Разпореждане по дело №411/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство – Д. А. П., чрез упълномощен процесуален представител, против решение № 55/09.07.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 108/2014 г. по описа на съда, с което изцяло е уважен предявеният иск,катое признато за установено по отношение на Д. А. П., че дължи на Л. М. Р. сумата в размер на 5 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 28.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.12.2013 г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 939/11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1931/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост, за което въззивникът излага подробни съображения. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – Л. М. Р., чрез упълномощен процесуален представител, е подал отговор, в който излага съображения относно правилността на обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения си представител, оспорва въззивната жалба.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество същото е и правилно по следните съображения:

Кърджалийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца - Л. М. Р., съществува вземане против ответника - Д. А. П., в размер на сумата от 5 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 28.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.12.2013 г./ до окончателното й изплащане.

По делото се установява, че в полза на въззиваемия /ищец по иска/, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 939/11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1931/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с която е разпоредено плащането на паричното задължение, предмет на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е възразил писмено по смисъла на чл. 414 от ГПК в рамките на законоустановения за това двуседмичен срок, считано от връчването на заповедта. Заявителят Л. М. Р. е бил уведомен за депозираното писмено възражение, като в установения за това едномесечен срок е предявил и иска по чл. 422 от ГПК за установяване на претендираното от него вземане, предмет на настоящото въззивно производство.

Представен е договор за заем от 28.07.2012 г., сключен между страните, видно от уговорките на който Л. Р. дава на Д. П. в заем сумата от 5 000 лв., която последният се задължава да върне в срок до 28.07.2013 г. Истинността на положения за заемополучател подпис на ответника Д. П. е била оспорена, като в тази връзка е назначена и изслушана първоначална и допълнителна графическа експертиза. Съгласно заключението на първоначалната експертиза подписът под “заемополучател” срещу “Д. П.” вероятно е положен от Д. А. П.. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при извършване на експертизата, освен снетите от ответника сравнителни образци, са ползвани и материалите по делото - копие на лична карта и заверката “вярно с оригинала”, които се различават от експерименталните сравнителни образци. Изследван е и подписът в личната карта на ответника, но същият не е ползван за заключението, тъй като това е извън поставената експертна задача. Според вещото лице при предоставените от ответника сравнителни образци съществува неустойчивост и вариантност в подписа - струпване между нечетаемите щрихи и парафната част, както и леко криволичене на щрихи, поради което и същото не може да даде категорично положително заключение относно авторството на изследвания подпис, но е достигнало до извода, че подписът вероятно е положен от ответника. Същият се описвал с три последователни примковидни елемента, които в някои от образците тези елементи били по два, а третият бил незабележим или по-малко забележим. Криволиченията в подписа можели да се обяснят и с условията - ако е положен на покривка или е изпълнен по-бавно. В допълнително поставената задача, след изследване на сравнителен материал – ръкописен текст и подписи в заявление за издаване на български документи за самоличност, копие на заявление за вписване на “Д.-*” ЕООД в Търговския регистър, както и копие на съгласие и образец от подписа на ответника, подадени в Търговския регистър, вещото лице отново дава заключение за вероятност на положения от ответника Д. П. за заемополучател подпис. Разпитано в съдебно заседание, същото обяснява, че и в този случай са налице различия, които не могат да бъдат обяснени и като цяло съществува неустойчивост в подписа на ответника П., която може да бъде както умишлена, така и неумишлена - поради условията на полагането му, неговата необработеност или разликата в темпа на изписване. В ползвания от вещото лице сравнителен материал също липсвала устойчивост поради разликата в парафната част и в началната част на подписа - точката на започване. Въпреки това, откритите качествени признаци натежавали в посока на това, че лицето се е подписало на договора за заем, поради което и изводът на вещото лице е, че подписът вероятно е положен от ответника, а не че вероятно не е положен от него.

В показанията си свидетелите М. Р. и С. Р. - дъщеря и съпруга на ищеца, твърдят, че към 28.07.2012 г. ответникът и свидетелката М. Р. живеели на съпружески начала. Следва да се посочи, че този факт изрично е признат от ответника чрез изявление на упълномощения му процесуален представител в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 09.04.2014 г. От показанията на същите свидетели се установява, че във връзка със създадено от ответника дружество и желанието му да работи самостоятелно от ищеца, който се занимавал с дърводобив, продажба на дърва, брикети и въглища и в което предприятие работел като шофьор, в края на месец юни 2012г., казал, че му трябват пари – 5 000 лв. и поискал от свидетелката М. Р. да говори с баща си за това. На 28.07.2012 г. около 9,00 ч. сутринта свидетелката М. Р. позвънила на баща си, след което последният заедно със съпругата си /свидетелката С. Р./ отишъл в дома, в който живеели ответникът и М. Р., и дал на ответника сумата от 5 000 лв. в банкноти от по 50 лв. Д. П. изброил парите, след което подписал предварително изготвен от ищеца договор за заем. Уговорили се, че до една година, след като започне собствения си бизнес и се стабилизира, ответникът ще върне заема. Според свидетелката М. Р. същия ден - 28.07.2012 г., малкото дете на сестрата на ответника имало рожден ден, като около 20 минути след като ищецът и съпругата му си тръгнали след подписването на договора сестрата на ответника позвънила по телефона, за да ги попита дали ще отидат на рождения ден. Ответникът категорично отказал на сестра си и въпреки настояването на свидетелката М. Р. те не отишли до с. К. на рождения ден, тъй като в предприятието имало много работа и ответникът не можел да отсъства. Вечерта на 28.07.2012 г. ответникът се прибрал вкъщи след работа.

Според свидетелите Т. П. и Г. Т. - сестра и зет на ответника, последният бил на гости при тях в с. Конуш по повод рождения ден на детето им, като свидетелят Т. не е категоричен както относно датите на престоя, така и по отношение на неговата продължителност /”остана у дома два дни – на 28, 29 и 30-ти, мисля, че бяха”, „мисля, че дойде на 27-ми юли”, „може и на 29-ти да си е тръгнал, може и на 30-ти”/. Свидетелката П., от своя страна, сочи, че брат й е гостувал в дома им в периода от 27.07.2012 г. до 30.07.2012 г. Свидетелите твърдят, че ответникът бил сам, без М. Р., тъй като тогава двамата не се разбирали.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че предявеният иск се явява основателен, като напълно споделя изложените от районния съд мотиви в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с направените във въззивната жалба доводи за необоснованост на първоинстанционното решение следва õа се добави и следното:

Неоснователен е доводът, изложен в жалбата, че тъй като договорът за заем не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то такъв не съществува. В производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е необходимо представянето на какъвто и да било документ извън заявлението по образец, съдържащо искане за издаване на изпълнителен лист и отговарящо на посочените в чл. 410 от ГПК изисквания. По тези съображения от факта на непредставяне към заявлението на въпросния договор за заем не може да бъде направен какъвто и да било извод относно неговото съществуване или не.

На следващо място, неоснователен е и доводът, че с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът искал да нанесе на ответника вреди поради обтегнатите отношения между ответника и дъщерята на ищеца, както и между ответника и самия ищец. Безспорно е установено по делото наличието на облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът се е задължил да върне предадена му на 28.07.2012 г. в заем парична сума. Влошените впоследствие отношения между страните по никакъв начин не могат да окажат влияние върху наличието на облигационна връзка между тях по договора за заем. В този смисъл са напълно неоснователни доводите на ответника, че с искова молба от 31.10.2013 г. дъщерята на ищеца депозирала претенция за осъждане на ответника за заплащане на издръжка в полза на роденото от съвместното им съжителство дете. Още по-малко основателни, а и неотносими към спора, са доводите във връзка с несключването на споразумение по образуваното по визираната искова молба дело.

На последно място, следва да се посочи, че настоящият състав намира за неоснователен и доводът, че ответникът физически нямало как да присъства на подписването на процесния договор за заем на 28.07.2012 г., тъй като по делото бе установено от показанията на свидетелите М. Р. и С. Р., че на въпросната дата сумата от 5 000 лв. е била предадена от ищеца на ответника в тяхно присъствие. Тези показания съдът намира за достоверни и логични, доколкото същите се подкрепят от останалите доказателства по делото. Същите се подкрепят, на първо място, от обстоятелството, че ответникът е регистрирал свое дружество и е имал намерение да започне собствен бизнес, което обстоятелство не е предмет на спор между страните, а и се установява при служебна проверка на данните, обявени в Търговския регистър. Освен това, от заключението по назначената по делото съдебно - графическа експертиза, което съдът намира за компетентно, обективно и пълно, е видно, че положеният за заемополучател в процесния договор подпис вероятно е изпълнен от ответника, като в съдебно заседание експертът изрично заявява, че вероятността подписът да е положен от ответника е преимуществена пред вероятността същият да не е положен от него. И предвид доказателствената тежест, възложена на ответника в производството по оспорване автентичността на подписа, положен за заемополучател върху процесния договор, съдът намира, че тъй като не се установява по делото подписът върху въпросния договор за заем да не е изпълнен от ответника Д. П., дори напротив, установява се, че подписът вероятно е изпълнен от него, то доказателствената сила на обективираното в този договор изявление на ответника, в качеството му на заемополучател, не е оборена. По тези съображения следва да се приеме, че ответникът, като страна по процесното облигационно правоотношение, е подписал договора, с което е заявил, че му е дадена в заем претендираната в настоящото производство парична сума. Въз основа на изложеното настоящият състав, така както и първоинстанционният съд, не кредитира показанията на свидетелите на ответника – Т. П. и Г. Т. /сестра и зет на ответника/, поради обстоятелството, че същите се явяват изолирани и некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателствени материали.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззиваемия се дължат своевременно поисканите разноски за въззивното производство, но предвид липсата на доказателства за направата на такива, не следва и да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/09.07.2014 г., постановено по гр. д. № 108/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.