Р Е Ш Е Н И Е № 172

гр. Сливен, 08.12.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осемнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                      Николинка Йорданова                                 и с участието на прокурора       Христо Куков                                                               като разгледа докладваното от                       председателя                         КАНД № 159    по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260016/21.08.2020  г., постановено по АНД № 491/2020  г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно НП № 19-0804-003850/22.01.2020 г., на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Сливен, с което на А.В.В. на основание чл.638, ал. 3 от КЗ е наложена „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ

Горното решение е обжалвано в законният срок от А.В.В.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че бил упълномощил адв. Е. М. да присъства по делото, но същият бил отписан като адвокат и не можел да го представлява. Адвокат М. бил подал молба в деловодството на съда на 18.08.2020 г., преди часа на съдебното заседание, но съдът въпреки това обявил делото за решаване. Завява, че е нарушено правото му на защита. Моли съда да отмени решението на Сливенски районен съд и върне делото за ново разглеждане на друг състав, или да отмени решението и НП.

В съдебно заседание касатора не се явява и не изразява становище по жалбата.

Ответникът ОД на МВР – Сливен, чрез писмено становище от пълномощника му оспорва подадената жалба. Заявява, че безспорно било установено извършването на административно нарушение. По делото пред районния съд били проведени две заседания. Заявява, че не е нарушено правото на защита на касатора. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд-Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съда следва да потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.12.2019 г. в 17,08 ч. в гр. Сливен на ул. „Великокняжевска", А.В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес" Ц 220 ЦДИ с peг. № …………..Т, като при проверка извършена с РСОД Леново 7 се е установило, че МПС няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към часа и датата на проверката. При извършена от органите на реда проверка е установено, че А.В. не е собственик на МПС, но го управлява и във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Въз основа на така установеното на жалбоподателя е съставен АУАН и НП, като административно-наказващият орган е приел, че е нарушил чл. 638 ал.З от КЗ, поради което и на основание чл. 638 ал.З от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

Договор за застраховка ГО за процесния автомобил бил сключен на 27.12.2019 г.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че съставът на административното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ е осъществен виновно от жалбоподателя, че издаденото за това нарушение наказателно постановление е правилно и законосъобразно и че е справедлив размера на наложеното административно наказание, тъй като е в рамките на предвиденото в закона.

При разглеждането на делото е било насрочено съдебно заседание за 30.06.2020 г., за което касатора подал молба за отлагане поради отсъствие от гр.Сливен. По делото се явил адв.Е. М., който заявил, че няма пълномощно от жалбоподателя. Делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.08.2020 г. от 16.00 ч. Заседанието по делото било проведено от 16.08 ч. до 16.10 ч. на посочената дата, като на него не присъствал нито касатора, нито сочения като негов адвокат – адв.М..

На 18.08.2020 г. в 15.06 по имейл до РС Сливен била изпратена молба от адв.М., в която уведомява съда, че поради отписването му като адвокат не може да представлява А. В. и моли делото да се отложи за друга дата. Молбата е заведена в деловодството на РС Сливен с вх.№ 260459/18.08.2020 г. в 16.44 ч.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения са неоснователни. Касаторът при обжалване на НП е посочил като съдебен адрес адресът на кантората на адв.Е. М. и е призован, чрез него за съдебните заседания по делото. В същото време по делото не е представено пълномощно, с което да е упълномощил този адвокат, да го представлява. В този смисъл при липса на възникнала представителна власт между адвокат и клиент, за съда не съществува изискване да се съобрази с невъзможността на посочения адвокат да се яви по делото. Такова задължение за съда съществува само при надлежно представено пълномощно за процесуално представителство по чл.93 ал.2 от НПК или при изпълнение на процедурата за устно упълномощаване по реда на чл.93 ал.4 от НПК. Данни за такова упълномощаването във възивното производство няма. Предвид липсата на данни за упълномощаването на адв.М., да представлява жалбоподателя, за въззивния съд не е съществувало задължение да се съобрази с подаваните от този адвокат искания. Още повече, когато тези искания са подадени след приключване на съдебното заседание по делото, за което касатора е бил редовно призован. С оглед изложеното съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото от въззивната инстанция.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил доводи, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на касатора са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Установява се по делото, че лицето е управлявало МПС, за което не е имало сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност", с което е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по  чл. 638, ал.3 от КЗ, който съдържа всички обективни признаци на нарушението.

Съгласно  чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева, т.е.  чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите на ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с.з. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав. Районният съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, че при установяването и налагането на административното наказание не са допуснати сочените пороци. За настоящият съдебен състав е безспорно, че касаторът е управлявал МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Правилни са изводите на РС – Сливен, че в случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 260016/21.08.2020  г., постановено по АНД № 491/2020  г. на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.

Осъжда на А.В.В., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.