Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1426 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.И.“ ООД
срещу наказателно постановление № 03-008716 от 21.12.2017 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 40, т. 1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (Наредбата).
Дружеството
– жалбоподател намира наказателното постановление за незаконосъобразно, като
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ДИТ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление
като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
14.11.2017 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, измежду
които и св. П.М.М., извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в строителен обект – жилищна сграда, намиращ се в гр.
Варна, УПИ LIII-281.
В хода на
проверката св. М. установила, че конструктивните отвори, предназначени за
монтиране на асансьор в строящата се сграда, на всички етажни плочи не са
обезопасени срещу опасността от падане.
В обекта
се е установило, че „Садко Инвест“
ЕООД е възложител и строител на обекта.
Св. М.
съставила акт за спиране на работа и движение в опасната зона на строителния
обект - жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, УПИ LIII-281, кв. 44 по плана на 21-ви
микрорайон, с идентификатор
10135.2363.281 по КККР, с изключение на дейността по обезопасяването.
Приемайки,
че дружеството е извършило нарушение по чл. 40, т. 1 вр.
61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи св. П.М.М. съставила на 13.12.2017 г. АУАН срещу въззивното дружество, за това че при проверката на
строителния обект „жилищна сграда“, намираща се в гр. Варна, УПИ LIII-281 се е
установило, че «Садко Инвест»
ЕООД в качеството на строител не е обезопасил конструктивните отвори,
предназначени за монтирането на асансьор, на всички етажни плочи срещу риск
падане от височина. Актът бил предявен на упълномощен представител на
дружеството.
След изтичане на предвидения
в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено
възражение срещу съставения АУАН.
На 21.12.2017 г. г.
директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна приемайки възражението
за неоснователно и идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 и чл. 413, ал. 2 КТ наложил на въззивното
дружество имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършеното нарушение на
чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните гласни доказателствени
средства: показанията на св. П.М.М.; и писмени
доказателства и доказателствени средства: АУАН,
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, акт за спиране, пълномощно, протокол за извършена проверка, призовка на
основание чл. 45, ал. 1 АПК.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на св. П.М.М. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. П.М.М. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира всички останали писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка констатира, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.
42, т. 3 ЗАНН, респективно чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, т.е. на изискванията за
форма и по-конкретно в АУАН и НП липсва посочване на мястото, където е
извършено нарушението.
Както в АУАН, така и в НП е
посочено, че нарушението е извършено в гр. Варна, УПИ LIII-281, като не е
посочено къде се намира този имот – в кой квартал на град Варна или с какъв
административен адрес или идентификатор съгласно КККР на гр. Варна разполага.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено
наказание.
Мястото, където е извършено
нарушението е задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 3 ЗАНН и на НП
съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Липсата на този задължителен
реквизит като елемент, който индивидуализира нарушението винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя.
На следващо място е налице
противоречие в обстоятелствената част на АУАН и НП, доколкото в АУАН е
посочено, че дружеството е извършило нарушението в качеството на строител, а в
НП – в качеството на работодател.
Посочените нарушения на
процесуалните правила ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен и е довело до възпрепятстване
на правото на защита на санкционираното юридическо лице поради липса на
възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е
наложил административно наказание.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 03-008716 от 21.12.2017 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „С.И.“ ООД на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 40, т. 1 вр.
чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: