и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение N 32/21.03.2006 г. по гр.д.N 589/1994 г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед № 95/ 29.03.1994г. на Директора на РУ ”Социално осигуряване" гр.Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.190 ал.1 т.3,4 вр.чл.187 ал.3,8 от КТ с Ангелина Тенева Стойкова от гр.Кърджали, ул.”Зорница” № 2, ап.4, с ЕГН **********, като незаконосъобразна; възстановил е Ангелина Тенева Стойкова на предишната работа в РУ “Социално осигуряване"- гр.Кърджали на длъжността "специалист- контрольор"; осъдил е Районно управление "Социално осигуряване" гр.Кърджали да заплати на Ангелина Тенева Стойкова сумата от 23,10лв., представляваща обезщетение за периода от 29.03.1994г. до 29.09.1994г. – времето, през което е останала без работа поради уволнението, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 2100,00лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение Районно управление "Социално осигуряване" гр.Кърджали е осъдено да заплати на Ангелина Тенева Стойкова сумата от 200,00лв., представляващи направени деловодни разноски, и по сметка на Районен съд гр.Кърджали сумата от 45,00 лв., представляващи разноски по делото, от които 15,00лв.- държавна такса върху предявения неоценяем иск с правно основание чл.344 ал.1 т. 1 от КТ; 15,00лв.- държавна такса върху предявения неоценяем иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и 15,00лв.- държавна такса върху уважения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.З вр.чл.225 ал.1 от КТ. Депозирани са въззивни жалби и от двете страни. Жалбодателят РУ “СО” - Кърджали обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процедурата по чл.193 от КТ била изпълнена, поради което изводът на съда, че дисциплинарно производство по реда на чл.193 от КТ не било проведено, бил незаконосъобразен. Излага съображения в тази насока. В съдебно заседание чрез ю.к.Христова поддържа жалбата си. Оспорва жалбата на Ангелина Стойкова. Моли съда да отмени атакуваното решение и да върне делото на РС-Кърджали за ново разглеждане. Жалбодателката Ангелина Стойкова, чрез пълномощника си адв.Дедева, оспорва решението в частта му, с която искът за обезщетение е уважен частично и е отхвърлен до пълния му предявен размер. Моли в тази му част решението да бъде отменено, вместо което искът за обезщетение да бъде уважен изцяло така, както е предявен. Счита, че съдът погрешно е възприел базата за изчисление на размера на обезщетението и следвало да съобрази, че искът е за присъждане на вреди от незаконно уволнение, и следвало последиците от същото да бъдат заличени с обратна сила. Следвало обезщетението да компенсира изцяло причинените вреди за срок от 6 месеца. В съдебно заседание поддържа жалбата си и оспорва тази на РУ ”СО”-Кърджали. Претендира деловодни разноски. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадените жалби и наведените с тях оплаквания, констатира следното: От 1985г. жалб.Стойкова е работела в РУ”СО”-Кърджали. Към датата на уволнението е заемала длъжността "специалист- контрольор" за неопределено време, на пълно работно време, видно от Допълнително споразумение към трудов договор № 69/09.02.1994г. Видно от личното трудово досие на ищцата, преди на същата да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, със заповед №93/25.03.1994г. от същата е поискано да даде писмени обяснения на 4 въпроса, след което е посочено, че по данни от висящ дневник от Стойкова били взети 3 бр. пенсионни преписки срещу неин подпис. В заповедта е вписано преписките да бъдат върнати до края на работното време, заедно с обясненията. На същата дата са депозирани писмени обяснения от Ангелина Стойкова. Със Заповед № 95/ 29.03.1994г. на Директора на РУ “Социално осигуряване" гр.Кърджали, издадена на основание чл.190 ал.1 т.3,4 от КТ вр.чл. 187 т.З и 8 от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 29.03.1994г. Заповедта е била надлежно връчена на 29.09.1994г. В нея като мотиви за наложеното дисциплинарно наказание са изложени следните обстоятелства: злоупотреба с доверието на работодателя, неспазване на технологичните правила на работа, уронване доброто име на управлението. Видно от Служебна бележка изх.№ 01-03-1649/ 22.02.2005г., основното трудово възнаграждение на служител на длъжност "контрольор" към м.януари-февруари 2006г. е в размер на 350,00лв., през месец февруари 1994г. то е било 3474,00лв., а през месец март и април 1994г.- 3845,00лв. От Постановление за образуване на предварително следствие от 01.04.1994г. се установява, че Районна прокуратура гр.Кърджали е образувала следствено дело № 542/ 1994г. по описа на ОСС- Кърджали срещу Ангелина Тенева Стойкова и Исмаил Осман Хасан за престъпление по чл.282 ал.З вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК извършено за времето от 08.06.1993г. до 11.03.1994г. С Постановление от 06.12.2005г. производството по следствено дело № 542/ 1994г. по описа на ОСС- Кърджали е прекратено поради изтекла давност в частта, в която се води срещу Ангелина Тенева Стойкова от гр.Кърджали. Приета по делото е декларация от 23.02.2006г., изходяща от ищцата, в която декларира, че след прекратяване на трудовия договор с НОИ-РУСО- Кърджали със Заповед № 95/ 29.03.1994г. не била работила по трудов или граждански договор, и не била получавала трудови и други възнаграждения за времето от 29.03.1994г. до 29.09.1994г. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. При така събраните доказателства, въззивната инстанция намира, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не е изискал обяснения от уволнения по смисъла на посочената разпоредба в рамките на конкретното дисциплинарно производство и по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, съотв. налагане на конкретно дисциплинарно наказание. В стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения по повод на нарушението и по повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание, което означава, че ако работодателят смята, че един работник следва да бъде дисциплинарно наказан, то той трябва да го уведоми за това какво конкретно нарушение счита, че е извършил. В действителност, макар по делото да са приети като доказателство изискване на обяснения от ищцата и дадени такива, то не може да се направи извод кога и къде са извършени тези нарушения, а също и че служителката е предупредена за провежданото спрямо нея дисциплинарно производство по реда на чл.193 от КТ. Или, съдът приема, че обяснения от ищцата не са били изискани за конкретно нарушение, защото не е бил уведомена, какво конкретно нарушение или нарушения е извършила. Искането на обяснения по общ начин не означава, че е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, защото всяко нарушение е деяние, което се характеризира по своите обективни и субективни признаци, като в случая в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е посочено че са нарушени разпоредбите на чл.187, ал.3,8 от КТ, без конкретно да е посочено кое от нарушенията, извършени от ищцата под кой текст се подвежда. Въззивният съд намира, че не е задължение на съда да издирва волята на наказващия орган и да подвежда фактите, които са посочени в заповедта под съответните правни норми. Или, при издаването на атакуваната заповед не са спазени императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ. С това е нарушено и правото на защита на наказания срещу наложеното дисциплинарно наказание. Нарушаването на чл.193, ал.1 от КТ прави на самостоятелно основание уволнението незаконно и води до неговата отмяна. С оглед тежестта работодателят да докаже правомерността на уволнението, няма доказателства по делото, че процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е била спазена, че са извършени сочените нарушения, че същите са с такава тежест, която обуславя наказание “дисциплинарно наказание”, поради което следва да се отмени наложеното наказание “дисциплинарно уволнение” без да се разглежда спора по същество и уволнението да бъде признато за незаконно, а уволнената да бъде възстановена на предишната работа. По отношение на предявения иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.225 , ал.1 от КТ, настоящата инстанция намира че същият е основателен, но недоказан, извън размера на присъденото с атакуваното решение обезщетение. Безспорно се установява, че след уволнението ищцата е останала без работа в продължение на 6 месеца. Не са събрани доказателства обаче, в подкрепа на твърденията за размера на претендираното обезщетение. И тъй като ищцата е жалбодател пред настоящата инстанция, и положението й не следва да се влошава, то решението в атакуваната му част, досежно размера на присъденото обезщетение, следва да се остави в сила така, както е постановено. Следва поради изложеното решението на първоинстанционния съд изцяло да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва деловодните разноски да останат в тежест на страните така, както са направени.
Водим от изложеното,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32 от 21.03.2006г. на Районен съд-Кърджали, постановено по гр.д.№ 589 по описа на 1994г. на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |