Р Е Ш Е Н И Е
№ 2192/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева
к.а.н.д. № 2173 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.Г. *** срещу решение
№ 1244 от 15.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 2391 по описа на Районен съд
Пловдив за 2022 година, с което е изменено наказателно постановление №
36-0000634 от 09.08.2021 г. на и. д. директор на РД „Автомобилна администрация“
Пловдив, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 пр.2
ЗДвП на М.Г.Г., ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр. 3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5,
б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, като е намален размерът на глобата от 1000 лева на 500 лева.
Според касатора обжалваното решение е неправилно, а
наказанието е несправедливо, поради което се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в депозираното на 26.10.2022 г. писмено
становище. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът не изразява становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е
неоснователна.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира,
че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна по
делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Пловдив е
приел, че фактите са безспорно установени от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че АУАН е съставен от компетентно лице и съответства на
изискванията на чл.42 ЗАНН, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура и със съдържание, посочено в нормата на чл.57 ЗАНН, че по безспорен начин
е установено извършеното нарушение на чл.139 ЗДвП по времето, на мястото и по начина, отразени в
АУАН и наказателното постановление. Според районния съд в конкретния случай
натоварването според приложената кантарна бележка е било 21 405 кг при
максимално допустимо натоварване на оста от 19 000 кг, като везната и
рулетката, с ксоито са били извършени измерванията, са от одобрен тип и
сертифицирани, точно и ясно е описано какви са измерените разстояния между
осите, максимално допустимата маса, реално измереното натоварване на двойно
задвижващата ос, ППС и неговите технически характеристики, кога, къде и при
какви обстоятелства е извършено нарушението. Като неоснователно е преценено
възражението за спазване на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
защото както от представения документ за платена такса, така и от признанието
на самия жалбоподател, е видно, че таксата е платена след извършената проверка
и след съставяне на АУАН. Според районния съд правилно и законосъобразно е
проведена цялата административнонаказателна процедура, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Като недоказано е преценено
възражението, че двойната задвижваща ос е била с натоварване в допустимите
стойности. Правилно според районния съд е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, а наложено наказание е
несправедливо завишено и следва да бъде намалено до минималния размер от 500
лева предвид това, че нарушението е за първи път и това съответства на неговата
тежест. Според районния съд не са налице обстоятелства, които за понижават
обществената опасност на деянието, поради което чл.28 ЗАНН е неприложим.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е
направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилно
приложение на материалния закон. На въпроса каква е масата на процесното ППС е
даден отговор в първоинстанционното производство и не са събрани доказателства,
установяващи други факти, поради което напълно в съответствие със закона е изводът на съда за
безспорно доказано осъществяване на състава на нарушението на чл. чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. Напълно голословно и противоречащо на
събраните писмени доказателства е твърдението на касатора, че съдът не е събрал
доказателства за масата, размерите и техническите параметри на процесното ППС.
Не се споделя възражението на касатора за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, защото са районният съд е изпълнил
указанията, дадени в отменителното решение на АС Пловдив, с което делото е
върнато за ново разглеждане, преценени са всички събрани при първоначалното и
повторното разглеждане на делото доказателства, а изводите на районния съд са
подкрепени от тези доказателства. Неоснователно е възражението за липса на
мотиви във връзка с всички възражения на жалбоподателя, защото, макар и в някои
части лаконични, такива мотиви са изложени по всичките възражения.
Обстоятелството, че районният съд е направил различни изводи въз основа на
фактите се дължат на различното вътрешно убеждение на съда, което убеждение,
обаче, не подлежи на касационна проверка.
Неоснователно е възражението му, че наказанието е явно
несправедливо, тъй като размерът на глобата, определена от районния съд,
отговаря на приложимата норма на чл.177, ал.3
ЗДвП и е минималният размер, под който не може да бъде определено наказание, като в същото време
е направен правилен и обоснован извод за отсъствие на основанията за прилагане
на чл.28 ЗАНН. Т.е., наличието на
нарушение, което не представлява маловажен случай, обективно налага на
нарушителя да бъде определено наказание.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не
се дължат разноски. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1244
от 15.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 2391 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.