Определение по дело №387/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана в срок от ищцата в първоинстанционното производство М. Д. А., чрез процесуален представител, частна жалба. В жалбата се твърди, че определение № 229/16.05.2014 г., постановено по гр.д. № 350/2014 г. по описа на Районен съд, Г., е неправилно, незаконосъобразно и евентуално недопустимо, защото било постановено в нарушение на задължителната практика на ВКС. Излага съображения, че съгласно т.2 на ТР № 8/27.11.2013 г. , Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС приело, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за С. и други вещни права, когато спорното право може да бъде защитено чрез осъдителен иск. Жалбодателката твърди, че по гр. д. № 350 по описа за 2014 г., правото й на иск било обосновано от разпоредбата на чл. 41 от ЗС, съгласно която всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Счита, че след като извършила изцяло неотложния ремонт за собствена сметка, нейно право било да претендира за това, което останалите собственици са били длъжни да вложат за извършване на неотложния ремонт, съразмерно на притежаваните от тях идеални части от общите части в етажната С.. Прави искане при условията за евентуалност, че ако въззивният съд констатира, че са налице неправилно определени правно основание или петитум на предявения иск, да вземе предвид указаните от нея в исковата молба конкретни факти, от които произтичал правният й интерес от предявяването на два съединени иска, единият от които бил този с правно основание чл.41 от ЗС. Моли настоящата инстанция да обезсили или отмени обжалваното определение и върне делото на за първоинстанционния съд с указания за разглеждането му по същество от друг състав на този съд. Претендира разноски и за двете инстанции.

В дадения му надлежен срок, ответникът по частната жалба Е. С. в С., с адрес: Г., У.Е. Й. №. Б.Р. -3”, вх.””, е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователността й. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема за установено следното :

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от М. Д. А.- Н. против Е. С., с адрес: Г., У.Е. Й. № . Б.Р. вх.””, искова претенция , с която ищцата цели да бъде признато по отношение на ответника, че същият й дължи сумата от 290.88 лв.-главница, представляваща размера на дължимото и незаплатено от ответника участие за закупуване на строителни материали за ремонт на обща част –част от покривна конструкция на Б.Р.вх.”Б”, ведно с мораторна лихва за претендираната главница за периода, считано от датата на отказа за възстановяване на сумата – 11.02.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба -03.04.2014 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата, посочена в съдебно-техническата експертиза за положения труд по извършените ремонтни дейности на покривното пространство и направените по делото разноски. Ищцата обосновава претенцията си с обстоятелството, че е водила чужда работа без пълномощие в собствен и в чужд интерес-този на ответника- Е. С., която обаче била регистрирана по ЗУЕС, впоследствие.

С определение № 229/16.05.2014 г., постановено по гр.д. № 350/2014 г., Кърджалийският районен съд е прекратил производството по делото и е върнал на основание чл.130 от ГПК исковата молба, подадена от ищцата М. Д. А.- Н. против Е. С. на бх.””, Б.Р- 3”, У.Е. Й. № . Г., с правно основание чл.124 ,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.61, ал.2,във вр. с ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,поради процесуална недопустимост на предявения иск. С обжалваното определение съдът е осъдил ищцата А. да заплати на ответника сумата в размер на 600 лв., съставляваща направени в производството разноски. За да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че тъй като ищцата претендира установяване дължимост на определена парична сума, породена от неуредени парични отношения между страните, и за уреждането на този спор на ищцата е предоставена възможност да защити правата си в максимална степен с предявяване на осъдителен иск, то за нея отсъства правен интерес от предявяване на установителния иск.

В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Намира предявената частна жалба за допустима, но неоснователна. Обжалваното първоинстанционно определение намира за правилно. И това е така, защото безспорно ищцата М. Д. А.- Н. е предявила в производството пред надлежния първоинстанционен съд, като главен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който иска да установи, че ответникът й дължи парична сума, поради неуредени между тях парични взаимоотношения, произтичащи от извършена от последната чужда работа без пълномощие в свой и в чужд - на ответника – Е. С., интерес. Предявеният главен иск противно на твърденията във възивната жалба, определено не е нито установителен иск за С., нито за други вещни права. Поради което неприложимо е в казуса постановеното от ОСГТК на ВКС, застъпено в т.2 на ТР № 8/2010 г., становище, че правен интерес от предявяването на установителен иск за С. и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право. Доколкото пък обективно съединения иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, макар и осъдителен, е по своя характер акцесорен, то и неговия правен интерес е предопределен от правния интерес от воденето на главния иск, за който в производство беше установено, че е иск за установяване съществуване на парично вземане, и определено като такъв не е вещен иск. Следва прочие да бъде посочено и това, че по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. В казуса нуждата ищецът да получи търсената парична сума предопределя, с оглед посочения критерий, интерес от завеждане на осъдителен иск.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и се доказва тяхното извършване чрез плащането им в брой, се следват на ответника по частната въззивна жалба, разноски в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, депозирана от М. Д. А., чрез процесуален представител, против определение № 229/16.05.2014 г., постановено по гр.д. № 350/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА М. Д. А. от Г., У.Е. Й. №. Б.Р.вх.””, ., с ЕГН *, да заплати на Е. С. в С., с адрес : Г., У.Е. Й. № 1. Б.Р.- ”, вх.”, сумата в размер на 150 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски.

На основание чл.274, ал.3, т. 1 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.