Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 17.01.2024 год.
Административен съд - Кърджали, ……………………...… в открито .................
съдебно
заседание на двадесет и втори декември …….…….........................………....…
през 2023/две
хиляди двадесет и трета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………….. Мариана Кадиева .…………....….….…………
с участието на Бонка Василева - прокурор от
Окръжна прокуратура - Кърджали,..
разгледа
докладваното от …………..…… съдията Виктор Атанасов …....…..………
административно дело … №436 ……….. по описа за ........... 2023 год. …….………....
и
за да се
произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв.
от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба от М.Ш.А., с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник –
адв.Д.Х. от АК – ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***,
срещу Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, ***, с посочена цена на
иска, в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски -
платено в брой адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство и
защита по АНД №156/2018 год. по описа на Районен съд - Момчилград, по което
било постановено влязлото в сила на 07.11.2018 год. Решение №117 от 18.10.2010
год., с което било отменено издадено против ищеца наказателно постановление №3
от 03.05.2018 год., издадено от началника на РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение – 07.11.2018 год., до нейното окончателно
заплащане, като с исковата молба се претендира присъждане и на направените по
настоящото дело разноски.
Ищецът М.Ш.А. твърди в исковата молба, че с наказателно постановление №3 от
03.05.2018 год., издадено от началника на РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали,
на основание чл.212, ал.1 от ЗОБВВПИ/Закон за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия/, му било наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 500 лева, за нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, което
наказателно постановление обжалвал пред Районен съд - Момчилград, който с
Решение №117 от 18.10.2018 год., постановено по АНД №156/2018 год. по описа на същия
съд, отменил изцяло наказателното постановление. Сочи, че в производството пред
Районен съд - Момчилград бил защитаван от адвокат, съгласно сключен договор за
правна защита и съдействие от 26.06.2018 год., за което заплатил в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева. Според жалбоподателя, с
отмененото по съдебен ред наказателно постановление, му била причинена
имуществена вреда в размер на 100.00 лева, представляваща заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
Районен съд – Момчилград, като в тази връзка в жалбата излага подробни
съображения за наличие на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване
на претърпените от него имуществени вреди в посочения размер. С оглед на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ОДМВР – Кърджали, да му заплати обезщетение, в размер на 100/сто/
лева, представляващо
имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски
- платено адвокатско възнаграждение по АНД №156/2018
год. по описа на Pайонен съд - Момчилград, с поставеното по което дело решение, е било отменено наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год. на началника на РУ –
Момчилград към ОДМВР -
Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.11.2018 год. - датата на влизане в сила на наказателното постановление/вероятно се има предвид
съдебното решение/, до нейното окончателно заплащане, като в тази връзка се
позовава на разясненията, дадени
в мотивите към т.1 от ТР №5/14.07.2022 год.
на ВАС.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът М.Ш.А., с
постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.Х. от АК-***, който заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР – Кърджали, да
заплати на ищеца сумата в размер на 100.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за
платен адвокатски хонорар по АНД №156/2018 год. по описа на Pайонен
съд – Момчилград, с решението по което е било отменено наказателно
постановление №3/2017 год., издадено от началник РУ на МВР – град Момчилград, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, постановено от първоинстанционния
съд до нейното окончателно заплащане. Също така, моли да бъдат присъдени на ищеца
и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От
упълномощения й процесуален представител – гл.юрк.М.
П., е депозиран отговор по исковата молба, в който счита, че предявеният
иск е недопустим, тъй като към датата на подаване на исковата молба е преклудирано правото на ищеца да търси обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар, в
размер на 100 лева, по АНД №156/2018 год. по описа на Районен съд - Момчилград.
Твърди се, че е изтекла петгодишната давност и вземането се погасява, като това
бил общият погасителен срок. В случай, че съдът счете исковата претенция за
допустима, в отговора се заявява, че се оспорва исковата претенция като
неоснователна. Счита, че въпреки, че е налице фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ, исковата претенция е неоснователна, тъй като в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от действията на
ищеца. Излага се довод, че ищецът безспорно е извършил нарушението, за което е
бил санкциониран и че с поведението си той е провокирал започналото
административно производство и затова в случая е недопустимо същият да черпи
права от собственото си виновно поведение. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за
увреждането, поради което, на основание чл.5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се дължи.
По отношение на претендираната лихва, счита, че е неоснователна и претенцията за
присъждане на лихва върху сумата по
главния иск, с оглед становището на ответника за него. Сочи се, че ищецът е бездействал 5 години и не е предявил претенцията
си и не би
следвало да черпи права, в
случая лихви,
от това си
бездействие. При
условията на евентуалност, в отговора се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че предвид данните
за предявяване на исковата претенция, с дата 07.11.2023 год., която дата е поставена
на посоченото пощенско клеймо на плика, с който е изпратена исковата молба до съда,
както и предвид представената в днешното съдебно заседание разписка, видно от която исковата
молба е постъпила в съответния пощенски клон през предходния
ден на 06.11.2023 год.,
че предявеният иск се явява
предявен в рамките на
5-годишния срок, който е общият давностен срок по чл.110 от ЗОДОВ и следва да бъде възприето,
че е предявен в срок. С оглед
на това счита, че така се
възприемат и съображенията,
посочени в т.4 от ТР
№3/2004 год.
по Тълкувателно
дело №3/2004 год. на ВКС.
По основателността на предявения иск счита, че
същият е основателен и доказан. Намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като, на първо место, е налице един незаконосъобразен
акт, издаден от длъжностно лице,
работещо в административната
структура на ответника по делото, като
този акт е издаден при и по
повод на изпълнение на административна дейност. Сочи, че се установява от доказателствата по делото, че
наказателното постановление, с което е бил наказан
ищецът, е отменен по съответния съдебен
ред и съдебното решение, с което това наказателно постановление е отменено, е влязло в сила и е настъпила и имуществена вреда за ищеца,
която се изразява в заплатения от него адвокатски хонорар. Намира, че са налице
доказателства, че имуществената щета е реално претърпяна и е налице
е причинна връзка между действието на незаконосъобразния акт, признат за такъв
от съда, с влязлото в сила съдебно решение и настъпилата вреда. По тези съображения счита, че исковата молба
е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от
приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, АНД №156/2018
год. по описа
на Районен съд - Момчилград, че с наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от началника
на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, на ищеца в настоящото производство – М.Ш.А. от ***, е било наложено наказание „глоба”, в размер на 500/петстотин/
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.212, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, за извършено
виновно нарушение
на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Няма спор, че против това НП е
била подадена в срок жалба до Районен съд – Момчилград, по повод която е било
образувано и АНД
№156/2018 год. по описа на същия съд, както и че по това АНД са били проведени две открити
съдебни заседания - на 18.07.2018 год. и на19.09.2018 год., като в последното
заседание е бил даден ход по същество. Няма спор също, че с Решение №117 от 18.10.2018 год., постановено по
това АНД
№156/2018 год. по описа
на Районен съд - Момчилград, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от началник
на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали. Видно от
приложения като доказалество заверен препис/л.6-л.7/, това съдебно решесие е влязло в законнта сила на 07.11.2018 година.
С отмененото от Районен съд – Момчилград, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от
началника на
РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали/на л.5 от АНД №156/2018 год. по описа на Районен
съд - Момчилград/, на основание чл.212, ал.1 от ЗОБВВПИ, на ищеца е било наложено наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/
лева, за извършено виновно
нарушение на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, за това, че на 14.12.2017 год., около 11:20 часа, при извършена проверка в дома му в ***,
се установило, че държал неогнестрелно оръжие – газов пистолет, марка „***“ с №***, което не е било регистрирано
по надлежния ред, а именно не е уведомил в 14(четиринадесет)-дневен срок началника
на РУ по постоянен адрес за придобиването му. На ищеца М.Ш.А. от ***, на датата 14.12.2017 год., за
това нарушение, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
с №3/бл.№337429/, в който е посочено, че с описаното деяние същият е нарушил чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Този
АУАН му е връчен на дата – 14.12.2017 год./на л.7 от АНД №156/2018 год. по описа на Районен
съд - Момчилград/, а въз основа на него, началникът на РУ -
Момчилград към ОДМВР – Кърджали е издал процесното
наказателно постановление, с което, на основание
чл.212, ал.1 от ЗОБВВПИ, на ищеца е било наложено посоченото наказание.
