Присъда по дело №271/2021 на Районен съд - Берковица

МОТИВИ НОХД №271/2022год.-05.07.2022год.

С Обвинителен акт на ТО-Берковица при РП-Монтана подсъдимия
В. Д. Г.- роден на 30.12.1970година ,от гр................българин , български
гражданин,разведен ,със средно образование,безработен , не е осъждан ,ЕГН
..................... е обвинен в това, че на 21.07.2021 година в село Бързия , община
Берковица , обл.Монтана управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес
108 Д -Вито“,с рег.№ .........,собственост на „Радиком“ЕООД след употреба на
алкохол и с концентрация на такъв в кръвта над допустимата норма от 1,2
промила или 2,10 на хиляда,установено по надлежен ред с Протокол за
химическо изследване № 236/23.07.2021 година на СХЛ при ЦСМП-Плевен -
престъпление по чл.343“б“, ал. 1 от НК .
Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия, на основание чл.269 ал.3
т.1 от НПК.
Служебният защитник не оспорва изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание под минимума, предвиден в закона за това престъпление. Пледира
за прилагане на чл.55 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита,че от
събраните по делото доказателства, обвинението се доказва по несъмнен
начин ,с оглед и на което подсъдимия следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението по чл.343 “б“ ал.1 от НК. По отношение на
индивидуализиране на наказанието представителят на държавното обвинение
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55
от НК ,като се определи наказание под законоустановения минимум, а
именно лишаване от свобода за минимален срок , изтърпяването на което да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК,а по отношение на
предвиденото наказание глоба,да не се налага. Подсъдимият на
досъдебното производство се признава за виновен и дава обяснения.
По делото са събрани писмени доказателства,показанията на
разпитаните на ДП свидетели бяха приети при условията на чл.281 ал.5 във
връзка с ал.1 т.5 от НК .
Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и
съображенията на страните,приема за установено следното:
Подсъдимият е роден на 30.12.1970година .Живее в гр.София ,
жк.Люлин 706,вх.Б,ет.5,ап.30.Не е осъждан за престъпление от общ
характер/реабилитиран по право/
На 21.07.2021 година дежурни полицаи от РУ-Берковица в състав Т.П.
и В.Г. спрели за проверка движещ се в село Бързия, по улица Петроханска ,в
близост до УОГС „Петрохан“, товарен автомобил,марка „Мерцедес 108 Д -
Вито“,с рег.№ ..........Автомобилът се движел от гр.София към
1

гр.Монтана.При проверката полицейските служители изпробвали водача-
установен като обвиняемия В. Д. Г. , за употреба на алкохол, с помощта на
техническо средство Дрегер -Алкотест 7510,с фабр. № ARDM-0226.При
проверката техническото средство отразило резултат положителен за
употреба на алкохол с показатели 2,04 промила в издишания от водача
въздух.На Г. бил издаден талон за кръвно изследване и той дал кръв за такова.
По делото била изпълнена физико-химична експертиза .От
заключението на вещото лице е видно,че концентрацията на алкохол в кръвта
на обвиняемия била над допустимата от 1,2 промила , а именно 2,10 промила
алкохол.
В хода на съдебното следствие събрания доказателствен материал дава
основание да се направи извод, че именно подсъдимият е извършил
престъплението, в което е обвинен. По делото са налице достатъчно
убедителни, логични и взаимно подкрепящи се доказателства, подкрепящи
обвинението и даващи основание на настоящия съдебен състав да признае
подсъдимия за виновен в престъплението, визирано във внесения
обвинителен акт. Следва изрично да се посочи, че не са налице доказателства
противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага
отделното обсъждане. Горните доказателства не са противоречиви, но и
кореспондират взаимно и съдът следва да ги ползва като изходна база за
изводи от съставомерен характер.
От изложената фактическа обстановка е видно,че на 21.07.2021 година ,
в село Бързия , община Берковица , обл.Монтана,управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес 108 Д -Вито“,с рег.№ .........,след употреба на
алкохол и с концентрация на такъв в кръвта над допустимата норма от 1,2
промила или 2,10 на хиляда,установено по надлежен ред с протокол за
химическо изследване № 236/23.07.2021 година на СХЛ при ЦСМП-Плевен -
престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
При постановяване на присъдата съдът съобрази правилното
приложение на закона и съобразени ли са изискванията на Наредба
№30/2001год. / последно изменение –ДВ бр.23 от 17.03.2006год./, а оттам
извода за съставомерноста на деянието на подс.Г. по чл.343“б“ ал.1 от НК.
Съдът съблюдавайки разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства , установи, че употребата на алкохол
в кръвта на подс. Генчев е установена по надлежния ред.
С оглед на това следва да се приеме, че в зависимост от количеството на
алкохола, непригодността да се управлява МПС се отразява на степента на
неговата вина.
Подсъдимият е управлявал след употреба на алкохол, като е упражнил
едно занятие, за което и при липса на алкохол се изисква голямо внимание,
непрекъсната съсредоточеност, бързо възприемане на пътната обстановка и
адекватно своевременно реагиране на възникналите опасности.
2

В обективно отношение с деянието са накърнени обществените
отношения, гарантиращи сигурността на движение по пътищата
регламентирани със ЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени към поемането на управлението на
МПС и то след употреба на количество алкохол. В настоящият казус
подсъдимият след като употребил алкохол, съзнавайки обществената
опасност от противоправното си поведение, е управлявал автомобила с
намерение да се придвижи с него.
По своята същност деянието е от вида на т.нар. престъпления на
„просто извършване”, респ. безрезултатно, формално. Ето защо, за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни
последици /вредоносен резултат/ от деятелността на извършителя, а е
достатъчно това, че са осъществени всички обективни признаци на състава и
при конкретна форма на вината.
Деецът в случая е наказателно отговорен субект - пълнолетен, разбиращ
свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките
си. Може да се подчертае, че наличната степен на алкохолно повлияване, за
която съдим от резултата от техническото средство, не е попречила на
извършителя да може да осъзнае противообществения характер на деянието и
произтичащите от него противоправни последици.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият като
правоспособен водач на МПС е наясно със задължението да не управлява
МПС под въздействие на алкохол, независимо от това е решил да се
придвижи с автомобила, а това означава, че е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, а именно, че поема управлението на автомобила след
употреба на алкохол, предвиждал е произтичащите общественоопасни
последици от неправомерното си поведение и е искал тяхното настъпване.
За да определи следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете,
че извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
По отношение на подсъдимия са налице смекчаващи вината
обстоятелства. Видно е от доказателствата по делото, че в хода на
извършената му проверка подсъдимият изцяло е сътрудничили на
полицейските служители. Не е оспорил показанията на техническото
средство, подписал е съставения му акт без възражения, оказал е съдействие,
за да се установят фактите по случая. На ДП същият е признал вината си и е
дал обяснения.Също така е видно, че подсъдимият е безработен и в
затруднено материално положение. Всички тези смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете като многобройни, при което и най
лекото предвидено в закона наказание за него би се оказало несъразмерно
тежко. Поради това съдът счете, че в случая е налице хипотезата на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание на основание
3

чл. 343 „б“, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ шест МЕСЕЦА,
Съдът приложи чл. 66, ал. 1 НК защото са налице условията за това –
подс.Г. е осъждан и реабилитиран, с оглед данните за личността на
подсъдимия,признанието на вината и процесуалното му поведение, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и най – вече за поправяне на
подсъдимия, не е наложително определеното му наказание да се изтърпява
ефективно.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи предвиденото по-леко
наказание глоба .
Подсъдимият е правоспособен водач,поради което съдът наложи
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца,считано
от датата на деянието- 21.07.2021год..
При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира,
че са съобразени с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се степента
обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност
на подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР-Монтана
направените разноски на ДП.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	20
Дата:	5 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия:	Юлита Николова Георгиева-Трифонова

Дело:	20211610200271
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2021 г.

Присъда по дело №271/2021 на Районен съд - Берковица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите