Определение по дело №495/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление:гр.Р.,ул."Е. Й." № вх. ,подадена чрез представляващия го управител Г. П. Н.,насочена против решение №6326/18.09.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№457/2014г. ,с което е уважен предявения против въззивника иск на И. методиев И. за признаване правото му на собственост върху движима вещ -полуремарке на основание давностно владение.

В жалбата са инвокирани опраквания за процесуални нарушения на първоинстанционния съд и постановяване на обжалваното решение при нарушение на материалния закон.Като процесуално нарушение се сочи пропускът на РС да се произнесе по направено от въззивника /ответник по иска/ доказателствено искане за приемане на писмени доказателства ,представени с молба от 18.06.2014г. Поддържа се,че в резултат на непроизнасянето на съда по това доказателствено искане делото е останало неизяснено от фактическа страна ,поради което обжалваното решение е неправилно.Иска се отмяна на решението без да е въведено изрично искане за приемане на писмените доказателства ,представени с горепосочената молба в първата инстанция,по които РС не се е произнесъл.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.267 ал.1 ГПК № 4836/18.11.2014г. Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения вече извод ,че жалбата е процесуално допустима.

Съобразно правомощията си като въззивна инстанция ,определени в чл.269 ГПК,Б. Окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а по съществото на спора – за правилно по следните съображения:

За да уважи предявеният установителен иск за собственост на И. М. И. против ответното дружество [фирма] първоинстанционният съд е приел за доказани фактите и обстоятелствата ,на които ищецът е основал иска . Приел е за установено,че ищецът е упражнявал несмущавано и непрекъснато владение върху процесната движима вещ за срок по-дълъг от посочения срок на придобивна давност по чл.80 ал.1 ЗС ,поради което е направен обоснован извод,че вещта е придобита по давност от ищеца и че правото му на собственост на твърдяното придобивно основание е доказано.

Със събраните писмени доказателства е установено,че на 10.11.2003г. между ищеца и ответника- [фирма],представлявано от едноличния собстветник на капитала и негов управител към момента на сделката –П.К.,гражданин на Р.,в писмена форма е сключен договор за продажба на МПС- полуремарке ,марка „Фрежат“ модел СТ3400ПБЗП,с № на рамата .Не е спорно и се установява от договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи на договарящите ,сключен на 10.04.2002г. между [фирма] и Д. Й. Я. с ЕГН [ЕГН],че дружеството-въззивник е придобило на валидно придобивно основание посоченото МПС и към датата на сключване на договора с ищеца И. е било собственик на вещта.Договорът за продажба на описаното МПС не е сключен в изискуемата се от закона /чл.144 ал.2 ЗДв.П/ форма-с нотариално заверени подписи на договарящите.Установява се от данните по преписка ЗМ №1093/2013г. по описа на Първо РУП Б.,както и от показанията на св.М.,че със сключването на договора между въззиваемия и едноличният собственик на капитала и управител на [фирма] Пеце Кондовски процесното полуремарке е предадено във владение на купувача И..Владението на ищеца върху движимата вещ е продължило несмущавано до постъпване на жалба /сигнал/ от настоящия управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-въззивник Г. П. Н. в РУП 01-Б.,по който е образувана преписка ЗМ №1093/2013г. Веднага след постъпването на жалбата ,ищецът И. се е снабдил с констативен нот.акт за придобито по давност право на собственост върху процесната движима вещ-полуремарке -№6,т.2 рег.№3011 д.№186/2013г. на нотариус Д. А. с район на действие РС-Благоевград,невписан в Службата по вписванията –Б..С влязло в сила постановление от 28.04.2014г. на РП-Б. по преписка вх.№3606/2013г. е отказано образуване на наказателно производство против ищеца И. поради липса на данни за извършено престъпление по чл.206 ал.1 и сл НК. С изявлението на Г. Н. -управител на [фирма] в съд.заседание на 28.05.2014г. е направено признание на факта,че двата талона за регистрация на процесното МПС се намират у ищеца.С решение №2415/21.09.2006г. на Б. по ф.д.№79/2002г. ,в регистъра за търговските дружества /тогава воден от ОС/ е вписано прехвърляне на дружествените дялове от капитала на [фирма] от македонския гражданин Пеце Кондовски на Г. П. Н. .

При така установените данни първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел за доказан предявения установителен иск за собственост върху движима вещ –полуремарке ,описано в представения договор за продажба между страните от 10.11.2003г. ,защото е намерил за доказано твърдяното от ищеца оригинерно придобивно основание.Ищецът е придобил по давност процесната движима вещ по силата на продължило повече от 5 г. непрекъснато и спокойно владение .Безспорно е ,че сключеният между страните писмен договор за продажба на 10.11.2003г. няма транслативен ефект за правото на собственост върху процесното полуремарке ,тъй като не е спазена изискуемата се от закона форма.Съгласно чл.144 ал.2 ЗДвП в действащата редакция към момента на сключване на договора правото на собственост върху регистрирани в страната ремаркета се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на договарящите.Формата е за действителност ,поради което обсъжданият писмен договор е нищожен като несключен в изискуемата се от закона форма .Предвид нищожността му,по този договор не е извършено прехвърляне на правото на собственост върху процесната движима вещ,но въз основа на него валидно е предадено владението ,което ищецът е упражнявал непрекъснато и несмущавано от 10.11.2003г. до 2013г.Владението е фактическа власт върху вещта,която владелецът упражнява с намерението да придобие собствеността за себе си.За предаване на владението не е необходима форма и то може да се придобие със съгласие на предишния владелец /решение №803/21.10.1994г. на ВС-Първо г.о. по гр.д.№662/1994г./ Поради това нищожността на договора за продажба между страните не опорочава владението на ищеца при установеното отсъствие на данни за извършено престъпление.Съгласно чл.80 ал.1 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 г. В релевантния за посочения придобивен способ давностен срок на придобивната давност –от 10.11.2003г. до 10.11.2008г. владението на ищеца е протекло несмущавано и непрекъснато.Предприетата през 2007г. смяна на регистрационния номер на полуремаркето от новия едноличен собственик на капитала на [фирма] Г. Н. не е довела до прекъсване на придобивната давност за ищеца . Съгласно чл.116 ЗЗД давността /в т.ч. придобивната/ се прекъсва в изчерпателно изброените в посочената норма хипотези,а сред тях не е предприемането на действия за промяна на регистрацията на МПС .Придобивната давност за движими вещи се прекъсва само при условията на чл.116 ЗЗД / вж.решение №754/08.12.2010г. на ВКС-Първо г.о. по гр.д.№925/2009г.,постановено в производство по чл.290 ГПК/. Чак 2013г. при вече изтекла придобивна давност в полза на ищеца ответното дружество чрез управителя си е предприело действия ,които смущават владението върху вещта.Това обаче е ирелевантно за придобитото от ищеца право на собственост,тъй като придобивната давност е изтекла на 10.11.2008. , и има значение само за да обоснове правния интерес от предявения установителен иск .

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди.

По въпроса за деловодните разноски:

Искане за присъждане на деловодни разноски е направено своевременно в съд.заседание на 29.01.2015г. от процесуалния представител на въззиваемия И. И. , и е представен списък по чл.80 ГПК.Със списъка се претендират разноски в размер на 980 лв,от които 80лв-д.т. за образуване на гр.дело и 900лв- адвокатско възнаграждение.Искането е неоснователно и следва да се отхвърли ,тъй като :

-претендираните разноски за д.т. платена при предявяване на иска са извършени в първата инстанция и е следвало да бъдат поискани в съответния срок пред РС. Въззивният съд не може да присъжда разноски ,за които компетентен да се произнесе е първоинстанционният.Това произтича от чл.81 ГПК./вж.т.11 ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/

-претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900лв не са доказани като извършени.В представения договор за правна помощ между въззиваемия и представляващия го адвокат сумата 900лв е посочена в графата „договорено възнаграждение“ с начин на плащане-„в брой“,без да е отразено в следващата графа ,че е платена . Съгласно дадените в т.1 ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС указания разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат само ако е отразено ,че е заплатено в договора за правна помощ .В случая такова отразяване не е направено,поради което претендираните разноски не са доказани като реално извършени от въззиваемия.

По горните съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК,Б. Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №6326/18.09.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№457/2014г.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. М. И. с ЕГН [ЕГН] с адрес:Б.,ул.“М.“ № за присъждане на деловодни разноски в размер на 980лв .

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: