Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
05.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №7208 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.В.И.
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.В.О. от САК, с която е предявен иск за
осъждане на ответника З. „Б.И.“ АД ЕИК********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от С.С.П.и
К.Д.К.-Изпълнителни Директори, да
заплати на ищцата на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. чл.477 от КЗ сума в
размер на 26 000лв. – представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от ПТП на 29.12.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 16.04.2018г., до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че в
резултат на ПТП от 29.12.2017г. в гр.София около 17.20ч. на пешеходна пътека
тип „Зебра“ и по вина на М.Д.К., водач на лек автомобил Мазда 323 с рег.№*******
е получила следните телесни увреждания - мозъчно сътресение, контузия на главата с оток
и кръвонасядания, кръвонасядания на десен горен и десен долен крайник.
След ПТП била закарана от екип на бърза помощ
до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ за прегледи.
Твърди, че търпяла силни болки и страдания,
изпитвала дълго време главоболие и приемала болкоуспокояващи, водещи до бърза
умора и немощ. Започнала да изпитва страх от автомобили, станала тревожна. Оздравителния
процес бил бавен и дълъг.
С молба от 16.01.2018г. сезирала ответното
дружество за заплащане на обезщетение на неимуществените вреди, които търпяла,
но такова не й било изплатено.
Ответникът не е упражнил правото си на писмен
отговор. В ОСЗ оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по отношение на л.а.“Мазда 323“ с рег.№******* по силата на
застрахователна полица №BG/02/117002958777,
със срок на действие от 07.11.2017г. до 06.11.2018г.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-991 от 29.12.2017г., станало на същата дата около 17.20ч. в гр.София
на ул.“А. Екзарх“ срещу №29 между лек автомобил “Мазда 323“ с рег.№*******,
управляван от М.Д.К. и пресичащата по пешеходна пътека от ляво надясно спрямо
посоката на движение С.В.И..
Представен е АУАН №492956, с който е взето
административно отношение спрямо водача на л.а.
Според представения Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО №067429/29.12.2017г. 17.45ч. от УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ
основната диагноза на ищцата е – открита рана на главата. Били извършени
изследвания – рентген на черепа, гръден кош и таз, консултации с неврохирург и
хирург.
Според допълнителен Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО №0067429/20.26ч. – няма клинични данни за черепно-мозъчна
травма.
Според допълнителен Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО №0067429/20.26ч.- няма данни за фрактура на ребра и увреда на паренхимни органи.
Според рентгенографията на череп
№162183/29.12.201г. не се установяват данни за фрактурни линии на черепния
свод.
Според представената Магнитно-резонансна
томография на краниум и краниоспинално съчленение №0012/03.01.2017г. от
Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика – Р.
ЕООД София се установява, че е налице посттравматичен париетален остеит
отдясно, като костта не е с нарушена
цялост. Натъртване на скалпа. Хроничен синуит.
Представено е и прието като доказателство
Наказателно постановление №17-4332-030558, изд. от СДВР Отдел ПП СДВР от
23.02.2013г., с което на виновния водач на л.а.Мазда 323 М.Д.К. му е наложено
административно наказание глоба за нарушение по ЗДвП.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователна полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за периода 07.11.2017г. – 06.11.2018г.
Не се констатира произнасяне от ответното дружество.
Според изслушаната СМЕ, изготвена от вещото
лице д-р Е.И. се установява, че ищцата от процесното ПТП е получила следните
травматични увреждания – разкъсно-контузна рана на главата с оток и
кръвонасядане; мозъчно сътресение; кръвонасядане на дясна слепоочна област;
кръвонасядане на дясна мишница и предмишница и на дясно бедро; охлузване на
дясната подбедрица. Всички травматични увреждания отговарят да са получени в
условията на процесното ПТП. Било проведено хирургично лечение – зашиване на
раната на главата и назначен покой с ограничаване на натоварването на централната
нервна система. Възстановяването на
охлузването и кръвонасядането обичайно е в срок между 7 и 10 дни, като
възстановяването е пълно и не остават белези по тях. Разкъсно-контузната рана
оздравява с белег за срок от около 15.20 дни при липса на съпътстващи
заболявания, обуславящи по-продължителен процес. В случая не е налице
обезобразяване. Лечението на мозъчното сътресение налага спазване на покой на
легло за първите няколко дни и спазване на режим въздържане от прием на
стимулиращи напитки, работа с компютър, умствена дейност и четене. Отшумява за
срок от около месец, но режима продължава още 2-3месеца. Вещото лице е
посочило, че към момента не са налице субективни оплаквания при ищцата, които
да са свързани с претърпяната травма. Няма невъзстановени увреди. Не е налице
остатъчна симптоматика или промени, обуславящи нарушение на здравословното
състояние при пострадалата.
В ОСЗ вещото лице И. е обяснила, че мозъчното
сътресение при ищцата не е протекло със загуба на съзнание, с функционално
нарушение на мозъчната дейност. Била е зашеметена и дезориентирана, но без
загуба на съзнание.
Според изслушаната САТЕ на вещото лице инж.В.Т.
механизмът на ПТП е следният: в пътната
отсечка по ул.“Ал.Екзарх“ от бул.“Ботевградско шосе“ към ул.“Тодорини кукли“ се
движил л.а.Мазда 323 с рег.№*******, управляван от М.Д.К., като на пешеходна
пътека, обозначена с пътен знак Д17 и маркировка М81 тип Зебра срещу бл.29 не
пропуска и реализира ПТП с пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С.И.. Като причина за
възникване на ПТП според вещото лице е субективен фактор – разсеяност на водача
на л.а. В ОСЗ вещото лице е пояснило, че при спиране на осевата линия
пешеходката има видимост на автомобила и ако е спряла, нямало е да се стигне до
удара.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според показанията на разпитания свидетел А.Ф.–
внучка на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, баба й след
процесното ПТП имала рана на главата, синини и охлузвания около рамото и
бедрото. В ИСУЛ констатирали лекарите, че И. има комоцио от удара в главата.
Около седмица не трябвало да гледа
телевизия, не трябвало да става, виело й се свят, имала болки. Две седмици
усещала болки около натъртените места.
Според показанията на св.М.К., водачът на
колата, която блъснала пресичащата жена, е видял, че тръгва да пресича от ляво
на дясно, заковал спирачките, но не успял да спре, защото колата се движела
като шейна, поради мокрия асфалт от дъжда.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ и имуществени вреди от посочените
увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и вина на М.Д.К. за
процесното ПТП. Съгласно чл.5 ал.1 ЗДвП – всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди и ал.2 – водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците;
Нарушил е и чл.116 от ЗДвП, а именно бил е длъжен да бъде предпазлив и
внимателен към пешеходците. Нарушил е и чл.119 ал.1 ЗДвП като не е пропуснал
преминаващата пешеходка.
При доказан ФС на деликта, вкл.нанасяне на
процесните увреждания на ищцата съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Претендираният размер на обезщетение от 26
000 лева е завишен, като подобно обезщетение се присъжда за по-тежки
травматични увреждания, като процесното не е такова. Наличието на мозъчно
сътресение е без загуба на съзнание, което е значително по-лека форма на
травма, другите рани и охлузвания също не са били сериозни – няма трайни
последици и е налице пълно възстановяване за сравнително кратък период от
време.
Съдът
счита, че обезщетение от 10 000 лева
адекватно отстранява негативните изживявания на ищцата за претърпените
болки и страдания, като за разликата до 26 000лв. ще се отхвърли иска като
неоснователен.
Върху присъдената сума ответникът дължи лихва
за забава, считано от 16.04.2018г. – датата на
която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника
по предявената претенция.
По разноските.
В последното по делото ОСЗ процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е била частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 200лв./след
приспадане на заплатените от ищцата 200лв./, както и 150лв. разноски за вещо
лице, заплатени от държавния бюджет,
платими по сметка на СГС.
На ищцата следва да бъдат заплатени разноски
в размер на 253,85лв. съобразно уважената част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да
заплати на ответника разноски в размер на 738,46лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2
т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на адв.В. О. от САК сумата от 1310лв./хиляда триста
и десет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищцата.
На осн. чл.78 ал.5 от ГПК процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника и моли да бъде намалено. Същото е неоснователно,
тъй като съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер дължим в случая е 1310лв., при
доказано сторен 1000лв., дължим с ДДС на осн. §2а от НВРАВ. Същият размер се
претендира и от процесуалния представител на ищцата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно и поотделно от С.С.П.и К.Д.К.-Изпълнителни Директори, да заплати на С.В.И. ЕГН
********** с адрес ***, на основание чл.432 КЗ вр.чл.477 от КЗ сума в
размер на 10 000лв./десет хиляди/ – –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ПТП на 29.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018г., до окончателното
заплащане на сумата, като за разликата от присъдения размер от 10 000лв. до претендирания размер от 26 000лв, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК********със седалище и
адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от С.С.П.и К.Д.К.-Изпълнителни
Директори, да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер
на 200лв./двеста/ и 150лв./сто и петдесет/, платими по сметка на СГС.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно и поотделно от С.С.П.и К.Д.К.-Изпълнителни Директори да заплати
на С.В.И. ЕГН ********** с адрес ***, разноски
в размер на 253,85лв./двеста петдесет и три лева и 85ст./ съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК С.В.И. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от С.С.П.и
К.Д.К.-Изпълнителни Директори разноски в
размер на 738,46лв./седемстотин тридесет и осем лева и 46ст./, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.38
ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения З. „Б.И.“ АД
ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и
поотделно от С.С.П.и К.Д.К.-Изпълнителни Директори да заплати на адв.В. О. от
САК сумата от 1310лв./хиляда триста и десет/ адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: