Р Е Ш
Е Н И Е № 260131/20.4.2021
г.
Гр. Ямбол ,….…20.04.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен
съд………………………….......................наказателна колегия в публичното
заседание
на двайсет и девети март
………………………….………………….….................
през двехиляди двайсет и първа година в състав:
Председател: С.Митрушева
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря ……….………Г.М…………………....................…….. и в присъствието на прокурора……………….………………………….………….. като разгледа докладваното от ….……………………………..С.Митрушева…………………………..н.а.х.д. № 224 по описа за 2021 год ………..………………………………………… ………….…………………………….
Производството по делото е образувано по жалба на „Мидикар“ ЕООД гр.Ямбол против Наказателно постановление № 535321-F-566065/16.02.2021г на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което , на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл. 118 ал.1 ЗДДС. Жалбата е бланкетна като в нея се твърди за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда, ведно с произтичащите законни последици.
Въззиваемата страна ТД НАП Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила . Иска се присъждане и на направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, че дружеството жалбоподател стопанисвало търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Я. ул.“Т.“ № **. В търговския обект имало въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет.
На 25.07.2020г в 17.24ч. св. Т.М. и С.К. – *** към ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ извършили проверка в търговския обект на дружеството –жалбоподател. За целта К. направила контролна покупка на стока , която заплатила в брой. За извършената продажба не и бил издаден фискален касов бон от монтирания в обекта ЕКАФП.
За допуснатото нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ на 20.08.2020г на дружеството –жалбоподател бил съставен АУАЕН, подписан от законния му представител без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 535321-F-566065/16.02.2021г на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което , на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС на дружеството било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл. 118 ал.1 ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 23.02.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като частично основателна, поради следните съображения:
Съдът не споделя наведените в жалбата доводи за некомпетентност на административнонаказващия орган. Съгласно чл. 193 ал.2 ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжноство лице. Със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г на изпълнителния директор на НАП началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол в ЦУ на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 185 ЗДДС. Доколкото в конкретния случай наказателното постановление е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП за нарушение по чл. 185 ЗДДС , АНО е действал в рамките на предоставената му с т.1.1 б.г от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г компетентност.
Не се споделят и изложените в жалбата оплаквания за нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Сочената законова разпоредба предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В ал.3 на същия текст е предвидено изключение, в случаите , в които актът не може да се състави в присъствието на свидетелите установили нарушението той се съставя в присъствието на двама други свидетели. В конкретния случай нарушението е установено от св.Т.М. и С.Ка. Тъй като към датата на съставяне на акта К. е била в командировка актът е съставен в хипотезата на чл. 40 ал.3 ЗАНН в присъствието на Т.М.- участвал при установяване на нарушението и друг свидетел - св. М.Н.. Обстоятелството, че докато К. реализирала контролната покупка св. М. е бил извън търговския обект не означава, че не е присъствал при установяване на нарушението, тъй като същият през витрината на магазина ясно е възприел покупката на стоката, връщането на рестото и неиздаването на фискален бон.
От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива, което да води до отмяната им.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява , че на посочената в акта и наказателното постановление дата дружеството –жалбоподател е допуснало нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ и чл.118 ал.1 от ЗДДС вменяващи задължение на лицата да регистрират и отчитат извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка. В конкретния случай при извършената контролна покупка от търговския обект на дружеството-жалбоподател на К. не е била издадена касова бележка от ФУ, въпреки наличното такова в магазина или касова бележка от ИАСУДТ. Дружеството е осъществило административнонаказателния състав на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвиждащ налагането на глоба или имуществена санкция на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал.1 ЗДДС поради което правилно е санкционирано. Но съдът счита, че при определяне на конкретния размер на наложената имуществена санкция АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН. По делото не са налице данни жалбоподателят да е допуснал и други нарушения на данъчното законодателство. Нерегистрираната покупка е на ниска стойност. С оглед на това на дружеството следва да се определи наказание в минималния, предвиден в текста на закона размер, в каквато насока подлежи на изменение атакуваното наказателно постановление.
При този изход на делото всяка от страните има право да и бъдат присъдени пропорционален размер от направените по делото разноски, които за дружеството-жалбоподател са в размер на 262.50лв., а за ТД НАП Бургас – в размер на 92.50лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 535321-F-566065/16.02.2021г на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което , на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС НА „Мидикар“ЕООД с ЕИК ********* е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл. 118 ал.1 ЗДДС като намаля размера на имуществената санкция от 2000лв. на 500лв (петстотин)
ОСЪЖДА ТД НАП Бургас да заплати на „Мидикар“ЕООД направените по делото разноски в размер на 262.50лв
ОСЪЖДА „Мидикар“ ЕООД да заплати на ТД НАП Бургас направените по делото разноски в размер на 92.50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: