Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 2020
година,гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД -
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На трети юни през две хиляди и двадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Станчо
Савов
ЧЛЕНОВЕ:Иваничка
Славкова
Стоян Попов
Секретар Катя Апостолова
Прокурор Дияна Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Савов
ЧНД № 322 по
описа на ВОС за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.17 ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на Окръжна прокуратура Варна,
съответно инициирано по искане на компетентен орган на правосъдието на
Държавата Киргизстан за предаване на киргизския
гражданин Д. С. И. /I. D./ роден
на ***г. в Ysyk- KUL –Киргистан с идентификационна карта №ID 0897716 валидна до
24.09.2028г. издадена в Република Киргизстан.
Обвиненията на И. са по чл.204 част 3 от Кримиралния кодекс на Киргизстан-
измама в големи размери за която се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от 5 до 7 години и 6 месеца.
Твърди се, че деянието е извършено за периода месец септември 2019г. и
наказателното производство не е погасено по давност.
От приложената молба за екстрадиция на Министерството
на правосъдието на Киргизстан е видно, че лицето следва да бъде предадено
на киргизските власти за осъществяване на наказателно преследване срещу него,
предвид извършено от него криминално деяние.
По отношение на И. от Киргизстан е била издадена
заповед за задържане под стража и е бил обявен за международно издирване.
В България по отношение на И. от Варненски апелативен съд
е била взета мярка за неотклонение “Домашен арест,,.
Министъра на правосъдието на Р.България установява взаимност между България и
Киргизстан- писмо изх.№99-Е-37/08.05.2020г. /л.137 от делото/
В съдебно заседание прокурорът предлага искането като
основателно да бъде уважено. Намира, че са спазени изискванията на ЗЕЕЗА, като
включително са дадени гаранции от киргизските
власти за провеждането на справедлив
процес по отношение на И., като от друга страна са дадени и гаранции, че
лицето не се преследва по политически мотиви във връзка с расова принадлежност,
вероизповедание, националност или политически възгледи, като на същия ще бъдат
предоставени всички възможности за защита, както и той няма да бъде подлаган на
мъчения, жестокости и безчовечни унижаващи достойнството видове наказания.
Защитника на И. - адв.И.А. счита, че лицето не следва да бъде предадено
на молещата страна. Излагат се твърдения, че в Киргистан срещу И. е образувано дело по поръчка на
управляващите, като процеса срещу него е изцяло политически. Твърди се, че
същият не е извършил деянията за които има обвинение, като излага аргументи за
това свое твърдение. От друга стрна излага също, че ако И. бъде предаден на киргизските власти, то
съществува реална опасност срещу него да бъде упражнено насилие. Прилага също
медицински документи за здравословното състояние на И., като твърди, че спрямо
същия в Киргизстан е нанесен побой в следствие на което е има здравословни
проблеми. Моли искането за екстрадиция да не бъде уважавано.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
С определение на АС Варна от
10.03.2020г. по отношение на И. е взета временна мярка за неотклонение “Домашен
арест” .
По допустимостта и
основателността на екстрадицията:
В Република България е постъпило искане с официална молба до министерството на правосъдието
на Киргизстан за екстрадиция на киргизския
гражданин И. – писмо от 28.02.2020г. от компетентен орган –МП на
Киргизстан - Бишкек.
Изготвен е и е приложен
по делото и легализиран превод на
български на документите касаещи
екстрадицията.
Министъра на правосъдието на Р.България установява взаимност между България и
Киргизстан- писмо изх.№99-Е-37/08.05.2020г.
По основателността на
искането за екстрадиция:
Установява се безспорно
от приложените доказателства включително
и заверено копие от паспорт, че И.
е гражданин на Киргизстан.
Налице е молба съобразена с изискванията на
чл.14,ал.4,т.5 от ЗЕЕЗА, ведно с всички
придружаващи я документи, които са постъпили във връзка с конкретното искане.
Видно от материалите
приложени по делото, лицето е било обявено на международно издирване на 10.02.2020год.
Срещу същото това лице е образувано
наказателно производство за извършено от него криминално престъпление наказуемо по чл.204 част 3 от Кримиралния кодекс на
Киргистан- измама в големи размери за която се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 5 до 7 години.
Излага се, че обвиненито е, че от месец февруари да август
2019г. г-н И. е извършил измами, а
именно че след като е получил доверието на г-жа Тинимсейтова/генерален директор
на дружество ,,Елизавета,, ООД и г-н Тиленов- генерален директор на ,,Ти
Ес-Груп Дивелъпмънт,, ООД/ по измамен начин, той обещава да достави продукти от
метал от Руската федерация на
конкурентни цени. Г-н И. взел 37,489,929,88 Киргизски сома от госпожа Тинимсейтова
и 20,946,990,00 Киргизски сома от г-н
Тиленов след което местоположението му е неизвестно.
Видно от приложения червен бюлетин /в
превод/ спрямо И. на 25.12.2019г. е постановено ,,задържане под стража,, от съд
в Свредловски район град Бишкек- Киргизстан.
Деянията, за които И. е обвинен съставляват престъпления и по българския
закон , а именно по чл.209 ал.1 от НК, където е предвидено наказание от една да
шест години лишаване от свобода.
И. е гражданин
на Киргизстан, като не се ползва с имунитет.
Лицето е наказателно отговорно и съгласно българското
законодателство, т.е. имаме двойна наказуемост,
като съдът приема, че не е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност и по българското законодателство, а
именно предвидената в разпоредбата на чл.81
ал.3 от НК вр. чл.80 ал.1 т.5 от
НК.
От друга страна към настоящия случай е относима разпоредбата
на чл.5 ал.1 от ЗЕЕЗА, предвид на факта,
че лицето се иска с цел привличането му към наказателна отговорност и че
тепърва срещу него на територията на
молещата държава срещу него ще се провежда наказателно производство за
извършени от него криминални деяния.
И. не е осъден от извънреден съд. Касае се за криминални
деяния за които не се предвижда смъртно наказание, като те не са амнистирани,
нито погасени по давност съгласно киргизското
законодателство, където и е извършено деянието за което се предвижда до
седем години лишаване от свобода - видно от приложеното искане в което изрично
е посочено, че давност не е изтекла.
Деянията не са подсъдни на български съд, като са извършени
на територията на Киргизстан. В Република
България е нямало и няма образувано наказателно производство, което да е
висящо или прекратено за същите престъпления.
По отношение
на основателността на искането, с оглед представените от защитата на И.
доказателства находящи се на л.214 и сл.
от делото, настоящият състав на ВОС счита, че евентуално предаване на исканото
лице би съставляло нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
От множеството доказателства по делото находящи
се на л. 214-267 от делото, а именно,
статии, сайтове, статистики, писма, вкл. и писмо касаещо И. от юристи за
правата на човека в Киргизстан /л.254/
са налице основания настоящия съдебен състав за достигане до извод , че
ако И. бъде върнат в държавата на
неговия произход /Киргизстан/ , той ще бъде изложен на опасност от изтезания
или други форми на нечовешко или унизително отношение или прекомерно наказание.
Установява
се от така посочените по горе доказателства, че ако бъде върнат в Киргизстан,
то по отношение И. липсват и гаранции за
справедливост на бъдещия съдебен процес. Нещо повече, възможно е да има опасност за живота, сигурността и свободата
му в Киргизстан
В този смисъл в константната си практика Европейският съд приема, че предоставената от чл.3 ЕКЗПЧОС закрила е по-широка от предвидената в чл.33 от Конвенцията на ООН за статута на бежанците и не допуска каквото и да било дерогиране, независимо дори от поведението на лицето. Принципът на невръщане (non-refoulement) е възпроизведен и в българското вътрешно право в нормата на чл.4, ал.3 от Закона за убежището и бежанците, които не позволява чужденец, който е получил закрила по смисъла на с.з., да бъде върнат на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В конкретния случай видно от представенте по делото
доказателства от защитата на И. е безспорно , че по отношение на последния е в
ход процедура по придобиване на статут на бежанец /л.16 и 17/ пребиваващ в
България, поради което и настоящият състав на ВОС намира, че И. следва да
получи и тази закрила от страна на
българската държава, като се препятства възможността за неговото връщане
в Киргизстан, където той може да бъде изложен на опасност от изтезания или други
форми на нечовешко или унизително отношение.
Настоящият
състав на ВОС счита, че събраните по настоящото дело доказателства л. 214-267 от делото, които макар и от неправитествени организации дават
,,картина,, за отношението на властите към задържаните лица и сочат на извод,
че и към настоящия момент ситуацията в Киргизстан не се е променила.
Счита, че е
напълно възможна и реална опасността от нечовешко или унизително отношение по
отношение на И. в местата за лишаване от свобада, като следва да се има предвид
също така и условията на тези места за лишаване от свобода, които видно от
представенте и цитирани по горе доказателства не отговарят на изискванията
предвидени в международните актове.
Съдът не
намира основание да не кредитира и
обясненията дадени от И. за принадлежността на баща му в политическа партия
несподеляща възгледите на управляващите, както и че същият е депутат от тази
политическа партия.
Отделно от
всичко изложено по горе от приложеното писмо на Юристи за правата на човека в
Киргизската република /л.257/ се установява, че и към настоящия момент
малтретирането и измъчването са практика
в Киргизстан при условията на спазване на закона и службите за сигурност, като
продължават случаите на различни форми
на насилие, използвани, за да се изтръгнат признания, да се шантажират и да
държат в постоянен страх задържаните и свидетелите.
Използваните
методи /л.255 от делото/ включват психологически натиск, побой с ръце и крака,
побой с различни предмети, лишаване от вода и храна, задушаване с
торбички и противогаз, оковаване с белезници, използване на електрошок.
Предвид на
горното, настоящия съдебен състав счита, че и днес евентуалното връщане на И.
на територията на Киргизстан би поставило в сериозна опасност не само здравето
му, но и живота му, тъй като почти сигурно той би бил подложен на мъчения и
изтезания, както и предвид постановната мярка за неотклонение в Киргизстан
спрямо него, ще бъде и настанен в местата за лишаване от свобода не отговарящи на изискванията на международното право.
Горните обстоятелства представляват абсолютни
основания за отказ за предаване на исканото лице и по вътрешното право на РБ по
смисъла на чл.7, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставки за допускане
на екстрадицията на И.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТКАЗВА ЕКСТРАДИЦИЯТА на киргизския
гражданин Д. С. И. /I. D./ роден на ***г. в Ysyk- KUL –Киргизстан с
идентификационна карта №ID *** издадена в Киргизстан валидна до
24.09.2028г. в Република Киргизстан по искане на Окръжна прокуратура, гр.Варна.
Потвърждава
мярката за неотклонение ,,Домашен арест,, по отношение на Д.И., която да се
изпълнява в гр.Варна ул.,,Софроний Врачански,, №8 ап.2 до влизане на решението
в сила, като същата следва да се контролира по надлежния ред от органите на
МВР.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: