Р Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 04.01.2023г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при
участието на секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от
административния съдия Кр. Борисова АД №
304 по описа за 2022 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото
дело е по реда на реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5
от ЗДвП, образувано по жалба от П.В.С. ***, срещу Заповед с рег.
№22-0896-000510 от 05.09.2022год. на И.Г.И.-Полицейски инспектор сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Шумен, за налагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на лек автомобил Ауди 80 с рег. №***А за срок от
6 месеца, считано от 04.09.2022год.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ, поради постановяването ѝ при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни
основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Сочи се допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като в случая е нарушено правилото на чл.61 от АПК за съобщаването
на административния акт. Процесната заповед е издадена на 05.09.2022г. и е
връчена на нарушителя почти месец след издаването ѝ - 03.10.2022г., а не в законово определения тридневен срок. Освен това, същата не е връчена на всички
заинтересовани лица. На следващо място
се релевира довод, че заповедта не е съобразена с материалноправните разпоредби
на ЗДвП и ЗАНН. Излага се и довод, че по същество не е налице допуснато нарушение от страна на А.Р.на чл.162 от ЗДвП,
което да е допуснато от страна и на оспорващия, в каквато връзка се обосновава
довод, че не е осъществено визираното административно нарушение от извършителя
А.Ц.Р., респективно, че не е налице и визираното в ЗППАМ нарушение, допуснато
от оспорващия. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Полицейски инспектор в сектор „ПП“
при ОДМВР, гр. Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от главен юрисконсулт С., която обективира становище за
неоснователност на оспорването.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед с рег. №22-0896-000510 от 05.09.2022год.
издадена от И.Г.И.-Полицейски инспектор
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Шумен, на П.В.С. е наложена ПАМ по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на лек автомобил Ауди 80 с рег. №***А за срок от
6 месеца, считано от 04.09.2022год..Заповедта е обоснована с констатации, че на
04.09.2022г., в 22.50 часа, в гр. Шумен,
по ул.Владайско въстание до №187 в посока ул.Ивайло, притежаваният от
П.В.С.
автомобил Ауди 80 с рег. №***А е бил управляван от А.Ц.Р., който
управлявал МПС със СУМПС№RUSEV902214AT9JB07, образец Великобритания, след изтичане на 3 месечния
срок от датата на последното му влизане в РБългария, което е установено чрез
справка в АИС ГК, СУМПС не е валидно на територията на РБългария, за което му е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № GA-762757/04.09.2022г..
Заповедта е била връчена на П.С. на 03.10.2022г.,
който на 07.10.2022г. депозирал чрез административния орган пред Административен
съд - Шумен жалба, заведена с
вх.№869000-13290/с.д. по описа на ОД на МВР-Шумен срещу заповедта за налагане
на ПАМ, по повод на което е образувано и настоящото административно дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес
от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.
149, ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Установява се компетентността на издателя на
заповедта-полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен,сектор „Пътна
полиция“-Шумен. Със Заповед № 372з-4057
от 31.12.2021г. на директора на ОД на МВР – Шумен /л.24 от делото/, на
полицейските инспектори VI-IV степен в група „Отчет на пътно-транспортни
произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична
дейност в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен, са възложени правомощия
да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-с
компетентност за територията на цялата Областна дирекция на МВР-Шумен. От
приобщеното Удостоверение от ОД на МВР с рег.№372000-25938/15.11.2022г.,
издадено от сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки
ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР – Шумен, се установява, че
издателят на заповедта, инспектор И.И., заема длъжността „полицейски инспектор“
V степен в група „Отчет на пътно-транспортните
произшествия, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична
дейност“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР, считано от 25.07.2019г. и към момента на
налагането на ПАМ-05.09.2022г. не е бил в платен годишен отпуск или отпуск
поради временна нетрудоспособност. С оглед на това обжалваният административен
акт се явява издаден от компетентен орган.
Атакуваното решение е издадено в предвидената в чл.
59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава задължителните реквизити, визирани в
чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същото са
посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето.
На следващо място, в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.Действително, обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ съставлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК и като такъв съобразно разпоредбата на чл.61 от АПК следва да бъде
съобщен на адресата и на всички
заинтересовани лица в 3-дневен срок от издаването му.В случая, обжалваният
административен акт е постановен на 05.09.2022год. и връчен на адресата на акта-
оспорващия едва на 03.10.2022год., близо месец след постановяването му, извън
визирания в чл.61 от АПК 3-дневен законов срок.Доколкото обаче срокът за
връчване е инструктивен, неспазването му не съставлява съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на акта.
Оспорената заповед не е съобразена с материалните
разпоредби на ЗДвП. В случая не са налице материалноправните предпоставки за
налагането на съответната ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на лек автомобил
Ауди 80 с рег. №***А за срок от 6 месеца,
считано от 04.09.2022год.. Принудителната административна мярка по своя
характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден
процесуален ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна
отговорност.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Предпоставка за издаването на заповед
с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от
водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което
се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на
ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и
имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл. 193, ал.1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „а“, предложение последно
от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство“ се налага на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс“. В конкретния
случай, видно от фактическото описание на административното нарушение,
административният орган е приел наличието на управление на чуждо МПС от
неправоспособен водач. Деянието, извършено от друго лице-несобственик на МПС е
квалифицирано като нарушение на чл. 162 ал.1 от ЗДвП, регламентиращ
императивното изискване, български гражданин да управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство, след като е подменил същото след пребиваване повече от
три месеца от влизане в РБ което обстоятелство се установява от приложения по
делото АУАН серия GA № 762757/04.09.2022г., съставен
срещу водача А.Ц.Р..
От съдържанието на приложения в
преписката АУАН № GA-762757/04.09.2022г.
се установява, че на 04.09.2022г., в
22.50 часа, в гр. Шумен, по ул.Владайско
въстание до №187 в посока ул.Ивайло, притежаваният от П.В.С. автомобил Ауди 80 с рег. №***А е бил
управляван от А.Ц.Р., който управлявал МПС със СУМПС№RUSEV902214AT9JB07,
образец Великобритания, след изтичане на 3 месечния срок от датата на
последното му влизане в РБългария, което е установено чрез справка в АИС ГК,
СУМПС не е валидно на територията на РБългария.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл, АУАН безспорно
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2 т.
4, предл. първо от АПК.
Според чл. 171, т.2а, буква „А“ от ЗДвП - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е на лице това
обстоятелство.
За да признае един водач за правоспособен, когато той
се позова на чуждо национално СУМПС, действащото българско законодателство
поставя редица изисквания, вкл. времеви такива.Съгласно разпоредбата на чл.
161. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи:1.държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията;2.държавата, в която е издадено, е договаряща
страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а"
от него;3.свидетелството е придружено от легализиран превод па български
език;4. свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по
пътищата;5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Разпоредбата на чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., в сила от 26.04.2002 г.) ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) въвежда
императивното правило, че българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната.
Великобритания не е държава - членка на Европейския
съюз, считано от 01.02.2020г..По време на т. нар. преходен период (до
31.12.2020г.) правото на ЕС бе приложимо и по отношение на Обединеното
Кралство, а от 01.01.2021 г. тази страна се третира като държава извън ЕС.
Европейското икономическо пространство (ЕИП) е
създадено като споразумение за асоцииране, на основание чл. 217 от ДФЕС с цел
да разшири обхвата на вътрешния пазар на ЕС, за да включи и държавите от
Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Обединеното Кралство не е
самостоятелна договаряща страна в ЕИП, затова от 01.01.2021г. то е трета страна
и спрямо ЕИП. Затова се налага допълнително да се уредят някои последици от
това отделяне, вкл. чрез изменение на приложение № VI (Социална сигурност) към
Споразумението за ЕИП, за което в публичното пространство е достъпно
Предложение на ЕК от 12.11.2020г. за решение на Съвета относно позицията, която
трябва да се вземе от името на ЕС в рамките на съвместния комитет на ЕИП
.Обединеното Кралство обаче продължава да е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата. Неговите СУМПС отговарят на приложение № 6 към тази
конвенция.
Гореизложеното обуславя извода, че считано от 01.01.2021г. СУМПС, издадени от
Великобритания (независимо кога са издадени) са валидни на територията на
РБ, на основание чл. 161, т. 1 от ЗДвП ,
както и че след 01.01.2021 г.,
българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
издадено във Великобритания, но само до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Тъй като Великобритания не е страна от ЕС, за нея не е
приложимо право и Регламент (ЕС) 2020/698 на Европейския парламент и на Съвета
от 25 май 2020 година за определяне на специални и временни мерки с оглед на
избухването на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои
удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични
проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство.
В националното ни законодателство е предвидено удължаване на действие на
български СУМПС, но при условията на чл. 10, ал.4 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците - когато срокът на
СУМПС изтича в периода от 13.03.2020 г. до 31.12.2020 г., ще се счита, че
валидността е удължена със 7 месеца.
Няма такова удължаване относно 3 месечния срок по чл.
162, ал.1 от ЗДвП.
Следователно, лице, което се легитимира със СУМПС,
издадено във Великобритания, е длъжно след изтичане на трите месеца от влизане
в РБ, да го подмени с българско СУМПС по реда на чл. 162, ал.4 от ЗДвП, т.е.
без полагане на изпит. Управлението на МПС на територията на РБ от български
гражданин, но с чуждото национално СУМПС, издадено във Великобритания след този
3 месечен срок, предпоставя задължение за контролните органи, действащи в
условията на обвързана компетентност, да третират такъв водач като неправоспособен
за нашата територия, с всички последици, предвидени в националното ни
законодателство, вкл. ПАМ по чл. 171. т.2а, „а“ от ЗДвП.
От събраните по
делото доказателства /справка по история на регистрация/ се установява, че
именно оспорващият П.В.С. е собственик
на управлявания от А.Р.лек автомобил- Ауди
80 с рег. №***А. От приложената в преписката справка за лице-АИС“БДС“ се
установява, че на лицето А.Ц.Р. с ЕГН ********** е било издадено СУМПС-БГ с
№********* от ОДМВР-Шумен на дата 25.04.2013г., валиден до 25.04.2023год.,
впоследствие унищожен от дата 10.03.2020г. от сектор ПП-Шумен поради замяната
му с друго такова в чужбина.Не се спори досежно обстоятелството, че при
извършената на 04.09.2022год. проверка във връзка със съставения АУАН серия GA №7652757/04.09.2022год. е констатирано, че А.Р.е
управлявал собствения на оспорващия П.В.С. лек автомобил Ауди 80 с рег.№Н ***
със СУМПС образец Великобритания с № RUSEV902214AT9JB07.Горните
обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя, който потвърждава в жалбата
си, че по собствена воля е предоставял за ползване личния си автомобил,
идентифициран с горецитирания регистрационен номер на А.Р.за управление, вкл. и
на сочената в АУАН дата.Спорно е обстоятелството, че А. Р., притежаващ валидно СУМПС, издадено във
Великобритания към датата сочена в АУАН, повече от три месеца не е напускал
пределите на РБългария, с оглед на което административнонаказващият орган
приел, че притежаваното от него СУМПС, издадено във Великобритания е невалидно,
респективно че същият бил неправоспособен водач, в резултат на което е
осъществил визираното в АУАН нарушение на чл.162 ал.1 от ЗдвП, във връзка с
което е издадена и оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на
ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗдвП.
Към материалите по административната преписка е прил.
Справка за пътуване на лице-български гражданин /л.21 от делото/, от която се
установява, че А.Ц.Р. с ЕГН ********** е влязъл в РБългария на 21.05.2022год.
през ГКПП Кардам шосе.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели на ответната страна-св.Г.И.и св.А.С., и двамата на
длъжност мл.автоконтрольор към сектор „ПП“ –гр.Шумен-актосъставител и свидетел
по АУАН се установи, че на сочената в АУАН дата-04.09.2022год. в гр.Шумен спрели
за проверка водач на лек автомобил Ауди 80, като при проверката констатирали,
че автомобилът се управлявал от А.Ц.Р., притежаващ СУМПС, издадено от Великобритания.При
извършена справка с дежурния при РУ-Шумен посредством осъществена телефонна
връзка по повод възражение на водача, че е пътувал извън страната в тримесечния
период преди проверката е установено,
че от датата на последното му влизане в
РБългария, в период повече от три месеца Р. не е напускал пределите на
РБългария и не е подменил притежаваното от него СУМПС, образец от
Великобритания с българско такова, за което му бил съставен АУАН, подписан от
водача с възражения.От обясненията на двамата свидетели става ясно, че
проверката се осъществява посредством телефонно обаждане до дежурния в РУ –Шумен,
който от своя страна прави справка с граничен контрол и връща информацията на
проверяващите.
В хода на съдебното производство по делото са
разпитани и двама свидетели на оспорващия-св.П.Д.и св.Ц.Н./баща на А. Р./,
чиито показания съдът кредитира с доверие с оглед непосредственост на
възприятията и пълната им кореспонденция със събрания по делото съвкупен
доказателствен материал, в т.ч. и представените от жалбоподателя писмени
доказателства, придружени с легализиран превод на български език.От показанията
на двамата свидетели и прил. по делото писмени доказателства /2бр. потвърждения
на резервации за нощувки в Casa Leu в Куртя
де Аржджеш, Румъния за периода от 25.97. до 26.07.2022год. и в Chic Vayage в Сибиу, Румъния за периода от 26.07.до 27.07.2022год.,
регистрационна карта на А.Р.за периода
26.07-27.07.2022год. в пансион „Chic Vayage“, документ за закупена винетка за
автомобил Мерцедес с рег.№Н 6663АР на 25.07.2022год. на Митница Гюргево,Румъния/ се
установи по категоричен и безспорен начин, че в периода от 25.07.2022год. до
27.07.2022год. по инициатива на св.П.Д., семеен приятел на бащата на А.Р.е
организирана екскурзия до Румъния, с включени посещения на Куртя де Арджеш,
Сибиу и Трансфъгърашкия път, в която участие взели общо седем човека, разпределени
в два автомобила /личният на св.Д. и собствения на бащата на Р. лек
автомобил-Мерцедес/.В единия автомобил пътували св.П.Д.със съпругата му и с
дъщеря му, а в другия-свЦ.Н., съпругата му , синът му А.Р.и неговият брат.Във
връзка с организираната от св.Д. екскурзия, на 25.07.2022год. двата автомобила,
в единият от които пътувал и А.Р.около 12.00часа преминали през КПП-Дунав мост,
откъдето влезли в Румъния, а на връщане на 27.07.2022год. отново преминали през
същия КПП-Дунав мост, откъдето влезли в РБългария, като на връщане на
27.07.2022год. вторият автомобил бил управляван от самия А. Р..При извършената
на КПП-Дунав мост проверка на лични документи /лични карти на пътуващите/ не
били установени никакви проблеми.
Видно от прил. по делото писмен отговор с
рег.№4066-2736 от 21.09.2022год., изготвен по повод отправено запитване от
А.Р.до Главна дирекция „Гранична полиция“-РД „ГП“-Русе, при извършената
проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за посочените часови
интервали на 25.07.2022год. около 11.30ч. и на 27.07.2022г. между
22.00-24.00часа не е налична информация за преминаването на Р. през ГКПП Дунав
мост с лек автомобил Мерцедес с рег.№***, като причината за това е разпореждане
за преминаване към несистематични проверки /без задължителна проверка в
АИС“Граничен контрол/ на граничния пункт поради възникнали сериозни затруднения
с пропускателната дейност, с цел избягване на струпвания на изчакващи лица и
МПС, водещо до увеличаване времето за обработка на пътуващите граждани,
ползващи се с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза български
и румънски граждани.
Събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства по категоричен начин оборват фактическите констатации по АУАН
досежно осъществено от страна на А.Р.административно нарушение по смисъла на
чл.162 ал.1 от ЗдвП, тъй като от същите се установява, че от последното влизане
на Р. на територията на РБългария на 27.07.2022год. до датата на установеното с АУАН нарушение-04.09.2022год.
не са изминали повече от три месеца пребиваване на територията на РБългария,
което да налага подмяната на притежаваното от него СУМПС, образец от
Великобритания с българско такова.Следователно, притежаваното от последния
британско СУМПС не е невалидно към датата на установяване на нарушението-04.09.2022год.
а водачът на управляваното на посочената датата чуждо МПС, собственост на
П.В.С. не е неправоспособен, както неправилно е приел
административнонаказващият орган.Липсата на осъществено от страна на Р.
административно нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП, съставляващо фактическото
основание за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ обосновава
извода за несъответствие на издадената заповед с материалния закон и липса на
материалноправните предпоставки по смисъла на чл.172 т.2А б.А от ЗдвП за
издаването й, с оглед на което издадената заповед се явява незаконосъобразна,
като постановена в противоречие с материалния закон.
Тези обстоятелства не са съобразени от органа, издал
заповедта за прилагане на ПАМ.Поначало административният акт, с който се
прилага ПАМ предхожда налагането на адресата на административно наказание с
правораздавателен акт на административнонаказателната юрисдикция - с
наказателно постановление. Всеки от тях обаче има различно предназначение и
самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените в закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.
Ограничителното тълкуване на нормите, установяващи ПАМ е обусловено от
превантивния им характер, от тяхната цел и предпоставките за прилагането им, а
именно с цел за преустановяване на осъществено административно нарушение, което
следва да бъде преустановено, както и предотвратяване настъпването на вредни
последици, извършването на същото или друго нарушение, съответно престъпление,
или с цел реализиране отговорността на нарушителите. Мярката по чл.171 т.2а, б.
„а“ от ЗДвП има за последица „отнемане“ на средството за извършване на
нарушението, защото макар ППС-во да остава под властта на неговия собственик,
прекратяване на регистрацията, посредством сваляне на регистрационните му
табели, препятства възможността за движението му по пътищата. Съдът, в
настоящия съдебен състав счита, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е
издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6,
ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
за нарушение на чл. 162 ал.1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда.
В обобщение на изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ с рег.
№22-0896-000510 от 05.09.2022год. издадена от И.Г.И.-Полицейски инспектор
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Шумен е издадена в противоречие с приложимия материален закон
и несъблюдаване целта на закона, поради което следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съответствие с изхода на делото и на основание
чл.143 ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР-Шумен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия сторените по делото разноски в общ размер на 310лв., от
които 10лв.-заплатена ДТ и 300лв. заплатен в брой адвокатски хонорар съгласно
прил.Договор за правна защита и съдействие№*********/21.10.2022год..
Водим от горното,на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед с рег. №22-0896-000510
от 05.09.2022год. на И.Г.И.-Полицейски инспектор сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Шумен, за налагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на лек автомобил Ауди 80 с рег. №***А за срок от 6 месеца,
считано от 04.09.2022год.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, представлявана от
Директора с адрес гр.Шумен ул.Сан Стефано №2 да заплати на П.В.С. с ЕГН ********** ***.С.№8а направените
по делото РАЗНОСКИ в общ размер на
310лв./триста и десет лева/.
На основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на съда е окончателно
и не подлежи на обжалване
Препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: