Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1569 /
13.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 277 по описа за
2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството и по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът „ЕВА-01“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Т.Х.М. – управител, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.С.,***
за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени
имуществени вреди вследствие на три незаконосъобразни акта на общинската администрация,
а именно решение за поставяне на преместваем обект № 70-00-7267/1/06.01.2017г.,
решение № 70-00-7267/1/30.01.2017г. и решение № 70-00-7267/13/03.03.2018г.,
трите на директора на дирекция „Център за административни услуги „Зора“ при
Община Бургас, които са признати от съда за незаконосъобразни, ведно с лихвата
върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
подал на 01.11.2016г. заявление до Община Бургас за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект в Приморски парк на позиция Е5 от схемата. То
било разгледано от комисията, назначена по реда на чл.6, ал.1 от НПОТДОДЕГОТОБ.
Въпросната комисия разгледала заявленията на 15.12.2016г. и по отношение на
заявлението на ищеца не взела решение, като всички седем члена гласували
„Въздържал се“. Въз основа на това решение директора на ЦАО „Зора“ издал
решение № 70-00-7267/1/06.01.2017г., което ищецът оспорил в съда и с решение №975/02.06.2017г.,
постановено по адм.дело № 161/2017г. Административен съд Бургас отменил като
незаконосъобразно оспореното решение и върнал преписката на директора на ЦАО
„Зора“ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Това решение на
съда било оставено в сила с решение по адм.дело № 8293/2017г. на ВАС.
Според ищеца, преди да бъде постановено
съдебното решение по горните дела, органът издал ново решение по същото
заявление, но с ново съдържание- постановил заявлението на жалбоподателя да
бъде отложено за разглеждане. Ищецът обжалвал и този административен акт, като
с решение №1242/05.07.2017г. по адм.дело № 525/2017г. Административен съд
Бургас прогласил за нищожно така постановеното второ решение на
административния орган. Това решение на Административен съд Бургас също било
потвърдено от ВАС.
Според ищеца, независимо от горните
съдебни решения, помощният орган – комисията, определена по реда на чл.6, ал.1
от НПОТДОДЕГОТОБ, в противоречие с дадените от съда указания определила друг
субект, на който издала разрешение за поставяне на преместваем обект на същата
позиция, като по отношение заявлението на ищеца било издадено решение №
70-00-7267/13/03.03.2018г. на директора на ЦАУ „Зора“, с което искането на
ищеца било оставено без уважение. Това решение отново било обжалвано, като с
решение от 01.08.2018г. по адм.дело № 1132/208г. Административен съд Бургас
отменил отказа и върнал преписката за ново произнасяне. Така цитираното решение
било оставено в сила с решение на Върховния административен съд. Според
твърденията в исковата молба, въпреки трите отменителни решения, в крайна
сметка административният орган не изпълнил указанията, съдържащи се в тях и
единствено уведомил ищеца, че поставеният преместваем обект на тази позиция от
друго лице ще продължи да работи. Въз основа на така изложените факти ищецът
твърди, че служители на Община Бургас са лишили дружеството-ищец от
възможността да извършва търговска дейност в преместваем търговски обект на
позицията, за която е участвал, което е довело до понесени от него вреди.
Ищецът твърди, че се е лишил от единственото си жилище, което било ипотекирано
и заради липсата на възможност да извършва търговска дейност, не успявал да
плаща погасителните вноски по кредита, като по този начин не му била дадена
възможност да работи и да издържа семейството си. Твърди, че към момента на
подаване на заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем
обект, той вече имал подготовка за започване на работа в обекта – съответно
оборудване и персонал. Понесените от него имуществени вреди за периода от
15.12.2016г. до датата на завеждане на исковата молба (21.11.2019г.), които са
настъпили в резултат на незаконосъобразните административни актове, ищецът е
оценил в размер на 60 000 лв. Счита, че така дружеството е било лишено от
възможността да реализира приходи от търговска дейност за последните три години
– 2017г.-2019г., като размерът на тези приходи оценява на 20 000 лв.
годишно, като отчита факта, че обектът е сезонен и работи само през половината
от календарната година. Така за претендирания период се получава общо 60 000
лв. твърдени имуществени вреди. Тази доходност ищецът твърди, че е определил
въз основа на собствения си опит в осъществяването на търговска дейност
предходни години и сравнявайки с доходите, реализирани от търговски обекти,
които разполагат с толкова места. Иска съдът да осъди ответника да му плати
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 60 000 лв., произтичащи от
незаконосъобразността на трите административни акта, цитирани по-горе, както и
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
плащане.
В съдебно заседание ищецът „ЕВА-01“ ЕООД,
представляван от законния си представител и от представител по пълномощие
адвокат С., поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за
уважаване на исковата претенция.
Ответникът Община Бургас, чрез
представител по пълномощие юрисконсулт Т., оспорва исковата молба, иска да бъде
отхвърлена като неоснователна, претендира разноски.
Представителят на прокуратурата също
счита, че исковата претенция е неоснователна, като според него ищецът по
принцип може да претендира нанесени имуществени вреди, настъпили вследствие на
отменени административни актове, но в конкретното производство представителят
на прокуратурата е на мнение, че не са ангажирани доказателства, които да
обезпечат доказването на съответната вреда за дружеството.
ФАКТИ:
По делото не е спорно и се установява от
приложените административни дело № 161/2017г., № 525/2017г. и № 1132/2018г.,
всички по описа на Административен съд Бургас, че ищецът е подал заявление с
вх. № 70-00-7267/01.11.2016г. за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект – павилион, с площ 14 кв.м, с търговска дейност: „Храни и
напитки“, на терен публична общинска собственост, находящ се в гр.Бургас,
Приморски парк, позиция Е5 по схемата. От събраните доказателства по всички
дела се установява, че заявлението е било подадено в срок и към него са били
приложени всички изискуеми документи, както и че такава позиция в схемата
съществува. По неясни съображения и мотиви помощният орган – комисията
определена по реда на чл.6, ал.1 от НПОТДОДЕГОТОБ, не е взела решение, като
всички членове са гласували „Въздържал се“, което допълнително обусловило
отсъствието на всякакви мотиви за издаване на първото решение, с което искането
на ищеца било оставено без уважение.
Второто решение, постановено от
административния орган, било издадено 24 дни след първото и с него е отложено
разглеждането на искането. Това решение е било обявено за нищожно от съда.
Третото решение за поставяне на
преместваем обект също не е уважило искането на ищеца, но отново било отменено
с влязъл в сила съдебен акт и преписката била върната за ново произнасяне,
каквото липсва след това.
Междувременно същият административен
орган е издал разрешение за поставяне на преместваем обект на позиция Е5 на
друг субект по заявление, подадено през 16.12.2016г., въпреки че първоначално
за тази позиция в срок е било подадено само заявлението на ищеца и процедурата по
това заявление не е приключила и след третото постановено съдебно решение,
както и въпреки обстоятелството, че заявлението на другия субект е подадено
след предвидения в наредбата краен срок.
С други думи, по делото не е спорно, че
са налице три административни акта, чиято незаконосъобразност е установена по
съдебен ред.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на двама свидетели – В.Р.М. и Д.С.С.. Първият
свидетел В. М. заяви, че познава законният представител на ищеца – управителят Т.М.,
от около година покрай факта, че свидетелят има рибарска лодка и понякога ходи
за риба, също както и М.. Свидетелят твърди, че познава обекта в Приморски
парк, защото минава на разходка през Морската градина. Обектът се намирал на
входа зад „автото“ до една тоалетна и едно басейнче. Там имало две заведения.
Заведението, разположено на позицията, за която кандидатствал ищецът,
предлагало пържени картофи със сирене и пилешки хапки, както и скара, но това
заведение не се експлоатирало от ищеца. Заведението имало 10-12 маси и е на
самообслужване. В него работели един мъж зад бара, един, който разнася готовите
храни, но не знае колко работят в кухнята. Работи сезонно от април до към края
на септември. В заключение свидетелят заяви, че не знае дали дружеството-ищец е
кандидатствало, за да постави павилион на това място.
Другият свидетел – Д. С., заяви, че
познава Т.М. от около пет години, но не знае дали той е кандидатствал, за да
постави преместваем обект в Приморски парк. Заяви, че тези въпроси не са негова
работа.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, според заключението на която въз основа на печалби на подобен вид
обекти, публикувани на сайта на Националния статистически институт за приходи
от продажби и разходи за дейности за 2017г. нетната печалба в годишен размер е
8 447 лв., като за шест месеца е 4 223 лв. Съответно за 2018г.
нетната печалба в годишен размер е 8 616 лв., а тази за шест месеца е 4 308
лв. И за 2019г. нетната печалба в годишен размер е 9 779 лв., съответно за
шест месеца е 4 889 лв. Така за трите години през претендирания период
вещото лице е определило реализирана печалба, при положение, че обектът работи
шест месеца в годината, в размер на 13 420 лв., като за база е взело
единствено данните от Националния статистически институт, тъй като не е
разполагала с данни, с които процесният обект да бъде сравняван и съответно да
бъдат използвани финансови показатели на сходни обекти, разположени наблизо. В
експертизата е заявено, че основните икономически показатели, които са
съобразени при статистическото изследване и са използвани от вещото лице, са
брой предприятия (всички предприятия от този бранш, които са били активни през
цялата или част от референтната година и са представили годишен отчет за
дейността в НСИ или НАП), заети лица (всички лица, работещи в дадено
предприятие, вкл. сезонните и надомни работници, работещите собственици),
приходи от дейността (сумата от приходите от оперативна дейност и финансовите
приходи), разходи за дейността (сумата от разходите за оперативна дейност и
финансови разходи) и дълготрайни материални активи (сумата от дълготрайните
материални активи, посочени в счетоводния баланс на предприятието).
За отговора на втория въпрос да определи
размера на пропуснатия за реализиране приход от дейността на обекта, вещото
лице отново е използвало данни от Националния статистически институт за
Югоизточен район, като е определила за 2017г. съответно 87 317 лв. за
цялата година и 43 658 лв. за шест месеца. За 2018г. – 93 670 лв.,
съответно 46 835 лв. за шест месеца. И за 2019 г. – 96 658 лв.,
съответно 48 329 лв. Тези суми са определени при статистически брой заети
лица и реализирани приходи в годишен размер.
При отговора на третия въпрос вещото
лице отново въз основа само на данни на Националния статистически институт е
определило доходността на обекта въз основа на средната работна заплата при
заетост на трима човека с доход средна работна заплата, в размер на 37 995
лв.
При разпита в съдебно заседание вещото
лице заяви, че при отговора на първия въпрос анализът изключва въпроса, свързан
с броя на местата в заведението. Освен това посочи, че никой от използваните
данни не произтича от факти, свързани с експлоатацията на павилиона, поставен
на мястото, за което е кандидатствал ищецът. Вещото лице заяви, че не е могла
да намери обект, който да бъде сравняван със зададения обект, затова е
използвала статистически данни от „Инфостат“ при НСИ, където са събрани данни
от целия Югоизточен район. Няма данни за обекти само по Черноморието.
По отношение отговора на третия въпрос
вещото лице посочи, че не е изчислявало печалба, а средна работна заплата, тъй
като въпросът е зададен така, че да се определи доходността на обекта, ако тази
доходност представлява средната работна заплата за трима човека. Вещото лице
посочи, че е сложило знак за равенство между доходност и средна работна заплата
при заетост от трима човека, което също представлява доходност. Твърди, че
доходност в случая са сборът от средните заплати на трима наети лица, тъй като
за да плати работодателят тези заплати, той трябва да има приход поне в такъв
размер.
ПРАВНИ ИЗВОДИ.
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК,
поради което са процесуално допустим.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че
държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
За уважаване на
предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в
пряка връзка с посочените незаконосъобразни административни актове.
Непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се
изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена
както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи
на правните норми.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на правата на лице, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено.
Предявеният иск е
неоснователен.
Налице е първата
предпоставка, предвидена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен
административен акт, който в процесния случай всъщност са три незаконосъобразни
административни акта, тъй като административният орган три пъти се е произнесъл
по едно и също заявление на ищеца. При описанието на фактите беше посочено, че решение
за поставяне на преместваем обект № 70-00-7267/1/06.01.2017г., решение №
70-00-7267/1/30.01.2017г. и решение № 70-00-7267/13/03.03.2018г., трите на
директора на дирекция „Център за административни услуги „Зора“ при Община
Бургас са били оспорени и отменени от съда като незаконосъобразни.
По делото не се
доказа настъпила за ищеца вреда. От възраженията изложени в исковата молба може
да се направи извод, че претендираната сума от 60 000 лв. представлява
твърдени пропуснати ползи вследствие невъзможността на ищеца да експлоатира за
търговски цели преместваемият обект, за който е кандидатствал.
Процесният ищец
счита, че е претърпял вреди от пропуснати ползи, тъй като не е реализирал
приходи от търговската дейност, която имал намерение да осъществява в обекта.
По делото не са
представени доказателства за конкретното проявление на търговската дейност,
която ищецът имал намерение да осъществява в този обект. Не е ясно нито на
другата страна, нито на съда за каква по съдържание и обем търговска дейност
ищецът твърди, че е бил препятстван да реализира. В исковата молба се твърди,
че към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за поставяне
на преместваем обект, ищецът вече имал подготовка за започване на работа в
обекта – съответно оборудване и персонал, но в тези твърдения няма яснота –
каква точно работа в обекта, колко и с каква квалификация персонал. Не са и
ангажирани доказателства в тази насока. По делото е установено, че ищецът не е
експлоатирал до сега обекта, за който е кандидатствал, т.е. няма данни за
осъществявана в минало време конкретна по вид търговска дейност и доходност
(според формулираните в исковата молба твърдения) от обекта. Отсъства твърдение
и доказателства и за предстоящите планове на ищеца във връзка с намерението му
да осъществява търговска дейност в преместваемия обект, за който е
кандидатствал.
Ангажираните гласни
доказателства не установяват наличието на твърдените пропуснати ползи.
Свидетелят В.Р.М., който познава управителят на дружеството-ищец само от една
година (заявлението за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект
е от 2016г.) разказа за някакво заведение за обществено хранене, за което
следва да се предполага, че се намира на позицията, за която е кандидатствал
ищеца. Вида и мащаба на търговската дейност, която се развива в това заведение
не може да се сравни с тази на ищеца, защото той въобще не е доказал какви са
били намеренията му в тази насока.
С показанията си другият
свидетел не установи релевантни за спора факти.
Назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза установи доходност и печалби върху произволни
хипотези (три работни места) и като използва данни от НСИ, защото по делото
няма доказателства за печалби и доходност на ищеца при експлоатация на подобен
обект. Само въз основа на тази експертиза не може да се направи извод, че
ищецът е претърпял врени под формата на пропуснати ползи, доколкото той не е
установил с допустими доказателства какви са конкретните му проекти за вида и
обема на търговската дейност, която имал намерение за осъществява.
В заключение
твърдението в исковата молба, че вследствие незаконосъобразните административни
актове ищецът се е лишил от единственото си жилище, което било ипотекирано и
заради липсата на възможност да извършва търговска дейност, не успявал да плаща
погасителните вноски по кредита, като по този начин не му била дадена
възможност да работи и да издържа семейството си, вероятно касае управителят на
ищеца, доколкото ищецът е търговско дружество, което не може да има семейство.
От една страна тези възражения касаят друг субект – физическото лице управител
на ищеца, а искът е предявен от името на търговското дружество, т.е. чрез тях
ищецът претендира обезщетяването на чужди вреди, което е недопустимо. От друга
страна също са недоказани – няма данни за кредит обезпечен с ипотека на жилище,
нито доказателства, че след края на 2016г. той е станал предсрочно изискуем и
кредиторът се е удовлетворил с продажба на ипотекирания имот.
По изложените
съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Изходът от оспорването обуславя възлагането
на разноските по делото върху ищеца. Такива са претендирани своевременно в хода
на устните състезания от пълномощника на ответника. Ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото производството по делото се
развива по реда на АПК. Според последната
разпоредба от наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съгласно чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството
осъществено от юрисконсулт е на главна страна и включва участие в три съдебни
заседания, но спорът не е фактически и правно сложен. По тази причина съдът
счита, че са налице основания да бъде присъдено предвиденото минимално възнаграждение
в чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕВА-01“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.М. – управител, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.С.,*** за заплащане на обезщетение в размер
на 60 000 лв. за претърпени имуществени вреди вследствие на три
незаконосъобразни акта на общинската администрация, а именно решение за
поставяне на преместваем обект № 70-00-7267/1/06.01.2017г., решение №
70-00-7267/1/30.01.2017г. и решение № 70-00-7267/13/03.03.2018г., трите на
директора на дирекция „Център за административни услуги „Зора“ при Община
Бургас, които са признати от съда за незаконосъобразни, ведно с лихвата върху
претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„ЕВА-01“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.М. – управител да заплати
на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: