№ 38
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260063 от 16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 517/2018
г. по описа на РС- Сливница, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от „М.С.“ ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К.“ № .., ет. ., ап. ., представлявано от управителя Н.Ч.
срещу „В.“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление в гр. Б.,
бул. „Е. п.“ № ., представлявано от управителя П.Л.Ю., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 9 000 лева, заплатена на
отпаднало основание. На ответника са присъдени разноски по делото.
Постановеното решение е обжалвано от ищеца, чрез адв. Р.Т., с доводи
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се
твърди, че съдът е постановил решение, без да съобрази събраните в хода на
делото доказателства, а само ги е посочил. При преценката на твърденията на
страните, съдът е кредитирал единствено изложените от ответното дружество
обстоятелства, с което е нарушен принципа на равнопоставеност на страните.
Излага, че РС-Сливница неправилно е интерпретирал фактите. Между двете
дружества били сключени две сделки в условията на „Относителна
симулация“. Привидната сделка е договор за наем, по която ответникът е
издал три фактури, а прикритата сделка е договор за търговска продажба на
суровина. Суровината е постъпила в склада на ответника, където е надлежно
заприходена, преработена и продадена от купувача „В.“ ЕООД. Ответното
1
дружество е извършило прихващане за сумата от 9000 лева, която е
приспадната от задължението на „В.“ ЕООД за плащане към „М.С.“ ЕООД на
цената за доставена суровина – фъстъци. Позовава се на ТР № 1 от 17.07.2001
г. на ВКС на РБ. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба „В.“ ЕООД, чрез адв.
Д.И.- Т. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага,
че РС-Сливница е достигнал до законосъобразен извод, че наличието на
влязло в сила решение по спора, в рамките на което е разгледано и разрешено
възражението за прихващане е процесуална пречка, водеща до
неоснователност на исковата претенция. Представените три броя протоколи
за прихващане, отразяват съществуването на задължението на ищеца за
заплащане на наем по посочените фактури, издадени от „В.“ ЕООД.
Фактурите са осчетоводени в дружеството-ответник и са включени в
справките-декларации по ЗДДС на „В.“ ЕООД за съответните периоди, което
е потвърдено и от вещото лице Л.Л.. Заявява, че всички присъдени на ищеца
„М.С.“ ЕООД суми с решение № II-74-236 от 25.01.2016 г. на СРС, II-ро г.о.,
74-ти състав, постановено по гр.д. № 22687/2013 г., потвърдено с решение №
7486 от 13.10.2016 г. на СГС, IV –„в“ състав, постановено по гр.д. №
5077/2016 г. са платени от ответника. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска „М.С.“ ЕООД, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
РС – гр. Сливница е сезиран с искова молба от „М.С.“ ЕООД срещу „В.“
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1,пр.3 от ЗЗД.
Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 9000,00 лева,
представляваща заплатена от ищеца наемна цена за ползването на склад на
ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника договор за
продажба на суровина – 19 250 кг. фъстъци, които е предал в склада на
ответника, за което е съставена складова разписка № 05/17.08.2012 г.
Ответното дружество издало три фактури на стойност 3000 лева. Сключена
била привидна сделка „договор за наем“, въз основа на която ответникът
издал процесните фактури, а прикритата сделка е договор за търговска
продажба на суровина – фъстъци. Суровината е заприходена от ответника,
преработена и продадена от купувача – ответник. В резултат на прихващане
на две насрещни вземания е намалена договорената продажна цена на
2
доставената суровина. Излага, че с влязло в сила решение № II-74-236 от
25.01.2016 г. на СРС, II-ро г.о., 74-ти състав, постановено по гр.д. №
22687/2013 г., потвърдено с решение № 7486 от 13.10.2016 г. на СГС, IV –„в“
състав, постановено по гр.д. № 5077/2016 г. ответното дружество е осъдено да
заплати на ищцовото сумата от 14 720, 20 лева, представляваща продажна
цена на суровината, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 23
720,20 лева, поради извършено от страните извънсъдебно прихващане на
сумата от 9000 лева. Ищецът счита, че по този начин ответното дружество се
е обогатило неоснователно.
В постъпилият отговор от ответника „В.“ ЕООД, се излагат твърдения,
че спорът е разрешен с влязло в сила решение, което представлява абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора. По същество
изразява становище за неоснователност. Въвежда и възражение за изтекла
погасителна давност за вземането по трите фактури.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № II-74-236 от 25.01.2016 г. на СРС, II-ро г.о., 74-ти състав,
постановено по гр.д. № 22687/2013 г., потвърдено с решение № 7486 от
13.10.2016 г. на СГС, IV –„в“ състав, постановено по гр.д. № 5077/2016 г.,
„В.“ ЕООД е осъдено да заплати на „М.С.“ ЕООД сума в размер на 14720,20
лева, като дължима по фактура № ..от ............. г., издадена от ищеца „М.С.“
ЕООД, с основание „продажба на фъстъци“, ведно със законна лихва, считано
от 27.05.2013 г. до окончателното плащане на задължението; сума в размер на
1058,51 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от
23720,20 лева по фактура № ..от ............. г. за периода от 19.12.2012 г. до
27.05.2013 г., както и сума в размер на 1618 лева, разноски по делото, като до
пълния предявен размер от 23720,20 лева искът е отхвърлен. От мотивите на
съдебните решения се установява, че страните не спорят, че е налице
търговска продажба, обективирана в процесната фактура, която е
осчетоводена от двете дружества в размер на 23 720, 20 лева. С договор за
цесия от 28.01.2013 г. между „М.С.“ ЕООД като цесионер и А.Д.Г. като
цедент е прехвърлено част от вземането по процесната фактура в размер на
9000 лева, като дружеството „В.“ ЕООД е уведомено за цесията на 11.12.2013
г. Тази сума е приспадната от дължимата продажна цена, съгласно
двустранни протоколи за прихващане от 31.01.2013 г., 28.02.2013 г. и
28.03.2013 г.
По делото е представена складова разписка № 5/17.08.2012 г., в която е
отразено, че дружеството „М.С.“ ЕООД е доставило на „В.“ ЕООД фъстъци в
чували /1 камион/ - 19,250 т. /385 чувала/.
Представени са по делото три фактури за суми на стойност от по 3000,
00 лева всяка, както следва: фактура № ...../.......... г., фактура № ...../............ г.,
фактура № ...../......... г., издадени от „В.“ ЕООД, а като получател е посочено
дружеството „М.С.“ ЕООД. Като основание е посочено „наем“.
Представени от ответника са три протокола за прихващане, както
3
следва: протокол от 31.01.2013 г., с който двете дружества се споразумяват,
че дължимата сума по фактура № ...../.......... г. се прехваща с насрещно
задължение по фактура № .../.............. г. и след прихващането остава
задължение на „В.“ ЕООД към „М.С.“ ЕООД по фактура № .../.............. г. в
размер на 40 220,20 лева; с протокол от 28.02.2013 г. двете дружества се
споразумяват, че дължимата сума по фактура № ...../............ г. се прехваща с
насрещно задължение по фактура № .../.............. г. и след прихващането остава
задължение на „В.“ ЕООД към „М.С.“ ЕООД по фактура № .../.............. г. в
размер на 35 220,20 лева; с протокол от 28.03.2013 г. двете дружества се
споразумяват, че дължимата сума по фактура № ...../......... г. се прехваща с
насрещно задължение по фактура № .../.............. г. и след прихващането остава
задължение на „В.“ ЕООД към „М.С.“ ЕООД по фактура № .../.............. г. в
размер на 29 220,20 лева. Протоколите за прихващане са подписани от
управителите на двете дружества, не са оспорени от ищеца.
Приета по делото е съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която дава заключение, че размера на паричното задължение на „В.“
ЕООД към „М.С.“ ЕООД по фактура № .../.............. г. с приспадане на
насрещно вземане за наем по фактура № ...../.......... г., фактура № ...../............ г.
и фактура № ...../......... г. е в размер на 37 518,60 лева и след отразяване на
частичните плащания остава сума в размер на 23 720,20 лева. Общата сума,
платена от „В.“ ЕООД към „М.С.“ ЕООД по фактура № .../.............. г. с
предмет „доставка на фъстъци“ е в размер на 13 798,40 лева. Процесните
фактури с основание „наем“ са включени в дневниците за продажбите и
справки-декларациите по ЗДДС на „В.“ ЕООД и са подадени в НАП.
Съдът от правна страна намира следното:
Съдържанието на породеното от неоснователно обогатяване
облигационно отношение обхваща от една страна, правото на обеднялото
лице да иска връщане на даденото без основание, а от друга, задължението на
обогатилото се лице да върне неоснователно полученото имущество. При
третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже твърденията
си за даването на имуществена облага, както и че основанието за даването,
макар и да е валидно възникнало и оправдава разместване на имуществени
блага, впоследствие е отпаднало с обратна сила. Този фактически състав
намира приложение при унищожаване или разваляне на договорите с обратна
сила или при настъпване на прекратително условие, във всички случаи,
когато е престирано нещо при съществуващо основание, което е отпаднало с
обратно действие. В настоящия случай, страните не спорят, че между тях са
съществували облигационни отношения, породени от сключване на
неформален договор за продажба на фъстъци, по силата на който „М.С.“
ЕООД е продало на „В.“ ЕООД стока /фъстъци/, за която сделка е издадена
фактура № .../.............. г. в размер на 46 518,60 лева.
Не се спори, че с решение № II-74-236 от 25.01.2016 г. на СРС, II-ро г.о.,
74-ти състав, постановено по гр.д. № 22687/2013 г., потвърдено с решение №
4
7486 от 13.10.2016 г. на СГС, IV –„в“ състав, постановено по гр.д. №
5077/2016 г., „В.“ ЕООД е осъдено да заплати на „М.С.“ ЕООД сума в размер
на 14720,20 лева, като дължима по фактура № ..от ............. г., издадена от
ищеца „М.С.“ ЕООД, с основание „продажба на фъстъци“ и всички дължими
суми по образуваното изпълнително дело №20167900402086 по описа на ЧСИ
Ренета Милчева, рег. № 790 в размер на 26 417,21 лева са изплатени.
Спори се по въпроса сумата от 9000 лева по издадените от „В.“ ЕООД
фактура № ...../.......... г., фактура № ...../............ г., фактура № ...../......... г., и
извършено прихващане, съгласно двустранно подписани протоколи между
страните, подлежи ли на връщане като дадено без основание.
Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална
доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото
авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното
изявление на издателя относно определени факти (в случая записано наем).
Представените по делото фактури, като счетоводен документ отразяват
вида на услугите, съответно каква е стойността, която следва получателят на
услугата да заплати. С поредица свои решения на ВКС - решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т. д. № 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите приемат, че фактурата може
да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ищеца, включването и в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване (решение № 42 от 19.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Фактурата е първичен счетоводен
документ, с който доставчикът документира доставка на стока или услуга към
получателя й. Дори фактурите да не съдържат всички предвидени в Закона за
счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да са оспорени в
процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото им значение за
удостоверените в тях факти заедно с всички останали доказателства по
делото. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
процесните фактури с основание „наем“ са включени в дневниците за
продажбите и справки-декларациите по ЗДДС на „В.“ ЕООД и са подадени в
НАП.
От представени от ответника три протокола за прихващане- протокол от
31.01.2013 г., протокол от 28.02.2013 г. и от 28.03.2013 г. двете дружества се
споразумяват да се извърши прихващане с техни насрещни задължения и след
прихващането остава задължение на „В.“ ЕООД към „М.С.“ ЕООД по
фактура № .../.............. г. в размер на 29 220,20 лева. Протоколите за
5
прихващане са подписани от управителите на двете дружества, не са
оспорени от ищеца и въззивният съд достига до извод, че отразяват
действителна уговорка между страните, отразяваща техни договорни
отношения.
Относно твърденията за симулация, съдът намира следното: За
сключване на привидните сделки са необходими две волеизявления, като
едното се обективира външно и става достояние на третите лица, а другото, с
което се заявява, че не се желае правното действие на първото
волеизявление, остава известно само на страните и се съдържа в разменените
между тях обратни писма. Насрещните писма са необходими за гарантиране
на страните по привидната сделка, с оглед нейното доказване.
Следва да се отбележи, че симулативният договор е нищожен,
независимо дали прикрива някаква друга сделка и каква (относителна
симулация) или не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация).
Привидността се състои именно в това, че страните се съгласяват да
изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по
този начин. Самите страни създават по своя воля тази двойственост като
симулацията е насочена към трети лица.
За да е налице относителна симулация, следва да са сключени между
страните две сделки - едната е привидна, защото страните не желаят поетите с
нея задължения, но я сключват за пред третите лица, и втората - прикрита
сделка, която отразява действителната им воля и желаните отношения между
тях. Доказателства, установяващи симулативност не са представени от ищеца.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен –
ответникът е получил сумата от 9000 лева, на основание сключено
споразумение между страните за прихващане на насрещни задължения,
обективирано в протокол от 31.01.2013 г., протокол от 28.02.2013 г. и от
28.03.2013 г. Ищецът не доказва, че сумите по издадените от ответника три
фактури не са дължими, а напротив признава вземането с подписването на
протоколите за прихващане. Не се доказва, че основанието е отпаднало и
сумата подлежи на връщане. Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Основателно се явява направеното от въззивника възражение за
прекомерност на заплатения адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ответника, адв. Д.И.-Т. от САК. По делото са представени
доказателства за платени 1800, 00 лева. Минималното адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 780,00
лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до посочения
6
минималния размер от 780,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260063 от 16.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 517/2018 г. по описа на РС- Сливница.
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К.“ № .., ет. ., ап. ., представлявано от управителя Н.Ч.,
да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр.
Б., бул. „Е. п.“ № ., представлявано от управителя П.Л.Ю. сумата от 780, 00
/седемстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7