РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 19.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8963 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата С.Й.Л.,
чрез процесуалния си представител адв. М.Г., е предявила срещу Р.Й.Р. искове по чл. 189, ал. 1, изр. първо във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД от ЗЗД за разваляне
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 83,
том II, рег. № 3316, дело № 220 от 24.04.2012 г. на Нотариус
№ 065 на НК, както и искoве с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, във вр. чл. 189,
ал. 1 ЗЗД и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 43974,90 лв. (сбор от платените по банков път 5128,21 евро, чиято
левова равностойност по курса на БНБ възлиза на 10029,90 лв. и платената в брой
сума от 33945,00 лв.), която представлява действително платена продажна цена по
договора за покупко-продажба, оформен с нотариалния акт № 83 от 24.04.2012 г.;
сумата от 1426,88 лв. (сбор от
459,71 лв. с вкл. ДДС – нотариална такса и преписи, 929,97 лв. – местен данък
за придобиване на имота и 37,20 лв. – такса за вписване в имотен регистър),
представляващи направените от ищцата разноски по сключване на договора за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт; сумата от 1284,63 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди поради неизпълнение на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 83 от 24.04.2012 г. и изразяващи се в присъдените в полза на ищцата С.Ц.по
гр. дело № 27947/2012 г. по описа на СРС, 24 състав и заплатени от С.Л.
разноски; сумата от 1750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение
на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 83 от 24.04.2012 г.
и изразяващи се в заплатени разноски във връзка с осъществяване на защита на С.Л.
по образуваното от третото лице – собственик С.К.гр. дело № 27947/2012 г. по
описа на СРС, 24 състав, а именно 1300 – заплатен адвокатски хонорар за защита
и представителство и 450 лв. – депозити за вещи лица по допуснатите и назначени
съдебно-графологични експертизи по цитираното гражданско дело (150 лв. и 300
лв.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
Подържа
твърдения, че с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 178, том I, рег. № 2689, дело № 146/2011 година на нотариус Ц.З.с
рег. № 189 на НК, М.Я.М.придобил собствеността върху недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 40, находящ се в гр. София, район „И.“ – С.О., ж.к. „********, състоящ се от
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,38 кв. м., при
съседи: стълбище, Б.Х.П., двор, М. ТЕ. К.и Н.В.К., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
13, с площ от 3 кв. метра, при съседи: коридор, мазе № 12, на Б.Х.П., коридор,
заедно с 2,670% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
На 02.11.2011 г. М.Я.М.починал, а на 19.01.2012 г. Р.Й.Р. обявил
саморъчното му завещание, по силата на което починалият завещал цялото си
имущество на ответника. С нотариален акт № 37, том I, рег. № 822, дело №
33/2012 година на нотариус С.Т., Р.Й.Р. е признат за собственик на описания
недвижим имот на основание наследство по завещание.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
83, том II, рег. № 3316, дело № 220 от 24.04.2012 г. на нотариус
С.Т., вписан под № 065 на НК, ответникът продал на ищцата описания недвижим
имот като в договора било посочено, че продажната цена е в размер на 10000 лв.
Същата била изплатен от ищцата на ответника по банков път. Излага, че
действително заплатената цена е сумата от 5128,21 евро (10029,90 лв.) по банков
път и допълнително уговорената сума в размер на 33945 лв., изплатени изцяло в
брой на ответника или общо действително уговорена и платена продажна цена в
размер на 43974,90 лв.
Поддържа, че на 07.06.2012 г. единствената наследница на М.М.- С.К.Ц.предявила
искове срещу продавача и ищцата. С влязло в сила решение по гр. дело №
27947/2012 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, предявеният от С.К.Ц.срещу продавача
Р.Й.Р. иск за прогласяване нищожност на завещанието бил уважен, а констативният
нотариален акт бил отменен. С цитирането решение било признато за установено по
отношение на ищцата, че С.К.Ц.е собственик на описания недвижим имот.
С оглед изложеното, твърди, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени в нотариалното производство разноски за прехвърляне на
собствеността в размер на 1426,88 лв., представляващи сбор от 459,71 лв. с вкл.
ДДС – нотариална такса и преписи, 929,97 лв. – местен данък за придобиване на
имота и 37,20 лв. – такса за вписване в Имотен регистър; 1284,63 лв.,
присъдените в полза на ищцата С.Ц.по гр. дело № 27947/2012 г. по описа на СРС,
24 състав и заплатени от С.Л. разноски; 1750 лв., представляващи заплатени
разноски във връзка с осъществяване на защита на С.Л. по образуваното от
третото лице – собственик С.К.гр. дело № 27947/2012 г. по описа на СРС, 24
състав, а именно 1300 – заплатен адвокатски хонорар за защита и
представителство и 450 лв. – заплатени 2 депозита за вещи лица по допуснатите и
назначени съдебно-графологични експертизи по цитираното гражданско дело (150
лв. и 300 лв.), които следва да ѝ бъдат възстановени от ответника.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което, на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 189, ал. 1 ЗЗД, да развали сключения между
страните с нотариален акт № 83, том II, рег. №
3316, дело № 220 от 24.04.2012 г. на Нотариус № 065 на НК договор за покупко-продажба на недвижим имот и да осъди ответника да
ѝ заплати, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, вр. чл. 189,
ал. 1 ЗЗД и чл. 191, ал. 1 ЗЗД, сумата в общ размер на 48436,41 лв., представляваща сбор от 43974,90 лв. (платените по банков път 5128,21 евро, чиято левова
равностойност по курса на БНБ възлиза на 10029,90 лв. и платената в брой сума
от 33945,00 лв.), която сума представлява действително платена продажна цена по
договора за покупко-продажба, оформен с нотариалния акт № 83 от 24.04.2012 г.;
сумата от 1426,88 лв. (сбор от
459,71 лв. с вкл. ДДС – нотариална такса и преписи, 929,97 лв. – местен данък
за придобиване на имота и 37,20 лв. – такса за вписване в имотен регистър),
представляващи направените от ищцата разноски по сключване на договора за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт; сумата от 1284,63 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди поради неизпълнение на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 83 от 24.04.2012 г. и изразяващи се в присъдените в полза на ищцата С.Ц.по
гр. дело № 27947/2012 г. по описа на СРС, 24 състав и заплатени от С.Л.
разноски; сумата от 1750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение
на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 83 от 24.04.2012 г.
и изразяващи се в заплатени разноски във връзка с осъществяване на защита на С.Л.
по образуваното от третото лице – собственик С.К.гр. дело № 27947/2012 г. по
описа на СРС, 24 състав, а именно 1300 – заплатен адвокатски хонорар за защита
и представителство и 450 лв. – заплатени 2 депозита за вещи лица по допуснатите
и назначени съдебно-графологични експертизи по цитираното гражданско дело (150
лв. и 300 лв.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока за
писмен отговор, такъв е постъпил от назначения особен представител на ответника,
в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва иска като недоказан,
тъй като представеното съдебно решение не носело подпис. Освен това счита, че по
делото не било установено каква е действително уговорената и заплатена продажна
цена, тъй като в нотариалния акт е посочено, че продажната цена е в размер на
10000 лв., която следва да бъде заплатена в деня на продажбата след подписване
на нотариалния акт, а доказателства в тази връзка не били представени. Оспорва представената
разписка, както и заплащането на такса в полза на имотния регистър и на
останалите разноски по делото, водено пред СРС. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл.235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 189, ал. 1, изр.
първо от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 83, том II, рег. № 3316, дело № 220 от
24.04.2012 г. на Нотариус № 065 на НК, както и иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, във вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД и чл. 191, ал. 1 ЗЗД за сумата от 43974,90 лв. (сбор
от платените по банков път 5128,21 евро, чиято левова равностойност по курса на
БНБ възлиза на 10029,90 лв. и платената в брой сума от 33945,00 лв.), която
сума представлява действително платена продажна цена по договора за
покупко-продажба, оформен с нотариалния акт № 83 от 24.04.2012 г.; сумата от 1426,88 лв. (сбор от 459,71 лв. с вкл.
ДДС – нотариална такса и преписи, 929,97 лв. – местен данък за придобиване на
имота и 37,20 лв. – такса за вписване в имотен регистър), представляващи направените
от ищцата разноски по сключване на договора за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт; сумата от 1284,63 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение
на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 83 от 24.04.2012 г.
и изразяващи се в присъдените в полза на ищцата С.Ц.по гр. дело № 27947/2012 г.
по описа на СРС, 24 състав и заплатени от С.Л. разноски; сумата от 1750 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 83 от 24.04.2012 г. и изразяващи
се в заплатени разноски във връзка с осъществяване на защита на С.Л. по
образуваното от третото лице – собственик С.К.гр. дело № 27947/2012 г. по описа
на СРС, 24 състав, а именно 1300 – заплатен адвокатски хонорар за защита и
представителство и 450 лв. – заплатени 2 депозита за вещи лица по допуснатите и
назначени съдебно-графологични експертизи по цитираното гражданско дело (150
лв. и 300 лв.), както и акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В
този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението. За да бъде успешно проведен искът по чл. 87, ал. 3 във
вр. с чл. 189, ал. 1 ЗЗД е необходимо да е налице валидно сключен договор
за покупко-продажба между ответника и ищцата с предмет – вещни права върху
недвижимия имот и продавачът да не е изпълнил задължението си да прехвърли
собствеността върху недвижимия имот, обект на продажбата на купувача. Правото
да развали договора се упражнява по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, според който
развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Страните не
спорят, а и по делото се установява, че на 24.04.2012 г. са сключили договор за
покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт
№ 83, том II, рег. № 3316, дело № 220 от 24.04.2012 г. на нотариус С.Т., вписан под № 065 на НК, по силата на който Р.Й.Р. продал на С.Й.Л.
следния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в гр. София,
район „И.“ – С.О., ж.к. „*******“, бл. № ********, състоящ се от дневна, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 46,38 кв. м., при съседи: стълбище,
Б.Х.П., двор, М. Т.К.и Н.В.К., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с площ от 3 кв.
метра, при съседи: коридор, мазе № 12, на Б.Х.П., коридор, заедно с 2,670% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за
сумата от 10000 лв., която сума е договорено, че ще бъде заплатена от купувача
на продавача, в деня на подписване на нотариалния акт.
По делото не
е спорно и се установява от приложеното гр. дело № 27947/2012 г. по описа на
СРС, 24 състав, че с влязло в сила решение от 26.02.2014 г. по същото дело,
съдът е уважил предявените от С.К.Ц., наследница по закон на праводателя на
ответника, иск за прогласяване нищожността на завещанието на М.Я.М.и иск за
признаване за установено по отношение на ответницата С.Й.Л., че ищцата С.К.Ц.е
собственик на недвижимия имот. На основание чл. 537, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е
отменил констативния нотариален акт № 45, том VI, дело № 7134/2012 г. на нотариус С.Т. и е оставил без
уважение искането за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с № 83, том II, рег. № 3316, дело № 220/24.04.2012 г. на нотариус С.Т. с рег.№
065 на НК.
Поради това съдът приема, че са настъпили всички елементи от фактическия
състав на спорното право и предявеният иск за разваляне на договора за
покупко-продажба е основателен, а ищцата е претърпяла пълна евикция.
Според чл. 191, ал. 1 от ЗЗД ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може
да иска от продавача освен платената цена, разноските по договора, както и
необходимите и полезни разноски за вещта по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, още и
стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане
на разноските по делото, при условие, че е добросъвестен по арг. от чл. 192 ЗЗД. Освен наличие на добросъвестност към момента на сключване на договора,
купувачът, който претендира връщане на цената на основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, както и сторените разноски и други вреди извън посочените, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва пълно и главно да
ги докаже по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. При третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е
получил тази сума, като при получаването на престацията основанието е
съществувало, но след това то е отпаднало с обратна сила. С оглед приетото от
съда по предявения иск по чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договора, в полза на ищцата е възникнало правото да иска връщане
на даденото по него - на платената продажна цена, като спорен е единствено
нейният размер.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт № 83 се установява, че страните са уговорили продажна цена в
размер на 10000 лева, „която сума е
договорено, че ще бъде заплатена от купувача на продавача днес след
подписването“ на нотариалния акт. Участниците са декларирали, че посочената
в нотариалния акт сума е действителната уговорена цена и плащане по сделката, а
от представеното по делото на лист 77 платежно нареждане се установява, че на
24.04.2012 г. ищцата е превела на ответника сумата от 10000 лв. с основание
покупка на апартамент. Поради това, съдът приема за безспорно установено, че
ищцата е изпълнила задължението си за заплащане на продажната цена, уговорена в
нотариалния акт. Същевременно обаче недоказани остават твърденията, че сочената
цена не е действително уговорената такава, а по-висока – 43974,90 лв., както и
че ищцата я е заплатила. За доказване на това твърдение по делото е
представена разписка, изходяща от Р.Р., в която е посочено, че същият е получил
от С.Й.Л. на 24.04.2014 г. 5128,21 евро, преведена по банков път продажна цена
за апартамент, предмет на нотариален акт № 83, том II, рег. №
3316, дело № 220 от 24.04.2012 г. на нотариус С.Т., рег. № 65
с район на действие СРС, както и
допълнително уговорената сума за продажна цена – 33945 лева, изплатени в
брой за същия недвижим имот, като в срока за отговор на исковата молба
ответникът е оспорил автентичността на документа.
От приетите по делото заключения по графологична експертиза, изготвена от
вещото лице С.Х. и от тройната СГЕ, изготвена от вещите лица Г.И.М., К.В.С. и М.Я.Е.,
които съдът кредитира като компетентни и безпристрастни, се установи, че
подписът на представената разписка не е положен от Р.Й.Р., а от друго лице с
влагане на старание за имитация на действително положен от лицето подпис.
Липсата на категоричен извод на вещото лице Х. по първата експертиза, която е
оспорена от страна на ищцата, не е в състояние да обоснове различен извод, тъй
като отговорът, че подписът вероятно не е положен от Р.Й.Р. е мотивиран от
наличието на установени сходства, които с оглед ограничения сравнителен
материал, според експерта не могат да бъдат еднозначно оценени, поради което са
достатъчни само за изграждане на вероятен извод. Въпреки това заключението по
тройната експертиза е категорично, че подписът не е положен от лицето, сочено
като негов автор, поради което това обстоятелство съдът приема за категорично
установено. С оглед изложеното и предвид успешно проведеното оспорване
истинността на частния документ – разписка, същата като неавтентична следва да
бъде изключена от доказателствата по делото.
Тъй като по делото не са ангажирани други годни доказателства, подкрепящи
твърденията на ищцата за уговаряне и заплащане на цена, различна от посочената
в нотариалния акт, който е подписан от страните, искът за връщане на заплатената
продажна цена е основателен до размера от 10000 лв., а за сумата над доказаните
с банковия платежен документ 10000 лв. до пълния предявен размер от 43974,90 лв.
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази и следното: Договаряйки, страните
могат да създадат привидност там, където договорът има приложно поле като
източник на права и задължения, а относителната симулация може да засяга
елементите на договорната им обвързаност по различен начин. При нотариално
оформен договор за покупко- проажба на имот, в частта за продажната цена като
размер и начин на плащане същият има характер на частен свидетелстващ документ
във връзка с изявленията на страните пред нотариуса. При недоказана, респ.
неразкрита относителна симулация в частта за продажната цена като размер, съдът
намира възражението за привидност за неоснователно. В производството не бяха
събрани доказателства, от които да се направи извод, че действителната воля на
страните е различна от външно изразената по атакуваната сделка.
По претенцията на ищцата по чл. 189, ал. 1, предл. второ ЗЗД за заплащане
на разноските по сключване на договора, в тежест на ищцата бе да докаже настъпването на
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба и нейния размер. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага,
в това число и понасяне на разноски. При имуществените вреди обезщетението е справедливо,
когато то е равностойно на вредите. Поради това съдът намира, че претенцията на
ищцата за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за сключване на
договора за покупко-продажба на недвижимия имот, развален поради виновно
неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността, се явява основателна
и доказана до размера от 1426,88 лв. чрез приложените и приети по делото писмени
доказателства. От представената сметка фактура №
********** от 24.04.2012 г. се установява, че ищцата е заплатила на нотариус С.Т.
за изповядване на сделката сумата от 459,71 лв. с вкл. ДДС - нотариални такси.
От представените платежни нареждания, се установи, че сумите от 37,20 лв. и
929,97 лв. са наредени от нотариуса от името на ищцата по сметките на Агенция
по вписванията - Имотен регистър и ПАМДТ – район И., във връзка с изповядване
на сделката. Доколкото по делото не се установи, че към датата на продажбата
ищцата е знаела за съществуването на права на трети лица по отношение на
недвижимия имот, а от справката по персоналната партида на ответника в Имотен
регистър се установява, че същият се е легитимирал като собственик на имот, по
отношение на който към момента на продажбата не са вписани искови молби или
други тежести, ищцата има право на обезщетение за разноските за
покупко-продажбата по чл. 189 ЗЗД, поради което искът е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Според чл. 191, ал. 1 ЗЗД ищцата има право и на заплащане и на разноските
по делото, заведено от третото лице, претендиращо самостоятелни права върху
процесния имот. От влязлото в сила решение от 26.02.2014 г. по гр. дело №
27947/2012 г. по описа на СРС, 24 състав, се установи, че Софийският районен
съд е осъдил ответниците да заплатят на ищцата общо, при условията на
разделност, сумата от 2569,26 лв. за разноски. От представените по делото разписка
за паричен превод и разписка от 14.05.2014 г. се установява, че С.Й. Л.е
заплатила сумата в размер на 1284,63 лв. в полза на С.К.Ц.чрез пощенски запис. От
представените по делото договор за правна помощ и съдействие № 50309 от 31.10.2012
г. се установява, че С.Й.Л. е заплатила в брой на адвоката си сумата от 1300
лв. за процесуално представителство и защита по гр. дело № 27947/2012 г. по
описа на СРС, 24 състав, по което е била ответник. Освен това от вносните
бележки на лист 43 и лист 108 се установява, че С.Л. е платила и сумата от 150
лв. и 300 лв. за депозити за вещи лица, които с оглед изхода на спора се
останали в нейна тежест. Поради тази причина претенцията ѝ за заплащане
на описаните суми, представляващи разноски във връзка с делото, водено от
третото лице, претендиращо самостоятелни права върху обекта на продажбата, е
основателна и като такава следва да бъде уважена в пълен размер.
С оглед частичната основателност на главните искове следва да бъде
уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.06.2014 г. (съгласно
отбелязването върху пощенския плик) до
окончателно погасяване на задължението.
По отношение
на разноските:
Ищцата е направила разноски в производството в общ
размер на 920 лв. (20 лв. за призоваване на ответника чрез ДВ на лист 51 и 900
лв. депозит за тройна СГЕ на лист 131). От тях, с оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да ѝ бъдат присъдени
само 5,97 лв. за таксата за призоваване. Разноските за заплатената тройна СГЕ
остават за сметка на ищцата, тъй като същите са сторени в производство по
оспорване автентичността на представената от нея разписка, инициирано по искане
на ответника, което е приключило успешно за него.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 578,46
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и заплатените
от бюджета на съда 2100 лв. за особен представител (лист 60) и 200 лв. за
депозит за вещо лице по СГЕ, или общо 2878,46 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 83, том II, рег. № 3316, дело № 220 от 24.04.2012 г. на
нотариус С.Т., вписан под № 065 на НК, между Р.Й.Р., ЕГН **********,
в качеството му на продавач и С.Й.Л., ЕГН **********, в качеството ѝ на
купувач, по силата на който продавачът е продал на купувача недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в гр. София, район „И.“ – С.О., ж.к.
„*******“, бл. № ********, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 46,38 кв. м., при съседи: стълбище, Б.Х.П., двор, М. Т.К.и
Н.В.К., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с площ от 3 кв. метра, при съседи:
коридор, мазе № 12 на Б.Х.П., коридор, заедно с 2,670% ид. части от общите
части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, за сумата
от 10000 лв.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Й.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, във вр. чл. 87, ал.
3, във вр. с чл. 189, ал. 1 ЗЗД, сумата от 10000
лв. – платена по банков продажна цена по договора за покупко-продажба,
оформен с нотариалния акт № 83 от 24.04.2012 г., ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда - 20.06.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 10000 лв. до пълния предявен размер от 43974,90 лв.,
представляващи сбор от платените по банков път 5128,21 евро, чиято левова
равностойност по курса на БНБ възлиза на 10029,90 лв. (над сумата от 10000 лв.
до 10029,90 лв.) и платена в брой сума от 33945,00 лв., която представлява
действително платена продажна цена по договора за покупко-продажба, оформен с
нотариалния акт № 83 от 24.04.2012 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Й.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 191, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 189, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1426,88 лв. (сбор от
459,71 лв. с вкл. ДДС – нотариална такса и преписи, 929,97 лв. – местен данък
за придобиване на имота и 37,20 лв. – такса за вписване в имотен регистър) -
направени от ищцата разноски по сключване на договора за покупко-продажба,
оформен с нотариалния акт № 83 от 24.04.2012 г.; сумата от 1284,63 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение
на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 83 от 24.04.2012 г.
и изразяващи се в присъдените в полза на ищцата С.Ц.по гр. дело № 27947/2012 г.
по описа на СРС, 24 състав и заплатени от С.Л. разноски; сумата от 1750 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди поради неизпълнение на договора за покупко-продажба, сключен
с нотариален акт № 83 от 24.04.2012 г. и изразяващи се в заплатени разноски във
връзка с осъществяване на защита на С.Л. по образуваното от третото лице –
собственик С.К.гр. дело № 27947/2012 г. по описа на СРС, 24 състав, а именно
1300 – адвокатски хонорар за защита и представителство и 450 лв. – 2 депозита
за вещи лица по допуснатите и назначени съдебно-графологични експертизи по
цитираното гражданско дело (150 лв. и 300 лв.), ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда - 20.06.2014 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Й.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5,97 лв. – разноски в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2878,46 лв., представляваща държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете и депозити за вещи лица и
особен представител.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: