- клиент в вмешателството и
3
незнание за него. Текстовете на ПИКЕЕ не съдържат указание , че нежелателната
неправомерна промяна трябва да произхожда от поведението на потребителя- ползвател/
краен клиент/ , т.е. не се интересуват от това обстоятелство , което не е включено във
фактическия състав на правото.
Целта на корекционните нормативни текстове не е санкционна за дирене
на виновна имуществена отговорност/ макар че те могат да изпълнят и тази функция/, а в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
ангажиране на потребителите и ползвателите в отговорностите по опазване и
предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско измерване
и електроразпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване.
.
Сам по себе си фактът на извършената на 08.10.2019 г. контролна проверка
на състоянието на СТИ, измерващо доставяната електрическа енергия на посочения
присъединен към електроразпределителната мрежа обект, е правомерен, тъй-като
проверката е дело на служители на ответника- оператор на електроразпределителната
мрежа при осъществяване на едно право- чл.13, т.3 и чл.34, ал.2 и ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ/
2007 г./, чл.45, чл.46 ПИКЕЕ във връзка с изпълнение на трудовите им функции.
Представеният констативен протокол/ л.9 на делото/ е годно
документално основание за пораждане на спорното субективно материално право на
преизчисляване /корекция/ на сметката на ищеца в качеството му на краен клиент.
Въпреки оспорването му , същият и формално и фактически е съставен при спазване на
изискванията на чл.49, ал.2, пр.1-во ПИКЕЕ- в присъствието на ищеца- ползвател/
свидетелските показания на служителя на оператора Милен Йонов/ , чийто подпис е
логически показател за изявление за съгласие със съдържанието му- аргумент от чл. 180
ГПК. Без всякакво значение за осъществяване/ неосъществяване на юридическия
фактически състав на правото на преизчисляване е обстоятелството дали ищецът бил
разбрал какво всъщност е открито при проверката. От значение е единствено и само
обстоятелството, че вмешателството е открито в присъствието му , доведено до погледа
и знанието му / показано му е / и той са удостоверил това с подписа си. .
Факт от вида на описания в констативния протокол, показва неправомерно
въздействие върху измервателната група чрез променена схема на свързване/ която може да
бъде възстановена на място от оператора/, чиято последица е неизмерване на
преминаващата през първа и втора захранващи фази на средството за търговско измерване
и реално консумирана в обекта електрическа енергия- заключението на вещото лице по
изслушаната и приета съдебно- електротехническа експертиза. Случаят изцяло запълва
хипотезите на чл.49, ал.8 , във връзка с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ . Премахването на причината за
неточното измерване / неизмерване / чрез възстановяване на правилната схема на свързване ,
автоматично довежда до цялостно/ точно, пълно/ измерване на преминалата енергия,
защото няма и не е имало данни за отклонение от техническите характеристики за годност,
т.е. средството за търговско измерване да е било неизправно, повлияно именно от
въпросното вмешателство. Този факт , заедно с „процедурния елемент“ от фактическия
нормативен състав/ надлежно съставен констативен протокол/ на спорното материално
субективно право на корекция, съвкупно го пораждат. Преизчисляването на
допълнителното количество електрическа енергия по приложимата методика –чл. 50, ал.2,
изр.2-ро ПИКЕЕ/ справка №55597 /08.10.2019 г. на л.7 от делото/ като стойност е
правилно/ заключението на експертизата- т. 3 /. Правото на ответното дружество оператор
4
на електроразпределителната мрежа да получи изпълнение чрез плащане на
претендираното от ищеца – клиент вземане произтича от нормата на чл.56, ал.2 ПИКЕЕ.
По тези съображения предявеният иск подлежи на отрицателна санкция на
отхвърляне като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника плащане на сумата 991,50 лева , представляваща направените по
първоинстанционното и въззивното производства разноски във вид на заплатено
адвокатско възнаграждение, разноски за вещо лице и свидетел и заплатена държавна такса/,
поради което следва да бъде осъден да я заплати .


Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 247 от 18.08.2020 г. по
гр. дело № 2112/2020 г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 124, ал.1 ГПК от Й. С. Н. , с
ЕГН: ********** от с.Джулюница против „ Електроразпределение – Север“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс-
Е, с ЕИК *********, иск за установяване , че не дължи на дружеството плащане на сумата
1328,47 лева , вменена му като задължение за стойност на преизчислено на основание чл.
49, ал.8, чл.50, ал.2 ПИКЕЕ допълнително количество електрическа енергия за периода от
11.07.2019 г. -08.10.2019 г. по фактура № **********/09.10.2019 г. за жилищен имот ,
находящ се в с.Джулюница , ул. Отец Паисий Хилендарски № 18 , за който е открита
партида на ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ с
абонатен номер **********, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й. С. Н., с ЕГН: **********
от с.Джулюница да заплати на Електроразпределение – Север“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс- Е, с ЕИК
********* сумата 991,50 лева , представляваща направените пред двете съдебни
инстанции разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5