Р Е Ш Е Н И Е
град София, 14.11.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11273 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №379632 от 05.04.2018г., постановено по гр.дело №78469/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Г.С.М. дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1144.13 лв. /в която включена сумата от 1127.93 лв. - за доставена топлинна енергия и сумата от 16.20 лв. - за дялово разпределение/ за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2014г. и №**********/31.07.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.”********, ведно със законната лихва от 07.08.2017г. - дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 1144.13 лв. до пълния предявен размер от 2160.95 лв.; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 279.77 лв. /в която включена сумата от 3.36 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ обезщетение за забава за периода от 14.09.2014г. до 25.07.2017г., като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 279.77 лв. до пълния предявен размер от 518.79 лв.. Със съдебното решение е осъден Г.С.М. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сума в размер на 70.59 лв. - разноски за исковото производство, изчислени по съразмерност на уважената част на предявените искове, както и сума в общ размер на 55.04 лв., разноски по гр.д. №54189/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 34 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт С.Д., срещу решението на СРС в частта,
в която са отхвърлени предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 1144.13 лв. до пълния предявен размер от 2160.95 лв., както
и предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 279.77 лв. до пълния предявен размер от 518.79 лв. както
и в частта на разноските. Наведени са твърдения относно неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части. Твърди се, че неправилно СРС не се съобразил с
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е отчела извършеното
прихващане на начислената сума за връщане в резултат на направените корекции по
изготвените за периода изравнителни сметки с неплатените от ответника стари
задължения. Твърди се, че по този начин съдебно-счетоводната експертиза посочва
реално дължимата сума за процесния период, получена в резултат на издадени
фактури, при включени изравнителни сметки и съобразно заключението на
съдебно-техническата експертиза. По изложените аргументи моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго решение, с което да бъдат
уважени изцяло предявените искове за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца вземане за доставена топлинна енергия за процесния период до пълния
претендиран размер, както и вземане за обезщетение за забава за процесния
период до пълния претендиран размер. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - Г.С.М., чрез адв.В.Я. депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Г.С.М., чрез адв.В.Я. срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 1144.13 лв. /в която включена сумата от 1127.93 лв. - за доставена топлинна енергия и сумата от 16.20 лв. - за дялово разпределение/ за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2014г. и фактура с №**********/31.07.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.”********, ведно със законната лихва от 07.08.2017г. - дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; както и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 279.77 лв. /в която включена сумата от 3.36 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ обезщетение за забава за периода от 14.09.2014г. до 25.07.2017г., както и в частта на възложените в тежест разноски, направени в заповедното и исковото производство. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна
жалба от ответника.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Г.С.М. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №54189/2017г. по описа на СРС, І
Г.О., 34 състав,
въззивника-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 07.08.2017г. и е
постановена на 16.08.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу Г.С.М. за заплащане на сумите, посочени в
заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено от длъжника - Г.С.М. възражение, поради което дължимите от него суми,
посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби, с които съдът е
сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за частична
основателност на предявения от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответника - Г.С.М. иск за
признаване за установено, че Г.С.М. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1144.13 лв. /в която включена сумата от 1127.93 лв. -
за доставена топлинна енергия и сумата от 16.20 лв. - за дялово разпределение/
за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и дължима сума за реално
потребена енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2014г. с
№**********/31.07.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.”********,
ведно със законната лихва от 07.08.2017г. - дата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за установяване вземания
за главница за разликата над сумата от 1144.13 лв. до пълния предявен размер от 2160.95лв.; както и за частична основателност на предявения от
ищеца - „Т.С.”
ЕАД срещу ответника - Г.С.М. иск за признаване за
установено, че Г.С.М. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.86 ЗЗД сумата от 279.77 лв. /в която включена сумата от 3.36 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ обезщетение за
забава за периода от 14.09.2014г. до 25.07.2017г., като е отхвърлен
иска за установяване вземания за мораторна лихва за разликата над 279.77 лв. до пълния предявен размер от
518.79 лв.. Прието е, че между страните е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството
на ползвател на имота, има задължение да заплаща стойността на доставяната от
ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото
доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в
имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора
за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба,
доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да
обсъди доводите релевирани в подадените въззивни жалби досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение.
Във връзка с твърденията
на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува
и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В
конкретния случай между страните не се спори, а
това се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер,
както и че ответникът е ползвател на процесния топлоснабден имот, който имот се
намира в процесната топлоснабдена сграда. С оглед на това правилно
първоинстанционният съд е приел, че през исковия период ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия и е страна по договорното отношение с ищеца за
продажба на топлинна енергия. Съгласно нормата на чл.153,
ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3.
Въззивният съд приема за неоснователни
възраженията на ответника за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени
показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните
по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице
по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в имота на ответника е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението
към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата за
исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от
вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени
формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените
му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба на ответника общи възражения съдът намира, че
не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от
събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
На следващо място съдът следва да
разгледа основното възражение в жалбата на ищеца, което е срещу приетия от
първоинстанционния съд размер на ползваната през процесния период топлинна
енергия съобразно изготвеното по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза, а не съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. В случая правилно първоинстанционният съд не е възприел
заключението на СсчЕ относно дължимия размер на задължението, а при определяне
на размера на доставеното количество топлинна енергия се е позовал на
констатациите на СТЕ, в която е изчислен действителният размер на задълженията
на потребителя за реално доставената през процесния период топлинна енергия
след приспадане на сумите по изравнителните сметки, като не са включени стари
задължения и корекции за предходни периоди. В случая доводите на
въззивника-ищец, че правилно и на основание действащите Общи условия на
договора за доставка са извършени прихващания със стари задължения на ответника
за период преди процесния, са неоснователни. Съгласно предвиденото по чл.31,
ал.6 от действащите за процесния период Общите условия, които имат силата на
закон за страните, когато се установи при изравнителна сметка, че сумата, която
е начислена по прогнозни сметки е в повече, по желание на купувача се
възстановява или приспада от дължимата за следващия отоплителен сезон. В
настоящия случай безспорно се установи, че от изравнителните сметки, касаещи
процесния период, е налице сума за възстановяване на ответника - абоната. В
случая, по делото не е установено да е налице изрично изявление на ответника за извършване на прихващане на сумите за възстановяване от изравнителните
сметки, още повече не за следващия отоплителен сезон, а за предхождащ го.
Допълнителен аргумент, че извършените от ищеца едностранно прихващания не могат
да се зачетат е и обстоятелството, че стойността на топлинната енергия предмет
на настоящето производство, не е безспорна, и не може да се извършва
извънсъдебно прихващане със суми за исковия период подлежащи на връщане на
ответника-абонат, а и няма данни за това прихващане ответника да е уведомен. Предвид горното съдът намира, че дължимата сума за реално
потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, изчислена в заключението на СТЕ, в
което експерта е посочил, че като се вземат предвид изравнителните сметки,
които установяват какъв е действителният размер на задълженията на потребителя
за реално доставената през процесния период топлинна енергия се изчислява, че
за исковия период от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г. възлиза общо на 1144.13 лв. /от общо начислената
стойност на доставената топлинна енергия се приспада сумата по изравнителната
сметка, която е за възстановяване, както и се прибавя сумата, дължима за дялово
разпределение/, в която сума не са отразени стари задължения и корекции за
предходни периоди. Предвид горното съдът намира, че правилно първостепенният
съд е уважил предявения иск за главница срещу ответника за сумата от 1144.13 лв. /в която е включена сумата от 1127.93 лв. - за доставена топлинна енергия и сумата от
16.20 лв. - за дялово разпределение/ за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи
фактури с №**********/31.07.2014г. и фактура с №**********/31.07.2015г. за
топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.”********, ведно със законната
лихва от 07.08.2017г. - дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за
разликата над сумата от 1144.13 лв. до пълния предявен размер от 2160.95 лв.. В тази част обжалвания
съдебен акт следва да бъде потвърден.
Относно предявения установителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Във въззивните жалби няма
наведени конкретни доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в частта, в
която е частично уважен предявения от ищеца
- „Т.С.” ЕАД срещу ответника
- Г.С.М. иск за признаване за установено, че Г.С.М. дължи
на „Т.С.” ЕАД
на основание чл.86 ЗЗД сумата от 279.77 лв. /в която е включена сумата от 3.36 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение/ обезщетение за забава за периода от 14.09.2014г. до
25.07.2017г., както и в частта, в която е отхвърлен иска за установяване вземания за мораторна лихва за
разликата над сумата от 279.77 лв.
до пълния предявен размер от 518.79 лв..
При това положение и
с оглед нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд препраща към изложените от СРС
мотиви, които счита за законосъобразни, обосновани при правилно приложение на материалния
закон. В тази част обжалвания съдебен
акт следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните по
делото, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 и ал.3 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид факта, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, в полза на страните не се следват разноски и направените от тях
такива следва да останат в тежест на всяка от тях така както са сторени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №379632 от 05.04.2018г., постановено по гр.дело №78469/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./