№ 327
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ „Д.Т.“, ЕИК: *********, чрез
пълномощника адвокат Т., против протоколно определение от 16.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 17084 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока
за подаване на отговор на исковата молба.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Наведени са твърдения, че предвид въведените в страната
извънредни мерки от м. март 2020 и до ден днешен жалбоподателят не
упражнявал своята търговска дейност, трудовите договори на всички
работници били прекратени, поради което и в офиса му не били давани
дежурства. Поддържа се, че това попречило на жалбоподателя да узнае
своевременно за връчването на адреса и съответно да възползва от правото си
на отговор. Отправено е искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното
определение и възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата
молба. Към жалбата са приложени справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 19.03.2020 г., три броя заповеди за
прекратяване на трудово правоотношение от 16.03.2020 г. и справка от НАП
за актуално състояние на действащите трудови договори към 16.03.2020 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
Всестранна кооперация „СВЕТИ ВЛАСИЙ“, ЕИК: *********, чрез
пълномощника адвокат Н., в който се взема становище за недопустимост и за
неоснователност на подадената жалба, като се иска оставянето без
разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на Всестранна кооперация „СВЕТИ ВЛАСИЙ“ против ЕТ „Д.Т.“. С
Разпореждане № 415 от 12.01.2021 г., постановено по гр. д. № 17084 по описа
на РС – Пловдив за 2020 г., съдът е разпоредил препис от исковата молба да
се изпрати на ответника с указания да подаде писмен отговор в едномесечен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това. Преписът от исковата молба е връчен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез
залепване на уведомление на адреса на ответника-търговец, вписан в
ТРРЮЛНЦ, като първоинстанционният съд е приел, че същият следва да се
счита за редовно уведомен на 18.02.2021 г. В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за
възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, по което
искане съдът не се е произнесъл. В проведеното по делото открито съдебно
заседание от 16.11.2021 г. ответникът е заявил, че поддържа искането си,
направено в предходно съдебно заседание, и моли за произнасяне по него.
Аргументирал е искането си с епидемиологичната обстановка в цялата страна
и в света. Навел е твърдения, че е бил принуден да спре търговската си
дейност и да освободи всичките си служители, поради което и преписът от
исковата молба фактически не е достигнал до своя адресат. За да постанови
обжалваното протоколно определение, с което е оставил без уважение
молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба,
съдът е изложил съображения, че препис от исковата молба и приложенията
към нея са редовно връчени на ответника, че същият не е изтъкнал особени и
непредвидени обстоятелства, които да са препятствали възможността му да
узнае своевременно за връчването и да депозира отговор на исковата молба,
както и че усложнената епидемиологична обстановка в страната не се явява
обективен фактор, препятстващ тази възможност.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от
закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съдебната
практика приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
посочената разпоредба са тези обстоятелства, които имат изключителен,
изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на
2
срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т.е. да извърши в
рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално
действие. Такива обстоятелства са например смъртта, внезапното заболяване,
природните бедствия, задържане от органите на МВР и други. Особените
непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки
конкретен случай наред с останалите предпоставки. В настоящия случай
такива обстоятелства не се сочат от страната. Наведените от ответника
твърдения за спиране на търговската му дейност във връзка с усложнената
епидемиологична обстановка и прекратяване на трудовите правоотношения с
назначените от него работници и служители не представляват особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Същите нямат
изключителен, изненадващ и непреодолим характер. Ответникът като
търговец е следвало да предприеме необходимите мерки с оглед осигуряване
възможността за контакти, връчване на книжа и пр. Така, ако бе положил
грижа за добро водене на делата си, той не би бил препятстван да узнае
своевременно за връчването и да депозира отговор на исковата молба.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваният съдебен акт следва да се потвърди като правилен и
законосъобразен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 17084 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3