Определение по дело №213/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 680
Дата: 21 февруари 2019 г.
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20193101000213
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./……..02.2019г.

 

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                    ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Диана Стоянова

ч.търг. дело № 213 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх.№557/04.01.2019г. на Д.Х.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу определение №14380/07.12.2018г., постановено по гр. дело №6945/2018г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, тъй като той е насочен да отрече правото на принудително изпълнение на взискателя, а не да се оспорва материалното правоотношение, от което произтича вземането. Посочва се, че е допустимо да се търси защита срещу принудителното изпълнение без да се оспорва съществуването на вземането и без то да е станало преди това безспорно.   

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови друго такова, с което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата „ОТП Факторинг България“ ЕАД в депозирания отговор изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и законосъобразност на постановеното определение. Посочва се, че за да е допустим искът по чл.439 от ГПК следва да са налице факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тази връзка се излага, че всички факти, които са настъпили след изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК са преклудирани, в това число изложените в исковата молба.

По изложените съображения моли съдът да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр. дело №6945/2018г. по описа на Варненски районен съд е образувано по искова молба от Д.Х.С. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е предявен с иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника, в качеството му на цесионер сумите посочени в издадени по ч.гр.д.№ 7105/2012г. на ВРС заповед за изпълнение № 3839/28.05.2012г. и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД както следва: 4163.94 лева, главница по договор за кредит от 27.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.05.2012г., сумата от 50.00лв. – заемна такса, 101.81лв. – заплатена държавна такса и сумата от 292.72лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, въз основа на които е образувано изп. дело № 20178080400476 на ЧСИ Захари Димитров с район ВОС, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на „Банка ДСК“ АД са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело №7105/2012г. по описа на ВРС за сумите 4163.94лв., главница по договор за кредит от 27.02.2007г., 607.55лв. договорна лихва за периода 17.06.2011г. до 18.05.2012г., 269.07лв., санкционираща лихва за периода 29.09.2011г. до 18.05.2012г., 50.00лв. заемна такса, 101.81лв. – съдебно деловодни разноски и 292.72лв. – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по молба вх.№12549/06.06.2017г. на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД /придобил вземанията по договор за цесия от 31.01.2013г./  е образувано изпълнително дело №201780800400476 на ЧСИ Захари Димитров.

Твърди се, че вземанията са погасени по давност. От датата на падежа на процесните вземания 18.05.2012г. е започнала да тече давност, която е изтекла на 18.05.2017г., поради което правото на принудително изпълнение на взискателя/цесионер е погасено.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че е вземането за договорна лихва е погасено.

Съобразно изложените твърдения предявеният иск черпи своето основание в чл.439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Допустимостта на иска по чл.439 от ГПК в този случай е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е същата е издадена. Това е така защото, защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 от ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 от ГПК, в това число и правопогасяващото възражение за изтекла давност. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизането в сила на заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва другият етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, затова той следва да се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на срока за възражение. /В този смисъл са Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение №831/17.10.2013г. по ч.гр. дело №2013г. на 4 гр.о. на ВКС, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК,

В исковата молба ищецът оспорва правото на изпълнение, като се позовава на обстоятелства и въвежда възражения за погасяване по давност за период 18.05.2012г. до 18.05.2017г.

Призовката за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20178080400476, ведно със заповед за изпълнение до ищцата С. е връчена на 06.02.2018г.

            Следователно заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е влязла в сила на 20.02.2018г., тъй като срещу нея не е подавано възражение по реда на  чл.414 от ГПК, който факт се установява от материалите на приложеното ч.гр. дело №2724/2009г. по описа на ВРС. С влизането си в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички факти, които са настъпили преди 20.02.2018г., в това число и възражението за давност за релевирания период 18.05.2012г. до 18.05.2017г.

При липсата на твърдения за нови факти, които да са се реализирали след 20.02.2018г. се налага извода, че предявеният иск е недопустим, като са налице предпоставките на чл.130 от ГПК за прекратяване на производството по делото, като първоинстанционият акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

По разноските:

Ответната страна по жалбата е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Според нормата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Според чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.

Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита, намира, че следва определи възнаграждение в размер на 100.00лв. за юрисконсулт за въззивна инстанция.

Предвид, което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК частният жалбоподател следва да заплати разноски в общ размер от 100.00лв., включващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №14380/07.12.2018г., постановено по гр. дело №6945/2018г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева сумата от 100.00лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

   

 

 

               

ЧЛЕНОВЕ: 1.       

           

 

 

2.