ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1028
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500780 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане №540/27.01.2022г. по гр.д.№20002/2021г. по описа на
РС-Пловдив,IV гр.с-в в частта,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите от 207,20лв.,представляваща 8бр. месечни
вноски за периода от м.декември 2021г. до м.юли 2022г.,които са станали предсрочно
изискуеми на 02.12.2021г.,датата на прекратяване на наемния договор и сумата от
181,30лв.,представляваща договорена цена на придобиване на вещта,дължима на основание
чл.9.6.4 от ОУ.Жалбоподателя счита така постановеното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част и моли да се отмени и да се постанови издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел,че клаузите от ОУ,предвиждащи
заплащането на всички суми до края на договора,както и заплащането на неустойка,са
нищожни и е отхвърлил заявлението в тази му част.Съдът е достигнал до този извод,като е
приел,че договорът е едностранно развален от наемодателя,тъй като наемателя не е заплатил
няколко месечно вноски,като в договора е предвидено,че при неплащането на две месечни
вноски същия може да бъде развален едностранно.В случая наемодателя е изправна страна
и е развалил договора,като това разваляне е достигнало до знанието на наемателя
посредством имейла му.Т.е. наемодателя е освободен от задължението да предостави вещта
на наемателя за оставащия от договора срок.Следователно същия може да претендира
връщането на вещта,тъй като при липса на договор същия би се обогатил неоснователно при
евентуално претендиране на останалите месечни вноски.Освен това неустоечната клауза в
договора също се явява нищожна,тъй като излиза извън предмета на нейните функции-
1
обезпечителна,обезщетителна и санкционна.Това е така,защото се накърняват добрите нрави
съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗЗД.Допустимо е уговарянето на неустойка,но същата
следва да бъде съобразена с това дали страните по договора изпълняват задълженията си и
освен това да санкционира или обезщетява и ли обезпечава изпълнението на договора,а не
просто същата да има за предмет заплащането на сума,с която едната страна би се обогатила
неоснователно за сметка на другата.В настоящия случай наемодателя би се обогатил
неоснователно при заплащането на неустойка,тъй като същата би била по-висока от
дължимата,което е уговорка във вреда на потребителя,какъвто се явява наемателя.Освен
това договорът е обезпечен със залог,поради което се губи функцията на неустойката,както е
преценил и районния съд съгласно ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС.Нищожността на
клаузите за неустойка следва да се преценяват за всеки случай поотделно в зависимост от
това какъв е договора и дали някоя от клаузите му или всички клаузи са нищожни.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция
намира разпореждането на районния съд за правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №540/27.01.2022г. по гр.д.№20002/2021г. по
описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2