Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На
четвърти юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар:
Кристина Първанова
Прокурор: Р.С.като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 13056 по описа за 2017 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І-во ЗОДОВ.
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.С.Б., ЕГН ********** *** срещу П.НА
Р.Б., по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата
от 250 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на образувано наказателно производство - ДП № VІ-17/2002г. по
описа на ВОП-гр.София, наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”
в периода 27.08.2002г. до 06.02.2003г., мярка за неотклонение „Домашен арест”
за период от два месеца, за незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с
Присъда от 22.04.2015г., постановена по прилагане НОХД № 495/2014 г. по описа
на Районен съд-Петрич, влязла в сила на 30.10.2015г., които вреди се изразяват
в накърняване на доброто име в обществото, изживените негативни чувства на
унижение, безпомощност, безнадеждност и срам,
ведно със законната лихва, считано от 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че на 27.08.2002г. срещу ищеца било образувано ДП №VІ
-17/2002г. по описа на ВОП-гр.София, пр. пр. №1259/2002г. по описа на СВОП и на
същата дата бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.387
ал.3, предл. 1 и предл.2 , вр. ал.2 , вр. ал.1 НК. Бил задържан за срок от 24
часа.
Посочва
се, че с определение №154/30.08.2002г., постановено по ЧНД №154/2002г. по описа
на СВС, по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, потвърдено с определение №59/05.09.2002г., постановено по ВЧНД
№134/2002г. по описа на ВАпС. С постановление от 25.10.2002г, обвинението било
изменено по чл.387 ал.2 вр. ал.1 НК.
Заявява,
че на 17.01.2003г. било извършено ново привличане в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл.387 ал.3, предл. 1 и предл.2 НК. На 03.02.2003г. с
определение на СВС мярката му за неотклонение била променена от „задържане под
стража“ в „домашен арест“, а с определение от 04.04.2003г. ,постановено по ЧНД
№50/2003г. по описа на СВС, мярката за неотклонение „домашен арест“ била
изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000лв. Сочи, че на 16.02.2005г. в
СВС срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, като с разпореждане от 17.02.2005
по НОХД №39/2005г. на СВС делото е върнато на СВОП за допълнително разследване.
С определение№20/23.02.2005г. постановено по ЧНД №20/2005г. на CВOC, съдът е
приел, че са налице предпоставки по чл.239а, ал.3 НПК, като е дадена възможност
на П.в двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда или да прекрати
наказателното производство.
Навеждат
се твърдения, че след ново внасяне на обвинителния акт, на 01.06.2005г. СВС дал
ход на НОХД № 87/2005г., като след проведени няколко съдебни заседания, била
постановена присъда №87/08.11.2005г., с която ищецът бил признат за виновен за
извършване на престъпление по чл.387 ал.1 НК и му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години. Със същата присъда ищецът бил
признат за невиновен по обвинението по чл.387 ал.2 НК. Присъдата била
обжалвана, както от ищеца, така и от П.с протест, поради което било образувано
ВНОХД №210/2005г. по описа на СВАС.
В
обстоятелствената част на иска, ищецът проследява подробно хода на
наказателната производство, многократното прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в П.за отстраняване на процесуални нарушения.
Сочи, че на 10.12.2013г. е постановена присъда от Софийски военен съд, по
н.о.х.д.№214/2013г. на СВС, с която Б. е признат за невиновен и оправдан.
Сочи,
че след протест на П.било образувано ВНОХД №8/2014г. по описа на СВАС, с който
с решение №9/10.03.2014г. отменил присъдата и върнал делото на СВС за повдигане
спор за подсъдност. След изпращане на искането до ВКС, с определение
№56/03.04.2014г. постановено по КНЧД
№461/2014г на ВКС, делото било изпратено за разглеждане във Военен съд гр
Сливен. С определение №75/22.05.2014г. постановено по ЧНД №497/2014г. по описа
на ВКС ІІ-ро наказателно отделение, образуваното пред Военен съд Сливен дело
било изпратено по подсъдност за разглеждане в Районен съд - Петрич .
Твърди
се, че в Районен съд - Петрич било образувано НОХД №495/2014г., като след
проведени множество съдебни заседания, на 22.04.2015г. по делото била
постановена присъда № 282/22.04.2015 г., с която ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи, че поради претенции към мотивите на
оправдателната присъда подал въззивна жалба, по която било образувано
в.н.о.х.№231/2015г. на БлОС. Поради оттегляне на въззивната жалба, с
определение от 07.10.2015г. производството по в.н.о.х.№231/2015г. на БлОС било
прекратено, а постановена
оправдателна присъда от 22.04.2015г., влязла в сила.
Ищецът
поддържа, че тринадесет години, два месеца и четири дни след образуване на
наказателното производство срещу него, същото приключило с пълното му
оневиняване. Неимуществени вреди понесъл вследствие на накърняване на доброто
име в обществото, както и обстоятелството, че от 2002г. до края на 2015г. никой
не желаел да го наеме на работа, поради това, че в този период бил следствен и
подсъдим. Изживял много тежко както първоначалното му задържане за срок от 24
часа на 27.08.2002г., така и продължаването на това задържане до 06.02.2003г. В
този период се чувствал унизен, бил депресиран и изживял много тежко престоя в
условията на ареста. Когато съпругата му и децата идвали на свиждане, изпитвал
още по-голяма душевна болка, поради това, че виждал как децата му изживяват
факта, че си говорят през стъкло, че не може да ги прегърне, да ги целуне, че
не може да им кажа кога ще се прибера при тях. Тогава дъщеря му Боряна Б. била
на десет години, а синът му С. Б. - на 12 години. Заявява още, че след като
мярката му за неотклонение била променена в „домашен арест“, чувството на
унижение, безпомощност, безнадеждност и срам
продължило. Не можел да обясни на децата си защо не може да излиза с тях
на разходка, защо не може да ги заведе в парка или на гости и защо не ходи на работа. В пресата били
изнесени публикации, свързани със задържането му. Ползвал се от добро име в
обществото, поради което както задържането, така и несправедливите обвинения,
повдигнати срещу него и публикуваните статии в пресата, сериозно накърнили
доброто му име в обществото. До края на 2015г. не можел да си намери каквато и
да било работа, тъй като никой не искал да го наеме, знаейки, че срещу него има
повдигнати сериозни обвинения, че се явява по дела и че е лежал в ареста.
Чувството на тревожност, несигурност, депресия и страх, продължавали във
времето от момента на привличането му в качеството му на обвиняем, до
окончателното приключване на наказателното производство.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.НА Р.Б.. Ответникът
оспорва исковата претенция по основание и размер. Посочва, че не се представени
доказателства за влязлата в сила
оправдателна присъда. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, от
които да се установяват действително претърпените неимуществени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство. Възразява, срещу началната дата за лихва за забава.
Релевира възражение за прекомерност на исковата претенция несъобразена с
принципа в чл.52 ЗЗД. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства в
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, както и за претърпените от
него вреди, които са в пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Посочва, че не са представени доказателства, че информация за
воденото наказателно производство е станало достояние на широк кръг от хора в
резултат на действия на органите на П.НА Р.Б.. Наведено е искане за издаване на
съдебни удостоверения.
В съдебно заседание ищецът лично и
чрез пълномощника си адв.П.Н. поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание П.на Р Б., чрез прокурор –Р.С.от СГП поддържа
възраженията наведени в отговора.
По делото като контролираща страна е
осигурено участие СГП.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и
доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна страна:
Не се спори, че ищецът
И.Б. работел като "старши граничен полицай" с чин "главен сержант" в
ГКПП – Кулата, до есента на 2001г.
От приложеното НОХД
№495/2014г. на РС Петрич, и съдържащото се в него ДП № VІ-17/2002г.
по Вренноокръжна прокуратура-София, както и чнд № 697/2014 г. на ВКС; н.д.№ 26/2014 г. на
Военен съд-Сливен; чнд № 461/2014 г. на ВКС; н.д. № 214/2016 г. на Софийски
военен съд; н.д. № 162/2014 г. на Софийски военен съд; н.д. № 39/2012 г. на
Военно-Апелативен съд; н.д. № 33/2012 г. на Военно- Апелативен съд; нохд №
183/2011 г. на Софийски военен съд; нохд 87/2005 г. на Софийски военен съд;
н.д. № 59/2007 г. на Военно- Апелативен съд; н.д. 754/2006 г. на ВКС; н.д. №
210/2005 г. на Военно- Апелативен съд; н.д. № 123/2007 г. на Софийски военен
съд; н.д. № 15/2009 г. на Военно-Апелативен съд; н.д. № 63/2008 г. на Военно-
Апелативен съд; н.д. № 694/2008 г. на ВКС; нохд № 748/2009 г. на РС- Петрич;
нохд № 1023/2009 г. на PC-Петрич; н.д. № 39/2005 г. на Софийски военен съд, се установява,
че
на 27 август 2002г. срещу ищеца И. С. Б., като гл. сепржант било образувано ДП
№VІ -17/2002г. по описа на ВОП-гр.София, пр. пр. №1259/2002г. по описа на СВОП
и на същата дата бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.387 ал.3, предл. 1 и предл.2 , вр. ал.2 , вр. ал.1 НК, за това, че на 29.08.2001г. за времето около 22.55ч. на
ГКПП –Кулата, към РГС Петрич, на трасе „Излизане на леки автомобили”, с цел да
набави за себе си или другиго имотна облага в качеството си на лице от
сержантския състав на МВР, като главен сержант, на длъжност граничен полицай в
граничен контрол ГКПП –Кулата, умишлено
не изпълнил задълженията си по служба, злоупотребил с властта и служебното
положение, като не е въвел в системата
данни за преминаващото от Р Б. към Гърция – МПС л.а. „Сайнгйонт Мусо” 2,9 Б, с
ДКН *******, собственост на търг.
дружество „МЕЛО” АД, като от деянието са настъпили тежки последици за фирма “Мело“ АД./ постановление за образуване на
л.1 от сл.д.№ VІ-17/2002г. на СВОП, том
І/
С определение №154/30.08.2002г.,
постановено по ЧНД №154/2002г. по описа на СВС, по отношение на ищеца била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ повече от пет месеца,
до 06.02.2003г.
На 03.02.2003г. с определение на СВС
мярката му за неотклонение била променена от „задържане под стража“ в „домашен
арест“. С определение от 04.04.2003г.
,постановено по ЧНД №50/2003г. по описа на СВС, мярката за неотклонение
„домашен арест“ била изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000лв.
На
17.01.2003г. било извършено ново привличане на И.С.Б. в качеството му
на обвиняем за престъпление по чл.387 ал.3, предл. 1 и предл.2 НК.
На
16.02.2005г. в Софийски военен съд срещу ищеца И.Б. бил внесен
обвинителен акт. С разпореждане от 17.02.2005 по НОХД №39/2005г. на СВС делото
е върнато на СВОП за допълнително разследване.
С
определение №20/23.02.2005г. постановено по ЧНД №20/2005г. на CВOC, съдът е
приел, че са налице предпоставки по чл.239а ал.3 НПК, като е дадена възможност
на П.в двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда или да прекрати
наказателното производство.
В
последствие е изготвен нов обвинителния акт, по който на 01.06.2005г. СВС дал
ход на НОХД № 87/2005г.. На 08.11.2005г. по НОХД № 87/2005г. на СВС е постановена присъда
№87/08.11.2005г., с която ищецът бил признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.387 ал.1 НК и му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание
чл.66 ал.1 НК за срок от три години. Със същата присъда ищецът бил признат за
невиновен по обвинението по чл.387 ал.2 НК. Присъдата е обжалвана от ищеца И.С.Б., и протестирана
от прокуратурата. По въззивната жалба и въззивния протест е образувано ВНОХД
№210/2005г. по описа на СВАС.
С
присъда №90/17.05.2006г., постановена по ВНОХД №210/2005г. на СвАС, била
отменена присъдата на СВС, като И.Б. е оправдан за престъплението по чл.387
ал.1 НК. След касационен протест на П.било насрочено НОХД №754/2006г. по описа
на ВКС, I-во наказателно отделение, който с решение №80/02.04.2007г. отменил
въззивната присъда и върнал делото на СВАС.
По
образуваното ВНОХД №59/2007г. по описа на СВАС е постановено решение №83/01.06.2007г., с което присъдата,
постановена по НОХД №87/2005г. на СВС била отменена, а делото върнато на СВОП.
След
приключване на досъдебното производство, И.С.Б. отново бил привлечен като
обвиняем по чл.387 ал.3 предл.1 и 2 , вр. ал.2 и вр. ал.1 НК, делото отново
било внесено с обвинителен акт в Софийски военен съд, където било образувано
НОХД №123/2007г. по описа на СВС.
С присъда №123/31.01.2008г. И.С.Б. признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година , чието изтърпяване било отложено на основание чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от три години. И.С.Б. обжалвал присъдата,
като по въззивната жалба е образувано ВНОХД №63/2008г. на СВАС.
С
присъда №130/15.10.2008г. СВАС отменил постановената срещу ищеца присъда и го
признал за невиновен по обвинението по чл.387 ал.3 НК. По протест на П.било
образувано КНОХД №694/2008г. по описа на ВКС.
Касационния
съд с решение №657/15.01.2009г. по КНОХД №694/2008г.
по описа на ВКС отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на СВАС. Образуваното ВНОХД №15/2009г. по описа на СВАС
приключило с решение №55/15.04.2009г., с което била отменена присъдата на СВС,
постановена по НОХД №123/2007г. на СВС и делото било върнато на СВОП.
След
ново внасяне на обвинителния акт в съда било образувано НОХД №1081/2009 на
Районен съд - Петрич, като на 27.04.2011
г. на основание чл.288 т.2 НПК, съдебното производство по делото отново било
прекратено, а делото изпратено на СВОП.
На 16.06.2011г. СВОП внесла обвинителен акт
срещу ищеца по същото обвинение. Образувано било НОХД №183/2011г. на СВС, като
съдебното производство е прекратено с разпореждане от съда на 20.07.2011г. и
било върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
С
постановление от 14.03.2012г. на СВОП, ищеца И.С.Б. отново бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.387 ал.2 вр. ал.1 НК, като му било повдигнато и
ново обвинение и по чл.294 ал.4 предл.4 , вр. ал.1 предл.2 НК. С
След
приключване на разследването в досъдебното производство и внасяне на нов
обвинителен акт, е образувано НОХД №162/2012 по описа на СВС, като с
разпореждане от 15.06.2012г. наказателното производство било прекратено в
частта относно повдигнато срещу ищеца обвинение за престъпление по чл.294 ал.4
предл.4 , вр. ал.1 предл. 2 НК, поради изтекла абсолютна давност, а в
останалата част делото е върнато на П.за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. Това разпореждане е протестирано от СВОП, като СВС се
произнесъл по образуваното пред него ЧНД №39/12г. , с което потвърдил
разпореждането на СВС по НОХД №162/2012г.
На
02.10.2013г. отново било извършено привличане на И.С.Б. в качеството му
на обвиняем по чл.387 ал.3 вр.2 , вр. ал.1 НК, след което отново бил внесен
обвинителен акт в съда, където било образувано НОХД №214/2013г. по описа на
СВС. По това дело на 10.12.2013г. била постановена присъда №214, с която бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
След
протест на П.било образувано ВНОХД №8/2014г. по описа на СВАС, с който с
решение №9/10.03.2014г. отменил присъдата и върнал делото на СВС за повдигане
спор за подсъдност. След изпращане на искането до ВКС, с определение
№56/03.04.2014г. постановено по КНЧД
№461/2014г на ВКС, делото било изпратено за разглеждане във Военен съд гр.
Сливен. С определение №75/22.05.2014г. постановено по ЧНД №497/2014г. по описа
на ВКС ІІ-ро наказателно отделение, образуваното пред Военен съд Сливен дело
било изпратено по подсъдност за разглеждане в Районен съд - Петрич .
По повдигнато обвинение за престъпление по чл.387 ал.3 вр.2 , вр.
ал.1 НК, в Районен съд - Петрич било
образувано НОХД №495/2014г. След 6 /шест/ проведени открити съдебни заседания,
на 22.04.2015г. по делото е постановена присъда.
С постановена присъда № 282/22.04.2015 г. на
н.о.х.д.№495/2014г. на ПРС, И.С.Б. е признат за невиновен, за това, че на 29.08.2001г. за времето
от 20.00ч. до 22.55ч. на ГКПП –Кулата, към РГС Петрич, на трасе „Излизане на
леки автомобили”, в качеството си на лице от сержантския състав на МВР, като
главен сержант, на длъжност граничен полицай в граничен контрол ГКПП –Кулата, умишлено не изпълнил
задълженията си посочени в чл.10 и чл.16, ал.1, т.4 от Инструкция №1-187/1998г.
за работа с АИС „Граничен контрол”, като не
е въвел в системата данни за преминаващото от Р Б. към Гърция – МПС л.а.
„Сайнгйонт Мусо” 2,9 Б, с ДКН *******, собственост на търг. дружество „МЕЛО” АД, управляван от А.Бл. Р.,
който автомобил е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 14180/25.08.2001г. и пропуснал водача да премине пределите
на Р Б., като умишлено въвел само
личните данни на водача в автоматизираната система в категория „пешеходец” и от
деянието произлезли тежки вредни последици, изразяващи се в умишлено създаване
на невярна база данни в АИС „Граничен
контрол”, за осуетяване на граничния контрол и е извършено с цел дееца да
набави за другиго – управляващия автомобила А.Бл. Р., имотна облага от 30 458,18лв.
– престъпление по чл.387 ал.3 във, вр. ал.2 и вр. ал.1 НК, като е оправдан по
повдигнатото му обвинение./препис на л.8
от делото/
Оправдателната присъда на РС
Петрич е влязла в сила на 23.10.2015г.,
след постановяване на Определение от 07.10.2015г. за прекратяване на
производството по в.н.о.х.№231/2015г. на БлОС, поради оттегляне на въззивната
жалба и обявяване на присъда № 282/22.04.2015г.
на н.о.х.д.№495/2014г. на РС-Петрич за влязла в сила./л.27 от в.н.о.х.№231/2015г. на
БлОС/.
За посочените
факти по развитие на обвинението страните не спорят.
По делото са
представени Писмо с изх. № 94-И-150 от 04.07.2016 г. на Зам. Министъра на
правосъдието, с което на И.С.Б.,
във връзка със заявление, депозирано в 6-месечен срок от постановяване на
окончателен съдебен акт – присъда по НОХД №495/2014г. на РС Петрич, след
извършена проверка и съставен Констативен протокол от 17.06.2016г. с извод за
нарушаване правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като от държавата е
определено обезщетение в размер на 5300 лв. /л.9-л.10 от делото/
По делото за установяване на неимуществените вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. П.П.и Б.И.Б..
В показанията си дадени в о.с.з. на
13.11.2018г. св. Б.Б./27г., дъщеря на
ищеца/ сочи, че помни,
деня в който в дома им дошли двама униформени, които търсели баща и. Той
излязъл да разговаря с тях, но не се върнал. Тогова била на десет години. След
като баща и бил задържан под стража,
няколко пъти ходили на свиждане в гр.София в ареста, където се намирал.
Той видимо изглеждал в лошо физическо здраве, бил отслабнал, блед, тъжен от
факта, че собствените му деца трябва да го виждат в това унизително положение
зад стъкло. Ареста продължи няколко месеца, след което той се прибра вкъщи, но
не излизал никъде навън, защото бил под домашен арест. Свид.Б.сочи, че баща и
се чувствал много унизен от начина по който бил арестуван и от това, което
отразявал местния в-к „Струма“, а
именно, че е престъпник, че е задържан за трафик на автомобили.
Свидетелката сочи, че всички в града научи за обвинението, а баща и се чувствал се унизен. Не излизал никъде,
чувствал се зле, защото не можел да се грижи за възрастната се майка си, понеже
нямал право да напуска дома си. След това срещу него започнало дело, което
продължило доста години. Хората шушукали и почнали да говорят , че е бил
престъпник. Кръга от приятели и хора с които общувал, силно се
стеснил. Хората, с които ищеца дружал, постепенно се отдръпвали, дори роднините,
също се отдръпнали. Баща и бил отстранен от служба, във връзка с
делата. Свид.Б.сочи още, че впоследствие ищецът не успял да си намери работа,
защото в града им се знаело, че е обвинен в тежко престъпление и на повечето от
местата на които е отивал и е търсел работа, му отказвали или след като са
разбирали. Имало възможност да замине в Германия при роднини, които можели да
му намерят работа, но поради водените дела срещу него, пропуснал и тази
възможност. Едва преди две години си намерил работа. Свид. Б. сочи, че срещу ищеца имало общо три образувани наказателни дела. Пояснява, че
това арестуването на баща и месеците през които е бил държан са по процесното обвинение. Сочи,
че той сам е споделял, че това са едни от най-травмиращите и унизителните
моменти в неговия живот.
От показанията на св. И. П./54г., без родство/ се
установява, че познава ищеца от дете, т.к. живеят в съседни къщи в стария квартал на
гр.Петрич. Сочи, че ищеца е авторитет в
квартала си. Когато го отстранили от работа, заради обвиненията И. бил смазан. През 2002г. го задържали в
ареста за около половин година. След като го освободили дълго време ищецът не
можел да си намери работа. Свид. П.сочи, че ищеца бил напълно съсипан, имало
опасност да откачи. В местния вестник „Струма” пишело, че е престъпник,
очерняли го, което той понесъл тежко.
Психическото му здраве станало лабилно. Свид. П., сочи, че знае за няколко
дела, срещу ищеца.
Съдът преценява събраните по делото гласни
доказателства при условията на чл. 172 от ГПК, като отчита близката родствена
връзка между първата свидетелка и ищеца, и заинтересоваността и от изхода на
делото в полза на ищеца, както и близките отношения с втория свидетел. Въпреки
това, кредитира показанията на тези свидетели в основната им част – относно
описаните морални страдания на ищеца, тъй като свидетелите именно поради
близките си отношения с ищеца както преди, така и по време на наказателното
производство, са имали ежедневни лични впечатления за неговия характер и
поведение, описват конкретно обективирани в поведението му прояви на моралните
му страдания, като изложените от тях факти кореспондират на събраните по делото
доказателства.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите и в частта им, в която се сочи, че в процесния период срещу ищеца
са били висящи и други наказателни производства, тъй като в тази част те
кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства. Решаващия състав не
дава вяра показанията на свидетелите в частта им, че именно поради това
конкретно наказателно производство ищецът е останал без работа и не е могъл да
започне работа.
По делото са приети, като писмени
доказателства относно неимуществените вреди,
публикации във в. „Струма“ бр.201 от 29.08.2002г. със заглавие
„Уволненият за аферата с двата ТИР-а кафе ексслужител от ГКПП Кулата И.Б. арестуван, разследват
връзката му с пералня за крадени коли”, публикация във в-к „24 часа” от
29.08.2002г. със заглавие - „Полицай в
ареста за трафик на коли”. /л.13 от
делото/
От извършената служебна справка се установява, че във връзка с претенция
на ищеца по чл.2б от ЗОДОВ, по иск на Ив.Б. било образувано гр.д.№ 1822/2016 г.
по описа на СГС, ГО, І-20 с-в, по което е постановено решение на 26.03.2018 г.
/невлязло в законна сила/, с което е присъдено обезщетение за нарушаване
правото на ищеца за разглеждане и решаване на сл. дело № XVIII-9/2001 г. на
СВОП в разумен срок.
Във връзка със същото водено срещу ищеца наказателно производство -
предварително производство ДП № XVIII-9/2001г. по описа на Софийска
военноокръжна прокуратура (СВОП) била отправена претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от неоснователно
обвинение, по която било образувано гр.д.№
11616/2014 г. по описа на СГС, ГО, І-16 с-в, по което с решение от 17.02.2017 г. /влязло в сила на 09.12.2017 г./ е
била отхвърлена като неоснователна претенцията на ищеца.
С решение по гр.д.№4331/ 2016г. на СГС, ГО,
І-4 с-в, по което е постановено решение на 14.04.2018г. на ищеца И.Б., на
основание чл.2, ал.3 ЗОДОВ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и имуществени
вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство /сл.д./ №
ХV-П-16/2004 г. по описа на ВОП София /образувано на 18.06.2004 г./-прекратено
като недоказано на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК с постановление от 28.02.2011
г. на прокурор от ВОП София.
Тези фактически констатации, мотивират
следните правни изводи:
Отговорността
на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния
случай, се претендира отговорност за
вреди, причинени в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл.
първо от ЗОДОВ, по което ищецът е бил оправдан.
І. По
допустимостта
на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.НА Р.Б.. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на РБ. С оглед
наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл. І от ЗОДОВ, се явява допустим.
ІІ. По
основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3, предл.
І от ЗОДОВ държавата отговаря за
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и
се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност
се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния
случай - П.на РБ.
Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в
тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по
реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 27.08.2002 г., като производството срещу него
продължило до 07.09.2015г., което се потвърждава от оправдателната
присъда по НОХД
№495/2014г. на РС Петрич.
Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение чл.387,
ал.3 НК, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в
лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства
обосновава несъмнен извод, че ищецът Б. е претърпял неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване
от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, редица
обективни фактори, както и субективното им отражение върху ищеца.
Поради
това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно
продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за
неотклонение, нейният срок и продължителността на периода, през който ищецът е
търпял ограничението, наложените други ограничителни и рестриктивни мерки,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
От
своя страна, субективното отношение
им отражението върху ищеца, неговото психическо състояние, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания, които е
претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат на
доказване в производството.
В случая при определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът взе предвид възрастта на ищеца – 43 г. /към момента
на привличането му/, тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено
длъжностно престъпление, продължителността на наказателното преследване – 13 /тринадесет/ години, 2 /два/
месеца и 4 дни , вида и на наложената мярка за неотклонение – „задържане под
стража” – повече от 5 месеца, „домашен арест” -2 месеца, данните за личността
на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
не е извършил, се е отразило негативно на психиката му, на контактите и
социалния му живот, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания се установява, че
повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения, здравословни
проблеми, неудобства. Преценявайки тези обстоятелства, както и тежестта на
повдигнатото обвинение и установените от свидетелските показания негативни
преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство, отражението
върху социалното общуване на ищеца и отношенията му в семейството, както и
негативното отражение върху личния живот на ищеца, върху възможността му да
бъде пълноценен като родител и като син, настоящият състав намира, че следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000
лева. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които
сa в причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от
13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС). Обезщетение в размер 20 000лв. съответства на
икономическата конюнктура, както и на установената съдебна практика по сходни
случаи.
С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че ищецът, предвид доказателствената си
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, е установил по безспорен начин, че е претърпял
описаните в исковата молба вреди, изразяващи се в стрес, психическа и
емоционална травма, болки и страдания от неоснователното обвинение.
Същевременно не се доказаха настъпили необратими здравословни проблеми при
ищеца, които да са във връзка с
обвинението , по което е постановена оправдателна присъда.
От друга
страна, Съдът взе предвид, че в периода на наказателното
преследване на ищеца по повдигнатото му обвинение по ДП № VI-17 /2001 г., срещу ищеца са били висящи още две
наказателни производства намира за установено от фактическа страна също,
че са извършени тежки престъпления. Ето защо, съдът намира за установено от
фактическа страна, че установените по делото морални страдания, са във връзка
не само с процесното наказателно
производство, но и с наказателно
преследване по други производства, вредите от които не подлежат на обезщетяване
в настоящото производство.
Не се установяват и конкретни обстоятелства, от които
може да се направи извод, че ищецът не е могъл да упражнява правото си на труд,
във вр. с конкретното обвинение.
В този смисъл на обезщетяване
подлежат единствено доказаните от него неимуществени вреди от процесното
незаконно обвинение.
По отношение на широкото отразяване на делото
в средствата за масова информация, съдът намира, че представени по делото публикации касаят
обстоятелства от 2002г. свързани с други
дела водени срещу ищеца. Няма установена пряка причинна връзка с действията на ответника по иска
и неблагоприятното отражение на поддържаното обвинението върху ищеца в резултат
на медийния отзвук на делото от самото му начало и през целия период на
наказателното производство с разпространяване на информация за неговия ход.
Това е така, защото отзвукът на делото срещу ищеца в медиите е резултат не от
действията на прокуратурата, а от обстоятелството, че последният е бил митнически
служител работещ на ГКПП –Кулата, като дейността на граничните пунктове винаги
е съставлявала обществен интерес.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че адекватен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 20 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за
справедливост, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 250 000 лв.
искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 23.10.2015г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС. Поради това, акцесорната претенция
за лихва се явява основателна и ответника дължи такава върху определените от
съда по-горе обезщетения за причинените неимуществени вреди, считано от 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на
сумите.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски в размер на 10 лв. държавна такса.
В тежест на ответника е да заплати на адвоката
на ищеца сумата от 1130 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете /чл. 10, ал. 3 изр.2 ЗОДОВ, чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр.чл. 38,
ал. 1 т. 3 ЗАдв /.
По изложените съображения, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б. да заплати на И.С.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, следните
суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 20 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от наказателно производство - ДП №
VІ-17/2002г. по описа на ВОП-гр.София, наложената мярка за неотклонение
„задържане под стража” в периода 27.08.2002г. до 06.02.2003г., мярка за
неотклонение „Домашен арест” за период от два месеца, по незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.387, ал.3, във
вр.с ал.1 иал.2 НК, за което ищецът е оправдан с Присъда от 22.04.2015г.,
постановена по прилагане НОХД № 495/2014 г. по описа на РС-Петрич, ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
23.10.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен.
- на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ сумата от 10.00 лв.- -разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
на основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ и чл. 38, ал. 2
ЗАдв да заплати на адв. П.Н. от БлАК
сумата от 1130 лева адвокатско
възнаграждение, за процесуално представителство по делото пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: