№ 482
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20232100500129 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.129, ал. 3 от
ГПК, по частната жалба на К. Т. Н. ЕГН ********** от гр. Б*****, чрез адв. Н. Д.- БАК, със
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. Б*****, подадена против Определение №
7172 от 15.12. 22 г., постановено по гражданско дело № 5148/22г. по описа на БРС, с което
исковата молба се връща на подателя й, като нередовна.
В жалбата се изнесени оплаквания срещу определението , сочено за неправилно, тъй
като страната не споделя единствения мотив, изтъкнат от БРС в контекста на връщането, че не е
уточнена претенцията на ищеца по делото „по пера“.
Страната счита, че тъй като производството е исково, по чл. 422 от ГПК, петитумът следва
да съответства изцяло на този, въведен в заявлението, по което се е произнесъл заповедният съд.
Посочвайки претенциите „по пера“, страната счита, че би изменила недопустимо петитума от
заповедното производство.
Освен това според жалбоподателя петитумът е ясен, посочени са плащанията, размерите
им и основанието за всяко от тях. С това страната счита дадените й от съда указания за поправка
на исковата молба за изпълнени. Заявените претенции само не били сборувани, което обаче е
въпрос на прилагане на обикновена аритметика, а не на нередовност на иска.
Счита също, че непосочването на размера на претенциите „по пера“ не попада в нито една
от хипотезите на чл. 127 ал. 1 ГПК. В подкрепа на становището си страната цитира съдебна
практика на Софийския апелативен съд и Върховен касационен съд.
Освен това намира поведението на съда за противоречиво и непоследователно, т.к. в свое
Определение от 07. 11. 22 г. БРС вече е обявил исковата молба за редовна, а заведения с нея иск за
допустим. Това противоречало на крайния извод за неизпълнение на указанията за поправка на
исковата молба по делото, като нередовна.
Намира за подкрепящо горното становище и обстоятелството, че ответната страна е
представила пространен отговор на иска, чието съдържание сочи, че не е била затруднена в
1
защитата си, обсъдила е всяко едно от 53-те броя плащания на ищеца и е направила своевременно
възражение за прихващане.
В обобщение се моли за отмяна на неправилното определение, включително в частта,
обезсилваща издадената заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 ГПК, издадена по
частно гражданско дело №3558/22г. по описа на БРС.Не са ангажирани нови доказателства.
В отговора на частната жалба, подаден от ответница Х. Л. К. от гр.Б****, възраженията
на жалбоподателя се сочат за изцяло неоснователни.
Страната акцентира върху факта, че в случая са заявени 53 обективно съединение искове и
всеки един от тях съгласно чл.127 ал.1 т. 4 и 5 ГПК трябва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава и в какво се състои искането. В случая страната счита, че
това не е изпълнено. Намира цитираната от жалбоподателя съдебна практика за неотносима към
казуса. Сочи, че всички претенции са за неоснователно обогатяване, но всяка от тях има своя
природа, основание, размер, обстоятелства и начин на изчисление и изисква различен подход при
осъществяването на правната защита на страната. Оспорва като неоснователно твърдението, че
съдът няма право да изисква поправка на исковата молба, щом веднъж я е счел за допустима и
редовна. Позовава се на чл.129 ал. 4 ГПК, сочещ на за задължението на съда да проверява
редовността на исковата молба и по време на висящия процес, когато забележи нередовност на
иска. Поддържа, че неуточнените претенции затрудняват защитата й по делото. Моли за
потвърждаване на обжалването разпореждане. Не ангажира нови доказателства. Дири съдебно
деловодни разноски за производството.
Проверката на БОС сочи частната жалба за редовна и допустима, а по същество я
намира и основателна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№5148 по описа на БРС за 2022г. е образувано по исковата молба
на К. Н., чрез процесуален представител адв. Д., против ответница Х. К. от гр.Бургас, на основание
чл.422 от ГПК, за сумата от общо 5905 британски лири, представляваща сбор от размера на 52
отделни претенции, за които в полза на ищеца е издадена Заповед №1753/02.06.22г., по ч.гр.д.
№3558 по описа на БРС за 2022г., на основание чл.410 от ГПК. В заповедното производство са
заявени и конкретните вземания, формиращи горната обща сума.
Тъй като длъжник К. е оспорила заявените суми и е подала в срок възражение пред БРС по
ч.гр.д.№3558/22г., ищецът е бил напътен и е завел своевременно иск за установяване на
вземанията си, на основание чл.422 от ГПК.
Исковата молба е била оставена без движение(вж. разпореждане на БРС от 09.09.22г.) с
указание за посочване на основанието, въз основа на което е претендирано плащането на
процесните суми, като се изложат конкретните уговорки между страните, както и кога е бил
падежът на задължението за връщане на сумите, ако е уговорен такъв. Изискано е и внасянето на
държавна такса за производството в размер на 272 лв. Указанията са изпълнени,като страната е
представила платежен документ за горната сума и молба- уточнение от 20.09.22г.
След извършената от съда проверка, с определение от 07.11.22г.,делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като на страната са дадени и указания във връзка с
редовността на доказателствата, разпределянето на доказателствената тежест в процеса, за
представяне в превод на български език на документите за извършените плащания и др. На ищеца
е дадено указание да уточни в едноседмичен срок от съобщението претенцията си“ по пера“- да
посочи каква част от общата сума от 5905 британски лири е за наем, за консумативи, ток , вода,
2
газ, данъци, за мобилен оператор, за вноски за изплащане на телефон Айфон и страната е
предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата й молба ще бъде върната.
Определението е връчено на ищеца на 15.11.22г. чрез процесуалния му представител- адв.
Д., но в рамките на определения срок, т.е. до 22.11.22г. няма данни за депозирано в съда
уточнение, съобразно дадените указания.
С оглед горното и като е счел горните неизпълнени, съдът е постановил обжалваното по
делото определение от 15.12.22г., с което връща на подателя исковата молба, на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.
Въззивният съд намира определението за неправилно.
Действително чл.129, ал.3 от ГПК предвижда санкция за неизрядния ищец, който
демонстрира процесуално бездействие вместо процесуална активност за изпълнение на дадени му
от съда указания за поправка на нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията по
чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, но процесният случай не е такъв.
Тъй като настоящото производство е по чл.422 от ГПК, то заявените в него искове следва
да са идентични с предявените пред заповедния съд, респективно е допустимо да бъдат в размери
по-ниски от първоначално претендираните.
Въззивният съд констатира, че исковата молба по делото е напълно съответна на
заявлението пред БРС, подадено по реда на чл.410 от ГПК.Вземанията от заповедното дело са
вписани и в исковата молба, с посочени същите основание, размер и дата на плащане.
Също така независимо от обстоятелството, че заповедта на БРС(от 02.06.22г. по ч.гр.д.
№3558/22г.) по заявлението на Н. е издадена за сума от общо 5905 британски лири,
представляваща вземане за наем за квартира в гр. Лондон и режийни разноски (ток и газ) за
периода 04.10.19г.-14.09.20г. и от суми, заплатени от заявителя за телефонни планове в Англия за
периода септември 2019г. – септември 2020г., в същност тя му присъжда 53 отделни вземания, за
извършени плащания, които са определени по размер, основание и дата и по естеството си
представляват 53 самостоятелни парични претенции, обективно кумулативно предявени за
установяване и в исковото производство.
БОС счита, че за всеки от тези искове са изнесени достатъчно обстоятелства, изясняващи
произхода на вземането и размера му, така че всички претенции могат да се счетат
идентифицирани в степента, съответна на изискванията на чл.127 от ГПК, а яснотата им не налага
да бъдат отново повторени и в петитумната част на исковата молба.
С оглед горното, БОС намира, че БРС не е следвало да дава с определението си от
07.11.22г. допълнително указание за поправка на исковата молба в горния смисъл на уточнение,
поради което и съответното неизпълнение няма за последица санкционирането на ищеца, според
предвиденото в чл.129, ал.3 от ГПК.
От друга страна в контекста на редовността на исковата молба и на задължителната за
извършване по закон проверка на сезирания съд в тази връзка, БОС счита за нужно да напомни, че
за всеки един от горепосочените искове е дължима държавна такса в размера по чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК( 4 на сто върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв.), а съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК в производството по чл.422 от ГПК приложение намират и общите правила
по чл. 69 ГПК за цената на иска и по чл. 72 ГПК за държавната такса при съединяване на искове.
3
От общата сума на дължимите за всички тях такси(в случая минимум 2650лв.), следва да се
приспадне вече платената в заповедното производство такса(272лв.) и разликата формира размера
на държавната такса за довнасяне.
Указанието до ищеца за доплащане на държавна такса от 272лв. за настоящото
производство, освен платената в заповедното производство такава от 272 лв. по сметка на БРС, не
способства според БОС за внасянето на действително дължимата за исковия процес държавна
такса и налага досъбирането й от първата инстанция, в каквато насока тя следва да даде нови
напътствия на ищцовата страна, на основание чл.128 от ГПК.
В обобщение от изложеното, БОС приема, че следва да отмени обжалваното определение
на първата инстанция и да върне делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия, като се съобразят и направените по-горе констатации досежно събирането на дължимата
за делото държавна такса.
Водим от горното, Окръжен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7172/15.12.22г. по гр.д.№5148/22г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането на спора, при съобразяване на дадените с настоящото определение
указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4