РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Кърджали, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20255100600080 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 73 от 11.12.2024 г., постановена по НЧХД № 464/2024 г.,
Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият О. С. М., роден на
**.**.****г. в гр.К*, живущ в с.Ж*, общ.Ч*, български гражданин, неженен, с
основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за виновен, в
това, че на 27.12.2023г. в гр.К. като извършител причинил на Ч. Д. Ж. от гр.К.
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядания на лицето и
крайниците, което причинило болка и страдание без разстройство на здравето,
поради което и на основание чл.130 ал.2 вр.чл.54 от НК му е наложил
наказание „глоба“ в размер на 200лв. Осъдил е подсъдимия О. С. М. да
заплати на Ч. Д. Ж. с ЕГН ********** сумата от 2400.00лв. представляваща
обезщетение за причинени от престъплението извършено на 27.12.2023г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 2400.00лв.
считано от 27.12.2023г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил
гражданският иск до пълния предявен размер от 5000.00лв. като недоказан и
неоснователен. Подсъдимият О. М. е осъден също да заплати на Ч. Д. Ж.
сумата от 1317лв., представляващи направените по делото разноски, от които
1
1200лв.- за адвокатско възнаграждение, 12лв.- за държавна такса за образуване
на дело, 5лв.- за държавна такса за справка за съдимост, 100лв.- за психолог,
както и по сметка на Районен съд- Кърджали сумата от 96лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият О. М..
В жалбата на последния, подадена чрез защитника му – адв.С. М. от АК – Х.,
се твърди, че присъдата е неправилна по следните съображения: По делото
имало представени писмени доказателства, и се събрали устни такива, че за
същото деяние има влязло в сила решение на граждански съд във връзка с
ЗЗДН, с което на О. М. му било наложено наказание „глоба“ в размер на 500
лева и същата била заплатена, с което той бил понесъл отговорността си за
твърдяната от тъжителката ситуация разразила се на 27.12.2023 година. За тази
ситуация и предмета на настоящия наказателен процес имало единство на
фактите и обстоятелствата довели до приложението на забраната за повторно
съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние и дадените с
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК на
ВКС разяснения за избягването на последващия процес.
На следващо място съдът постановил присъдата си превратно на
установените на съдебно следствие факти, като признал подсъдимият за
виновен за деяние, за което не се събрали категорични доказателства.
Напротив, събрали се противоречиви такива, които водели до съмнение за
времето на получаване на телесната повреда и за нейното авторство.
Недоказани останали и търпените от тъжителката болки и страдания
обосноваващи претенцията за неимуществени вреди. В тази връзка
необоснован бил и уважения размер на гражданскоправната претенция.
Неправилно съдът присъдил в тежест на подсъдимия пълния размер на
разноските направени от тъжителя. С оглед уважената част на исковата
претенция и съответно отхвърлената такава, съдът следвало да редуцира
същите съобразно, уважената част на иска. Твърди се, че с постановената
присъда се приложил закон, който не следвало да бъде прилаган, съответно се
наложило едно явно несправедливо наказание на подс.О. М.. Моли да се
отмени постановената присъда, като неправилна и незаконосъобразна и да се
прекрати съдебното производство, явяващо се второ по ред за едно и също
деяние водещо до двойна наказуемост. Алтернативно моли да се признае
2
подс.О. М. за невиновен, поради недоказаност на обвинението и да се
отхвърли гражданския иск в цялост, както и да се присъдят в полза на
подсъдимия направените от него разноски в първоинстанционното и
въззивното производство.
В съдебно заседание подсъдимият О. Х., лично и чрез адв.М., поддържа
жалбата си и моли същата да бъде уважена. В пледоарията на защитника се
сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл твърде кратко по
оплакванията за прекратяване на наказателното производство, съгласно
приложението на принципа „не два пъти за едно и също нещо“ и
тълкувателното решение, като единствено споделил, че проведеното първо
производство по Закона за защита от домашното насилие няма наказателен
характер, а има единствено и само гражданскоправен такъв. Да,
производството било такова, но последиците от него, относно наложената
глоба, били със санкционен, репресивен характер за подсъдимия. В
производството по защита от домашно насилие не били претендирани вреди
от страна на насилената, а единствено и само било констатирано насилие и по
отношение на същото били наложени мерки и наказания на подс.О. М.. В
настоящият случай наложената глоба безспорно и категорично била санкция с
административнонаказателен характер и била изиграла своя ефект, предвиден
в чл. 36 от НК. По отношение на представените доказателства било
безспорно, че подсъдимия е наказан по ЗЗДН за същата фактическа
обстановка, за същото деяние, за което е проведено и първоинстанционното
производство. В мотивите към законопроекта, с който била изменена
последната алинея на чл. 5 от ЗЗДН и била премахната глобата, били именно в
тази връзка - да се създаде възможност на пострадалите от домашно насилие
да претендират вреди и да бъдат провеждани производства по
наказателноправен характер, касателно, за да се избегне „не два пъти за едно
и също нещо“. Мотивите били достъпни на сайта на Министерство на
правосъдието. В тази връзка счита, че настоящото производство е следвало да
бъде прекратено от съда. Отделно от това, в мотивите си съдът бил
кредитирал производството по ЗЗДН и влезлия в сила съдебен акт като
доказателство, от което косвено се установявала фактическата обстановка по
настоящото производство, което било единствено и само по отношение на
деятелността, но не и на наказателноправните последици. То освен че
доказвало случилото се на конкретната дата, доказвало и че подсъдимият е
3
вече наказан в тази връзка.
Частният тъжител Ч. Ж., не се явява, но чрез повереника си – адв.М. Б.
от АК - К., оспорва жалбата на подсъдимия и моли същата да се остави без
уважение. Счита, че при постановяване на обжалваната присъда Районен съд –
Кърджали е събрал и анализирал в достатъчна степен доказателствата и е
постановил един правилен и законосъобразен акт, от който било видно, че
подсъдимият О. М. е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита
също, че наложеното спрямо него наказание е съразмерно с предвиденото в
закона, поради което моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди
Присъда № 73 от 11.12.2024 г. на Районен съд - Кърджали по НЧХД №
464/2024 г., както и претендира присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Въззивната жалба е допустима, като подадени в законоустановения в
чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да
бъде разгледана по същество.
От събраните по делото на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства, като въззивно не се е налагало да бъде провеждано, се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият О. С. М. е роден на **.**.****г. в гр.К., живущ в с.Ж.,
общ.Ч., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката Й. В. се познавали от около 10 години и
живеели във фактическо съжителство, през което време им се родили три деца.
Всички те, както и А. Е. И., син от предишен брак на св.В., живеели в
общинско жилище намиращо се в гр.К., кв.В. бл.** вх.* ет.* ап.**.
На 27.12.2023г. подсъдимият О. М. се прибрал пиян вечерта в семейното
жилище и започнал да псува и бие свидетелката Й. В.. Виждайки това синът
им Е. около 22ч. пуснал съобщение по телефона на баба си- тъжителката Ч.
Ж., да дойде, защото баща му биел майка му. Пострадалата Ч. Ж., която
живеела наблизо, дошла веднага в апартамента, в който живеела дъщеря й, и
влязла през входната врата, която не била заключена, през което време
подсъдимият О. М. се намирал в кухнята, а свидетелката Й. В.била в хола с
децата си. Тъжителката Ж. се отправила към подс. О. М. и го попитала защо
отново е посегнал и бие дъщеря й. Подсъдимият М. се нахвърлил върху
4
тъжителката Ж., започнал да й крещи, да я обижда и да й нанася удари.
Свидетелите Й. В. и А. И. излезли от хола, за да разберат какво става и видели
как подсъдимият О. М. удрял тъжителката Ч. Ж. с юмруци и шамари в
областта на главата и тялото. Двамата свидетели Й. В. и А. И. застанали
между подсъдимия и тъжителката, при което последната успяла да напусне
апартамента. Пострадалата Ч. Ж. започнала да бяга и когато стигнала до
четвъртия етаж позвънила на един от апартаментите. Тъжителката Ж.
помолила жената, която отворила вратата на апартамента, а именно св. В. М.
да позвъни на ЕЕН 112 и да съобщи за скандал в дома на дъщеря й, която
живеела в същия вход. Свидетелката В.М. се отзовала на молбата и от
собствения си мобилен телефон с номер ************* позвънила на ЕЕН
112, като съобщила, че съседката й има нужда от помощ поради проблем в
семейството и подала телефона на Ж., за да обясни тя за случилото се.
Тъжителката Ч. Ж. поискала съдействие от органите на реда, поради това че
мъжът на дъщеря й, който бил пиян, ги нападнал всички и тя също била
потърпевша от това. Преди това и свидетелката Й. В. също се обадила два
пъти на ЕЕН 112, където съобщила, че майка й била набита от мъжа й О. М. и
окото й било насинено. По този повод на място били изпратени полицейските
служители Д. К. и К. К., които били на смяна в Районно управление- К.. Пред
блок ** на кв.В. в гр.К. те били посрещнати от пострадалата Ч. Ж., която им
обяснила, че по повод конфликт между дъщеря й и подсъдимия О. М., тя
отишла в апартамента, в който те живеели с децата си, където между нея и
деецът О. М. също възникнал скандал. Тя завела полицейските служители до
жилището, където им отворил подсъдимия О. М., който установили, че бил
видимо употребил алкохол и говорел на висок тон със св. Й. В.. Свидетелите
Д. К. и К. К. предупредили спорещите да не се саморазправят и съставили
Протоколи за предупреждение и срещу тримата възрастни- О. М., Ч. Ж. и Й.
В.. Двамата полицейски служители сочат, че и друг път били ходили на този
адрес по повод на искане за съдействие за упражнено домашно насилие от
страна на подсъдимия.
На следващият ден - 28.12.2023г., тъжителката Ч. Ж. посетила съдебен
лекар в гр.К. и й било издадено Съдебно- медицинско удостоверение № 313/
2023г., видно от което при нейния преглед се установили оток и
кръвонасядания на лицето и крайниците, които увреждания били получени
при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са
възникнали така, както обяснявала освидетелстваната, а именно на
27.12.2023г. около 22,15ч. била бита с юмруци и ритници от познато й лице.
На 29.12.2023г. в Районен съд- Кърджали тъжителката Ч. Ж. депозирала
молба по Закона за защита от домашното насилие по повод на извършен акт на
домашно насилие на 27.12.2023г. около 22,15ч. в гр.К. срещу нея, поради
което било образувано гражданско дело № 1841/ 2023г. и била издадена
Заповед за незабавна защита № 1/ 02.01.2024г. С последната били наложени
мерки за незабавна защита в полза на Ч. Ж. до произнасяне на съда с краен акт
по делото. По делото било постановено и Решение № 206 от 24.04.2024г., по
силата на което била наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на
Ч. Ж. срещу О. М. със съответни мерки, както и му била наложена „глоба“ в
5
размер на 500лв., която била платена на 20.05.2024г.
Окръжният съд счита, че на първо място следва да изложи своите
съображения, с които намира за неоснователно искането на адв. С. М. за
прекратяване на настоящото наказателно производство, тъй като спрямо
подс.О. М. имало решение на граждански съд във връзка с ЗЗДН и му било
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева за същото деяние предмет и
на процесното наказателно дело.
Няма спор, видно от описаното по-горе Решение № 206/24.04.2024г.
постановено по гр. дело № 1841/ 2023г. по описа на РС – Кърджали, че е било
проведено производство по реда на чл.8 и сл. от ЗЗДН и освен мерки за защита
в полза на Ч. Ж. против подс. О. М., на последния му е наложена и глоба в
размер на 500 лева за същото деяние, предмет и на настоящото производство.
Безспорно е налице идентичност между фактите и обстоятелствата,
обосноваващи молбата на Ч. Д. Ж. по чл.8 от ЗЗДН и тези, обосноваващи
обвинението от същата срещу О. С. М., повдигнато с тъжбата по чл.130, ал.2
от НК.
В тази връзка, съдът счита, че проведеното производство по ЗЗДН гр.
дело № 1841/ 2023г. по описа на РС – Кърджали, приключило с влязло в сила
на решение на същия съд, няма характер на наказателно, поради което не се
нарушава принципа „ne bis in idem“, за провеждане на наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние.
Съгласно ТР № 3/2015 г., ОСНК, Признаците за преценка дали едно
производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от
Протокол № 7 са известни като тест „Енгел“ или критерии „Енгел“ - 1)
квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на
възможното наказание“).
Тестът „Енгел“ е възприет и от практиката на Съда на Европейския
съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ разрешения.
Като интегрална част от правото на ЕКПЧ, критериите „Енгел“ са
пряко приложими на национално равнище от компетентния по делото съд.
Първият критерий - квалификацията на деянието по националното
право - е формален, не предопределя на самостоятелно основание характера
6
на производството, а има значение само на "отправна точка" при преценката
му. Систематичното място и класификацията на нарушението и
производството по вътрешното законодателство на държавите, не е решаваща
основа на изводите относно техния наказателен характер и естество по
смисъла на чл.6, § 1 от Конвенцията и чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Щом
съгласно националното право обвинението е наказателно, случаят всякога
попада в сферата на чл.6, § 1 от ЕКПЧ. Производството обаче може да се
класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като
такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе
до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената
санкция.
В конкретния случай този критерии не е налице, тъй като молителката
е инициирала охранително производство по чл.7 и сл. от ЗЗДН, имащо за цел
да й даде защита, а не санкциониране на дееца за осъществено престъпление
или административно нарушение. Вярно е, че защитата се дава за
осъществено общественоопасно посегателство, но то не винаги изпълва
субективната страна на престъплението. Освен това, разпоредбата на чл.1,
ал.3 от ЗЗДН изрично прогласява, че отговорността по този закон не изключва
гражданската, адмитистративнонаказателната и наказателната отговорност на
извършителя.
Вторият критерий - характерът и естеството на нарушението -
изследва вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението.
При определянето на същността на нарушението се разглежда кръгът от
адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на
наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен
кръг адресати, а не към група със специален статут.
Този критерий в случая действително е налице, тъй като кръгът от
правнозащитени обществени отношения по ЗЗДН включва в себе си и този,
получил наказателноправна закрила от разпоредбите на Глава ІІ от Особената
част на НК, но не е самодостатъчен за квалифициране на производството като
наказателно.
Третият критерий - видът и тежестта на предвиденото от съответната
приложима норма наказание - изисква проверка за наличието на сходство с
наказанията за престъпления. Репресивната цел е конститутивен елемент на
7
наказателната санкция. Типична за санкциите при наказателните обвинения е
и тяхната превантивна насоченост срещу извършване на други неправомерни
деяния. Наложеното (но и предвиденото – „възможното“) наказание
„лишаване от свобода“, почти по правило обуславя наказателния характер на
производството, освен ако не води до сериозно накърняване на правата на
задържания. Глоби, за чието неплащане е предвидена замяна с „лишаване от
свобода“, значителни по размер имуществени наказания, както и санкции,
подлежащи на вписване в регистрите за съдимост, също индикират наличие на
наказателно обвинение по смисъла на чл.6, § 1 от Конвенцията.
В конкретно разглеждания по делото случай, предвиждането на
санкция „глоба“ за извършителя, обаче, не е достатъчно, за да мотивира
извода, че в производството по реда на ЗЗДН е с характер на наказателно.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЗДН, законът урежда: правата на лицата,
пострадали от домашно насилие или в риск; мерките за защита от домашното
насилие; органите и механизмите за провеждане на държавната политика за
превенция и защита от домашното насилие и взаимодействието между тях;
програмите за превенция и специализираните услуги за предоставяне на
защита, помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в
риск; и производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие.
Очевидно е, че законът не е насочен към санкциониране на дееца, а
към преустановяване на съществуващите прояви на домашно насилие и
предотвратяване на последващи такива. Самите мерки за защита, в по-
голямата си част са свързани с ограничаване на контактите между
извършителя и пострадалия от акта на домашно насилие.
От друга страна, използваният в чл.5, ал.4 от ЗЗДН, термин „глоба“,
която „глоба“ е отменена с изм. с ДВ, бр.66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.,
сам по себе си не дава основание да се счита, че производството по ЗЗДН е с
наказателен характер, доколкото подобна санкция може да бъде наложена и за
деяния, определяни в практиката на ЕСПЧ като дисциплинарни нарушения. За
да се приеме, че е налице наказателна санкция по смисъла на чл.4 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ, следва да се установи, че тя цели постигане на
поправителен и възпиращ ефект спрямо наказаното лице. Налагането на
„глоба“ преди цитираното по-горе изменение в закона, по чл.5, ал.4 от ЗЗДН,
обаче, не е обвързано с реализиране на целите по чл.12 от ЗАНН, в това число
8
и с постигане на индивидуалната превенция. То не е подчинено и на правилата
за индивидуализация на наказанието. За разлика от ЗАНН, където за всяко
нарушение се налага и се изтърпява отделно административно наказание,
дори и когато гражданският съд е сезиран с няколко отделни прояви на
домашно насилие, той налага една единствена „глоба“, а не толкова, колкото
са отделните деяния, осъществяващи състава на домашното насилие. В
действителност, глобата по чл.5, ал.4 от ЗЗДН (понастоящем отменена)
представлява компенсаторен механизъм за това, че съдът е бил сезиран със
специфични прояви между лица, намиращи се в родствени или семейни
отношения, или живеещи на съпружески начала. Изложеното дава основание
за извод, че макар да се отнася до относително неограничен кръг лица, а не до
определена социална или професионална категория субекти, както ЗЗДН като
цяло, така и глобата по чл.5, ал.4 от ЗЗДН (отм.) не обосновава наказателен
характер на производството и изключва приложението на принципа „ne bis in
idem“. (Решение № 40/28.02.2017 по дело № 41/2017 на ВКС, НК, III н.о.).
Отделно от всичко изложено, настоящият съдебен състав констатира,
че към датата на постановяване на Решение № 206 от 24.04.2024 г., в сила от
02.05.2024 г. по гр.д.№ 1841 по описа за 2023 г. на РС – Кърджали, вече не е
съществувала разпоредба, с която по тези производства да се налага „глоба“,
тъй като както бе посочено разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН предвиждаща
налагане на глоба е изменена с ДВ, бр.66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.,
което е още един аргумент, че в случая не са налице предпоставките за
прекратяване на настоящото производство, тъй като лицето вече било
санкционира за същото деяние предвид, че на същия му е била наложена
"глоба" по вече отменена законова разпоредба, т.е., глоба, която не съществува
по закон. В тази връзка следва да се отбележи, че не е в правомощията на
настоящата инстанция и в това производство да ревизира така цитираното
съдебно решение.
Въз основа на така приетата и описана по-горе в решението
фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че
подсъдимият О. М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е признат за
виновен от първоинстанционния съд, а именно – на 27.12.2023г. в
гр.Кърджали като извършител причинил на Ч. Д. Ж. от гр.К. лека телесна
9
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядания на лицето и крайниците,
което причинило болка и страдание без разстройство на здравето.
Събраните по делото доказателства установяват и доказват по
категоричен начин извършеното престъпно деяние и неговият автор. В тази
връзка, съдът кредитира показанията на свидетелите Й. В. и А. И., които
въпросната вечер са били преки очевидци на нанасянето на удари от страна на
подс.О. М. по лицето и тялото на тъжителката Ч. Ж., която потърсила сметка
на подсъдимия за поредния бой над дъщеря й Й. В.; св.В. М., която от
собствения си телефон се обадила по молба на тъжителката на ЕЕН 112 и
съобщила на възникналия скандал, както и предала телефона на Ч. Ж., която
подробно и точно да обясни случилото се и която поискала съдействие от
полицията; полицейските служители - св.Д. К. и К. К., които били изпратени
на адреса съобщен от Ж. за проверка и съдействие и които установили, че
подс.О. М. бил във видимо нетрезво състояние, че първоначално имало
спречкване между подсъдимия и св.Й., след това на място отишла и Ч., при
което напрежението ескалирало и имало саморазправа и спречкване между
нея и подсъдимия;
За да даде вяра на показанията на посочените свидетели, съдът
съобрази, че същите са последователни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи, както помежду си, така и със събраните по делото писмени
доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 313/2023 г., издадено
при извършен преглед на Ч. Д. Ж. на 28.12.2023 г. от д-р Н. М., съдебен лекар,
в който са описани констатираните увреждания, като е посочено, че същите са
получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната – че
била бита с юмруци и ритници от познато й лице; писмо от МВР Районен
център 112 – Кърджали; решение № 206 от 24.04.2024 г. по гр.дело №
1841/2023 г. по описа на РС- Кърджали.
Описаните доказателства установяват по беспорен и категоричен начин
причиненото телесно увреждане на пострадалата. За да приеме, че автор на
това увреждане е именно подсъдимият О. М., съдът, както това е сторил и
първоинстанционния такъв, възприе като достоверни показанията на
свидетелите Й. В. и А. И., очевидци при осъществяване на деянието, които
обясняват кога и защо пострадалата е отишла в дома на дъщеря си и
10
подсъдимия, повода за възникналото между тях пререкание и начина на
нападението и нанесените удари от страна на подсъдимия към пострадалата.
Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите Й. В. и А. И., тъй като
същите макар да са близки родственици на пострадалата – съответно дъщеря и
внук, то съобрази, че техните показания се подкрепят изцяло от останалите
събрани по делото доказателства. Така в подкрепа на показанията им са
показанията на св.В. М., която въпросната вечер по молба на тъжителката се
обадила на ЕЕН 112. Следва да се посочи, че констатираното разминаване във
времето, за което свидетелката твърди, че се е случило това обаждане, то
същото се установява по категоричен начин от приложеното писмо – справка
от РЦ 112 – Кърджали, че обаждането е било на 27.12.2023 г. в 23:54 ч. За
възникнало спречкване и разправия между подсъдимия О. М. и тъжителката
Ч. Ж. свидетелстват и полицейските служители посетили мястото на
инцидента, след получен сигнал за семеен скандал. Факта, че те не са
забелязали наранявания по пострадалата Ч. Ж. не внася съмнение в
доказаността на извършеното от подс.О. М. деяние, тъй като самите свидетели
твърдят, че е било тъмно и на следващо място, описаното увреждане на
долния клепач на лявото око, а именно че същият е оточен и кръвонаседнат
при извършения от съдебен лекар преглед, е ноторно обстоятелството, че тези
увреждания стават видими известно време след нанасянето на ударите, а не
непосредствено при нанасянето им, а останалите увреждания, констатираните
при извършения преглед на пострадалата, а именно - на предно-вътрешната
повърхност на лявата мишница и предно-вътрешната повърхност на дясното
бедро, в горната му трета, са били на места, които не са били видими за
полицаите, а единствено при нарочен преглед/освидетелстване на
пострадалата. В подкрепа показанията на свидетелите Й. В. и А. И. са
обажданията на ЕЕН 112 и от страна на В., СМУ установяващо
констатираните телесни увреждания по пострадалата, заведеното гражданско
дело, (приложено по настоящото дело) и издадената за същото деяние Заповед
за незабавна защита и в последствие Решение с наложени мерки за защита. В
тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че макар в обясненията си
подс.О. М. да отрича, че е удрял тъжителката, а единствено, че е бутнал, то в
същото време той и защитника му твърдят, че именно за въпросното деяние
той е бил санкциониран по Закона за защита от домашното насилие, за което
има влязло в сила съдебно решение и наложени мерки за защита в полза на Ч.
11
Ж. против О. М., както и наложена на последния глоба в размер на 500.00
лева. Последното само по себе си опровергава обясненията на подс.О. М., в
частта им, в която твърди, че той не е нанасял удари на пострадалата –
тъжителката Ч. Ж.. С оглед описаното, а и предвид, че по делото липсват
други доказателства в подкрепа на твърдяното от подсъдимият, то окръжният
съд не дава вяра на обясненията на подс.О. М. в посочената по-горе част и я
приема единствено за защитна версия целяща оневиняването му.
В обобщение следва да се посочи, че съвкупния анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, извършени по-горе в решението, по
несъмнен начин доказват извършеното престъпно деяние и участието на
подс.О. М. в осъществяването му. Първоинстанционният съд е анализирал
всички доказателства, на които се е позовал, като е изложил съображения на
кои дава вяра и защо, съответно кои не кредитира и защо. Тези изводи, както и
изводите за авторството на деянието, за фактическия състав на
престъплението с анализирани обективни и субективни признаци, са правилни
и обосновани и се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което
не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Предвид изложеното се явяват неоснователни твърденията във
въззивната жалба на подсъдимият, че първоинстанционният съд не е
извършил правилна преценка на доказателствата по делото и е направил
неверни изводи за вината на подсъдимият.
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК са предвидени наказания
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста
лева.
При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният
съд, правилно е съобразил, че в случая не са налице изискуемите по чл.78а от
НК предпоставки за освобождаване на подсъдимият от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание предвид предходните
му осъждания за извършени от него престъпления от общ характер. Преценил
е обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и е определил, че в случая най-подходящо е
наказанието глоба в размер ориентиран към средния, а именно – 200 лева. С
налагането на така определеното по вид и размер наказание, районният съд е
проявил възможно най-голямото снизхождение, като липсват и конкретни
12
оплаквания във въззивната жалба в тази насока, поради което следва да се
приеме, че със същото ще се постигнат преследваните от закона цели по чл.36,
ал.1 от НК за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на
законите и добрите нрави и за превъзпитателното и предупредително
въздействие върху другите членове на обществото.
Безспорно установено е по делото, че причинената телесна повреда е
довела до болка и страдание, но без разстройство на здравето, което я
определя като лека такава по смисъла на чл.130, ал.2 от НК и не се отличава
по своята тежест и по броя на нараняванията от типичните случаи за този вид
деяния. С оглед характера на телесното увреждане – оток и кръвонасядане на
долния клепач на лявото око на площ 5/3,5 см.; кръвонасядане с размери 5/5
см по предно-вътрешната повърхност на лявата мишница, в горната й трета и
кръвонасядане с размери 4/3 см. по предно-вътрешната повърхност на дясното
бедро, в горната му трета, и свързаните със същото претърпени от
пострадалата болки, страдания и неудобства, както и негативните
изживявания след случилото се, които са в причинна връзка с установеното
виновно поведение на подсъдимият, сумата от 2400 лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди, която е присъдил първоинстанционния съд,
се явява прекомерна по размер и следва да бъде намалена на 1500 лева.
Именно тази сума от 1500 лева се явява напълно достатъчна и справедлива,
като парична компенсация за изживяното и в пълен обем ще репарира
претърпените неимуществени вреди от пострадалата. Това изменение налага и
изменение на присъдената в полза на съда държавна такса, която се събира от
съдилищата по ГПК, (за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4
на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.), като присъдената такава
от 96 лева се намали на 60 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, както е в настоящия случай, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително и направените такива
от тъжителя. Така и в частта, в която подс.О. М. е осъден да заплати на
пострадалата направените от нея деловодни разноски, присъдата на
решаващия съд е правилна и законосъобразна и направените в тази насока
доводи във въззивната жалба за неоснователни. С оглед изхода на въззивното
производство, което е образувано по жалба на подсъдимият, която не е
13
уважена с постановяване на оправдателна присъда за същия, то той следва да
бъде осъден да заплати и направените и претендирани от въззиваемата Ч. Ж.
чрез повереника й - адв.М.. разноски пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 1600 лева, съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на
присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или
отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.
Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което
обжалваната присъда да бъде изменена в гражданско осъдителната й част и
потвърдена в останалата й част, като правилна и законосъобразна.
Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.3, във вр. с чл.334, т.3 от НПК
и чл.338, във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 73/11.12.2024 г., постановена по НЧХД №
464/2024 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА й, с която
подсъдимият О. С. М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Ч. Д. Ж. от
гр.К., с ЕГН **********, сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за
причинени от престъплението извършено на 27.12.2023г. в гр.К.
неимуществени вреди, като я отменя за разликата от 1500 лева до 2400 лв. и
отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над уважения от 1500
лева до 2400 лева, като неоснователен и недоказан; както и в частта, в която е
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Кърджали държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, като я намаля от 96 лева на 60 лева.
ОСЪЖДА О. С. М. от гр.К., с ЕГН **********, да заплати на Ч. Д. Ж.
от гр.К., с ЕГН **********, сумата в размер на 1600 лева, направени разноски
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15