РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и
втори май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16981 по
описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ.
Ищецът „Б.ДСК“ ЕАД твърди в исковата си молба, че по
силата на сключен договор за ипотечен кредит на 29.09.2008г. е предоставил на
ответника С.Ц.Н. ипотечен кредит в
размер на 205 000 евро. Кредитът е усвоен на 01.10.2008г. Срокът за
издължаването му е уговорен на 360 месеца, а гратисния
период, през който кредитополучателят не дължи плащане по усвоената главница, е
84 месеца, считано от датата на усвояването. За предоставения кредит
кредитополучателят следвало да заплаща лихва за целия период, като кредитът бил
уговорен като револвиращ. За
падежна дата било определено всяко 15-то число на текущия месец.Поради
допусната забава в плащанията на дължимите вноски повече от 90 дни на
20.03.2012г., кредитът е превърнат в предсрочно изискуем. Последното редовно
плащане е извършено на 15.11.2011г. На 11.05.2012г. ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу
ответника за следните суми: 205 000 евро - главница, 7951,71 евро -
договорна лихва за периода 15.11.2011г.
до 10.05.2012г., 2839,59 евро – санкционираща лихва за периода 20.03.2012г. до
10.05.2012г., заемни такси в размер на 30 евро, законна лихва върху главницата
, считано от 11.05.2012г. до окончателното изплащане. За описаните суми са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 10951/12г. на ЧСИ Б., рег.№ 838 срещу
длъжника С.Н.. На 28.12.2012г. Банката е уведомена за депозирано от длъжника
възражение, предвид на което ищецът предявил установителен
иск по чл.422 от ГПК срещу ответника. С влязло в сила решение по гр.д.№
1292/13г. на СГС, І ГО , 14 с-в съдът е уважил частично исковите претенции за падежиралите и неплатени вноски до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в размер на 7 981,71 евро договорна лихва, 30
евро заемни такси и разноски в заповедното производство в размер на 484,96 лв. За
разликата до първоначално претендирания размер
207 839,59 евро искът е отхвърлен, поради липса на уведомяване за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че до приключване на
съдебното производство по реда на чл.422 от ГПК по воденото изпълнително дело
ипотекираният в полза на банката недвижим имот е бил продаден от ЧСИ, като
постъпленията от продажбата са отнесени за погасяване на част от задълженията
на длъжника по кредита. На основание решението по гр.д.№ 1292/13г. на СГС
ответникът С.Н. се снабдил с два обратни изпълнителни листи срещу Банката –
единия за сумата 175 480,73лв., представляваща събраното задължение по
изпълнителното дело и за сумата 8 335,20лв. представляваща пропорционална
такса по т.26 от ТТЧСИ, а втория изпълнителен лист за сумата 625,96лв. разноски
по делото. Въз основа на изпълнителните листи срещу Банката е образувано изпълнително
дело № 216/15г. на ЧСИ Недялка К., рег.№ 789 КЧСИ по която е наложен запор на
банковата сметка на Банката в БНБ. В полза на банката е издадена обезпечителна
заповед за спиране на изпълнението по това дело, но сумите по изпълнителните
листи са преведени по сметката на ЧСИ. Ищецът сочи, че за сумите, за които е отхвърлен
установителния му иск по чл.422 от ГПК, може да
претендира събирането им чрез предявяване на осъдителен иск. Твърди настъпване
на предсрочна изискуемост на неплатения остатък от вземането на Банката по
договора към момента на връчване на исковата молба на ответника. Моли съда да
постанови решение с което осъди ответника
да заплати на Банката следите суми: 205 000 евро - главница, 61 729,60
евро - възнаградителна лихва за периода от
предоставяне на сумата до завеждане на исковата молба, 2,44 евро –
санкционираща лихва върху главницата от преустановяване на редовното плащане до
завеждане на исковата молба и 600 евро заемни такси, както и законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът С.Н. оспорва предявените искове до допустимост, по основание и по
размер. Намира предявения иск за
недопустим, тъй като спорът между страните е вече решен с влязло в сила решение
по гр.д.№ 1292/13г. на СГС. Освен това в полза на ищеца е издаден изпълнителен
лист за претендираните суми, образувано е
изпълнително дело и са извършени изпълнителни действия срещу ответника. Оспорва
прекратяване на договора за кредит и счита, че Банката не може да претендира
връщане на претендираната главница, тъй като същата
не е изискуема. Оспорва претенциите за лихви, като посочва, че те са изчислени
незаконосъобразно въз основа на нищожна клауза. Счита , че разпоредбата на
т.24.3 от Общите условия на Банката за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на физически лица е нищожна, тъй като е изцяло неравноправна и като
такава нарушава изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Във връзка с претенцията
за нищожност, ищецът излага подробни съображения. В допълнителния отговор на исковата молба
моли съда да се произнесе относно неравноправността и нищожността на клаузите
по т.9.1 изр.2, т.20.2 и т.24.3 от Общите условия на банката. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноските по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните по делото и събраните в производството
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на
29.09.2008г. между ищеца „Б.ДСК“ ЕАД и
ответника С.Н. е сключен Договор за ипотечен кредит в размер на 205 000
евро със срок на издължаване на кредита 360 месеца, считано от датата на
неговото усвояване и съгласно погасителен план (Приложение №1 към договора). Видно
от т.2 от процесния договор на кредитополучателя е
предоставен гратисен период от 84 месеца, през които
не е длъжен да погасява главницата. В т.7 е разписано задължение за длъжника да
заплаща лихва за целия период , формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит, който се определя периодично от кредитора, и стандартна
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по Програма „ Дом уют.“(Приложение №2 към
договора). Посочено е в същата т.7. че към момента на сключване на
договора базовият лихвен процент е 7,79
%.
Съгласно
т.11 от договора, неразделна част от него са Общите условия на Банката кредитор за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити на физически
лица, които ответникът не оспорва, че е получил и приел с подписването не само
на договора за ипотечен кредит , но и с полагане на подпис върху всяка страница
от самите Общи условия.
Страните са договорили кредитополучателят да заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.ДСК“ ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента, а в Раздел V и VIII от Общите условия е предвидено длъжникът да
осигурява по разплащателната си сметка на падежната дата сума, най-малко в
размер на погасителната вноска, която обхваща главница, лихви, такси и
комисионни, когато са дължими.
В посочените Общи условия, раздел III, т.9 , във връзка с олихвяването
на кредита, е предвидено право на Банката да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателите си по подходящ начин.Съгласно чл.15 от процесния договор за ипотечен кредит този начин е чрез
съобщения, поставени на видно място в салоните на Банката.
Видно от т.24.3 от Общите условия,
кредиторът може да променя едностранно
базовия лихвен процент и таксите, при наличие на някое от изброените в
същата клауза условия: при изменение от
поне 1% за месец на стойностите на EURIBOR,LEONIA,LIBOR; при изменение от поне 1% за месец
на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне 0,5% за месец на индекса
на потребителските цени за България (CPI);
при
въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата система
и/или върху Б.ДСК, при промени в
нормативните актове и др. условия, посочени в процесната
клауза.
От представеното по делото извлечение от
счетоводните книги на Банката се установява, че отпуснатият кредит е усвоен от
ответника Н. на 01.10.2008г, а последното редовно плащане е извършено на
15.11.2011г. В същият документ подробно е отразено движението по
разплащателната сметка на титуляра по дати и суми и
тъй като е предмет на изслушаната ССЕ, съдът не го обсъжда отделно.
От представените по делото Общи условия, е видно, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
По делото не се спори, че ищецът „Б.ДСК“ ЕАД не е взимал изрично решение за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Гратисният период за погасяване на суми по главницата е
изтекъл на 15.09.2015г. До подаване на исковата молба на 30.12.2015г. е
настъпил падежа на три вноски по главницата.
Не се спори, и че със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК ,
издадена по гр.д.№ 23340/ 2012г.СРС, IГО,
50-ти с-в заповедният съд е разпоредил кредитополучателя и ответник С.Н. да
заплати на ищеца „Б.ДСК“ ЕАД следните
суми: 205 000 евро- главница по ипотечен кредит от 29.09.2008г. ведно със
законната лихва за периода от 11.05.2012г. до изплащане на вземането; 30 евро-
заемна такса; лихва за забава в размер на 7951,71 евро за периода от
15.11.2011г. до 10.05.2012г., 2839,59 евро – санкционираща лихва за периода от
20.03.2012г. до 10.05.2012г., както и разноски в заповедното производство,
възлизащи на 13 113,28 лева, от които 8442,19 лева държавна такса и
4 671,09 възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като длъжникът Н. е възразил
срещу вземането на Банката, на основание чл.422 от ГПК Банката е предявила установителен иск за посочените в заповедта за изпълнение
суми. С решение по гр.д. №1292/13г. на
СГС, ІГО е отхвърлен като неоснователен
предявен от настоящия ответник инцидентен установителен
иск с правно основание чл.212 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.146 ал.1
от ЗЗП за установяване по отношение на Банката нищожност на клауза 24.3 от
Общите условия на „Б.ДСК“ ЕАД за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на
физически лица; признато е за установено на основание чл.124 ал.1 вр.чл.422 вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ, че ответникът С.Н. дължи
на „ Б.ДСК“ ЕАД сумата: 7981,71
евро, от които 7951,71 евро
договорна лихва по договор за ипотечен
кредит от 29.09.2008г. за периода 15.11.2011г. до 10.05.2012г. и 30 евро заемни такси, ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.05.2012г.- датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане; както и разноски в
заповедното производство в размер на 484,96 лева. За разликата до
предявения размер от 207 839,59 евро, от които 205 000 евро неизискуема главница към датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК и 2839,59 евро санкциониращи лихви , исковете
са отхвърлени. Решението е влязло в сила на 5.09.2015г.
От назначената по делото ССЕ се
установява следното: кредитът е усвоен на 1.10.2008г. Ответникът е превел
следните суми: платена лихва 49 790,12 евро, платена наказателна лихва –
64,36 евро, платени такси 450 евро, погасена главница – 2180 евро. Сумата за
погасена главница е постъпила на 16.06.2010г., а впоследствие на 14.07.2010г. е
усвоен кредит 2000 евро и на 6.08.2010г. са изтеглени още 180 евро. Или общо
пратената сума по кредита- лихви, такси са общо 50 304,48 евро. Редовното
погасяване на кредита е преустановено на 15.12.2011г. , като последното плащане
е постъпило на 15.11.2011г. Според вещото лице дължимите суми по договора за кредит към
датата на подаване на исковата молба 30.12.2015г. са: 205 000евро
дължима главница, 61 729,60 евро
просрочена лихва, 2,44 евро санкционираща лихва върху просрочена главница и 600
евро такса управление. Или общо задължението е 267 332,04 евро.
Към
датата на сключване на договора лихвеният процент е бил 7,79%. За периода
21.10.2008г. – 25.11.2008г. банката е завишила лихвения процент на 8,29% след
което е намалила дължимата лихва от следващото плащане.
Вещото
лице е установило, че „П.У.“ дава възможност на кредитополучателя на преференциална
лихвена отстъпка от 0,5% от договорената стандартна лихвена надбавка при
изпълнение на определени условия. Ответникът е изпълнявал условията по „П.У.“
от м.10.2008г. до м.11.2011г. От 20.03.2012г., когато банката е обявила кредита
за предсрочно изискуем, лихвения процент е променен на 8,29%.
Преценявайки
условията по т.24.3 от Общите условия на Банката вещото лице счита, че за
периода 2008- 2010г. не е настъпило нито едно от условията за едностранна
промяна на базовия лихвен процент.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените
искове са допустими. Налице е правен интерес за ищеца да предяви осъдителна
претенция при положение, че установителния иск по
чл.422 от ГПК е отхвърлен. В този смисъл и цитираното от страните решение №
139/5.11.2014г. по т.д.№ 57/12г. на ВКС, ТК, І о.: “ Решението
за отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която
кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред“.
Възражението,
че ищецът вече има издаден изпълнителен лист за претендираните
суми, който изпълнителен лист е издаден в заповедното производство и въз основа
на който той е започнал принудително изпълнение спрямо ответника, съдът намира
за неоснователно. При отхвърляне на установителен иск
по чл.422 от ГПК изпълнителното производство, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение , се
прекратява на основание чл.422 ал.3 от ГПК и се издава обратен изпълнителен
лист. В този случай за ищеца съществува правен интерес да претендира вземането
си.
Исковете
са допустими и следва да се разгледат по същество.
Във
връзка с направените от ответника възражения за нищожност на клаузи от Общите
условия на Банката, които са част от договора за кредит, сключен между страните
следва да се има предвид следното: въпросът за действителността на договора за
кредит, сключен между страните е решен с влязло в сила съдебно решение. В
настоящото производство този въпрос не може да се повдига от ответника и да се
търси пререшаването му. Изрично съдът по гр.д.№ 1292/13г. на СГС се е произнесъл
по неоснователността на предявения инцидентен установителен
иск за установяване на нищожност на т.24.3 от Общите условия на договора като
неравноправна клауза. Решено е със сила на пресъдено
нещо , че тази клауза не е нищожна. С допълнителния отговор на исковата молба
ответникът повдига нови възражения за нищожност на т.9.1 изр.2 и т.20.2
от Общите условия на банката. Тези възражения са преклудирани
и не могат да се разглеждат отново в настоящия спор между страните. Ответникът
е следвало да направи всички свои възражения по нищожността на клаузи от
договора, вкл. и от Общите условия на банката в производството по гр.д.№
1292/13г. на СГС, в което съдът е разглеждал този въпрос. Както и ответникът
правилно посочва, съдът е длъжен и служебно да провери наличието на
неравноправни клаузи. Съдът по гр.д. №1292/13г. на СГС е извършил такава
проверка, разгледал е и предявения инцидентен установителен
иск касаещ конкретно т.24.3 от Общите условия на
Банката, но не е установил неравноправни клаузи. Силата на пресъдено
нещо по въпроса за действителността на договора обвързва страните и не може да
се пререшава в настоящото производство отново.
Между
Б.ДСК като кредитодател и ответника като
кредитополучател е възникнал валиден договор за кредит от 29.09.2008г. Банката
е изпълнила задължението си по него, като е предоставила на ответника сумата от
205 000 евро кредит под формата на револвиращ
кредит, която сума е напълно усвоена от ответника на 01.10.2008г.
Ответникът не е изпълнил задължението си
да върне кредита съгласно уговорените срокове и съгласно уговорените вноски.
Направени са вноски за погасяване на задълженията по лихви и такси в общ размер
на 50 304,48 евро , като след 15.11.2011г. други погасявания не са
извършвани. Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 20.03.2012г. Съгласно Раздел VIII,т.20.2 от Общите
условия на Банката при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Уведомление за това не е изпратено до ответника.
При действащ договор за всяко негово изменение се дължи уведомяване на другата
страна. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/. Връчването на издадената заповед
за изпълнение на длъжника няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита,
защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора
и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да
има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем,
и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника / така Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК/ . С оглед на изложеното следва да се приеме, че
ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на
исковата молба на 16.08.2016г. Възражението на процесуалния представител на
ответника, че липсва надлежно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост инкорпорирано в исковата молба, тъй като ответникът лично не е получил
исковата молба, е неоснователно. С договор за правна защита и съдействие от
30.06.2016г. ответникът е възложил на процесуалният си представител да го
представлява по настоящото дело, следователно е уведомен за предявения срещу
него иск.
На
основание чл.430 от ТЗ ответникът дължи връщане на главницата изцяло, както и
на уговорените възнаградителна лихва, уговорена в
чл.7 от договора, наказателна лихва по т.20.1 от Общите условия на банката и
заемни такси по чл.12 от договора.
Съгласно
ССЕ задълженията на ответника към Банката към момента на предявяване на
претенциите са общо 267 332,04 евро, от които 205 000евро главница,
61 729,60 евро възнаградителна лихва, 2,44 евро
наказателна лихва и 600 евро такса управление. Претенциите на ищеца са за този
размер суми, поради което исковете следва да се уважат изцяло.
Акцесорната
претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД по отношение на главницата е основателна.
Искането на ищеца да му се присъди законната лихва върху 3бр. месечни вноски за
дължима главница, чиято изискуемост е настъпила към предявяване на исковата
молба е по принцип основателно, но не е доказано по размер. Претендираните
три вноски в посочената таблица в молба
– уточнение на л.27 от делото не са установени по размер в ССЕ /има съществено
разминаване в цифрите по таблицата на ищеца и по таблицата на вещото лице/,
поради което съдът присъжда обезщетение за забавено плащане върху дължимите от
ответника суми по главницата от датата на изискуемостта на цялото вземане -
датата на получаване на исковата молба – 16.08.2016г. до окончателното им
изплащане.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените от него разноски,
които съгласно представения списък, са в размер на 21467,11лв.
С
оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Ц.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ателие №9 да
заплати на „Б.ДСК“ ЕАД , ЕИК ********със седалище в гр.София и адрес на
управление ул.“********на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.430 от ТЗ следните суми: 205 000 евро главница
по договор за ипотечен кредит от 29.09.2008г., ведно със законната лихва от
16.08.2016г. до окончателното изплащане, 61 729,60 евро договорена лихва за
периода от 01.10.2008г. до 30.12.2015г.,
2,44 евро санкционираща лихва за периода от 16.10.2015г. до 30.12.2015г. и
600лв. заемни такси, както и сумата 21467,11лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху три
вноски от главницата за периода 30.12.2015г. – 15.08.2016г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :