№ 13
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501731 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 3081/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 13126/2021
г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, Прокуратурата на Република България, е
осъдена да заплати на О. К., сумата от 6 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в престъпление по ДП № ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на
МВР[1]Видин, прекратено с постановление от 02.06.2021г., ведно със
законната лихва от 02.06.2021г. до изплащането, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер 120 000 лв. и за законна лихва за
периода 11.11.2020 г.-01.06.2021 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски по делото , на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ от 10 лв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 6 000 лв. до 120 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца О.
К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита, че решаващият съд не е обсъдил всички обективно съществуващи по
делото и установени със съответните доказателства фактически обстоятелства
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Редица доказани по делото обстоятелства са били омаловажени. Поддържа, че
решаващият съд не е отчел тежестта и продължителността на взетите спрямо
него мерки за неотклонение – задържане под стража, продължило 7 месеца,
както и е подценил тежестта на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – тежко, умишлено престъпление. Не е отчел възрастта му по
време на задържането му – 42 години, както и обстоятелството, че никога през
1
живота му не е бил арестуван, няма съдебно минало, поради което трудно и
тежко е преживял обстоятелството, че е съден, държан в арестни помещения в
чужда държава, с която нямал никаква връзка. Нямал роднини в България,
които да го посетят, бил далеч от семейството си, лишен от възможността да
работи и помага на семейството си, довело до значително увеличаване на
стреса, страха и чувството за обреченост с години да изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в чужда държава. Също така не познавал езика, което
засилвало страха и стреса, който изживял. Счита, че решаващият съд не е взел
под внимание стандарта на живот в страната, макар да се е позовал на това
обстоятелство. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Поддържа, че решаващият съд не е допуснал
процесуални нарушения, както и не е нарушил материалния закон. Счита, че
решаващият съд е съобразил всички обстоятелства, релевантни за определяне
дължимото обезщетение за неимуществени вреди – продължителността на
задържането под стража, възрастта на ищеца, причиненият му психически
дискомфорт, страхът от неоснователно осъждане, чистото му съдебно минало,
ограничаването на социалните му контакти, отзвука в обществото на
повдигнатите и поддържани обвинения и отражението им върху личния,
обществен и професионален живот на ищеца. Отчетено е и обстоятелството,
че ищецът само е преминавал през страната, без да има връзка с нея. Макар
задържането на ищеца да е било отразено публично, по делото не са
ангажирани доказателства, че именно тези публикации са поставили в
негативна светлина ищеца пред обществеността. Ответникът не носи
отговорност за лошите места за изтърпяване на мярката за неотклонение
„задържане под стража“. Решаващият съд е съобразил също така, че не е
доказан интензитет, по – голям от обичайния, както и социално-
икономическите условия в страната. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че на 10.11.2020 г. пътувал с негови познати – М. Д. и И. А. с
товарен влекач марка „Ивеко“, рег. № ****** и с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитз“, рег. № ****** от Унгария за Република Турция.
Сутринта на 11.11.2020 г. влезли в Република България пред ГКПП „Дунав
Мост 2“ Видин - Калафат. При извършена проверка на товарния автомобил
граничните органи открили в кабината значително количество парични
средства – 450 000 евро. Било образувано ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на
ОД на МВР-Видин и пр. пр. № 2145/2020 г. по описа на ОП-Видин за
извършено престъпление по чл.253, ал.1 НК – пране на пари, по което бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.253, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК.
Спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. През
време на ареста изпитвал притеснение, че може да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ 6 години за деяние, което не е извършил.
2
Страхувал се за бъдещето си, бил стресиран, притеснен и отчаян. Бил обвинен
в извършване на тежко престъпление в чужда държава, чийто език и култура
не познавал. Това ограничавало възможността роднините и близките му да го
посещават, да му помагат с дрехи, хранителни продукти, хигиенни вещи,
вещи за лична употреба и др. условията в ареста били лоши. Бил много
уплашен след повдигане на обвинението, овладял го страх и несигурност.
Наказателното производство спрямо него продължило 6 м. и 22 дни: от
11.11.2020 г. до 02.06.2021 г., през което бил задържан под стража. За
повдигнатото му обвинение била предвидена и полицейска регистрация по
реда на чл.68 ЗМВР. Задържането му било широко медийно отразено както в
България, така и в Турция, което водело до негативното му представяне в
обществото, включително в Турция. Изпитвал притеснения дали ще може да
си намери работа, дали хората, които го познавали, ще гледат на него като
престъпник, опасна личност.моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. По делото не са ангажирани доказателства
относно момента, в който постановлението за прекратяване на наказателното
производство е стабилизирано, както и за реално претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
воденото спрямо него наказателно производство. За условията в ареста, счита,
че не следва да носи отговорност. Поддържа, че продължителността на
наказателното производство е обусловена от обстоятелството, че то е водено и
срещу още две лица. Не се твърди и установява извършени множество
процесуални действия с участието на ищеца. Наказателното производство е
приключило в досъдебната фаза. В представените по делото извлечения от
интернет статии не се съдържат изявления от представители на ответника,
както и не са посочени имената на турските граждани, а само техните
инициали. Счита, че ищецът е допринесъл за претърпените от него вреди, като
е извършил нарушение на Валутния закон. В случая ищецът е управлявал
товарния автомобил, в който е била намерена недекларирана голяма сума
пари, които не са били декларирани пред митническите органи в страната.
Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Оспорва и началния момент, от който ищецът претендира законна
лихва, като такава се дължи от прекратяване на наказателното производство
със стабилен акт, а не от момента на постановяването му. Счита, че
претендираното обезщетение е завишено по размер, не е съобразено с
принципа на справедливостта, с трайната съдебна практика, както и с
практиката на ЕСПЧ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Видно от представения по делото протокол за извършена проверка,
съставен от старши инспектори в Агенция „Митници“, ГД „МРР“, отдел „БН
Дунавска“, звено Лом, на 11.11.2020 г. е била извършена проверка на ищеца,
заедно с турските граждани И. А. и М. Д., които са пътували с товарен
автомобил малка „Ивеко“, рег. № *[1]*****, при преминаване през ГКПП
3
„Дунав Мост 2“, при която в кабината на посочения автомобил е намерена
сумата 450 020 евро.
На същата дата е образувано ДП № ЗМ 278/2020 г. по описа на ОД
МВР-Видин за престъпление по чл.253, ал.1 НК. Извършен е личен обиск на
посочените лица.
С постановление от 12.11.2020 г. ищецът и И. А. и М. Д. са
привлечени като обвиняеми за това, че на 11.11.2020 г., в гр. Видин, Северна
промишлена зона, на паркинг на Митническо бюро – Видин, в товарен
автомобил влекач марка „Ивеко“, рег. № ****** и с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитз“, рег. № ******, в съучастие като съизвършител с
И. А. и М. Д., е прикрил произхода, местонахождението и движението на
имущество – парична сума от 450 20 евро, за което знае, че е придобито чрез
престъпление – престъпление по чл.253, ал. вр. с чл.20, ал.2 НК. Ищецът не се
е признал за виновен в хода на досъдебното поризводство и се е възползвал от
правото си да не дава обяснения.
След задържането на ищеца, заедно с останалите две лица за 24 часа
по ЗМВР, с постановление от 12.11.2020 г. по ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа
на ОД МВР – Видин, преписка вх. № 2145/2020 г. е постановено задържането
им за срок от 72 часа, като е внесено искане в съда за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“. С определение от 13.11.2020 г.,
постановено по НЧД № 198/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, НО,
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С
определение от 24.11.2020 г., постановено по ВНЧД № 1276/2020 г. по описа
на САС, НК, горепосоченото определение е потвърдено. Ищецът се е явявал
лично в проведените съдебни заседания. Последващите молби на ищеца за
изменение на взетата мярка за неотклонение са оставени без уважение от
Видински окръжен съд.
С постановление от 02.06.2021 г. по пр. пр. вх. № 2145/2020 г. по
описа на ОП-Видин, ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на ОД на МВР гр. Видин,
досъдебното производство е прекратено, тъй като не са събрани доказателства
за извършено престъпление по чл.253, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК и липса на
данни за друго извършено престъпление. Отменени са мерките за
неотклонение „задържане под стража“, като е постановено изпращане
материалите на Митническо бюро Видин при ГД „Дунавска“ на Агенция
„Митници“ за реализиране административна отговорност за нарушение на
Валутния закон поради недекларирането на пренасяне през границата на
паричната сума.
Видно от приложената преписка на Агенция „Митници“ на
04.06.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, а
на 26.07.2021 г. - наказателно постановление, с което на И. А. е наложена глоба
за нарушение по чл.18, ал.1 вр. чл.11б, ал.3 от Валутния закон.
По делото са представени извлечения от сайтове, в които са
публиккувани статии относно задържани турски граждани на Дунав мост 2
Видин – Калафат с 450 000 евро, ведно със снимки от иззетата сума.
Самоличността на турските граждани не е посочена, като в някои от статиите
посочени техните инициали.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
4
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от ОП -
Видин. Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137
Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на
прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Предвид обстоятелството, че решението в частта, с която е уважен
предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано, наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника е установено в
отношенията между страните.
В настоящото производство спорен е въпросът относно обемът на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е
необосновано.
ОП - Видин е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по 253, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК – престъпление
против финансовата, данъчната и осигурителната системи, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 3 000
до 4 000 лева. С оглед на това престъплението е тежко по смисъла на чл.93 т.7
НК.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
5
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. №
4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ,
поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете
продължителността на наказателното производство.
Досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 12.11.2020
г., когато е привлечен като обвиняем, когато му е взета мярка „задържане под
стража“. С постановление от 02.06.2021 г. наказателното производство е
прекратено, а мярката за неотклонение „задържане под стража“ е отменена.
В хода на първоинстанционното и настоящото производство не са
събрани доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно формираната съдебна практик, обективирана в решение №
50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение №
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16
от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от
18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., обичайните вреди не
подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че
ищецът по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй
като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този
случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи
в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се
мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
В разглеждания случай част от претендираните от ищеца
неимуществени вреди са обичайни. Същите са свързани с преживения от
ищеца страх от задържането му в чужда страна и воденото спрямо него
наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е
извършил. Воденото спрямо ищеца наказателно производство и приложената
спрямо него мярка за неотклонение за период от 6 месеца и 22 дни обичайно
водят до емоционален дискомфорт, накърняване на честта и достойнството на
ищеца.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че решаващият
съд не е съобразил всички релевантни за размера на претендираното
обезщетение обстоятелства. В мотивите на обжалваното съдебно решение са
6
описани всички обичайни вреди, които незаконното обвинение, повдигнато на
ищеца, причинява. Липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца
не дава възможност на съда да извърши обоснована преценка за наличието на
различен от очертания обем и тежест неимуществени вреди, претърпени от
него.
Жалбоподателят се позовава в исковата молба на широко медийно
отразяване на воденото спрямо него наказателно производство. В
представените по делото материали от статии не се съдържа информация за
самоличността на задържаните лица, включително и на ищеца. С оглед на това
не е налице очевидна причинна връзка между воденото наказателно
производство спрямо ищеца и твърдяното в исковата молба негативно
представяне на ищеца в обществото, включително в Турция, както и
притесненията на ищеца дали ще успее да си намери работа, тъй като
непознатите хора ще гледат на него като престъпник. Отделно от това по
делото не се твърди и съответно не се установи предоставянето на невярна
информация за наказателното производство от страна на ответника.
Основателни са доводите на ответника по жалбата, че не носи
отговорност за условията в ареста, в каквато насока са и изводите на
решаващия съд.
Предвид тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение,
продължителността на наказателното производство, възрастта на ищеца към
момента на повдигане на обвинението – 42 години, както и неблагоприятното
отражение върху него, взета мярка за неотклонение, липсата на ангажирани
доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди над
обичайните и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС
№ 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 6 000 лв. Обезщетението в този размер ще
възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални
неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от
ищеца болки и страдания, като удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически
условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни
последици за психичното и физическото състояние на ищеца. Отделно от това
осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване
(решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди в обжалваната част, с която предявеният иск е
отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3081/22.05.2024 г., постановено по гр.
д. № 13126/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
7
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от О. К., роден на ******** г., със
съдебен адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 99, ет.2, офис 28 – адв. М. М.
И., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – за заплащане на
сумата над 6 000 (шест хиляди) лв. до 120 000 (сто и двадесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в престъпление по ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на ОД на
МВР[1]Видин, прекратено с постановление от 02.06.2021 г., като
неоснователен
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8