НОХД № 1107/2016 г.
по описа на Районен съд ******
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура ****** обвинителен акт срещу подсъдимите П.Б.И. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, общ работник в ,,Т.И.“ АД гр. С., с постоянен адрес:***, С.А.С.
с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, ученик в 12 клас на ПГМЗС – гр. С., с
постоянен адрес:***, Х.А.Р. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с
постоянен адрес:*** и М.Г.В. с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. В.,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
сервитьор в хотел ,,Е.“ о-в К. – Р. Г., с постоянен адрес:***, за това, че на
07 срещу 08.03.2014 г. в с. С., обл. ******, като
извършители в съучастие помежду си са причинили средни телесни повреди на М.Д.К.
***, а именно: 1. открита черепномозъчна травма (епидурален и субдурален
кръвоизливи, контузионно огнище, счупени теменна и слепоочна кости, наличие на газови
колекции, рана на кожата, всичко в ляво), наложила оперативна интервенция и
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на
чл.129 НК и 2. кожна рана, счупени теменна и слепоочна кости и наличие на
газови колекции, разположени вляво едно над друго, осъществяващи комуникация
между външната среда и черепната кухина, представляващо нараняване, проникващо
в черепната кухина по смисъла на чл.129 НК - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.
Подсъдимите не се признават за виновни по така
повдигнатото обвинение. Дават обяснения, като заявяват, че на инкриминираната
дата пострадалият К. ударил с автомобила си паркирания автомобил на подсъдимия Р.,
между двамата възникнал конфликт за заплащане на щетите, като Р. ударил два
шамара на К., който паднал на земята. Другите подсъдимия заявяват, че въобще не
са удряли К., като подсъдимият В. дори твърди, че след удара между колите си е
тръгнал и не знае какво се е случило след това.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за
което им е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимите за виновни,
като им се наложи наказание пробация при приложение
на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК с оглед многобройните смекчаващи
вината обстоятелства – чистото минало на подсъдимите и добрите им характеристични
данни.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Като частен обвинител е конституиран
пострадалият М.Д.К.. Повереникът му пледира за
признаване на подсъдимите за виновни, а обвинението за доказано по безспорен
начин.
Защитата моли за признаване на подсъдимите за
невиновни. Излагат се доводи, че не е доказано по несъмнен начин, че четиримата
са извършили деянието, за което са обвинени. Защитникът на подсъдимия Р.
твърди, че телесната повреда не е получена на инкриминираната дата, както и, че
са налице обстоятелства водещи до преквалификация на обвинението по чл.132,
ал.1, т.2 НК по отношение на неговия подзащитен и
съответно приложението на чл.78а, ал.1 НК.
В дадената им последна дума подсъдимите С., В. и И. заявяват,
че искат от съда да бъдат оправдани, а подсъдимият Р. моли съда за минимална
глоба.
Районен съд ******, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.03.2014 г. вечерта пострадалият М.Д.К. заедно
със съпругата си – свидетелката Й.К., свидетелят Д.В. и други лица, всички
живущи в село С., били на гости в с. Симеоновец, обл.
******. Отишли там с две коли – едната - лек автомобил марка „Л.Д.“ с рег. № ****,
управлявана от пострадалия К.. К. и В. употребили немалко количество алкохол по
време на вечерята. Свидетелят В. изпил около половин килограм ракия. Като
решили да се прибират в с. С., Й.К. се качила в другата кола, тъй като М.К.
решил да мине през ромската махала на село С. с неговия автомобил, за да
избегне евентуална проверка от полицията. С него тръгнал и свидетеля В.. Те
потеглили към с. С. след 23,00 часа.
Когато пристигнал в с. С., К. влязъл в селото през ромската махала. Минал
по ул. „****“, като изгубил управление и с автомобила навлязъл в двор на къща, находяща се на № *, където живее свидетелят С.М.М.. Дал на заден ход, като за малко не бутнал тоалетната на
М. и потеглил отново. Свидетелят М. и други негови съседи започнали да излизат
от къщите. Докато управлявал автомобила по ул. „29-та“ в с. С., К. отново не
контролирал добре управлявания от него автомобил и ударил странично спрял на
пътното платно друг лек автомобил – марка „****“ с рег. № ****, собственост на подсъдимия
Х.А.Р.. Последният заедно с останалите подсъдими П.Б.И., С.А.С. и М.Г.В. се намирали в близост до автомобила
и разговаряли. Те се развикали след К., който спрял автомобила малко по-надолу
по улицата. К. слязъл от автомобила, за да види какво е станало и тръгнал към
автомобила на Р., а заедно с него слязъл и свидетелят Д.В., който обаче останал
по-назад. По това време вече било около полунощ на 07.03.2014 г. срещу
08.03.2014 г. Подсъдимият Р. влязъл в словесен конфликт с пострадалия К., като му
поискал пари за ремонт на автомобила. К. му отговорил, че няма пари. Р. заявил,
че тогава ще извикат полиция, на което К. отвърнал, че не го интересува и си
тръгва. В момента на конфликта около тях се събрала тълпа от роми, които
наизлезли от близките къщи и всички наобиколили К. и Р.. Част от тях застанали
между В. и К.. В момента, в който К. тръгнал обратно към автомобила си, подсъдимият
Р. го настигнал и му нанесъл удар с ръка по главата, вследствие на който К.
паднал на земята. Според К.Р. държал някакъв предмет в ръката, с който го
ударил. Тогава Р. и други лица от тълпата започнали да ритат К., като му
нанасяли удари с крака по главата и тялото. Вследствие ударите К. загубил
съзнание, а нападателите преустанови побоя. По време на побоя на свидетеля В.
също бил нанесен удар по главата от неустановено лице, но на същия не били
причинени съставомерни телесни увреждания. След като
видял, че К. е в безсъзнание, подсъдимият Р. го хванал под мишниците и
преместил тялото му върху тротоара до гаражна врата. Там бил оставен и свидетеля
В.. В началото на конфликта подсъдимият С.С. се
обадил на тел.112 и подал сигнал за настъпилото ПТП. На мястото пристигнали
служители на РУ МВР С., между които и свидетелят А.П.. По това време побоят
вече бил приключил. На място полицейските служители установили пострадалия К.,
който бил на земята, свидетеля В., свидетеля М. и подсъдимите Р., С. и И.. Всички
те заявили, че К. е пиян и е ударил автомобила на Р., след което е имало
конфликт между К. и Р.. К. заявил, че няма претенции към нанеслите му побоя. На
присъствалите на място по време на конфликта лица, установени от полицейските
служители при пристигането им - свидетелят М. и подсъдимите Р., С. и И. били
съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР на 09.03.2014 г. Във връзка с
констатираното управление на автомобил след употребата на алкохол на К. бил
извършена проба за алкохол. В хода на образуваното срещу него бързо
производство е установено, че К. е управлявал автомобила на процесната
дата с концентрация на алкохол в кръвта 2,68 промила. К. бил отведен до ФСМП Б.
за даване на кръв и преглед, след което задържан в РУ МВР С. за 24 часа и на
другия ден – 08.03.2014 г. - освободен. Той се прибрал у дома и легнал, но
силно го боляла глава. Вечерта съпругата му - свидетелката Й.К. излязла да празнува
Осми март. Около 22,30 ч. К. се обадил на съпругата си да се прибере, че го
боли много главата и да му даде някакво лекарство. Главоболието продължило през
цялата нощ и на 09.03.2014 г. К. потърсил медицинска помощ в С., откъдето лекарите
го посъветвали да отиде веднага на рентген в ******. Той бил закаран от
съпругата си в Спешно отделение при МБАЛ ,,******“ АД, където е бил прегледан,
изследван, консултиран, диагностициран и приет за
лечение в неврохирургично отделение при същото
здравно заведение за оперативно лечение. На пострадалия М.К. били поставени
диагнози: Контузия на главата; Контузия на мозъка; Епидурален
хематом; Счупване на черепа в лявата теменна област (лява теменна и слепоочна
кости); Оток и рана на кожата на главата в дясно париетално; Оток с
хематом по горния и долния клепачи с кръвонасядане по
конюнктивата на дясното око. На 11.03.2014 г. от
11,00 часа до 12,00 часа М.К. бил опериран, като била извършена остеокластична краниотомия, евакуация
на епидуралния хематом, хемостаза
(кръвоспиране), послоен шев и превръзка, а на
17.03.2014 г. бил изписан за домашно лечение.
На 09.03.2014 г. след настаняването на К. ***,
съпругата му подала молба до началника на РУ МВР С.. Били образувана проверка,
въз основа на която е образувано на 23.06.2014 г. и досъдебно производство. На
11.07.2014 г. К. е разпитан като свидетел по делото. Посочил е името на
подсъдимия Х.Р. (което разбрал по-късно), като лицето, с което е започнал
конфликта във връзка с ударения автомобил. Заявил е, че е бит от тълпа роми. В
хода на досъдебното производство като свидетели са разпитани и подсъдимите - на
17.07.2014 г. – П.И., на 19.08.2014 г. – С.С., на
17.11.2014 г. – М.В. и на 12.12.2014 г. – Х.Р.. На
16.12.2014 г. пострадалият К. е разпитан повторно на досъдебното производство,
в който разпит е заявил, че побоят му е нанесен именно от лицата П.И., С.С., М.В. и Х.Р., които успял да види, докато го ритат. В
хода на съдебното следствие К. заяви, че е посочил тези имена в разпита, тъй
като разследващият полицай му ги казал преди разпита като извършители на побоя
над него.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза
№-П-150/14г., от чието заключение е видно, че откритата черепно-мозъчна травма (епидурален и субдурален
кръвоизливи, контузионно огнище, счупени теменна и
слепоочна кости, наличие на газови колекции, рана на кожата, всичко вляво),
наложила оперативна интервенция е причинила на пострадалия М.Д.К. –
разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 НК.
Кожната рана, счупените теменна и слепоочна кости и
наличие на газови колекции, разположени вляво едно над друго, осъществяват
комуникация между външната среда и черепната кухина, което представлява –
нараняване, проникващо в черепната кухина, по смисъла на чл.129 НК.
Останалите травматични увреждания са причинили на
пострадалия М.К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл.130, ал.1 НК, за около десетина дни от датата на травмата.
Съгласно заключението на вещото лице гореописаните
травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при побой
към момента на инкриминираната дата. Тези травматични увреждания не могат да
бъдат получени само от падане върху терена, защото са разположени в различни
анатомични равнини и области на главата, а няма охлузвания на съседни части по
лицето, които биха се получили от падане върху сравнително широка площ.
Изготвена е и допълнителна съдебномедицинска
експертиза № П-28/2016г. (към СМЕ № П-150/2014г.), която е дала заключение, че
механизма на причиняване на описаните травматични увреждания са от действието
на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при побой към момента на инкриминираната дата. Тези травматични
увреждания не могат да бъдат получени само от падане върху терена, защото са
разположени в различни анатомични равнини и области на главата, а няма
охлузвания на съседни части по лицето, които биха се получили от падане върху
сравнително широка площ. Разкъсно-контузната рана на
главата и счупените черепни кости са локализирани в горната (върхова) част на
главата, което не може да се получи при падане. Най-вероятният механизъм на
получаване на травматичните увреждания по главата (черепно-мозъчната травма) е
резултат от удари нанесени с крака по главата, когато М.К. е бил паднал на
земята. Според вещото лице ударите, нанесени с ръка, особено в гореспоменатата
област на главата, не биха довели до такава тежка черепно-мозъчна травма,
поради по-слабата кинетична енергия на удар, нанесен с ръка, в сравнение от удар,
нанесен с крак.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на самите
подсъдими, показанията на свидетелите М.К., Й.К., Д.В., А.П. и С.М., заключенията
на изготвените съдебномедицинска и допълнителна такава експертизи, както и от
писмените такива – съдебномедицинско удостоверение, епикриза,
протоколи за предупреждение, АУАН, справка съдимост по отношение на М.К., справки
за съдимост, декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние,
характеристични справки. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.К.,
Й.К., Д.В., А.П. и С.М.. Същите са категорични, взаимнодопълващи
се и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото. Показанията
на свидетелите П. и М. са дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото
(доколкото свидетелят В. е роднина по сватовство на пострадалия К., но неговите
показания съдът също кредитира изцяло като единствения свидетел - очевидец на
случилото се). Показанията на свидетелите относно времето и мястото на деянието
се подкрепя и от обясненията на самите подсъдими Р., С. и И.. Единствено
подсъдимият В. заявява, че при сблъсъка на двата автомобила и възникналия
скандал се е отдалечил и се е прибрал у дома.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Доказателствата по делото са безпротиворечиви
по отношение на удара между двата автомобила, възникналия скандал между Р. и К.
за заплащане на щетите по автомобила на Р., наобикалянето на К. от множество
роми, нанесените удари от страна на Р. на К., падането на земята на последния вследствие
на тях и последвалите множество удари с крак по главата и тялото на К.. По
делото не се събраха абсолютно никакви доказателства, че тези удари са нанасяни
от подсъдимите П.И., С.С. и М.В.. Обвинението срещу
тях се гради на две предположения от страна на държавното обвинение – че след
като са били на мястото на възникналия скандал, като приятели на Р., са се
включили в нанасянето на ритници на К. и, че след като самия К. и свидетелят В.
заявяват, че множество хора са ритали пострадалия, то това са именно тези трима
подсъдими заедно с подсъдимия Х.Р.. Повдигането на обвинение в тази насока срещу
П.И., С.С. и М.В. лежи единствено и само върху тези предположения,
а съгласно чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Дори
съдът да не кредитира обясненията на В., че си е тръгнал след започване на
разправията за ударената кола, то самото му присъствие на мястото на инцидента
не обосновава повдигане на обвинение, както спрямо него, така и спрямо И. и С.,
които също са били там. Единственият свидетел - очевидец Д.В. заявява следното:
„Там имаше една камара народ. Имаше и други хора, които излезнаха
от къщата, много хора бяха. Не мога да кажа колко. Когато видях, че М. е долу
на земята пред мене застанаха други хора, но видях, когато беше на земята и го
ритаха“… „На мене ми удариха една глава, майче друг човек
беше“… „Не ги познавам момчетата (подсъдимите – добавка на съда) и не мога да
кажа дали са те“… Самият пострадал категорично заяви в съдебно заседание, че след
като Р. го е ударил по главата и е паднал на земята е видял Р. и още хора да го
ритат. Посочил е имената на тези хора като подсъдимите П.И., С.С. и М.В. в повторния разпит на досъдебното производство,
защото разследващият полицай му казал преди разпита, че са те. Съдът няма да
коментира подробно воденото така разследване, защото то не е нито обективно,
нито пълно, но следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.106 НПК доказването в наказателното
производство се извършва чрез способите, предвидени именно в този кодекс. На
съда не е известен подобен способ за събиране на доказателства – съобщаване на
пострадалия от разследващите органи извън всякакви законови възможности за това
кои са евентуалните извършители на престъплението, след което самият пострадали
да заяви на свой ред пред същия разследващ орган същите тези имена. Следва да
се напомни на разследващите органи, че съгласно чл.117 НПК със свидетелски
показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел лично,
а не които са му внушени, подсказани или посочени от самия разследващ. И
наистина прави чест на пострадалия К., че призна пред съда това обстоятелство. Воденото
разследване и повдигнатото обвинение спрямо И., В. и С. е не само недоказано,
но и нелогично. Например противоречи на всякаква житейска и правна логика
подсъдимият С. да се обажда на тел.112, за да вика полиция за настъпилото ПТП и
в този момент да нанася удари на К., знаейки, че всеки момент ще пристигнат
полицай. Няма и никаква логика, след като са ритали пострадалия К., подсъдимите
да останат на място до идването на полицията, за да обясняват какво се е
случило. Полицай П. е установил именно на място пострадалия К., свидетеля В.,
свидетеля М. и подсъдимите Р., С. и И., с които разговарял за изясняване на
случая. На последните четирима – Р., С., И. и М. са съставени и протоколи за
предупреждение по ЗМВР да не се саморазправят с К.. Съставянето на протокол конкретно
на свидетеля М. може да се тълкува в две насоки – 1) или полицаите са съставили
протоколи за предупреждение на всички присъстващи, установени при пристигането
им, което обяснява защо са съставени такива и на С. и И., без да са участвали в
самия побой над К. или 2) полицаите са съставили протоколи само на лицата действително
саморазправяли се с К., което сочи, че това са Р., С., И. и М., но тогава
следва да се запитаме защо няма обвинение спрямо свидетеля М. по тази логика, а
има спрямо В., който не е установен на място. Обстоятелството, че на място не е
установен подсъдимият В. от полицаите всъщност подкрепя неговите обяснения, че
си е тръгнал в началото на инцидента и въобще не е присъствал по време на
побоя. Както съдът отбеляза по-горе цялото обвинение срещу С., И. и В. почива
на предположението, че са приятели на Х.Р., били са заедно с него по време на
удара между двата автомобила на улицата и следователно те са ритали пострадалия
заедно с Р.. Това обаче не се подкрепя от изнесеното от В., че лицата ритали К.
са били цяла тълпа, включително хора, излезли от близките къщи. Това не
обяснява и кои са лицата, наобиколи самия В. и нанесли удари спрямо него. Всеки,
който е запознат отблизо с особеностите на ромския етнос и който е попадал в
подобни ситуации с тях, знае, че ромите черпят своята сила именно тогава,
когато се съберат в множество, на тълпа. Напълно логично е, че след като К. е
блъснал ограда с автомобила си, влезнал е в двор и след това е ударил друг
паркиран автомобил, е предизвикал гнева на ромите от ромската махала в С. и те
са го наобиколили, нападнали и ритали, след като е паднал на земята от удара в
главата на подсъдимия Р.. Това обаче само по себе си също не доказва, че в
тълпата са били подсъдимите И., С. и В.. Наказателната отговорност е лична и те
не следва да носят отговорност за действията на неустановени лица по делото,
събрали се в тълпа и ритали К., дори и те да са били част от тази тълпа, което
не се установи. По отношение на тяхното участие в побоя няма нито едно събрано
по делото доказателство, освен косвено – били са на мястото (за В. и това не е
сигурно), но то далеч не е достатъчно те да бъдат осъдени по повдигнатото им
обвинение. Ето защо съдът категорично счита, че обвинението спрямо тези трима
подсъдими не се доказа по безспорен и категоричен начин и същите ще следва да
бъдат оправдани по така повдигнатото им обвинение.
Не така стои въпросът с подсъдимия Р.. Обвинението
спрямо него е доказано по безспорен и категоричен начин. Именно той е бил
лицето нанесло първи удар/удари на К., които са го повалили на земята, а след
това е бил и сред лицата, които са го ритали. Тези обстоятелства се
потвърждават след съвкупна преценка, както на показанията на пострадалия К.,
така и от обясненията на подсъдимите С. и И., както и самия Р.. Последният не
отрича, че е ударил К. два пъти и пострадалият е паднал на земята, но отрича да
го е ритал. В тази насока са обясненията и на подсъдимите С. и И.. Те обаче се
опровергават в тази им част от изнесеното от пострадалия К. и свидетеля В.,
както и от заключенията на вещото лице по изготвените съдебномедицинска и
допълнителна такава експертизи. От тях категорично се установи, че
травматичните увреждания на К. не могат да бъдат получени само от падане върху
терена, защото са разположени в различни анатомични равнини и области на
главата, а няма охлузвания на съседни части по лицето, които биха се получили
от падане върху сравнително широка площ. Разкъсно-контузната
рана на главата и счупените черепни кости са локализирани в горната (върхова) част
на главата, което не може да се получи при падане. Най-вероятният механизъм на
получаване на травматичните увреждания по главата (черепно-мозъчната травма) е
резултат от удари нанесени с крака по главата, когато М.К. е бил паднал на
земята. Според вещото лице ударите, нанесени с ръка, особено в гореспоменатата
област на главата, не биха довели до такава тежка черепно-мозъчна травма,
поради по-слабата кинетична енергия на удар, нанесен с ръка, в сравнение от
удар, нанесен с крак. Само в тази насока следва да се отбележи, че К. заяви, че
първият удар, нанесен му от Р. в лявата част на главата му е нанесен с
неустановен предмет, което според съда също може да е допринесло за полученото
увреждане.
Предвид изложените фактически обстоятелства, се налага
правният извод, че с действията си подсъдимият Х.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, като на 07 срещу
08.03.2014 г. в с. С., обл. ******, като извършител в
съучастие е неустановени по делото лица е причинил средни телесни повреди на М.Д.К.
***, а именно: 1. открита черепномозъчна травма (епидурален и субдурален
кръвоизливи, контузионно огнище, счупени теменна и слепоочна кости, наличие на газови
колекции, рана на кожата, всичко в ляво), наложила оперативна интервенция и
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на
чл.129 НК и 2. кожна рана, счупени теменна и слепоочна кости и наличие на
газови колекции, разположени вляво едно над друго, осъществяващи комуникация
между външната среда и черепната кухина, представляващо нараняване, проникващо
в черепната кухина по смисъла на чл.129 НК. Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на престъпния състав.
От субективна стана подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като е имал представа за всички елементи на
състава, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване – действал е при пряк умисъл. В подкрепа
на горния извод на съда е поведението на подсъдимия Р., който е знаел, че
удряйки пострадалия в областта на главата и след падането му на земята, ритайки
го с крака, ще му причини при всички случай сериозни травми и наранявания и
въпреки това е нанесъл ударите. Той е съзнавал, че извършва действие, което
според използваните начини и средства е от естество да причини увреждане на
здравето и телесната цялост на друго човешко същество, като е съзнавал
най-общо, че деянието слага начало на причинния процес на телесното увреждане
на жертвата.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и чуждата телесна
неприкосновеност.
Съдът, след съвкупна преценка на всички обстоятелства
по делото, които се доказаха по безспорен начин, изложени по-горе в
установената фактическа обстановка, намира, че доводите на защита на Р., че
телесната повреда не е получена на инкриминираната дата, както и, че са налице
обстоятелства водещи до преквалификация на обвинението по чл.132, ал.1, т.2 НК,
са неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че пострадалият К. е
бил употребил значително количество алкохол същата вечер и както вещото лице
отбеляза в съдебно заседание, той му е действал като вид „анестезия“ на
организма, което е притъпило първоначалните болки и страдания. Освен това се
установи, че преди да бъде задържан К. е отведен от полицаите в ФСМП Б. за
даване на кръв за изследване, какъвто е редът по Наредба
№ 30
от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Там са прочистили
кръвта от ухото му, което опровергава тезата на защитата, че не е имало кръв по
К.. Свидетелката Й.К. заяви, че действително е текло кръв от ухото на К.,*** са
заявили при прегледа и приемането му в болницата за операция, че това е добре,
тъй като очевидно изтеклата кръв по този начин е „освободила“ място за
образувания хематом в главата на пострадалия, което е предотвратило по-тежки
последици. Що се касае до приложението на привилегирования състав на чл.132,
ал.1 от НК, съдът намира следното: За да се приложи тази разпоредба следва
телесна повреда да е причинена другиму в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни. По делото категорично е установено, че К. не е
извършил насилие, нито е обидил, нито е наклеветил по някакъв начин Р.. К. е
ударил колата на подсъдимия Р. и е заявил, че на момента не може да даде пари
за ремонт и си тръгва, след което е бил ударен от Р.. Категорично не са налице
насилие, обида или клевета. Остава въпросът дали зажулването на автомобила на Р.
е такова противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Практиката на Върховния
касационен съд е безпротиворечива и категорична по
този въпрос, че противозаконното действие действително може да бъде насочено
към засягане на субективни права, които имат имуществен характер. Но също така
практиката на върховните съдии сочи, че когато от това действие са причинени
имуществени вреди, то те трябва да са в значителен размер, за да доведат до
приложението на привилегирования състав. Самата разпоредба сочи, че следва да
са налице тежки последици. Това в конкретния случай категорично не е така.
Установи се, че К. само е зажулил автомобила на Р., преминавайки покрай него и
в проведения разговор впоследствие самия подсъдим е заявил, че щетите ще
струват на К. 100 лв. Очевидно е, че щети за ожулен автомобил на стойност 100
лв. няма как да се приемат за значителни и тежки и да оправдаят нанесения побой
над К. от страна на Р.. Ето защо подсъдимият Р. ще следва да бъде осъден за
извършеното престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК
в съучастие с неустановени по делото лица и оправдан това деяние да е извършено
в съучастие в другите трима подсъдими – И., С. и В..
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Х.Р.
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия Р.
деяние, за което се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода и
което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия, който е
неосъждан, има добри характеристични данни и е в млада възраст.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, данните за личността му, като липсват отегчаващи вината обстоятелства.
Следва да се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст на подсъдимия,
както и обстоятелството, че той не отрича да е удрял К., макар и да не признава
деянието, за което е обвинен. С оглед изложеното съдът счита, че разпоредбата
на чл.55 от НК би могла да намери приложение.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, е
лишаване от свобода за срок до шест години. Размерът на наказанието следва да
бъде определен отчитайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко
това и при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК, съдът
прие, че най-подходящото е наказание пробация със
следните мерки за контрол и въздействие – задължителна регистрация по настоящ
адрес при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично за срок от девет
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от девет месеца. Съдът намира, че едно по-леко наказание не би
могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
С налагането му подсъдимият Р. ще има възможност да осмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Така прецененият период на мерките за контрол и
въздействие е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана
от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
Ще следва да се осъди подсъдимият Х.Р. да заплати и сторените
по делото разноски в размер на 146 лева, платими по сметка на ОД МВР ****** за
експертизи, сумата в размер на 30 лева платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд ****** за явяване на вещото лице в съдебно
заседание, както и държавна такса в размер на по 5 лева при евентуално служебно
издаване на изпълнителни листове за тези суми в полза на ОД на МВР ****** и
Районен съд ******, платими по сметка на съда.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: