Р Е Ш Е Н И Е
№353/26.4.2021г.
гр.
Пазарджик, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 609 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на
„Хидролес“ ЕООД с ЕИК ********* (в несъстоятелност), адрес на управление гр.
Пещера, обл. „Пазарджик, ул. „С.. К..“ № .., подадена чрез синдика В. И. Г.
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/121/06365/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
София, с който на жалбоподателя е установено
публично държавно вземане в размер на 1 402 031.77 лв. (един
милион четиристотин и две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки).
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че е синдикът не е уведомен за започнатото административно производство.
Сочи се, че в издадения акт липсва данни кога е подадено окончателното
заявление за плащане, за да е ясно дали е след 01.01.2015 г. Оспорват се
констатациите в акта, че дружеството не е обработвало договорения размер земя.
Твърди се, че животните са били поддържани до лятото на 2019 г., като в същото
време се сочи, че липсата им към момента на проверката се дължи на внезапно
заболяване седмици преди това, поради което нарушението не е системно и е с
времетраене не повече от 6 месеца. Счита се, че административният орган не е обсъдил
причините за неизпълнение на ангажимента и не ги е обсъдил в съответствие с
критериите, заложени в Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. Не е установил системност, за да е налице
задължение за 100 % възстановяване на сумата. Моли се за отмяна на атакувания
акт.
В
съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.
Ответникът
- Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ София, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на
същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва
по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане -
пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за
подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за
обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително
обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост
на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява частично основателна, но това не води до промяна
в крайния извод на административния орган за общия размер на установено
публично държавно вземане в размер на 1 402 031.77 лв. (един
милион четиристотин и две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки) по следните мотиви:
Фактическата
обстановка, изложена в АУПДВ, се доказа от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни. В подкрепа на доказателствата е заключението на вещото лице и
по изготвената съдебно-техническа експертиза. В жалбата се излагат доводи в
противоречие с фактическите твърдения в АУПДВ, но тези твърдения останаха
недоказани и голословни.
Така
се установи по делото, че „Хидролес“ ЕООД е подало заявление за отпускане на
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007 - 2013 г. На 07.08.2014 г. е сключен Договор № 13/121/06365 за
финансиране на проект „Модернизация на говедовъдно стопанство“ с ДФ „Земеделие“.
По сключения договор бенефициерът е получил одобрение за субсидия, която му е
заплатена на два пъти – 701 016,06 лв. на 27.10.2014 г. и 701 015,71
лв. на 21.12.2015 г., след подадена заявка за окончателно плащане на 14.10.2015
г. Общата заплатена финансова помощ по Договор № 13/121/06365/07.08.2014 г. е в
размер на 1 402 031.77 лв. (един милион четиристотин и две
хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки).
При
извършена проверка на място и по документи в периода 15.07.2019 г. -24.07.2019
г. от служителите на РТИ - Пловдив към ДФ „Земеделие“ – свидетелите М. В. Н. и Д.М.
Гурков в присъствието на управителя на „Хидролес“ ЕООД е установено, че за
2016, 2017 и 2018 година ползвателят е регистрирал земя в Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК), както следва:
2016 г.
- 167 дка., което било 28.18 % по-малко от заложените 595 дка съгласно т. 4.24
от договор № 13/121/06365 от 07.08.2014 г.;
2017 г.
- 200 дка., което било 33.88% по-малко от заложените 595 дка в договора;
2018 г.
- 122 дка., което е 20.61% по-малко от заложените 595 дка в договора;
2019 г.
- 0 дка., което е 100 % по-малко от заложените 595 дка в договора.
При
извършената проверка на място е установено, че към момента на проверката
говедовъдното стопанство не функционира, тъй като не са налични животни в
стопанството. От изисканите и приложени към проверката документи било видно, че
кравите и телетата не са налични в стопанството. На проверяващите са
представени фактури за продажбата на животните. Управителят на дружеството
устно заявил пред тях, че е продал животните поради невъзможност да ги оглежда
и заради финансови проблеми. В стопанството имало налични животни, но при
проверка на ушните марки се оказало, че са собственост на друго дружество –
„Лидер Агро БГ“. Протоколът от проверката е подписан от управителя на
„Хидролес“ ЕООД без забележки и възражения.
В хода
на проверката е установено също, че бенефициерът не е пререгистриран като
земеделски производител за стопанската 2018 г. – 2019 г.
При
така установеното административният орган приел, че е налице нарушение на раздел IV „Права и задължения на
страните“, т.4.18. от договор № 13/121/06365 от 07.08.2014 г., съгласно която „Ползвателят
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договора и в
съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни
разходи", на т.4.33. която предвижда, че „Ползвателят е длъжен да
изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия
договор", както и на т.4.23, буква „а”; съгласно която „Ползвателят е
длъжен в срок от 5 години от сключване на договора да използва подобрените/реконструираните/изградените
или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение".
Освен
това съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.: „Финансова помощ
се отпуска на земеделски производители за инвестиции в техните стопанства,
свързани с една или няколко от дейностите по производство, съхранение или
преработка, само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на
продукцията за продажба“.
С
оглед констатациите е достигнато до следните изводи:
За
констатираното първо нарушение съгласно точка 16 от Приложение към раздел I
„Общи положения" от утвърдените „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27.ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г".
когато размерът на обработваната от ползвател по мярка 121 и очертана от него в
ИСАК земя за съответната година е по-малък от размера на земята, заложен в
договора за финансово подпомагане. Размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е определен в нормативен акт (чл. 54, ал. 1. т. 1 от Наредба №
8 от 03.04.2008г.) и се отнася за случаите на установена разлика от повече 50 %
между реално обработваната и очертана в ИСАК земя и размера на земята, за
обработването на която ползвателят е поел задължение, следва да бъде наложена
финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ. При
спазване на разпоредбите на чл.54. ал.2 от съотносимата Наредба: „когато след
извършено междинно окончателно плащане за одобрени разходи - обект на
ограниченията по чл. 20 и 23, РА установи неизпълнение на задълженията по чл.
16, ал. 4 и чл. 20. ал. 2. свързани с поддържане на определен размер земя за
срок 5 г. след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ,
ползвателят дължи връщане на изплатената финансова помощ в размерите,
определени в ал. 1. т. I и 2." следва да се наложи финансовата корекция в
размер на 701 015.71 лв., представляваща сбор от финансовите корекции върху
изплатената субсидия за техниката за обработка на почвата и млекодобива за
2016, 2017, 2018 и 2019 година.
Съгласно
представеният бизнес план към заявление за кандидатстване № 13/121/06365 от
07.08.2014 г., техниката свързана с производство и съхранение на краве мляко и
земеделска техника, по отношение на която важало задължението за поддържане на
минимален размер на обработваната и регистрирана в ИСАК земя била следната: Танк
за мляко 4000.1 Delaval. модел DXCR. сер.№ АР-15534; Делта скрепери; Делител
/бокс/ за крави единици; Гумена постеля за крави; Коритна поилка за групова
сдвоена с подгряващо устройство Delaval. модел Т400; Проточен
електронагревател; Проточен вентилатор за кравеферма; Роторно чесало
автоматично; Миксираща помпа за гъсти течности; Ветеринарен станок; Електроуправляема
система с ветрозащитни мрежи(шори); Единични иглута за телета; Роботизирана
доилна система; Челна товарачна уредба за трактор TRIMA 2.0 СЕР.№7417478; Колесен трактор, марка
DEUTZ-FAHR, модел AGROTRON 6150 сер. № WSXU1102001650628; Фуражораздаващо
ремарке/миксер 8 куб.м. Delaval модел DM
сер.№ 4279 и колесен трактор, марка DEUTZ-FAHR. МОДЕЛ Agoplus - 410.
За
констатираното нарушение, свързано с неизползването на придобитите въз основа
на финансирания проект активи по предназначение, съгласно точка 2 от Приложение
към раздел 1 „Общи положения" от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.". размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ бил
100 % от предоставената финансова помощ по договора, равняваща се на 1 402 031.77 лв.
За
констатираното нарушение, свързано с липсата на пререгистрация като земеделски
производител за 2018-2019 г. съгласно точка 29 от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27.ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013
г.", в случаите когато ползвателят не е подновил регистрацията си като
земеделски стопанин и времетраенето на нарушението е до една стопанска година,
следвало да бъде наложена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената
финансова помощ по договора, равняваща се на 70 101,59 лв.
Административният
орган е приел, че съгласно чл.3, ал.1 от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.”, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на подавателите на
финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
Така е стигнал и до краен извод за размера на публично държавно вземане, а
именно: 1 402 031.77 лв. (един милион четиристотин и две
хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки).
С оглед
на установеното и сторените изводи, ДФ „Земеделие“ е открил производство
издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.
26, ал. 1 във връзка с чл. 34. ат. 3 от АПК. С писмо с изх. № 01-26007285 от
04.12.2019 г. е уведомен управителя на дружеството, като му е предоставена
възможност да представи в 14-дневен срок от получаване му писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане. То е връчено на Д. Н. К.. на
15.01.2020 г., съгласно обратна разписка получена по електронната поща. На
07.01.2020 г. на ел. поща с адрес: *****************@*****.*** е
изпратено уведомлението и на синдика В. И. Г., тъй като преждевременно
дружеството е обявено в несъстоятелност. На 28.01.2020 г. с вх. № 01-2600/7285,
в указания 14-дневен срок в ДФ „Земеделие“ е постъпило възражение по повод на
откритото производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно
вземане от управителя Д. К. В него сочи, че в периода 2016-2018 г. дружеството
е извършвало търговска дейност, съответстваща на дейността, за която е
предоставена финансовата помощ.
От
страна на ДФ „Земеделие” възражението е прието за неоснователно и се е стигнало
до издаване на атакувания в настоящото производство акт, с който е определен
размер на финансова корекция в размер на 1 402 031.77 лв. (един милион
четиристотин и две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки),
което съставлява 100% от изплатените средства по договора.
В него
е посочено, че се издава на основание на т.4.5. буква „б“ и т.8.1. предложение
първо от Договор № 13/121/06365 от 07.08.2014 г., във връзка с неизпълнението
на т.4.18. т.4.23 буква „а” и буква „г“ и т. 4.24 и т.4.33, във връзка с т.9.1.
б. „г“ от съшия договор, чл. 54. ал.2 във връзка с чл.16, ал.4 и чл.20, ал.2,
чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. и т.16, т.2 и т.29 от публикуваните в брой 69 от
30.08.2019 г. на Държавен вестник от Приложение към раздел I „Общи положения“
от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“, чл. 59, ал. 1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от
Данъчно- процесуалния кодекс, и чл.20а, аз. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители.
По
делото с оглед твърденията на синдика, че не е получил уведомлението за
откриване на производството по издаване на акта, е допусната техническа
експертиза. Съгласно заключението на ВЛ на 07.01.2020 г. на ел. поща с адрес: *****************@*****.*** от ДФ
„Земеделие“ е изпратено писмо, съдържащо процесното уведомление. Пред вещото лице синдикът
заявил, че ползва друга ел. поща, а именно *****************@*****.***. От
изготвена от съдия-докладчика справка от Търговския регистър и приета по
делото, е видно, че в ТР е посочен като ел. адрес за връзка със синдика ел.
поща с адрес *****************@*****.***.
При
така установената фактическа обстановка, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146 от АПК
да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт (включително и при липса на направено искане в тази насока),
е необходимо да бъде разгледан преди всичко въпроса за компетентността на
органа да издава индивидуални административни актове от категорията на
процесния АУПДВ. Съобразно чл.27, ал.3
и ал.5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съобразно
нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК - публични са вземанията за
недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. Разпоредбите на чл.27 от ЗПЗП,
указват компетентния за установяването на тези публични задължения орган, но не
и редът по който следва да стане това. В тази насока, приложима е нормата на чл.166, ал.1
от ДОПК, съобразно която, ако в съответния закон не е предвиден ред
за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК. По силата на чл.27, ал.3
от ЗПЗП, компетентният орган в тази насока е Разплащателната
агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2,
т.4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“. Той е
акредитиран да изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Съгласно § 1, т. 13 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП е „процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.
За изпълнение на своите функции разплащателната агенция
следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол
/ИСАК/, на основание чл.30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна
автоматизирана система, в която се регистрират заявленията за подпомагане по
съответните схеми и мерки и посредством която се извършват административни
проверки по заявленията. Изпълнителният директор на
фонда, по силата на чл.20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и съответно организира и ръководи дейността ѝ. При така
изложеното е видно, че актът е издаден от компетентен орган.
Актът
е издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и
при спазване на административнопроизводствените правила. Същият съдържа
изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден.
Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно
право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни
норми и разпоредените правни последици.
Неоснователни
са твърденията за нарушаване на изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за
уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство по
няколко причини. На първо място уведомлението е изпратено както на управителя
на дружеството, от който дори е постъпило възражение, разгледано и обсъдено от
органа в издадения акт, но и на синдика, като връчването на последния е редовно.
Изводите в тази насока съдът прави въз основа на заключението на ВЛ и
вписването в ТР. В последния фигурира адрес за кореспонденция със синдика *****************@*****.***.
Именно на този адрес е изпратено писмо от ДФ „Земеделие“, съгласно заключението
на ВЛ и то съдържа уведомлението. Няма отразяване в системата на ДФ
„Земеделие“, че подобен ел. адрес не съществува. Твърденията, че синдикът
ползва друг ел. адрес, дори и да са верни (за което липсват доказателства по
делото), не променят обстоятелството, че писмото с уведомлението е изпратено на
посочения в ТР ел. адрес. В тази насока е и разпоредбата на чл.18а, ал.5 АПК.
Нещо повече - когато
производството по издаване на административен акт започва по инициатива на
компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за него
заинтересованите граждани и организации (чл. 24,
предл. 1-во и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по
преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и
възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК).
Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги
проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК).
Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени (чл. 35 АПК).
Цитираните правни норми действително са гаранция за правата на заинтересованите
от административното производство лица. Те дават възможност на заинтересованата
страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да
прояви съответната активност в защита на правата си. В случая основният въпрос
от тази гледна точка се явява, дали ако не е уведомен синдика, това нарушение е
съществено. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено
тогава, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други
изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на
заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за неизпълнение
на договора за финансова помощ от страна на „Хидролес“ ЕООД са станали известни
на издателя на атакувания акт след извършени проверки на място и по документи. Те
са преценени и анализирани и се е стигнало до издаването на акта. В случая дори
и в съдебното производство не се установиха да са налице други обстоятелства и
факти, които биха довели административния орган до различни изводи от
направените. Следователно, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение
на чл. 26 АПК,
то същото се явява несъществено, доколкото неуведомяването на адресата за
проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе
ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на
интересите му в съдебното производство. В тази връзка е налице и многобройна
съдебна практика – само за пример няколко актуални решения на върховните съдии
в тази насока - Решение № 12886 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2020
г., IV о., докладчик председателят А.. К.., Решение № 2368 от 13.02.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14270/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева и
Решение № 243 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2018 г., II о.,
докладчик съдията Стефка Кемалова.
Актът е издаден и в съответствие с
материалния закон, извън частта по първото твърдяно нарушение.
Според
чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т.18 и т.23
от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или
юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска
политика (като „Земеделски стопанин“ е стопанин по смисъла на чл. 4, параграф
1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013). С
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от
3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансова
помощ се отпуска на земеделски производители за инвестиции в техните
стопанства, свързани с една или няколко от дейностите по производство,
съхранение или преработка само на собствени земеделски продукти, както и
подготовка на продукцията за продажба. В чл.48, ал.1, т.1 от Наредбата е
въведено императивно задължение за срок 5 години след сключване на договора за
отпускане на финансова помощ, ползвателят на помощта е длъжен да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения
проект активи по предназначение, като в т.4 на същия текст е посочено, че
следва да не преустановява подпомогнатата
дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за
производство.
По
смисъла на чл. 51, ал.1 от Наредбата: „В случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта“, а ал.2 сочи, че в тези случаи РА
определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Видно е, че възстановяването
на получените плащания е законна последица от неизпълнението на нормативни или
договорни задължения. Настъпването на тази последица се осуетява само при
условията на чл.55, ал.1 от Наредбата,
съгласно които страните по договора не отговарят
за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на
форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44, като ползвателят на
помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за
възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства
във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да
го направи. В случая подобни твърдения се съдържат в жалбата – за
заболяване на животните. Те не само са голословни и останаха недоказани, но и
противоречат на останалите събрани доказателства, включително заявеното от
управителя на дружеството пред проверяващите, от които е видно, че животните са
продадени. В крайна сметка няма и никакви доказателства евентуално за това, че
е спазен реда на чл.55 от Наредбата при наличието на такива обстоятелства и е
уведомена писмено РА.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че тъй като липсвали данни в акта кога е подадено
окончателното заявление за плащане, не е ясно дали е след 01.01.2015 г.
Действително липсва подобно посочване в акта, но то има значение (както и в
самата жалба е посочено) само за това дали Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. намират приложение, тъй като те касаят само случаи, в които
окончателните заявления за плащане са подадени след 01.01.2015 г. Органът се е
позовал на Правилата, като по този начин ясно е изразил волята си за тяхното
приложение. Този му извод в крайна сметка е законосъобразен, тъй като
заявлението за окончателното плащане, видно от доказателствата по делото, е
подадено на 14.10.2015 г.
Както се отбеляза по-горе частично
основателни са доводите в жалбата по отношение на Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. за първото твърдяно нарушение в акта, но не по доводите,
изложени в жалбата.
Точка
16 от Приложение към раздел I "Общи
положения" на Правилата се прилага тогава, когато размерът на
обработваната от ползвател по мярка 121 и очертана от него в ИСАК земя за
съответната година е по-малък от размера на земята, заложен в договора за
финансово подпомагане. В същата точка обаче е направено важно уточнение, което
не е взето предвид от издателят на акта, а то е: „важи за инвестиции за
закупуване на земеделска техника за обработка на почвата и прибиране на
реколтата по мярка 121“. Това уточнение сочи, че получената от
дружеството-жалбоподател финансова помощ за модернизиране на животновъден обект
не попада под тази разпоредба, тъй като в подаденото заявление никъде не се
сочи, че дружеството ще обработва земя. Вярно е, че съгласно т. 4.24 от договор
№ 13/121/06365 от 07.08.2014 г. ползвателят е длъжен да обработва и регистрира
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба №
105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ДВ. бр. 82 от
10.10.2006 г./. земя с размер не по-малък от 595 дка. за период от пет години
от сключване на договора, но в случая очевидно се касае за технически грешка. В
тази насока между другото по делото са налични докладни записки (л.408-410) от
Директор Дирекция „ОППМРСР“ при ДФ „Земеделие“ и Директор Дирекция „ДПМРСР“ при
ДФ „Земеделие“. В първата се сочи във връзка с договора, че предмет на
инвестицията са разходи за строителство/реконструкция на сгради, отглеждане на
животни, машини, съоръжения за хранене, отглеждане, поене, доене и техника за
хранене, като се иска становище дали бенефициерът следва да обработва земя и да
я регистрира в ИСАК предвид одобрените разходи и тяхното приложение. Във
втората докладна записка, която е отговор на първата, се сочи, че действително
по договора са одобрени разходи за строителство/реконструкция на сгради,
отглеждане на животни, машини, съоръжения за хранене, отглеждане, поене, доене
и техника за хранене, поради което е коректно в т.4.24 от договора да се счита,
че размерът на земята следва да е 0,00 дка. В ИСАК това е отбелязано като
служебен анекс, касаещ т.4.24 от договора. Макар и да липсва в преписката такъв
подписан анекс между страните, това не променя извода на съда, че т.16 от
Приложение към раздел I "Общи
положения" на Правилата не се прилага в конкретния случай, тъй като
инвестицията не е за закупуване на техника за обработка на почвата. Ето защо по
отношение на т.1 от акта, в която в определена за възстановяване сума в размер
на 701 015.71 лв. на основание т.16 от Приложение към
раздел I "Общи положения" на Правилата, атакуваният акт е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
По отношение на другите две
точки, актът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. По отношение на т.2
следва да се отбележи, че се касае за законово вменено задължение за
изпълнение на поетия многогодишен ангажимент, съответно със законово скрепени
последици от неизпълнението му. По делото е безспорно установено, че в началото
на 2019 г. в 5-годишния срок на договора дружеството е продало животните си и
съответно към датата на проверката през месец юли 2019 г. такива не са били
налични в стопанството. Това сочи, че преди изтичането на срока на договора на
07.08.2019 г. дружеството е спряло да използва придобитите активи по
предназначение. Не се установи това да е вследствие на форсмажорно обстоятелство.
В чл.48, ал.1, т.1 от Наредбата е въведено императивно задължение със срок 5
години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, като
ползвателят на помощта е длъжен да използва подобрените/реконструираните/ изградените
или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, като в
т.4 на същия текст е посочено, че следва да не
преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се
сезонни условия за производство. Подобни разпоредби са включени и в сключения
договор - т.4.33 предвижда, че „Ползвателят е длъжен да изпълнява
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор",
както и т.4.23, буква „а”; съгласно която „Ползвателят е длъжен в срок от 5
години от сключване на договора да използва подобрените/реконструираните/изградените
или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение".
Неизпълнението им съгласно т.2 от Приложение към
раздел I "Общи положения" на Правилата, когато засяга
подпомаганата дейност в цялост води до пълно възстановяване на получената
помощ. В конкретния случай нейният размер безспорно е установен на 1 402 031.77 лв. (един милион четиристотин и две
хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки). Неоснователни в
този ред на мисли са доводите в жалбата, че органът не е изследвал дали
нарушението е системно, на какво се дължи, дали е с трайност повече от шест
месеца и т.н. В случая тези обстоятелства са без значение, защото те касаят
хипотези, в които са засегнати отделни активи от извършеното нарушение, а в
конкретния случай се касае за неизпълнение на императивни нормативни
изисквания, както и на договорни такива по отношение на подпомаганата дейност в
цялост, като въобще в определен период от време в срока на договора не е
изпълняван одобрения проект.
Правилни са изводите на издателя на акта и по
отношение на третото нарушение. Безспорно е установено, че за стопанската
2018-2019 г. дружеството не се е пререгистрирало като земеделски стопанин,
поради което
съгласно точка 29 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27.ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г.", в случаите
когато ползвателят не е подновил регистрацията си като земеделски стопанин и
времетраенето на нарушението е до една стопанска година, следва да бъде
наложена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ
по договора равняваща се на 70 101,59 лв.
Административният
орган съвсем правилно е приел, че съгласно чл.3, ал.1 от „Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.”, когато при осъществяване на контрол относно спазване на
критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
подавателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ. Така е стигнал и до правилен краен извод за размера на публично
държавно вземане, а именно: 1 402 031.77 лв. (един
милион четиристотин и две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки).
С оглед изложените по-горе мотиви за незаконосъобразност на наложената корекция
по т.1, която обаче не се явява най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ, то крайният извод за подлежащата на
възстановяване сума в размер на 1 402 031.77 лв. (един
милион четиристотин и две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки) остава непроменен. За правна прецизност ще следва да се отмени
решението само по т.1 и да се потвърди в останалата му част, включително и по
отношение на крайния размер на подлежащата за възстановяване сума.
Въз
основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения АУПДВ на
административния орган на основанията, посочени в жалбата и служебно, по реда
на чл. 168, ал.1
и ал.2 АПК,
на основанията по чл. 146 АПК, съдът приема, че същият е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения
на административно производствените правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби извън частта по т.1 и целта на закона, поради
което същият е законосъобразен и не подлежи на отмяна в цялост, а само по
отношение на т.1, която отмяна обаче не влияе на крайния размер на подлежащата
на възстановяване сума.
С оглед изхода на делото, както и
при направено своевременно искане за присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова
следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер от 100 (сто) лева. Ще
следва да се присъди и сумата от 400 лв. – внесени депозити за изготвяне на
експертизи от вещите лица, за които са представени и доказателства – вносни
бележки.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/121/06365/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
София, в частта по т. I, в която на „Хидролес“ ЕООД с ЕИК
********* е установено публично държавно вземане в размер на 701 015,71 лв. (седемстотин и една хиляди и
петнадесет лева и 71 стотинки), като
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата „Хидролес“ ЕООД с ЕИК ********* (в несъстоятелност),
адрес на управление гр. П.., обл. „П.., ул. „С.. К..“ № .. против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/121/06365/3/01/04/01, издаден от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София в останалата му част,
включително и по отношение на установено публично държавно вземане в окончателен
размер на 1 402 031.77 лв. (един милион четиристотин и две
хиляди тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Хидролес“
ЕООД с ЕИК ********* (в несъстоятелност), адрес на управление гр. П.., обл.
„П.., ул. „С.. К..“ № 4 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сторените
по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ:/п/