О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
260537 12.10.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина
Димова
като разгледа докладваното от младши
съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 2366 по описа за 2020 година
на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е висящо за втори път пред въззивната инстанция след като с
Определение № I-2197 от 03.08.2020 г. по в.гр.д. № 1534/2020 г. по
описа на БОС делото бе изпратено на Районен съд Поморие за произнасяне по
инкорпорираното във въззивната жалба искане с правно основание чл. 248 от ГПК
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. След
връщане на делото пред първата инстанция, Поморийският районен съд е провел
производството по чл. 248 от ГПК и с Определение №260029 от 04.09.2020 г. по
гр.д. №718/2019 г. по описа на съда е допълнил основното решение като е оставил
без уважение искането на „Станден и ко“ ООД за намаляване размера на
присъдените в полза на ищцата А.Н.М. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. Посоченото определение не е обжалвано от страните и след
влизането му в сила, делото е администрирано пред БОС за произнасяне по
подадената въззивна жалба.
С подадената жалба от въззивното дружество
„Станден и ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ахелой,
ул. “Средна гора“ № 1, общ. Поморие,
представлявано от управителите Николай Станков Гюров и Станко Николов
Гюров, се иска отмяната на Решение № 31/21.02.2020г., по гр.д. № 718/2019г. по
описа на Районен съд – Поморие, с което съдът е приел за установено по
отношение на дружеството, че договор
Д-10 ША2/12.07.2017 г. сключен между него и ищцата А.Н.М., гражданка на Руска
Федерация, родена на *** г. със съдебен
адрес *** , е нищожен поради липса на
предвидена в закона /чл.2, ал.1 от ЗУЕС/ форма. С решението дружеството е
осъдено и на разноски в размер на 650 лева, които следва да заплати на ищцата.
Въззивникът оспорва
първоинстанционното решение като неправилно, немотивирано и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се
допуснати процесуални нарушения по оценката и анализа на събраните
доказателства. Намира за неправилен извода на ПРС, че страните по делото били
обвързани от процесния договор за обслужване, като излага, че същият е подписан
на дата 12.07.2017г., а ищцата била придобила правото на собственост върху
апартамент с идентификатор № 00833.5.477.9.27, предмет на договора, в по –
късен момент, а именно на 30.10.2017 г., на основание сключен с родителите й
договор за дарение. С оглед на това намира, че договорът не попада в приложното
поле на чл. 2 от ЗУЕС, тъй като не бил сключен с надлежната по закон страна, а
именно собственикът на имота към момента на подписване на договора. С оглед на
което и предвидената в закона /чл.2 ЗУЕС/ писмена форма с нотариална заверка на
подписите не била приложима в случая. Придобиването на собствеността от ищцата на
по – късен етап не можело да влияе върху преценката за валидност на договора,
извършвана с оглед законовите предпоставки, които следва да са налице към
датата на подписването му. Излага доводи за неотносимост на съдебната практика,
посочена от съда в мотивите на оспореното решение, тъй като казусите, предмет
на разгледаните дела не били идентични с настоящия. Намира, че неправилно съдът
е квалифицирал процесния договор като такъв по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, и на още
едно основание, а именно защото нямал за предмет възлагане на управление и
обслужване на общи части от сградата. Посочва, че с договора били възложени
единствено действия по поддръжка на външната инфраструктура на ваканционния
комплекс, която не представлявала общи части към обектите в него, а била
изключителна собственост на ответното дружество, предоставена за ползване от
собствениците. Съдът не бил извършил тълкуване на договора съгласно чл. 20 от ЗЗД, поради което достигнал до неправилен извод относно предмета на договора. Не
било обсъдено и възражението на ответника, че до получаване на исковата молба
същият не бил уведомен за прехвърлянето на правото на собственост. Намира, че
при формиране на вътрешното си убеждение по настоящия казус, съдът не се е
съобразил със събраните по настоящото дело доказателства, а въз основа на
съдебна практика, постановена по неидентични казуси.Моли за отмяна на
оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Няма доказателствени искания. Прави искане за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в срока за
обжалване на съдебното решение от легитимирано лице и е допустима.
Препис от същата е връчен на
въззиваемата А.Н.М., чрез пълномощника й адв. О.А. *** срока по чл. 263 от ГПК
е депозирал писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Намира, че за преценката относно валидността на сключения между
страните договор Д10-ША2 от 12.07.2017 г., е ирелевантно дали към датата на
подписването му ищцата е била собственик или не на процесния апартамент с
идентификатор №00833.5.477.9.27. Излага доводи относно характера на договора, а
именно, че същият е такъв за управление и поддръжка на общи части в комплекс от
затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, поради което за действителността му
се изисква да е спазено изискването за форма – писмена с нотариална заверка на
подписите. Намира, че за изискването за форма за действителност на договора
включвало и вписването на договора в Службата по вписванията по партидата на
имота, което също не било сторено. Моли за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно. Също няма искания по доказателствата. Претендира за
сторените във въззивното производство разноски.
Съдът, като взе предвид, че
подадената въззивна жалба е редовна и допустима, намира, че делото следва да
бъде разгледано в открито съдебно заседание, което да се проведе на 04.11.2020
г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Водим
от изложеното, БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от „Станден и ко“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Ахелой, ул. “Средна гора“ №
1, общ. Поморие, представлявано от
управителите Николай Станков Гюров и Станко Николов Гюров против Решение №
31/21.02.2020г., по гр.д. № 718/2019г. по описа на Районен съд – Поморие, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 2366/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 04.11.2020 г. от 10,10
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните, като на
въззивника да се връчи и препис от отговорите на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.