Както бе упоменато и по-горе, от изисканото и
приложено към настоящото дело АНД №156/2018
год. по
описа на Районен съд - Момчилград се
установява, че против така издаденото
наказателно постановление, е била подадена в срок и по предвидения ред
жалба с Вх.№303000-1780 от 28.06.2018 год. на РУ - Момчилград, постъпила със
съпроводително писмо Рег.№303000-1807/02.07.2018 год. от РУ - Момчилград към
ОДМВР – Кърджали/л.2 от АНД №156/2018 год. по описа на Районен
съд - Момчилград/ в Районен съд – Момчилград, на 02.07.2018 год., с
Вх.№1256, като на датата 03.07.2018 год., е било образувано и самото АНД №156/2018
год. по
описа на Районен съд - Момчилград. По
това АНД са били проведени две открити съдебни заседания, в които са събирани
доказателства и са изслушвани свидетели, като в последното е бил даден ход по
същество. От протокола от проведените съдебния заседания е видно, че ищецът М.Ш.А.,
с посочен адрес *** – жалбоподател в производството по АНД №156/2018
год. по
описа на Районен съд - Момчилград, е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Д.Х. от
АК-***, който е поддържал жалбата и е изложил доводи и аргументи относно
нейната основателност в хода по същество.
Тук следва задължително да се посочи, че по същото АНД №156/2018
год. по
описа на Районен съд - Момчилград е
приложен Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2018 год., ведно с
подписано пълномощно от същата дата към него/на л.4 от АНД №83/2019 год.
по описа на Районен съд - Момчилград /, в който договор е посочено, че
ищецът по настоящото дело – М.Ш.А., с посочен адрес ***, упълномощава адвокат Д. ***, да
му окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалването на наказателно
постановление №3/2017 год., издадено от началник на РУ – Момчилград, т.е. за
процесуално представителство, защита и съдействия по обжалване на наказателно
постановление и образуваното във връзка с това обжалване АНД №156/2018 год. на
Районен съд – Момчилград, като в Договора за правна защита и съдействие от 26.06.2018
год., за извършването на тези услуги е вписано, че е договорено адвокатско
възнаграждение, в размер на 100.00 лева/изписано цифром
и словом/ и съответно е вписано, също цифром и
словом, т.е. удостоверено е, като платено в брой, адвокатско възнаграждение,
също в размер на 100.00 лева.
Както бе упоменато и по-горе, с постановеното по
това АНД
№156/2018 год. по описа на Районен
съд - Момчилград Решение №177 от 18.10.2018 год./на л.27-л.28 от делото/, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от началник
на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.212, ал.1 от ЗОБВВПИ, на ищеца в настоящото производство М.Ш.А. от ***, е било наложено наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/
лева, като това съдебно решение не
е било обжалвано и е влязло в законна сила на 07.11.2018 година.
Така, ищецът в настоящото производство претендира
да бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 100.00 лева, по АНД №156/2018
год. по описа
на Районен съд - Момчилград, с решението по което дело е отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от началник
на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в
сила на решението на районния съд – 07.11.2018 год., до нейното окончателно
изплащане.
При така приетото за установено от фактическа
страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При проверка на допустимостта на иска, съдът
намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото
на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е
сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства
в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по
съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началник на РУ - Момчилград към ОД на МВР - Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството
пред Административен съд – Кърджали, по реда на Глава ХІ от АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на
ищеца.
Възраженията на процесуалния представител на
ответника, изложени в отговора на исковата молба, че искът е недопустим, поради
това, че към датата на депозиране на исковата молба правото на ищеца да търси
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски
хонорар, в размер на 100.00/сто/ лева, по АНД №156/2018 год. по описа на
Районен съд – Момчилград, е преклудирано, съдът
намира за неоснователни. В тази връзка, най-напред следва да се посочи, че
погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право,
представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който
субектът на правото/вземането/ бездейства и не го упражнява, като с изтичането
на давността и при направено възражение от насрещната страна, вземането се
погасява, респ. предявеният иск следва да се отхвърли. Нормата на чл.203, ал.2
от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ
или на ЗИНЗС. В ЗОДОВ, обаче, не се съдържа разпоредби касаещи погасителната
давност и в частност, началния момент, от който същата започва да тече, както и
давностният срок за погасяване на правото да се търси
обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен
характер, като същевременно, в §1 от ЗР на същия закон е предвидено, че за
неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови
закони, поради което в настоящия случай следва да намерят приложение
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института
на погасителната давност. Така, според относимата
разпоредба на чл.110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според приетото в т.4
от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 год. на ВКС по т.гр.д. №3/2004 год.,
ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началния момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. От изложеното по-горе и с оглед приложените по делото
доказателства, се налага извода, че исковата претенция не е погасена по давнаст, т.е. искът за обезщетение е предявен в петгодишния
давностен срок от влизане в сила на съдебния акт, с
който е било отменено наказателното постановление. Както се посочи и по-горе в
решението, по делото е безспорно установено, а и не се спори между страните, че
постановеното по АНД №156/2018 год. по описа на Районен съд - Момчилград
Решение №177 от 18.10.2018 год., с което е било отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год. на
началника на
РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали, е влязло в законна
сила на 07.11.2018 година. Следователно иска за
вреди от това незаконосъобразно наказателно постановление може да бъде предявен
най-късно до 07.11.2023 год. вкл., като в тази връзка следва се упомене, че исковата
молба е подадена по пощата, чрез пощенска пратка, която е била приета от
пощенския оператор на 06.11.2023 год., видно от представен в съдебно заседание
и приет като доказателство системен бон за кореспондентска пратка, с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.19 от делото/, изпратена до Административен
съд - Кърджали на 07.11.2023 год., видно от пощенското клеймо върху пощенския
плик/л.8/ и постъпила в съда на 08.11.2023
год., регистрирана в деловодната система на същия с Вх.29870/08.11.2023 год.,
видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.2/. С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че
исковата молба, с която е инициирано настоящото съдебно производство, е
подадена на 06.11.2023 год., т.е. предявеният иск за вреди е депозиран преди
изтичането на петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, поради което същия следва да бъде разгледан по
същество.
Исковият процес започва с твърденията, съдържащи се
в исковата молба, че спорното право съществува и е породено от отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началника
на РУ - Момчилград към ОД на МВР - Кърджали. Процесуалната легитимация на страните в исковото
производство следва единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба
относно наличието на претендираното право и доколкото
в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се
претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление от началника на РУ - Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, то пасивната процесуална легитимация е правилно определена,
като искът е насочен срещу юридическото лице по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗМВР,
т.е. срещу ОД на МВР – Кърджали, т.к. наказващият орган, издал отмененото
наказателно постановление, е длъжностно лице в структурата именно на Областна
дирекция на МВР – Кърджали. В рамките на исковото производство пасивно
легитимираната страна се определя от ищеца и съдът няма процесуално задължение
да го конституира служебно, нито пък да дава указания на ищеца, кой според съда
би бил надлежният ответник в конкретното производство. Основателна ли е
претенцията е въпрос по съществото на спора, но надлежните страни в
производството - както активно процесуално легитимираните, така и пасивно
процесуално легитимираните - се определят от твърденията на ищеца, с оглед диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. С оглед наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен
състав счита, че е налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка -
надлежна пасивно легитимирана страна – Областна дирекция на МВР - Кърджали. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са
налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране
отговорността на Областна дирекция на МВР – Кърджали, за имуществени вреди,
причинени на ищеца от М.Ш.А.
от ***, като доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
лежи изцяло върху ищеца.
За
да се ангажира
отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко отменен
като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди - щети
или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с
отменения незаконосъобразен акт. Отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в
качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на
административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно,
като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. на ВАС,
съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането
на административни наказания за извършени административни нарушения, е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на нормата на чл.21,
ал.1 от АПК, определящото
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те
са издадени
от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици.
Тяхното издаване е резултат от изпълнението
на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности,
е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане
на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия
или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която
подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване
на наказателните постановления,
както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по
повод на която са причинени вреди
на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия,
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице
конкретно наказателно постановление, издадено от началника на на РУ - Момчилград към ОД на МВР - Кърджали, което е отменено по съдебен ред от първоинстанционния съд, с влязло в сила съдебно решение,
като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказани първата група от
визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по въпроса, че в
производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, по реда на ЗАНН/в действащата редакция на закона преди
измененията, обн., ДВ, бр.94 от 29.11.2019 год./, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление бъде отменено, не се присъждаха разноски в полза на жалбодателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в
наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 год. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС
е категорично, че „законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.”. В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото /към онзи момент/ е
липсвал процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на
наказателно постановление и защото същият, с това правно основание, се определя
като подсъден на настоящия съд като административен.
В настоящия случай е налице приложен, надлежно
попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и съдействие от 26.06.2018 год., ведно с надлежно
попълнено и подписано пълномощно от същата дата към него, по образуваното пред АНД №156/2018
год. по описа
на Районен съд - Момчилград, които
са били основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по
това АНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на възнаграждение, в
размер на 100.00/сто/ лева, за един адвокат, осъществил процесуалното
представителство и защита по това дело. В този договор ясно е посочено, че
договореното възнаграждение е именно 100.00/сто/ лева, изписано цифром и словом, както и ясно е посочено/също изписано цифром и словом/, че това възнаграждение, в размер на 100.00/сто/
лева, е платено изцяло и че цялото е платено в брой. В тази връзка съдът
намира, че този договор за правна защита и съдействие следва да е и той е
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в това административнонаказателно производство и съответно това
плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока
за ищеца, представлява имуществена вреда за него.
Така
всъщност, реално спорен по настоящото дело остава въпросът, дали така
извършените, според посочения договор за правна защита и съдействие, разноски
за платено адвокатско възнаграждение по АНД №156/2018 год. по
описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което е отменено издаденото
срещу ищеца наказателно постановление, представляват имуществена вреда за жалбодателя в административнонаказателното
производство, съответно ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото наказателно постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Категоричен
и ясен отговор на този
въпрос е даден в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год. на ОСС от I и II колегия
на Върховния административен съд на Република България, съгласно което, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им,
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. От
това следва категоричният извод, че и по настоящия спор е налице пряка
причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение
и отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от
началника на РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, а както бе упоменато и по-горе,
по делото е безспорно доказано, че договореното адвокатско възнаграждение е
изплатено в пълен размер, в брой, от ищеца, при сключване на този договор за правна защита и съдействие.
Размерът на договореното възнаграждение по
този договор за правна защита и съдействие е много под минималния предвиден
размер за адвокатско възнаграждение към момента на сключването му, като следва
да се упомене, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна
защита и процесуално представителство по дела от администривнонаказателен
характер е регламентиран в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и
по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм.
и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 год.) от същата
Наредба, съгласно която, „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лева.”. В случая, заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 100.00 лева, от което следва, че възнаграждението
всъщност е договорено и заплатено в размер, който е доста под минималния,
предвиден в тази Наредба. Предвид това, не може да се счете за необоснован или
несправедлив размерът от 100.00
лева на заплатеното в случая адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че
на ищеца следва да се присъди обезщетение за понесените вреди, в пълния размер
на така заплатеното от него възнаграждение.
Така, по изложените съображения, съдът счита, че са
доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди, в размер на 100.00/сто/ лева, ведно с дължимата законна
лихва върху тази сума, представляващи платеното от него възнаграждение за един
адвокат, по АНД
№156/2018 год. по описа на Районен
съд - Момчилград, с влязлото в законна сила решение по което дело, е отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от началника
на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, с
което, на основание чл.212, ал.1 от ЗОБВВПИ, на ищеца е било наложено наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, т.е. съдът намира, че платеното
от ищеца М.Ш.А. от ***, адвокатско възнаграждение, в размер на 100.00 лева,
се явява имуществена вреда за него, като жалбоподател в административнонаказателното
производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото в това производство незаконосъобразно наказателно
постановление. Предвид това, съдът в настоящия
състав намира, че предявеният иск против Областна дирекция на МВР – Кърджали, с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан
до пълния му предявен размер от 100.00 лева, поради което и следва, с решението
по делото ответникът ОДМВР – Кърджали, да бъде осъден да заплати на ищеца М.Ш.А.
от ***, сумата в размер на 100.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
му имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение за един
адвокат, за осъществена правна защита и съдействие в хода на съдебното
производство по АНД №156/2018
год. по
описа на Районен съд - Момчилград, по
обжалване на наказателно постановление №3 от 03.05.2018 год., издадено от началника
на РУ – Момчилград към ОДМВР
– Кърджали.
Съдът счита, че в конкретния случай не са налице основанията за
приложението на чл.5 от ЗОДОВ, който в ал.1 предвижда отпадане на отговорността
на държавата, респ. общината, за вреди, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия и който, в ал.2 регламентира намаляване на
обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът намира
същата за основателна, както и че в случая същата следва да се присъди, считано
от 07.11.2018 год., т.е. от датата на влизане в сила на Решение №117
от 18.10.2018
год., постановено
по АНД №156/2018 год. по описа на Районен съд – Момчилград, при съобразяване на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005 год. на ВКС по т.гр.д. №3/2004 год., ОСГК, според
които, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира, е датата,
на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия
акт, като в същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд, трето
отделение/Решение №1310 от
11.02.2022 г. по адм. дело №7281/2021 г.; Решение
№4653 от 28.03.2019 г. по адм. дело №9545/2018 г.;
Решение №8701 от 10.06.2019 г. по адм. дело №14394/2018
г. и др./.
При този изход на спора по
настоящото дело, по отношение претендираните с
исковата молба и в хода по същество, от процесуалния представител на ищеца - адв.Д.Х.
***, деловодни разноски в настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, то на ищеца М.Ш.А. от ***, следва да бъдат присъдени и претендираните
деловодни разноски по настоящото производство. В случая, при предявен иск в
размер на 100.00/сто/ лева, който, както бе обосновано и по-горе, съдът намира,
че следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, то на ищеца следва да
бъдат присъдени и всички сторени от него деловодни разноски в настоящото
производство. Така, съдът намира, че с решението по делото следва да присъди в
полза на ищеца М.Ш.А. от ***, разноските за заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, в размер на 400.00/четиристотин/ лева,
съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и
съдействие, сер.***, без номер, от 31.10.2023 год./л.4, стр.2/, ведно с попълнено и подписано пълномощно към него от
същата дата/л.4, стр.1/, като на ищеца следва да бъде присъдена и внесената
по сметка на АдмС - Кърджали държавна такса, в размер
на 10.00/десет/ лева, видно от приложеното по делото платежно нареждане за
плащане към бюдсжета от 06.11.2023
год. на Банка „Райфайзен банк”
АД - интернет банкиране/л.5/ или, на ищеца М.Ш.А. от ***, с решението по настоящото
дело следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в размер общо на 410.00/четиристотин
и десет/ лева.
Във връзка с направеното в депозирания писмен отговора на исковата молба
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът
намира за нужно да посочи, че в конкретния случай, заплатеното от страната
възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено и определено в съответствие
с действащата понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1, във вр.
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на
основание
чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38
от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.81, ал.1 от Наредбата регламентира, че за
процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по
реда на чл.7, ал.2, а според чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес до 1000 лева,
каквото е и настоящото дело, минималният размер на възнаграждението е 400 лева. Пределно ясно е, предвид горното, че договореното и
заплатено в брой по настоящото административно дело адвокатско възнаграждение
за един адвокат, е в предвидения в тази норма минимален размер, поради което
липсва основание за редуцирането му и съответно, направеното възражение за
прекомерност е неоснователно и следва да бъде остовено
без уважение.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ш.А., с
постоянен адрес ***,
с ЕГН **********, сумата в размер на 100.00/сто/
лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено адвокатско
възнаграждение, за осъществена правна защита, съдействие и процесуално
представителство по АНД №156/2018 год. по описа на
Районен съд – Момчилград, с постановеното по което дело и влязло в сила на 07.11.2018
год. Решение №117 от 18.10.2018 год., е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №3/2017г. от 03.05.2018
год.,
издадено от
началника на
РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2018 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ш.А., с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер общо на 410.00/четиристотин и десет/ лева,
представляваща направени от него деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок, от съобщаването или връчването му
на страните.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото и на Окръжна прокуратура - Кърджали.
С Ъ Д И Я: