Номер 109914.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502142 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. И. П. срещу Решение № 1679 от
23.03.2020г. по гр.д. № 12455/2019г. по описа на ВРС, ХXVI-ти състав, с което на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е отхвърлен предявения от въззивника срещу Етажна
собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Първи май“ № 36, представлявана от
Управителя „Домоуправител България“ ЕООД, ЕИК ********* иск за отмяна на взето
решение, обективирано в т. 3 от Протокол, обективиращ проведено на 26.06.2019г. ОС на
ЕС за изваждане от сградата на В. И. П. , в качеството му на собственик на ап. № 7 за срок
от 3 години.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил наведените от
ищеца възражения за допуснати нарушения на императивни правила при свикване на ОС, а
именно чл. 13, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС. В поканата за свикване на ОС в случая е посочено
единствено, че се свиква от представител на управителя на ЕС, без да е конкретизирано кой
е управителя и в присъствие на кое друго лице е поставена поканата на видно място в обект
на ЕС. Наред с това, съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не е било придружено с
прикрепен протокол, поставен на видно място, а след изрично поискване от въззивника за
запознаване, му е бил отказан достъп до същия. След като се е запознал със съдържанието
на протокола, въззивникът установил, че подписите положени на същия не са на лицата,
които са посочени като техни автори, което от своя страна опорочава гласуването. Не е било
1
налице присъствие на 75% от действителните собственици в ЕС. По делото не са
представени документи за собственост, от които да са видни притежаваните от всеки от
етажните собственици ид.ч. от ОЧ на сградата, за да се обоснове извод за наличие на кворум
за вземане на решението. Изводът основан единствено на данните от протокола от ОС на ЕС
е необоснован. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск като доказан по основание бъде уважен.
В отговор на жалбата Етажната собственост, находяща се в сграда в гр. Варна, ул.
„Първи май“ № 36, представлявана от Управителя „Домоуправител България“ ЕООД, ЕИК
********* оспорва доводите в нея. Поддържа, че е установено от доказателствата по делото,
че протокола от проведеното ОС на ЕС е бил поставен на видно място, до което всеки от
собствениците е имал достъп. Спазено е на следващо място изискуемото мнозинство за
вземането на решението, а оспорването на авторството на положените в протокола подписи
е преклудирано. Моли в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а обжалваното
решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от В. И. П. срещу ЕС,
находяща се в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Първи май“ № 36,
представлявана от управителя „Домоуправител България“ ЕООД с управител Л.Х.
конститутивен иск с правно основание чл. 46, ал. 1 от ЗС вр. чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за
отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС, обективирано в т. 3 от Протокол от
26.06.2019г.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: собственик е
на ап. № 7, на втори етаж в жилищната сграда, в режим на етажна собственост, находяща се
в гр. Варна, ул. „Първи май“ № 36. С Решение по т. 3 от Протокол, обективиращ
проведеното на 26.06.2019г. ОС на собствениците в ЕС, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС
вр. чл. 45, ал. 2 от ЗС вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС е взето решение за изваждане на
ищеца – собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на ЕС за срок от
три години. Решението е обосновано със системни нарушения на Правилника за вътрешния
ред и добрите нрави. Така взетото решение е незаконосъобразно и в разрез с императивни
норми на закона – нарушени са изискванията, установени в чл. 13-14 от ЗУЕС. ОС е било
нередовно свикано, като ищецът не бил уведомен за провеждането му; липсва надлежна
покана за свикване на ОС; липсва дата на издаване на протокола; отказано му е издаване на
копие от същия; по време на гласуване на решението, му е отказано право да вземе
становище по въпроса и да изложи свои аргументи; решението е било взето при липса на
2
изискуем кворум, както за провеждане на събранието, така и за вземане на решението по чл.
17, ал. 2 от ЗУЕС. Независимо, че в протокола формално е удостоверено наличието на
кворум в хипотеза на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗУЕС, така взетото решение е незаконосъобразно
доколкото липсва списък на гласувалите лица; вземане на решение за изваждане на
собственик е извън компетентността на ОС на ЕС; при вземане на решението не са били
налице основанията по чл. 45, ал. 1, б. „а“ и „б“ и ал. 2 от ЗС – не отговаря на истината
също, че ищецът системно нарушава правилника и решенията на ОС за вътрешния ред в
сградата или добрите нрави; не е проведена процедура по разгласяване на протокола от ОС.
В заключение твърди, че решението противоречи и на правни принципи. Отправил искане в
тази връзка за постановяване на решение, с което да се отмени взетото решение по т. 3 от
Протокола от ОС.
В отговор на исковата молба, ЕС, представлявана от управителя „Домоуправител
България“ ООД, представлявано от Д.С.П. оспорила иска. Навела доводи, че обжалваното
решение на ОС е взето при спазена законова процедура по свикване и провеждане на ОС. В.
И. П. и Г.В.Г. са обитатели на ап. 7 в ЕС, които многократно са нарушавали Правилника за
вътрешния ред и добрите нрави, като от една страна не са заплащали ежемесечните режийни
разходи към ЕС, а от друга – вдигат силен шум след 22:00 часа – викове, крясъци, псувни и
вулгарни изрази, блъскане на врати през цялото денонощие, местене на мебели, тропане,
кучешко лаене, изхвърляне на животински фекалии през терасата, оставяне на котки и
кучета на терасата през топлите месеци, което води до денонощно мяукане, лаене и
неописуема миризма, изстрели с пистолет и пр. Част от описаните нарушения представляват
неспазване на разпоредбите на чл. 21 и чл. 29 от ПВР, приет с протоколно решение от
26.10.2009г. От живущите в ап. 3 е подадена жалба до „Домоуправител България“ ООД, в
качеството му на управител на ЕС. Проведени са множество разговори с ищеца, след които
за кратко нарушенията са били преустановявани, след което продължавали отново.
Проблемът бил обсъждан многократно на проведени ОС на ЕС. На 28.05.2019г. е отправено
поредно писмено предупреждение от управителя на ЕС до В.П., в качеството му на
собственик на ап. 7. На 15.06.2019г. е поставена покана по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС за
провеждане на ОС на ЕС, за което е съставен протокол; обжалваното решение е взето с
мнозинство 80.98% ид.ч. от ОЧ на ЕС. На 09.07.2019г. на информационното табло на ЕС е
поставено съобщение за изготвен протокол от проведеното на 29.06.2019г. ОС, като за
поставеното съобщението също е изготвен протокол по смисъла на чл. 16 от ЗУЕС. Копие от
протокола е връчено лично на ищеца от управителя на „Домоуправител България“ ООД в
офиса на дружеството. Отправила в тази връзка искане за постановяване на решение, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
На основание договор за възлагане на управление от 10.09.2018г. ЕС в гр. Варна, ул.
3
„Първи май“ № 36 възложила на „Домоуправител България“ ООД, представлявано от Д.С.П.
да изпълнява функциите по чл. 23 от ЗУЕС.
На 28.05.2019г. в 18:50 ч. е отправено писмено предупреждение до В.П. в 14 дневен
срок от датата на връчване на предупреждението да предприеме съответни мерки за
отстраняване на описаните в същото нарушения на ПВР и решенията на ОС на ЕС и
добрите нрави изразяващи се във вдигане на силен шум – след 22:00 часа, викове, крясъци,
псувни и вулгарни изрази, блъскане на врати през цялото денонощие, местене на мебели,
умишлено тропане и тътрене на крака, кучешко лаене, хвърляне на животински фекалии
през терасата, оставяне на котки и кучета на терасата през топлите месеци, което води до
денонощно мяукане и лаене и неописуема миризма, както и системно неплащане на
месечните такси и режийни към ЕС. При неспазване на предупреждението председателят на
ЕС указал на В.П., че ще предприеме процедура по изваждането му от сградата на основание
чл. 45 от ЗС.
Пред Управителя на ЕС е депозирана жалба на 29.05.2018г., подадена от Ж.П.Ж. и
К.П.М., живущи в ап. 3 в ЕС, обективираща твърдения за поведение на съсед, обитаващ ап.
7, нарушаващо правилата, залегнали в Правилника за вътрешния ред, добрите нрави и
общоприетите правила и норми на поведение в обществото, като описаните нарушения
аналогични на залегналите в писмените предупреждение.
На 30.08.2018г. е подадена колективна жалба от девет етажни собственици в ЕС до
Кмета на Община Варна и на Район „Аспарухово“, както и до Началника на Четвърто РУ на
МВР, гр. Варна с искане за предприемане на мерки във връзка с нарушаване на обществения
ред и спокойствие на собствениците от страна на собственика на ап. 7 на ет. 2 в ЕС.
Описаните нарушения в жалбата са шумни битови скандали, придружени с бой и ругатни; за
непрестанен кучешки лай и биене на кучета; проява на агресия от страна на етажния
собственик и съжителстващата с него и отправяне на запЛ.Х. за саморазправа;
възпроизвеждане на изстрели с пистолет; постоянен шум и стрес.
Видно от Протокол за поставяне на покана по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, поканата
за общо събрание, насрочено на 26.06.2019г. при описания дневен ред е поставена на
таблото във входа в 17:00 часа на 18.06.2018г. от „Домоуправител България“ ООД в
присъствие на собственика Ж.П.Ж.. Поканата и протокола за поставянето й са били обявени
на таблото за съобщения една под друга, така както е посочено на л. 19 от делото.
На проведеното на 26.06.2019г. в 18:30 часа ОС на ЕС се явили собственици на
80.98% ид.ч. от ОЧ в сградата, като в съставения протокол е отразено, че събранието е
редовно и може да взема решения по предварително обявения дневен ред. По т. 3 от същия,
с мнозинство на всички присъстващи собственици, след обсъждане и констатиране, че
въпреки отправеното писмено предупреждение, собственикът на ап. 7 продължава системно
да нарушава Правилника за вътрешния ред като вдига силен шум денонощно: викове,
4
тропане, постоянни караници, удряне и блъскане по врати, кучешко лаене, котешко мяукане
на домашни любимци, с което нарушава чл. 29 от ПВР, както и изхвърля животински
фекалии от балкона на терасата, което води до замърсяване и неспазване на санитарните и
хигиенни норми от собственика, на основание чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗУЕС вр. чл. 45, ал. 2 от
ЗС за изваждане на В. И. П. и Г.В.Г. – собственик и обитател на ап. 7 за срок от 3 години.
С Протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС управителят
на ЕС, в присъствие на собственика Ж.П.Ж. поставил съобщение на таблото във входа за
изготвен протокол от проведеното на 26.06.2019г. ОС на ЕС.
По искане на ответника пред ВРС са ангажирани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля К.П.М. – етажен собственик и обитател на ап. 3 в ответната ЕС. В
показанията си същата установява, че живее в жилището, разположено под това на ищеца от
октомври 2017г. Понеже жилището е разположено на първия етаж, под терасата забелязали
кучешки фекалии и хранителни отпадъци, от които се разнасяли миризми. Когато се опитала
да поговори с ищеца и да го помоли да преустанови безразборното изхвърляне на
отпадъците, той бил изключително агресивен. Почти всеки ден били свидетели на
семейните им скандали и лай на кучета от жилището му; денонощен силен шум, умишлено
тропане; тежко тропане и блъскане на врати. Непрекъснато обиждал и използвал нецензурни
думи. Към м. май 2018г. трикратно сезирали управителя на ЕС, който отправил писмено
предупреждение до ищеца. Ефекта от предупреждението бил преустановяване на
нарушенията за месец, след което всичко продължило по старому. Животинските фекалии
били изхвърляни точно под периметъра на терасата им и когато го помолили изхвърлянето
било преустановено.
При тези факти, с извод за законосъобразност на взетото от ЕС решение, в решението
си ВРС отхвърлил иска като неоснователен.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание. Незаконосъобразни са онези решения, при
които фактическият им състав е бил опорочен при тяхното формиране, тъй като са
допуснати определени закононарушения, както и онези решения, за които най-общо може да
се каже, че не почиват на фактите, предизвикали действието на органа на ЕС. Не всички
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване, а единствено онези
от тях, които променят съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС.
Няма спор по делото, че въззивникът е етажен собственик в сградата в гр. Варна, ул.
„Първи май“ № 36 като собственик на ап. 7, както и че „Домоуправител България“ ООД,
представлявано от Д.С.П. е управител на ЕС.
5
Оспорени с исковата молба и по поддържани доводи в жалбата, са редът за свикване
на общото събрание, необходимият кворум и компетентност на ОС за вземане на
решението, както и за обявяване на изготвения протокол.
Видно от съдържанието на покана за общо събрание, приложена на л. 63 от делото,
събранието се свиква по инициатива на собствениците, без данни в нея за наличие на
предпоставките на чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС /неотложен случай и нововъзникнала ЕС/.
Съгласно уредените в чл. 12, ал. 2-4 от ЗУЕС начини за свикване на ОС, такова може да се
свика по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части на сградата /ал. 2/. Искането по ал. 2 се отправя до управителя, който свиква
общото събрание в 10-дневен срок от получаването му. Когато управителят не свика общо
събрание в този срок, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда,
предвиден в този закон.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място
на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. Датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и
да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата. Разпоредбата на
чл. 13, ал. 1, пр. II от ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и
часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е
така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл.
13, ал. 1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото
събрание /7-дневен и 24-часов/. Това тълкуване на закона се налага и от факта, че е
нелогично и ненужно датата и часът на провеждането на общото събрание допълнително да
се отбелязват на поканата от лицата, които свикват общото събрание, тъй като тези дата и
час са част от съдържанието на самата покана /Решение № 149 от 16.07.2013г. по гр.д. №
1210/2013г. на ВКС, I ГО/.
В конкретния случай поканата не е подписана от собствениците, които са свикали
ОС, поради което съдът не може да формира извод от кои собственици изхожда същата и
дали собствениците инициирали събранието са легитимирани по смисъла на чл. 12, ал. 2 от
ЗУЕС – притежават най-малко 20 на сто ид.ч. от ОЧ на сградата. Върху поканата от друга
страна въпреки отразената дата на поставяне, не е отразен часът на поставянето й съобразно
изискването на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Протокол за поставяне на поканата по чл. 13, ал. 1 от
ЗУЕС е съставен и в него е отразено, че поканата е поставена на таблото във входа в 17:00
часа на 18.06.2019г. Този протокол е подписан от управителя на ЕС и от собственика Ж.Ж..
Наличието на съставен протокол за поставяне обаче не може да санира задължителното
съдържание на поканата. Следователно, Общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в ЕС в гр. Варна на ул. „Първи май“ № 36 за 26.06.2019г. е било
нередовно свикано, тъй като залепената на общодостъпно място на входа на сградата покана
6
не е била подписана от собствениците, инициирали свикване на ОС, както и на поканата не
е бил отбелязан часът на нейното поставяне. Само на това основание взетото решение от ОС
по т. 3 от Протокола се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Извън изложеното, следва да се посочи следното: съгласно чл. 45, ал. 1, б. „б“ от ЗС
собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото
събрание за срок до три години ако систематически нарушава правилника или решенията на
общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Общото събрание може да
вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от
управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил
нарушението /чл. 45, ал. 2 от ЗС/.
За да бъде законосъобразно по същество решението за изваждане на собственик от
сграда в режим на ЕС е необходимо той да е проявил поведение, попадащо в някоя от
законовите хипотези, като в хипотезата на б „б“ на ал. 1 на чл. 45 от ЗС то следва да е
еднотипно и най-малко трикратно /три нарушения на правилника и/или три нарушения на
добрите нрави/, да е предупреден писмено от управителя на ЕС за конкретното
систематично провинение и след предупреждението да продължава да проявява същото
поведение /това, което е предупреден да не върши/. Следователно най – малкото, което е
необходимо за случая е да бъде индивидуализирано провинението на собственика, а това
означава да се посочат конкретни негови действия и времето на извършването им.
Моралната оценката, която съседите дават на личността или на цялостното поведение на
ищеца, е изцяло ирелевантна за решението по чл. 45 от ЗС. Необходимо е изложение на
конкретни факти, на които тя се основава, а не на интерпретацията им или изводите, които
всеки от съседите прави, съобразно собствената си представа за "човешка стойност".
Конкретните действия, мотивирали обжалваното решение т.е. цитираните в
протокола на ОС, са вдигане на силен шум – денонощно, викове, тропане, постоянни
караници, удряне и блъскане по врати, кучешко лаене, котешко мяукане на домашни
любимци, с което нарушава чл. 29 от ПВР, както и изхвърляне на животински фекалии от
балкона на терасата. Нито едно от действията не е конкретизирано по време на извършване,
а това е от съществено значение както за преценката налице ли е системност, така и за
спазването на чл. 45, ал. 2 от ЗС. Липсата на индивидуализация на нарушенията и
конкретните действия се отнася и за отправеното предупреждение, връчено на ищеца на
28.05.2019г. Установено е същевременно от събраните по делото гласни доказателства, че
след отправен призив част от нарушенията са преустановени /изхвърлянето на животински
фекалии/. По тези съображения, съдебният състав приема, че в конкретния случай не са
доказани и елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Оспорваното
решение на ОСЕС се явява незаконосъобразно и на това основание.
Като незаконосъобразно, оспорваното решение на ОСЕС следва да се отмени.
Решението на ВРС, с което искът е отхвърлен е неправилно като постановено в нарушение
7
на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което искът следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на същите съгласно доказателствата е 550 лв. – платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция и 50 лв. – платена държавна
такса пред първата инстанция. С оглед изхода на спора по делото в този размер разноските
следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1679 от 23.03.2020г. по гр.д. № 12455/2019г. по описа на ВРС,
ХXVI-ти състав, с което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е отхвърлен предявения от В.
И. П. с ЕГН ********** срещу Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
„Първи май“ № 36, представлявана от Управителя „Домоуправител България“ ЕООД, ЕИК
********* иск за отмяна на взето решение, обективирано в т. 3 от Протокол, обективиращ
проведено на 26.06.2019г. ОС на ЕС за изваждане от сградата на В. И. П. , в качеството му
на собственик на ап. № 7 за срок от 3 години И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ по иск с правна квалификация чл. 46, ал. 1 от ЗС вр. чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС предявен от В. И. П. с ЕГН ********** срещу Етажна собственост в сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „Първи май“ № 36, представлявана от Управителя
„Домоуправител България“ ЕООД, ЕИК ********* решение по т. 3 от Протокол,
обективиращ проведено на 26.06.2019г. ОС на ЕС за изваждане от сградата на В. И. П. , в
качеството му на собственик на ап. № 7 за срок от 3 години.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажна собственост в сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „Първи май“ № 36, представлявана от Управителя
„Домоуправител България“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П. с ЕГН
********** сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски пред първата инстанция и 550
/петстотин и петдесет/ лева, съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9