РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Пловдив, 01.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2107 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно
– осигурителния процесуален кодек /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на Градски археологически
музей гр.Хисаря, ЕИК *** с адрес: гр. Хисаря, ул. „Александър Стамболийски“ №
8, представлявано от М. К. М. - директор, против ревизионен акт №
Р-16001619006098-091-001/22.04.2020 г., издаден от С. П. П. – началник на
сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите
при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция по
приходите /НАП/ – Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 337
от 21.07.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, с която
на оспорващия за период 29.06.2016 г. – 18.06.2019 г. са определени
допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 58145,82
лв. с прилежаща лихва в размер на 12166,10 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати от органите
по приходите съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като заповедите
за изменение на заповедта за възлагане на ревизия били връчени на представител
на дружеството след изтичане на срока, определен със заповедта за възлагане на
ревизия. Твърди се, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния
закон. Поддържа се, че при определяне на задълженията, ревизиращите не са взели
предвид обстоятелството, че Градски Археологически музей - Хисаря е бюджетна
организация и второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Задълженото лице
е вписано в регистър БУЛСТАТ като културна организация и представлява лице по
смисъла на чл.42 от ЗДДС, поради което редица от доставките, които извършва не
са облагаеми, а освободени доставки, за които не следва да начислява ДДС.
Счита, че органите по приходите не са установили правилно облагаемите доставки,
тъй като са налице такива от категорията освободени доставки по чл.42, чл. 44,
чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС. Чрез процесуалния си представител - адв. Д. , жалбоподателят поддържа, че по безспорен начин в
хода на съдебното производство, вкл. и с приетата съдебна експертиза, е
установено несъответствие на ревизионния акт с проверените в хода на ревизията
документи. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.
, е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По
същество, поддържа че констатациите на органите по приходите по отношение на
допълнително определените данъчни задължения са правилни и законосъобразни,
подкрепени с доказателства. Иска се присъждане на съответно юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който
с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен
процесуален срок, налагат извод за допустимост на оспорването.
ІІІ. Административната
процедура:
5. Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001619006098-020-001/18.09.2019 г. /л. 1130/ от С. П. П. – началник на
сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия
на Градски Археологически музей - Хисаря,
с обхват задължения за ДДС за периода от 29.08.2017 г. до 18.06.2019г.
Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца от връчване на
заповедта, което е сторено на 27.09.2019г. Крайният срок за извършване на
ревизията е продължен със заповед № Р-16001619006098-020-002/19.12.2019 г. /л. 1128/ и заповед № Р-16001619006098-020-003/18.02.2020
г. /л.1125/ до 27.02.2020г.
В
хода на тази административна процедура е съставен ревизионен доклад №
Р-16001619006098-092-001/12.13.2020 г. /л.55-67/, въз основа на който
възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали ревизионен акт №
Р-16001619006098-091-001/22.04.2020 г. /л.44-52/.
По
жалба на ревизираното лице е издадено решение № 337/21.07.2020 г. /л. 24-27/ от
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив,
при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото производство
ревизионния акт.
С
оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК по делото е
представена заповед № РД-09-2433/16.12.2019 год. /л. 6-7/ на Директора на ТД на
НАП Пловдив.
В
съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията,
ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ
справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването
им.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация.
Възраженията
на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт, поради
неспазване на сроковете по чл. 114, чл. 117 и чл. 119 от ДОПК, са
неоснователни. Сроковете по чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК са
инструктивни, а не преклузивни. Нормите на чл. 114,
ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват
единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете
доказателства. Тяхното неспазване не може да съставлява самостоятелно основание
за отмяна на ревизионния акт /в този смисъл и съдебната практика, отразена в решение
№ 17370 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2013
г., VIII о./.
ІV. Фактите по делото:
6. Градски Археологически музей - Хисаря е
юридическо лице, вписано регистър БУЛСТАТ като културна и научна организация, с
основен предмет на дейност през ревизирания период опазване и представяне на
движими и недвижими научни културни ценности на територията на община Хисаря и
осъществява дейност в Археологически музей, Римска гробница от 03.08.20156г. и
Римски терми от 23.03.2016г.
Във
връзка с извършваната от ревизираното лице /РЛ/ дейност са регистрирани 8 броя
ЕКАФП. В хода на ревизията са предоставени първични документи, счетоводни
регистри на водените счетоводни сметки, оборотни ведомости, главни книги,
банкови извлечения и др. Всички разплащания са извършвани по банков път, за
което са представени съответните банкови документи. Установено е, че произхода
на средствата, с които РЛ осъществява дейността си са от държавна и местна
субсидия, както и приходи от продажба на входни билети, беседи, рекламни
материали, сувенири, дарения и др. Всички приходи от дейността са отчитани по
сметки от гр.71. Не са констатирани извършени нарушения по Закона за
счетоводството.
6.1. В хода на ревизионното производство с протокол №
1641239/24.02.2020г. са присъединени документи, събрани при извършена проверка
на РЛ, приключила с протокол № **********/13.06.2019г., обхващаща периода от
01.05.2018г. до 31.05.2019г. Установено е, че за ревизирания период от
29.06.2016г. до 18.06.2019г. оборотът на РЛ е формиран от продажба на входни
билети, беседи, рекламни материали и сувенири. Въз основа на анализ на
представените месечни оборотни ведомости, главни книги, книги
за дневните финансови отчети от всички регистрирани ЕКАФП, както и на банковите
извлечения, органите по приходите са установили, че за проверявания период РЛ е
формирало облагаем оборот над 50 000 лева за 12 последователни месеца, през
период преди регистрацията на лицето по ЗДДС. Облагаемият оборот бил достигнат
към 31.07.2016г. (53 402,73 лв.) и РЛ е следвало да подаде заявление по образец
в ТД на НАП до 14.08.2016г. При изчисляване на оборота за задължителна
регистрация органите по приходите са взели предвид сам отчетените по касов път
суми от продажба на сувенири и рекламни материали, реализирани в стопанисваните
от РЛ три обекта – Археологически музей, Римска гробница и Римски терми.
Доставки,
свързани с продажба на билети и извършени услуги с предмет „беседи“, счетоводно
били отчетени в оборот А, а продажбите на сувенири и рекламни материали - в
оборот Б. Ревизиращите приели, че макар цената на беседата и билета да са
определени отделно,предвид обстоятелството че за получателя на услугата двете
са взаимосвързани, посещението на културния исторически обект с билет,
придружено с беседа, следва да се определи като една доставка по смисъла на чл.
128 от ЗДДС. Формиран е извод, че за доставките с предмет „беседа“ е приложима
разпоредбата на чл.42 от ЗДДС и същите са освободени от облагане с данък върху
добавената стойност.
6.2 По отношение отчетените от РЛ доставки, свързани
с продажбата на сувенири и рекламни материали, органите по приходите приели, че
същите представляват облагаеми доставки по чл.12 ал.1 от ЗДДС и формират
облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Ревизиращите определили
периодите в които РЛ е следвало да начислява косвен данък за извършените от
него облагаеми доставки, в размери подробно описани в РД. На основание чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС на РЛ били определени допълнителни задължения за данък върху
добавената стойност в общ размер от 58145,82 лв. с прилежаща лихва в размер на
12166,10 лв. за осъществени облагаеми доставки за периода от 29.08.2016г. до
18.06.2019г.
7. В хода на съдебното обжалване допълнително са
представени касова бележка от 03.08.2017г. за плащане в брой за сума в размер
на 156 лв., отчет от фискално устройство за времето от 31.08.2017г. до
30.11.2017г., отчет от фискално устройство за времето от 31.10.1017г. до
30.11.2017г. и фактура от 10.05.2017г. за сумата от 116 лв.
8. По делото бе допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, с вещото лице И.С., чието заключение се прие без заявени резерви от
страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице като е съобразило
оборотите от група „Б“ е установило, че жалбоподателят е достигнал облагаем
оборот към месец юли 2016г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС до 14.08.2016г. Съгласно счетоводните данни, подробно изведени в
експертизата, облагаемият оборот за периода от 29.08.2016г. до 18.06.2019г. е
поддържан над 50 000 лв. Експертизата е констатирала грешки в начета: за месец
май 2016г. - допусната сборна грешка в РД; за месец октомври 2016г. - разлика
между оборота, посочен в група Б на обект Римска баня и данните по РД; за месец
ноември 2016г. - издадена фактура за сумата от 500,09 лв., която не фигурира в
РД. Вещото лице е установило, че корекцията на тези грешки в случая би довела
до влошавано положението на жалбоподателя, поради което преизчисляване на
начета не извършено. Останалите констатирани грешки за месеците: август 2017г.,
май 2017г., септември 2017г., ноември 2017г., май 2018г. и септември 2018г., са
отстранени при направените от вещото лице изчисления. Експертът е определил по
периоди дължимият от ревизираното лице ДДС, който се установява в общ размер от
57596,78 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 12029,79 лв.
V. За правото:
9. При обсъдената фактическа обстановка не е
спорно, че жалбоподателя като задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС
подлежи на регистрация по реда на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС за извършаните в
периода облагаеми доставки по чл. 12 от закона. Не се спори, че доставките с
предмет „беседа“ като съпътстващи доставките по продажба на билети са
освободени под режима чл.42 от ЗДДС. Спорът се концентрира относно класиране на
доставките, свързани с продажбата на сувенири и рекламни материали, респ. върху
законосъобразността на действията на органите по приходите при определяне на
данъчните основи за облагане с косвен данък.
Правилата
на чл. 42, чл. 44, чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС определят кръга на освободените от
облагане с данък доставки по критериите: качество на доставчика - културна
организация; характер на доставката – нестопански; вид на доставката – продажба
на пощенски марки или приравнен знак на пощенска марка, респ. извършването на
универсална пощенска услуга; предназначение на доставките - използвани изцяло
за извършването на освободени доставки, респ. доставки за които не било налице
право на приспадане на данъчен кредит при производството, придобиването или
вноса.
В
случая извършваните от РЛ доставки на сувенири и рекламни материали не могат да
бъдат разглеждани в хипотезата на чл. 42 от ЗДДС, тъй като не попадат в
изчерпателно изброените видове доставки, които могат да се ползват от
изключението за облагане. Продажбата на сувенири и рекламни материали не следва
да бъде квалифицирана и като доставка с нестопански характер, доколкото
дейността на РЛ е стопанска и приходите от продажбата не са във връзка с прояви
за набиране на средства, използвани за нестопанска дейност.
Процесният
вид доставки не удовлетворяват и критериите по чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС, тъй
като не се отнасят до продажба на пощенски марки и/или предоставяне на
универсални пощенски услуги, респ. не са използвани изцяло за извършване на
освободени доставки.
При
това положение законосъобразно органите по приходите са приели, че доставките
подлежат на облагане по общия ред. Неоспорената съдебна експертиза потвърждава
и констатацията на органите по приходите, че във връзка с извършаването на този
вид доставки РЛ е достигнало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС към месец
юли 2016г., който е поддържало до 18.06.2019г. Следователно законосъобразен се
явява и изводът, че за този период РЛ дължи начисляване и внасяне на косвен
данък. Правилно е приложен и редът по чл. 67, ал. 2 от ЗДДС като е прието, че
данъкът е включен в договорената цена. Размерът на данъка е коригиран в посока
намаление от съдебната експертизата, като са съобразни грешките допуснати от
органите по приходите при определяне на
данъчните основи и ангажираните пред съда писмени доказателства. При това
положение жалбата се явява частично основателна, а ревизионният акт следва да
бъде отменен за установените данъчни задължения в размера над 57596,78 лв. -
главница и над 12029,79 лв. - лихва.
VI. По съдебните
разноските:
10. Констатираната частична незаконосъобразност на
административния акт, налага на жалбоподателя съразмерно на уважената чат
(685,35 лева) да се присъдят съдебни разноски по производството в размер на
12,18 лева.
Съответно,
съобразно отхвърлената част на жалбата, на данъчна администрация се дължат
сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.
1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатират в размер на 2618,80 лева
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-16001619006098-091-001/22.04.2020 г., издаден от С. П. П. – началник на
сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите
при Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите – гр. Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с решение
№ 337 от 21.07.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната
агенция по приходите, в частта, с която на оспорващия за периода 29.06.2016 г.
– 18.06.2019 г. са определени допълнителни задължения за данък върху добавената
стойност за разликата от 57596,78 лв. до
58145,82 лв. - главница и
разликата от 12029,79 лв. до 12166,10 лв. – лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Градски археологически музей -
гр.Хисаря, ЕИК *** с адрес: гр. Хисаря, ул. „Александър Стамболийски“ № 8,
представлявано от М. К. М. - директор, против ревизионен акт № Р-16001619006098-091-001/22.04.2020
г., издаден от С. П. П. – началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на
длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
– гр. Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 337 от
21.07.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите, в частта, с която на оспорващия за период 29.06.2016 г. – 18.06.2019
г. са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в
размер на 57596,78 лв. - главница и
12029,79 лв. – лихва.
ОСЪЖДА Градски археологически музей - гр.Хисаря, ЕИК ***
с адрес: гр. Хисаря, ул. „Александър Стамболийски“ № 8, представлявано от М. К. М. - директор, да заплати на Национална агенция
по приходите, сумата от 2618,80 лева /две хиляди шестстотин и осемнадесет лева
и осемдесет стотинки/, представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на
Градски археологически музей - гр.Хисаря, ЕИК *** с адрес: гр. Хисаря, ул.
„Александър Стамболийски“ № 8, представлявано от М. К. М. - директор, сумата от 12,18 лева /дванадесет
лева и осемнадесет стотинки/, представляващи съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: