и за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по касационна жалба подадена от Галина Митева Хаджийска – Началник на отдел “Обслужване” при ТД на НАП - гр. Кърджали против решение постановено по н.а.х.д.№ 866/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 0573В/14.12.2004 г., издадено от жалбодателя, с което на Рафет Халил Мехмед от гр. Кърджали, на основание чл.62 от ЗОДФЛ му е наложена глоба в размер на 960 лева за нарушение на чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ. В жалбата се твърди, че решението на РС-Кърджали е неправилно, поради необоснованост. Мотивите на съда за отмяна на НП били, че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, като в НП при изписването на годината на съставяне на АУАН било посочено 2005 г., а съставеният акт е №0604404/24.11.2004, както и че бил нарушен чл.42 от ЗАНН. Тези мотивите били незаконосъобразни и не почивали на събраните по делото доказателства. Действително при изписване на годината на съставяне на АУАН в НП била посочена 2005 г., но от представения в оригинал АУАН било видно, че същият е съставен 2004 г. и допуснатата неточност не водела до опорочаване на НП и съответно до неговата отмяна. Още повече в самия диспозитив на НП било изписано, че „...АУАН № 0604404/24.11.2004 г. е съставен на 24.11.2004 г. …”, т.е. посочена била вярната година. От самото НП, от АУАН, както и от ДРА № 726/24.11.2004 г., който бил влязъл в сила, а също така и от разпита на актосъставителя било видно за коя година и за каква сума е следвало да се подаде данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ, т.е. за какъв вид нарушение ставало въпрос, кога е извършено и всички обстоятелства относно установяването му. Или първоинстанционния жалбодател бил запознат какво нарушение му е било вменено, че е извършил. При съставянето на АУАН били спазени всички изисквания на чл.42 от ЗАНН. Жалбодателят счита, че първоинстанционният съд е нямал основание да приеме, че е нарушено правото на защита на проверявания субект. Изложените доводи в касационната жалба сочат освен на неправилност на постановеното решение, поради необоснованост, както е посочено, но и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид, че се оспорва приетото от РС нарушено право на защита на първоинстанционния жалбодател и отмяната на НП на формално основание, без да се разгледа спора по същество. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от ю.к.Видинска, която поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Не сочи нови доказателства. Ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно, тъй като не бил извършвал административни нарушения. Представителя на Окръжна прокуратура гр.Кърджали счита жалбата за неоснователна и като такава следвало да бъде оставена без уважение. Решението на първоинстанционния съд счита за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Окръжният съд, след обсъждане на всички приети по делото доказателства и оплакванията изложени в жалбата констатира следното: Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС, поради което се явява процесуална допустима и разгледана по същество е основателна. Отмененото от районният съд НП № 0573В/14.12.2004 г. е издадено против Рафет Халил Мехмед от гр.Кърджали, за това, че при извършена данъчна ревизия приключила с ДРА №726/24.11.2004 г. е било констатирано, че за отчетната 2003 г.Мехмед е подал в ДП Кърджали данъчна декларация по реда на чл.41 от ЗОДФЛ, в която декларирал доход в Приложение 2 – доход по част ІІ като ЕТ „Торос – Рафет Мехмед” от извършена основна дейност търговия на дребно. След събиране на доказателства в това число и представени такива от данъчния субект проверяващия орган е установи, че през 2003 г. Рафет Мехмед като ЕТ”Торос – Рафет Мехмед” е осъществявал дейности ресторантьорство / в един обект/ и търговия на дребно / в два търговски обекта/. Посочените обстоятелства установявали, че през отчетната 2003 г. едноличния търговец отговарял на условията по чл.30, ал.1 от ЗОДФЛ и осъществявал патентна дейност по чл.31, ал.1, т.2, б.”а” от ЗОДФЛ – ресторантьорство и чл.31, ал.1, т.3, б.”б” от ЗОДФЛ – търговия на дребно. Във връзка с осъществяваната дейност Мехмед е следвало да подаде, но не е подал за 2003 г. данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ в ДП – Кърджали, чийто срок за подаване бил до 14 януари на текущата година. Дължимия патентен данък за 2003 г. за търговия на дребно осъществявана в магазин за хранителни стоки в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бул.”Христо Ботев” с нетна търговска площ от 48 кв.м. е 10.00 лева /за гр.Кърджали, съгласно чл.31, ал.3, т.3 от ЗОДФЛ/ за 1 кв.м. или 480 лева за периода 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г.. С описаното административнонаказващия орган е приел, че ревизирания данъчен субект е нарушил чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ и на основание чл.62 от ЗОДФЛ му е наложил имуществена санкция в размер на 960.00 лева. В НП е посочено, че нарушението е установено с ДРА №726/24.11.2004 г. и АУАН №0604404/24.11.2004 г., съставен на 24.11.2004 г. в стая 307 на ТДД – Кърджали. Районният съд е приел, че атакуваното НП е издадено при съществени нарушения на административно наказателния процес и следвало да бъде отменено на процесуална основа, без съдът да се произнася по същество. НП било издадено на 14.12.2004 г. като видно от обстоятелствената му част, то било издадено въз основа на АУАН №0604404/24.11.2005 г. т.е. издаването на НП предхождало съставянето на ата за нарушение, което съставлявало съществено процесуално нарушение на чл.36 и следващите от ЗАНН и водело до незаконосъобразност на НП № 0573В/14.12.2004 г. само на процесуална основа. По делото не бил представен акт за нарушение №0604404/24.11.2005 г., посочен като основание за издаване на НП. Доколкото административнонаказателния процес не познавал термина „техническа грешка” и с оглед съществените разминавания в годината на посочените АУАН, то съдът е приел, че тези несъответствия не можели да бъдат санирани в първоинстанционното производство. На следващо място, съдът е приел, че атакуваното НП не съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – точно описание на нарушение, датата и мястото на извършването му. В обстоятелствената част на НП било посочено, че през 2003 г. Рафет Халил Мехмед не е подал данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ, без обаче да било посочено какво е следвало да бъде декларирано, респ. какви дейност и в какво качество лицето е следвало да додаде декларация. По посочените съображения на формално основание, обжалваното НП е отменено без съдът да разгледа спора по същество. Настоящата инстанция намира за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционният съд за допуснато нарушение на чл.36 и сл. от ЗАНН и липсата на задължителните реквизити, посочени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. По делото е безспорно установено, видно и от самото НП, че същото е издадено въз основа на АУАН № 0604404 от 24.11.2004 г.. Това обстоятелство е описано на стр.2 от НП, а и описаните в представения по делото АУАН № 0604404/24.11.2004 г. фактически констатации са идентични с описаните в НП относно констатираното нарушение, т.е. именно въз основа на представения по делото акт е било издадено обжалваното пред районния съд НП. В този смисъл допуснатата неточност от наказващия орган на стр.1 от НП, посочвайки, че описаното нарушение е установено след разглеждане на АУАН № 0604404 от 24.11.2005 г., не може да се счита за съществен порок водещ до отмяна на НП само на това основание, тъй като тази неточност не е ограничила или нарушила правото на защита на посочения в НП данъчен субект, тъй като именно АУАН от 24.11.2004 г. му е бил надлежно предявен, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Или допуснатото нарушение на стр.1 от НП на годината на издаване на акта за нарушение в никакъв случай не води до незаконосъобразност на издаденото НП и до неговата отмяна на процесуална основа, какъвто извод е направил първоинстанционния съд. Не е налице и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както е прието в обжалваното решение, а именно, че липсвало точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. В НП, а и в АУАН, допуснатото според административнонаказващия орган нарушение е описано много ясно – за 2003 г. Рафет Халил Мехмед не е подал данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ в ДП – Кърджали към ТДД гр.Кърджали до датата на издаване на ДРА № 726/24.11.2004 г., като срокът определен в чл.44 от ЗОДФЛ бил до 14 януари на текущата година. Наказващия орган подробно е описал наличието, на кои констатирани обстоятелства водят до извода, че данъчния субект е следвало да подаде декларация именно по чл.43 от ЗОДФЛ. След като е констатирал липсата на подадена декларация по чл.43 ЗОДФЛ от данъчнозадължения субект, административнонаказващия орган е установил и обстоятелствата свързани с определянето на годишния/патентен/ данък, които самия данъчен субект е следвало да посочи в декларацията съгласно чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ. Районният съд е приел също, че в НП не е отразена дата на извършване на нарушението, което отново не е правилно. В НП е посочено, че срокът за подаване на декларацията, която за 2003 г. Рафет Халим Мехмед не е подал е бил до 14 януари на текущата година, съгласно чл.44 от ЗОДФЛ, като дори е допълнено, че такава не е била подадена и до датата на издаване на ДРА №726/24.11.2004 г., с който е било установено нарушението. В конкретния случай не може да става въпрос за място на извършване на нарушението, доколкото самото нарушение представлява отрицателен факт – неподаване на декларация, която по закон е следвало да се подаде от проверявания данъчен субект Рафет Мехмед. Или отново неправилно е прието от решаващия съд, че в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Първоинстанционния съд като е отменил атакуваното НП, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, каквито се установи, че не са налице, сам е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотиви по същността на спора. Неизлагането на мотиви по съществото на делото, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност на постановеното решение. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви по съществото на делото. Този извод налага отмяната на постановеното решение на основание на чл.40 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗВАС, и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 18/21.02.2006 г., постановено по НАХД № 866/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |