РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в публичното съдебно заседание на 17 февруари, две
хиляди и дванадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Мартина Здравкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1538 по описа за 2020г, за да
се произнесе, съобрази следното:
Ищцата, чрез
пълномощника си по делото адв.Ц.Д. от МАК твърди, че от 01.01.1984г. до 01.07.1985г. е
работила в “Автоматика“ АД гр.Лом като”ел.монтьор“ като към настоящият момент дейността на
дружеството е прекратена на основание .
Твърди, че не притежава изискуемите от закона документи за пенсиониране.
РУ “СО” гр.Монтана е издало Удостоверение № Ц-5511-11-1/19.06.2020г.,
че разплащателните ведомости и др.документи не са предавани, респ.приемани от
РУ СО Монтана.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че за периода от 01.01.1984
г. до 1.07.1985 г.е работил във „Автоматика”Лом,
и това за нея представлява трудов стаж.
Ангажира и гласни доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.З
и сл. от закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ответникът Национален осигурителен институт, чрез РУ
"Социално осигуряване" -гр.Монтана, счита предявения иск за недопустим,
тъй като не съдържа законно изискуемите задължително необходими доказателства
визирани в чл.4 ЗУТОССР.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение на РУ “СО” гр.Монтана №
Ц-5511-11-1/19.06.2020г., се установява, че разплащателните ведомости и
др.документи на „Автоматика“Лом не са предавани, респ.приемани от РУ СО
Монтана.
От показанията на св.М.Василева, разпитана в с.з. се
установява, че тя е работила в „Автоматика“ Лом разказва, ищцата е била работила там и е заемала длъжността
"ел.монтьор”. Дава показания още,че е работила в това дружество 21 години,
а също,че архива на дружеството е изчезнал, и който не си бил взел трудовата
книжка няма как за я възстанови, дори и УП няма как да се издаде, тъй като
всичката документация я няма, поради безхаберие.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни
факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен
ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по
правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на иска, а именно липсата на писмени доказателства, годни да
установят същия, респ., че книжата или ведомостите на съответното държавно
учреждение, предприятие или обществена организация са загубени или унищожени,
съгл.Чл. 5. (1) Стаж по чл. 1, ал. 1
може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Или (2) Когато осигурителят е прекратил дейността си,
без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл.
5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение
от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че
в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая съдът намира, че е налице хипотезата на
пр.І-во от ал.2 от чл.5 ЗУТОССР, а именно осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник.
В тази връзка съдебният състав приема, че са налице
доказателства за липсата на разплащателните ведомости на работодателя на ищеца,
поради което същия има правен интерес от установяване на трудовия му стаж по
съдебен ред и предявеният иск се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен по следните
съображения:
Съдебният състав приема, че представените по делото оскъдни
доказателства, което от своя страна прави допустими свидетелските показания на
св.И. се установява,че ищцата е работила в това дружество и е заемала длъжността ел.монтьор за времето
от 01.01.1984 до 01.07.1985г.
В обобщение, съдът приема, че съвкупният анализ на
събраните в хода на производството доказателства е в състояние да обуслови
извода за основателност на предявения иск и като такъв същият следва да бъде
уважен.
Ищецът не претендира
разноски по делото, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ТП на НОИ – РУ ”СО”-гр.Монтана, че Р.В.Л. с ЕГН ********** е работил в
„Автоматика гр. Лом , в периода 01.12.1984г. – 1.07.1985г., на длъжността „ел.монтьор”,
на пълен работен ден.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: