Мотиви към присъда постановена по НОХД №594
/ 2013 г . по описа на
ХОС .
Окръжна Прокуратура– Х. е повдигнала против подсъдимия
Н.Т.М. *** обвинение за престъпление по чл. 252 ал.2 вр.ал.1
пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК : През периода месец февруари 2000 год.-месец
януари 2007 год. в ГР.*******, с******, с.****, гр.Х., всички в обл.Х. и гр.П.,обл.Пловдив без
съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1
ал.І от ЗБ/действащ по време на инкриминирания период до 31.12.2006 год./ и на
чл.2 ал.І от ЗКИ /в сила от 1.01.2007 год./, за които се изисква такова
разрешение,като предоставил парични
кредити срещу определена лихва сам /на В. и И. Н.,на
Д.И.,на Д. и И. и.,на С.С.,на П.И.,на Н.Д. /Т./,на Ж.
и А. А.,на Й.Р.,М.Ю. ,на В.Р. и Е.С.,на К. и Т. н.,на Д.К./ и в съучастие със
С.Т.А. в качеството си на съизвършител /на М.Ю.,на Д.М.,на Г.К. и Х.Д.,на Д.К., на П.Г./
както следва:
Самостоятелно
На 10.02.2000 год. в ГР.******* предоставил на И. и В.
Н. парична сума в размер на 1700 щатски долара с лихва от 10% за срок от 1
година с договорна ипотека върху апартамент в гр.****,кв.”****” бл.** вх.*
ет.*ап.**
На 9.08.2000 год. в ГР.******* предоставил на Д.И.
сума в размер на 1000 щатски долара с лихва от 10 % за срок от 10 месеца с
договорна ипотека върху жилище в УЛ.****,бл.** вх.* ет.*ап.**
На 18.10.2000 год. в ГР.******* предоставил на Д. и И. и. парична сума в размер на 2500 щатски долара с лихва
от 150 щатски долара за срок от 1 месец с обезпечение на имот –гараж №3 на
ул.”***” №** в гр.*****
В началото на м.11.2000 год. в ГР.******* и гр.П.
направил опит да предостави на Д. и И. и. парична
сума в размер на 3500 щатски долара с лихва от 10% с обезпечение върху жилище в
гр.*****,кв.”****” ул.”*****” №*-*,като деянието е останало недовършено поради
независещи от него причини
На 15.12.2000 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на С.С. в размер на 5000 лева с лихва от 6% за срок от 6 месеца срещу
обезпечение върху апартамент в гр.*****,кв.”****” БЛ.** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 12.04.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на П.И. в размер на 2000 лева с
лихва от 10% за срок от 1 година с обезпечение върху жилище в
гр.*****,УЛ.”****” №.** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 4.07.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на П.И. в размер на 1000 лева с
лихва от 10% за срок от една година срещу прехвърляне на осбствеността
върху апартамент в гр.*****,УЛ.”****” №.** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 31.05.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на Н.Д.-. в размер на 7000 лева с неустановена лихва срещу обезпечение
върху урегулиран имот №** кв.*** по плана на ГР.*******
На 28.12.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на Ж. и А. А. в размер на 4000 лева с лихва от 6% за срок от 1 година
срещу прехвърляне на жилище в ГР.*******,УЛ.*******,№** ** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 21.01.2002 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на Й.Р. в размер на 5000 лева с лихва от 7% за срок от 8 месеца с
обезпечение върху апартамент в гр.******,ул.”******” № *-* ет.* ап.*
На 8.02.2002 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на М.Ю. в размер на 4500 лева с неустановена лихва за срок от 4 месеца с
обезпечение върху апартамент в гр.*******,кв.”****” №** вх.* ет.*
На 10.12.2004 год. в ГР.******* и в .**** предоставил
парична сума на В.Р. и Е.С. в размер на 2000 лева с лихва от 7 % за срок от 1
година с ипотека върху къща в имот в с.****,УПИ **-***
На 25.07.2001 год. в
ГР.******* и с.****** предоставил парична сума на К. и Т. н. в размер на 5000
лева с лихва от 10% за срок от 10 месеца срещу прехвърляне на собственост върху
къща в парцел 15 кв.16 в с.****
На 1.06.2002 год. в
ГР.******* и с.****** предоставил парична сума на К. и Т. н. в размер на 5000
лева с лихва от 6%
На 16.01.2006 год. в
ГР.******* и с.****** предоставил парична сума на К. и Т. н. в размер на 2000
лева с лихва в общ размер от 600 лева за
срок от 9 месеца обезпечен със запис на заповед и пълномощно за разпореждане с
недвижим имот в с.******
На 11.05.2001
год. в ГР.******* предоставил парична сума на Д.К. в размер на 1000 лева с
лихва от 7% за срок от 1 година срещу обезпечение върху жилище в
ГР.*******,ж.к.”******” бл.* вх.* ет.* ап.*
В съучастие със
С.Т.А.
На 30.01.2003 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на М.Ю. в неустановен размер с лихва от 7%
срещу прехвърляне на жилище в ГР.*******,кв.****” ** вх.* ет.*
На 22.10.2002 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.М. в размер на 28 000 лева с
лихва от 4% за срок от една година срещу прехвърляне на собствеността върху
апартамент в ГР.*******,ул.*.*****” №*
На 7.11.2002 год. в
ГР.******* и гр.Х. предоставил парична сума на Г.К. и Х.Д. в размер на
20 000 лева с лихва от 5% срещу прехвърляне на жилище в гр.*****,ул.”*.
****” №*** ет.* ап.*
На 23.01.2004 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.К. в размер на 1000 лева с лихва от 7%
за срок от една година
На 17.01.2005 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на П.Г. в размер на 600 лева с лихва от 4%
обезпечен със запис на заповед
,като с тази дейност получил
значителни неправомерни доходи в общ
размер от 125 357 лева и причинил значителни вреди на И.Д.Н. и В.Н.Н. в
размер на 4 134 лева,на Д.Г.И.,Г.П.
Т. и Т.А.Т. в размер на 43 610 лева,на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на
10 920.20 лева и на Д.Г.М. в размер на 5000 лева,всички на обща стойност
63 664.20 лева-престъпление по чл.252 ал.ІІ вр.
ал.І пр.1 вр. чл.20 ал.ІІ от НК
Против подсъдимият С.Т. *** е повдигнато
обвинение за престъпление чл.252 ал.2
вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2
от НК : През периода 22.10.2002 год.-месец
11.2006 год. в ГР.*******,с .Б.,гр.Л.,гр.С. и гр.Х.,всички в обл.Х. без съответно разрешение извършвал по занятие
банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.І от ЗБ /действащ към момента на
инкриминираното деяние/,като предоставял парични кредити срещу определена лихва
сам /на К.Ж. , на И.А., на К. и Т. н./ и в съучастие,в качеството си на съизвършител с Н.Т.М./на М.Ю.,на Д.М.,на Г.К. и Х.Д.,на
Д.К., на П.Г. / ,както следва
Самостоятелно
На 26.11.2001 год. в
ГР.******* и с.Б. предоставил парична сума на К.Ж. в размер на 6000 лева с
лихва от 2% за срок от 3 години срещу прехвърляне на собственост върху имат УПИ
* с пл.№* в квартал * по плана на с.Б.
На 27.03.2006 год. в
ГР.******* , гр.Л. и гр.С. предоставил парична сума на И.А. в размер на 6000
лева с лихва от 6% с договорна ипотека върху къща в имот УПИ ***-** кв.** по
плана на гр.Л.
На 12.06.2003 год. в
ГР.******* и с.****** чрез встъпване в дълг на К. и Т. н. в размер на 12000 лева получавал лихва от 4,5% срещу прехвърляне собствеността върху
жилище в ГР.*******,кв.”****” бл.* вх.* ет.* ап.* и право на разпореждане с
гора от 4 дка в землището на с.******
В съучастие с Н.Т.М.
*** предоставил парична сума на М.Ю. в неустановен
размер с лихва от 7% срещу прехвърляне на жилище в ГР.*******,кв.****” ** вх.*
ет.*
На 22.10.2002 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.М. в размер на 28 000 лева с
лихва от 4% за срок от една година срещу прехвърляне на собствеността върху
апартамент в ГР.*******,ул.*.*****” №*
На 7.11.2002 год. в ГР.*******
и гр.Х. предоставил парична сума на Г.К. и Х.Д. в размер на 20 000 лева с
лихва от 5% срещу прехвърляне на жилище в гр.*****,ул.”*. ****” №*** ет.* ап.*
На 23.01.2004 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.К. в размер на 1000 лева с лихва от 7%
за срок от една година
На 17.01.2005 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на П.Г. в размер на 600 лева с лихва от 4%
обезпечен със запис на заповед,
като с тази дейност
получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 44 640 лева и причинил значителни вреди на
К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 2000 лева и на Д.Г.М. в размер на 5000 лева,общо в
размер на 7000 лева-престъпление по чл.252 ал.ІІ вр. ал.І пр.1 вр. чл.20 ал.ІІ от НК.
Предявените от пострадалите от престъплението по
чл.252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр.чл.
20 ал.2 от НК К.Г.Н. и Т.С.Н., И.Д.Н., Д.Г.И. против подсъдимия Н.Т.М.
граждански искове не бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство, но тези лица бяха конституирани като частни обвинители. Лично и
чрез повереника си адв. Б.
поддържат повдигнатото обвинение и го намират за доказано и по отоншение на двамата подсъдими.
В съдебно засеД.е прокурорът
от Окръжна Прокуратура Х. поддържа повдигнатите против подсъдимите обвинения. В
пледоарията си излага съображения по пунктовете на обвинението и твърди, че
същото се доказвало категорично. поради което иска
съдът да признае подсъдимите за виновни и им определи наказание при условията
на чл.66 НК, като вземе предвид практиката на ЕС за разглеждане на делото в
разумни срокове , както и здравсловното състояние на подс. М. и здравословното състояние на сина на подс. А..
В пледоарията си адв. Б.- повереник на частнитe обвинителни К.Г.Н., Т. С.Н. и Д.И. поддържа становището на прокурора, намира повдигнатото против
подсъдимите обвинение за доказано и иска
същите да бъдат признати за виновни и осъдени
на предвиденото в закона наказание.Моли и за разноски.
Защитникът на подс. М., адв.Л. намира повдигнатото
обвинение за престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1
пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за недоказано и иска да бъде
оправдан. В пледоарията си твърди, че доверителят му не е осъществил състава на
посоченото престъпление като излага съображения в тази насока и сочи , че не се
доказвало по категоричен начин ,че извършваната от него дейност е по занятие и
с цел трупане на печалба. Свидетелите също не установявали по несъмнен начин
размера на заема и лихвите. В гражданско
правен аспект нямало ограничение да се дават заеми срещу парично
възнаграждение Противоречивите
свидетелски показания и липсата на категорични доказателства за изплащане на
значителни суми, като лихви от свидетелите на подсъдимия, според адв. Л. води до извод за недоказано обвинение, имащо за
последица признаване на М. за невинен и оправдаването му по предявеното
обвинение. Алтернативно прави искане, ако подсъдимият бъде признат за виновен,
да му бъде наложено наказание при условията на чл. 66 НК Относно кумулативно
предвиденото наказание „ глоба”, намира ,че би изиграло ролята си и в предвидения
законов минимум.
Подс. А. също намира повдигнатото против обвинение за
престъплението по чл.252 ал.2
вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2
от НК за недоказано. В подробната си
пледоария сочи, че обвинителният акт страдал от пороци и неясноти, взема становище
по всеки пункт на обвинението. като
твърди, че той е осъществявал правни услуги , а парите са му плащани единствено и само за тази му
дейност. Поради изложеното моли да бъде оправдан. В личната си защита подс. А. посочва още, че чрез повдигнатото му обвинение по
време на досъдебното производство били нарушени изцяло правата му. Реализирал
доходите си от ******ска практика и ги
декларирал. Обслужвал подс. М. като ****** и му
помогнал със средства, с които да упражнява дейността си на заложна къща. Посочва,
че не е давал парични заеми срещу лихва с изключение на св. К.Ж. и за да му
даде заема, продал ДЦК преди падежа, а договорената лихва покривала загубата от
продажбата им. В последната си дума твърди ,че се счита за репресиран и рекетиран.
Подсъдимият Н.Т.М. не се явява, но дава, частични
обяснения по повод разпити на отделни свидетели в проведените с.з. на
27.03.2014год., 08.05.2014год. и 26.06.2014год. Прочетени бяха и частичните му обяснения,дадени по повод по
повдигнатото обвинение в проведеното на 30.03.2011 г. съдебно засеД.е по нохд № 472/2009год. ,
като във всички на практика до някъде описва извършеното по време място и
начин. Твърди, че не е осъществил състава и на престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, също се консултирал с ******и включително и с подс. А. и с отпуснатите заеми помагал на хората.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и предвид становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното :
Подсъдимият С.Т. *** работел като ******
от ***г. /л.155 т.І п.V д.п./, а преди това бил **** в **- **** и в ОП-Х.. Като
****** практикувал основно в гр. ***** и имал множество корпоративни клиенти,
но около края на 2001г. работата му намаляла. В началото на 2002 г. се преместил в
ГР.******* и установил кантората си в къщата си на бул. „ ****** „ № ***.
Подс. Н.Т.М. ***.****г. регистрирал ЕТ „***-**.” със
седалище и адрес на управление в ГР.******* /л.297 т.І п.ІІІ д.п./. На
02.03.2001 г. регистрирал и „***-**„ ЕООД ГР.******* на което дружество бил
едноличен собственик на капитала и управител/л.298 т.І п.ІІІ д.п./. Именно чрез
това дружество подс. М. започнал да упражнява дейност
като „заложна къща” в нает офис на бул. „****** „ № ** в ГР.*******, давайки заеми
на различни лица срещу залог на движими вещи – основно злато и битова техника.
За заемите се съставяли договори и се водела аналитична документация -
хронологични месечни регистри, справки за доставки по дати, номерирани РКО, на
гърба на договорите се отбелязвали ПКО за върнатите суми от заемополучателите
, платените такси и лихви /т.V д.п. и представени копия от тетрадки от подс. М.. Освен чрез дружеството, подс.М.
предоставял заеми срещу лихва като физическо лице, обезпечени с договорни
ипотеки на недвижими имоти. След преместването на подс.
А. ***, през 2002 г.
подс.М. потърсил услугите му като ******, понеже бил
недоволен от предходни ******и, които водели делата му /обяснения на подс. А. с.з. на
10.03.2016год./. Така двамата се запознали и подс.
А. започнал да обслужва като ****** подс. М.. В
последствие отношенията им станали приятелски и подс.
А. пожелал да участва при упражняване дейността на М. в даването на заемите. Така от месец
октомври на 2002 г.
двамата започнали да дават заеми заедно като физически лица срещу лихва. За
обезпечаване на заемите, които давал, подс. М. искал
до този момент основно ипотека на недвижим имот, но по настояване на подс. А., „обезпечението” ставало чрез прехвърляне на
имотите на заемополучателите на тях двамата или на
техни близки роднини. В повечето случаи, след изплащане на заема с уговорената
лихва, собствеността им се връщала обратно, а ако заемът не се върнел,
подсъдимите продавали служещите като обезпечение имоти. Първоначално
подсъдимите работели в офиса на подс.М. *** , но през
2003 г.
се преместили в офиса на подс. А. ***. В някои
сделки, при даването на заемите срещу лихва, подсъдимите участвали и
самостоятелно.
Преди запознанството си с подс. А., подс. М. предоставял
сам като физическо лице заеми срeщу лихва на следните лица:
В
началото на 2000г. св.И.Д.Н. и съпругът и св.В. *** имали нужда от пари. Св.Н.
разбрал от св. И.С.К., че подс. М. давал пари срещу
„залагане” на имот и поискал от него заем в размер на 1700 щатски долара за
срок от 1 година . Подсъдимият се съгласил да му даде исканата сума за този
срок срещу месечна лихва от 10 % и
поискал от свидетеля да ипотекира в негова полза апартамента си. Свидетелят се
съгласил и на 10.02.2000г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека №
** т. * рег. № *** н.д. № **/ *** г. на Нотариус Х. К. / л.167 т.ІІ папка І
д.п./, в който обаче било посочено, че подс.М. давал
на свидетелите Н. заем в размер на
10 000 лв. със срок на изплащане 12 месеца или най–късно до
08.02.2001г., платим на пет равни вноски
от по 2000 лв. с падеж на първата вноска-на 31.05.2000г. В договора било
отразено, че неплащането на която и да е от вноските прави цялото вземане
изискуемо. За обезпечаване на заема свидетелите учредили в полза на подсъдимия
ипотека върху апартамента си в ГР.*******, кв. „ ****** „ бл.**, вх.* ет.5
ап.** с площ от 81.31 кв.м., ведно с избено помещение, в който живеели с *** си
деца. Основно с получаването на заема и изплащането му от страна на семейство
Н. се ангажирал св.Н., а св. Н. знаела в общи линии за заема от него.
Подсъдимият заявил на свидетелите, че за негова сигурност в нотариалния акт
пишело, че заемът е в размер на 10 000 лв., а не реалните 1700 долара. На
същата дата и по искане на подсъдимия, свидетелите Н. подписали и нотариално
заверено пълномощно / л.110 т.І папка V д.п. и в оригинал л.745 т.ІІ НОХД №
472/2009год/, с което упълномощили М. да се разпорежда с апартамента им. На
същата дата, веднага след сделката
подсъдимият предоставил на св. Н. сумата от 1700 щатски долара, от която
си удържал разноските за обслужващия го адв. Т.,
който подготвил документите и първоначалната вноска за лихвата от 170 долара.
След това св. Н. платил на подсъдимия М. още две вноски лихва от по 170 долара
за месеците март и април, през месец май на 2000г. свидетелят останал без
работа и спрял да плаща на подсъдимия лихвата по заема. Подс.
М. още на 02.06.2000г. отправил нотариална покана до свидетелите Н., с която
поискал да се явят на 16.06.2000г. в кантората на нотариус К. и да му върнат
заема, като в поканата посочил, че в противен случай ще се удоволетвори
от имота. Нотариалната покана, видно от поставената и заверка, била връчена от
нотариуса на св. Н. на 08.06.2000 г. / л.117 т. І папка 5 д.п. и л.744 НОХД
№472/2009год. т.ІІ/. На посочената в поканата дата свидетелите не се явили, за
което бил съставен протокол от нотариуса
/ л.118 т.І папка 5 д.п. и л.743 т. ІІ НОХД 472/2009год. /.След това,
използвайки пълномощното и действайки от името на свидетелите, на 26.06.2000 г.
с нотариален акт № *** т. ** рег. № **** / л.168 т.ІІ п.І д.п./ подсъдимият
продал апартамента на сина си Т.Н.М. за сумата от 4075 лв., каквато била
данъчната му оценка. Свидетелите не знаели за тази сделка и обявили апартамента
за продажба, и когато св. Н.
споделил намерението да продадат апартамента, тогава разбрал от подсъдимия, че последният
вече е продал апартамента на сина си. Обясненията му били, че направил това
преди да изтече срока на заема, тъй като спрели да му плащат лихви. На
24.08.2000г. апартаментът бил продаден от сина на подсъдимия на св.Р. С. Р. за
сумата от 7615 лв. според справката на
служба вписвания / л.169 т. ІІ п. І д.п. /.На същата дата била заличена и
ипотеката върху апартамента по молба на подсъдимия / л.166 т.ІІ п. І д.п. /. На
л.112 т.І п.5 от д.п. е приложено копие от нотариално заверена разписка от
което се установява, че на 23.08.2000 г. **** на подсъдимия получил от св.Р.
сумата от 10 000 лв.. След продажбата свидетелите Н. напуснали
апартамента, като в показанията си св.Н. посочва, че след продажбата, подсъдимият
им дал сумата от 500 лв. и след това още 2000 лв. на части. Приложени са 4 бр.
разписки с нотариална заверка на подписите /л.113 – 116 т. І п. V д.п. и същите
в оригинал л. 739-742 т. ІІ НОХД 472/2009/. В разписката от 16.07.2001г. е
посочено, че подсъдимият върнал на св.Н. сумата от 2200 лв., а с разписка от
28.12.2000г. за сумата от 800 лв. ,с
разписка от 04.12.2000г. за сумата от 1000 лв. и с разписка от
19.10.2000г. за сумата от 1000 лв. – върнал тези суми на св. Н.. В показанията
си в с.з. на 27.03 2014год. св.Н. заявява, че получили от подсъдимия единствено
сумата от 2200 лв. , отразена в разписката от 16.07.2001г. За останалите суми
твърди, че не знаела дали са получавани от съпруга и. От своя страна в
показанията си, дадени на 08.05.2014год.
и тези , прочетени по реда на
чл.281ал.1т.1 и т.2 НПК, дадени пред друг състав на съда по НОХД №
472/2009год-, с. з. на 11.06.2010 г. л.
689- 692 т. ІІ от делото /, св. Н. отрича да е подписвал въпросните разписки с
изключение на една, отрича да е подписвал пълномощното и нотариалния акт за
ипотека и твърди, че не помни размера на сумите, върнати му от подсъдимия.
Описва отношенията си с подсъдимия по заема и лихвите, които му върнал и
посочва, че се разбрали с подсъдимия, последният да продаде апартамента и след
като си приспадне заема с дължимите лихви до м.08.2000г., да му върне остатъка,
Подсъдимият му върнал на части и сумата от 1500 лв. От своя страна в
показанията св. П.С. отрича да е давал пари на св.Н. и да има отношение с
продажбата на апартамента. Знаел за отношения между св. Н. и подсъдимия М., но
твърди ,че свидетелят си взел парите.
Св.И.С.К. - *** на св.П.С. посочва , че познавал подсъдимия М. отдавна, като от
края на 1999 г.
или началото на 2000г. подсъдимият ползвал офиса му в ГР.******* на ул. Д. „ и
от там свидетелят знаел за отношенията му със свидетелите Н.. За отношенията си
със свидетелите Н. в частичните си обяснения, прочетени от дадените пред друг
състав на съда в съдебното засеД.е на 30.03.2011г. по
НОХД № 472/2009год. подс.М. посочва, че след
продажбата на апартамента на Н., дал на св. К. и сина му св. С. парите от
продажбата, за да ги върнат на свидетелите Н.. Освен това подсъдимият сочи, че
предоставил под формата на доверително управление на св.И.С.К. пари, както и
сумата от 1772 щатски долара, и
именно св. С. договорил сделката със свидетелите Н. и взимал от тях лихви, а
подсъдимият подписал единствено договора за ипотека. Освен това твърди, че св.
Р., който закупил апартамента, бил намерен като клиент от сина на св. С.- св. П.С..
Подсъдимият сочи още, че от сумата за апартамента, получена от св. С., който си
удържал 3200долара, за да си оправи сметките със сем. Н., която взел от св.Р.
при продажбата на апартамента , дал на
св. К. 1160 щатски долара, на сина му 1400 щатски долара, както и още 3400
щатски долара, за да ги дадат на св. Н. , но те не им ги дали. Впоследствие
подсъдимият твърди, че изплатил на св. Н. още около 4000 лв. и така претърпял
загуба от 5500 лв. Освен това твърди, че св. К. си водел записки за отношенията
си със св.Н.. Видно от л.109 т.І п.V от д.п. непопълнена бланка на договор да
доверително управление на парични средства и съвместна дейност и приложеното на
л.111 от т. І п. V от д.п. ксерокопие на лист от тетрадка, където под № 21 е
отбелязано името на св. Н. и сумата от 1772 щатски долара от 10.02.2000 г. и
размера на платената лихва, св. К. отрича да е давал пари срещу лихва и твърди,
че извършвал отбелязванията под давлението на
подсъдимия без да знае какви са те. От справка от БНБ за месечните валутни
курсове се установи, че на 10.02.2000г. /л.753 т. ІІ – ри НОХД 472/2009год/
курсът на един щатски долар е бил 1,98 лв., като 1700 щатски долара са се
равнявали на 3366 лв. Сумите, които Н. заплатили на подс.
М. като лихва в размер от общо 510 щатски долара за периода от февруари до април на 2009 г. е в размер на
1032.80лв. като средният курс на долара за този период е 2.025 лв., изчислен
според представената от БНБ справка чрез пресмятане на средният курс за
посочените месеци / за февруари 1.989
лв., за март - 2.02 лв. и за април 2.068
лв./. Общата стойност на върнатата на св. Н. сума след продажбата на
апартамента им, според разписките и свидетелските показания е в размер на 5500
лв.
Досежно свидетелите В.Н.Н. и И.Д.Н. от събраните доказателства безспорно се
установи , че на 10.02.2000 г. подс. М. им дал заем в
размер на 1700 щатски долара с 10 % месечна лихва , а те му платили три месечни
вноски от по 170 долара като лихва за месеците февруари, март и април на 2000 г. След това
подсъдимият продал апартаментът им на св.Р. за 14 000 лв. В разписката за
платено от св.Р. капаро е посочена договорена цена от 14 000 лв. , която
съдът приема. От тази сума обаче следва да се извади полученият от свидетелите
кредит в размер на 1700 щатски долара, който те не върнали на подсъдимия, равен
според курса на БНБ към 10.02.2000г. на 3366 лв. , сумата от 5000лв. която им е
върната след продажбата на жилището според представените разписки за които се
установи, че са подписани от свидетелите..Следва да се извади и сумата от 500
лв. които св. Н. е получил от св. С.. Общият размер на причинената на
свидетелите Н. вреда е 4134 лв., формирана по описания начин , поради което
съдът приема, че подс. М. е причинил на св. Н. вреда
в размер от 4134 лв. От събраните доказателства се установи, че общият размер
на лихвите които свидетелите платили на подсъдимия по заема е 510 щатски долара
с левова равностойност 1032.80 лв. при среден курс на долара за месеците
февруари, март и април на 2000
г. 2.025 лв.
Неправомерният доход на подс.М. в случая е равен на
сумата от 4134 лв. / вредата / и сумата от 1032.80 лв. която е общият размер на
платените му от свидетелите лихви или общо-
5166.80 лв. Съдът не кредитира обясненията на подс.М.,
че заемът на Н. бил даден от св. И.С.К. на когото подсъдимият твърди, че
предоставил пари за управление и последния получавал от Н. лихва, а след
продажбата на апартамента, подсъдимият му дал парите за да ги върне на
свидетелите, което св.К. не направил. В тази насока обясненията на подсъдимия
са в противоречие с показанията на св. К. и тези на С., , като К. е
категоричен, че под указанията на подсъдимия отбелязал в тетрадка заема на
свидетелите. Освен това пострадалите св. Н. също са категорични, че са взели
заема именно от подсъдимия , на него плащали лихви и именно той продал жилището
им .В тази насока са и писмените доказателства кредитирани от съда .
При описаните взаимоотношения между
свидетелите Н. и Н.М. причинената вреда за тях се изчислява на 4 134
лева,която се получава, като от сумата от 14000 лева се извади левовата
равностойност на отпуснатия кредит от 1700 щатски долара към месец февруари
2000 година /3 366 лв./ и сумата от 5 500 лева,върната впоследствие от М.
Подс.М. е получил неправомерни доходи, представляващи общия
размер на платените лихви от 510 долара/левова равностойност 1 032.80 лева
при среден курс на долара за месеците февруари, март и април 2000 година/ плюс
равностойността на вредата от 4 134 лева или общо 5 166.80 лева.
През лятото на 2000г.св.Д.Г.И. ***. на
27.03.2014год./ и прочетените на л. 293т.1 НОХД № 472/2009год пред друг състав
на съда показания/, потвърдени от него в с.з пред настоящия състав имал нужда
от пари за сватба на дъщеря си. Свидетелят знаел, че подсъдимият М. дава заеми
и затова отишъл в заложната му къща, където се договорили подсъдимият да му даде заем в размер на 1000
щатски долара при 10 % месечна лихва. Свидетелят се съгласил и за обезпечение
на уговорения заем на 09.08.2000г. бил съставен нотариален акт за договорна
ипотека № *** т. * рег. № *** д. № *** /****г.
/л.201 т.ІІ п.І д.п./, съгласно който подсъдимият давал на свидетеля
заем в размер на 7000 лв. със срок на плащане от 10 месеца на 10 равни вноски
от по 700 лв., първата с падеж на 10.10.2000г., а свидетелят му учредил ипотека
върху жилището си в ГР.******* ул. „**. **. **** * **** „ бл.*** вх.* ет.**
ап.** . След като изповядали сделката, подсъдимият дал на свидетеля сумата от
1000 щатски долара, /по курс на БНБ за деня бил 2.18 лв. /л.759 т.ІІ НОХД
472/2009год. / и дадената от подсъдимия сума се равнявала на 2180 лв. След това
свидетелят започнал да плаща на подсъдимия месечни лихви в размер на от по 100
щатски долара, като за около седем месеца му върнал общо сумата от 2000 щатски
долара, в които влизала главницата от 1000 долара и целия размер на
договорената лихва от 1000 щатски долара независимо , че се издължил по- рано.
На 29.01.2001г. по молба на подсъдимия ипотеката била заличена /л.200 т.ІІ п.І
д.п./. В съдебно засеД.е на 27.03.2014 г. при разпита
на св.И., подс. М. твърди, че според това, което бил
записал, И. един път е платил 800лв. главница и 4 месеца по 100долара и
един път-20долара, както и два пъти по
100лв. и един път 400лв.Действително договорът бил с по – висока лихва.
Средният курс на щатския долар за месеците от август 2000г. до месец януари
2001г., когато ипотеката е заличена, изчислен съгласно представената справка на
БНБ е 2.21 лв. и стойността на 1000 щатски долара е 2210 лв.
Приетата от съда фактическа обстановка
за отношенията между подс. М. и св.Д.Г.И. се установява от показанията на свидетеля /и
четените пред друг състав на съда по НОХД № 472/2009год. , които настоящият
състав кредитира като по – пълни и точни с оглед близостта във времето и които
свидетелят потвърди. Същевременно те са подкрепени и от писмените доказателства.
От събраните и кредитирани доказателства се установи , че подсъдимият е дал на
свидетеля 1000 щатски долара в заем а последният му е върнал освен главницата
от 1000 щатски долара и лихва в същият размер – 1000 щатски долара . Посоченото
от подсъдимия, че не помни да е имал отношения с този свидетел съдът отново
прие като защитна версия, некореспондираща интерпретираните вече доказателства.
Безспорно подс. М. е реализирал неправомерен доход от
платените му от свидетеля лихви в размер на 1000 щатски долара .Както се
посочи, средният курс на щатския долар за месеците от август на 2000 г. до месец май 2001г.
когато ипотеката е заличена, изчислен съобразно представената справка на БНБ е
2.21 лв. и стойността на 1000 щатски долара е 2210 лв. Това е и размерът на
получения от подс. М. неправомерен доход,
представляващ платените му от свидетеля лихви.
Като краен извод седва
да се посочи ,че вреда за свидетеля няма/ и според обвинението/, а
неправомерният доход за подс.М. се изчислява на
2 210 лева, представляваща средната
левова равностойност на 1000 щатски долара ,които представляват лихвите за
десет месеца от м.август 2000 год. до м.май 2001 год.
Свидетелите Д.Г.И. и И.Г.И. *** ИГИ –
И.И. „ на св. И., отглеждали на патици в стопанската си база „********** „ в с.
**** обл.Х.. Базата им била охраняема и в края
на лятото на 1999г. техен познат ги запознал с подс.
М., който оставил на съхранение в базата автокран марка „Ифа
„. През месец септември на същата година лица от фирма „ ****** „ ГР.*******
отишли в базата на свидетелите за да търсят крана, поради охраната не успели да
го вземат и за случилото се св.И. уведомил подс. М..
Самият М. имал взаимоотношения и водел дела с фирма „П. „ / обясенния
и на подс. А./ и
поискал кранът да остане на съхранение в базата на свидетелите. Св. И.
се съгласил и на 15.09.1999г. подсъдимият му донесъл договор за отговорно
пазене на крана който свидетеля подписал / л.236 т.VІ п.ІІІ и л. 60 т. І п.І
д.п. /. Освен въпросният кран, подсъдимият носел на съхранение в базата на свидетелите
различни вещи, за които те разбрали ,че били заложени при него, както и че той
предоставял заеми. В този период отношенията им били много добри. По повод
дейността на фирмата си, св.И. имал нужда от пари и с договор от 08.05.2000г. /
л.324 т.І НОХД 472/2009год/. със съпругата си - св. И. взели заем в размер на
2500 щатски долара срещу месечна лихва отразена като възнаграждение в размер на
150 щатски долара, с падеж на 08.08.2000г. от св.И.С.К., за когото св. И.
знаел, че работел с подс. М.. По заема била
договорена неустойка от 2000 щатски долара и за обезпечението му свидетелите се
задължили да не се разпореждат със свой имот, представляващ парцел ХХVІІ с площ
от 2848 кв.м. прилежащ към изграденият сеновал на бившето ТКЗС - с. К., а при
неплащане на главницата или неустойката св.К. имал право да се снабди с
нотариален акт за имота. Заемът бил отразен под № 32 в тетрадка от св. К. / л.
111 т.І п.V д.п. /. В последствие на
20.11.2000г. /л.325 т.І НОХД 472/2009год./ бил съставен договор за заем между
подсъдимия и свидетелите и., идентичен по съдържание с договора, който имали
със св.К. и подс.М. встъпил в правата на последния по
заема със св. и. , а те погасили задължението си по този заем на подс. М., което било отразено на лист от подсъдимия /л.133 т.І п.V / и от св. И. / л.327 т. І
НОХД 472/2009год./.
Междувременно през месец октомври на 2000 г. св. И. поискал
отново заем в размер на 2500 щатски долара от подс.
М. и последният се съгласил да му даде
посочената сума срещу 10 % месечна лихва, като се договорили сумата да не се
дава наведнъж, а на части, когато
свидетелят имал нужда от пари. Така на 18.10.2000г. бил сключен нотариално
заверен договор за заем / л.119 т.І п.V, л.296 т. ІІ п. ІІ д.п./, в който било
посочено, че подс. М. дава на св. И. и св.И. заем в
размер на 2500 щатски долара за срок от един месец, с падеж на 19.11.2000г.
срещу месечно възнаграждение в размер на 150 щатски долара. По договора била
уговорена и неустойка в размер на 1000
щатски долара. За обезпечение на заема свидетелите се задължили да не се
разпореждат със собствения си гараж № 3, намиращ се на ул. „ Г.К. „ №** в гр.
Х. и с нотариално заверено пълномощно от същата дата 18.10.2000г. упълномощили
подсъдимия да се разпорежда с гаража / л.139 т.ІІ п. І д.п. /. След това с
анекс от 06.02.2001г. срокът по заема бил продължен до 30.04.2001г. /л.329 т.І
НОХД №472/2009год./. По този договор в показанията на св. И., прочетени и приобщени по реда на
чл. 281ал.1т.1 и т.2 пр. 2 НК - л.344 гръб-л.348 т. І НОХД 472/2009год./ и
потвърдени в с.з. на от 08.05.2014год.
пред настоящия състав, св. И. заявява, че е за сумата от 2500 щатски долара
като твърди , че получил от подсъдимия на части сумата от 2250 щатски долара,
за което е представил копия от свои бележки / л.327, л.330 т. І НОХД
472/2009год ,л.940 т. ІІ НОХД 472/2009год. / и посочва , че не е върнал тази
сума на подсъдимия. В показанията си, дадени в съдебно засеД.е
/27.03.2014год.// св. Д.И. посочва , че нямала отношения по този договор и той
бил сключен между подсъдимия и съпруга й. Същевременно св.И. кандидатствал за
голям кредит от банка, но до отпускането му със съпругата си имали нужда от
пари и в началото на месец ноември на 2000г. поискали от подс.М.
заем в размер на 3500 щатски долара. Последният се съгласил да им даде посочената
сума с 10 % месечна лихва, но поискал заемът да бъде обезпечен с недвижим имот
и тогава свидетелите решили да ипотекират в полза на подсъдимия апартамента на
родителите на св.И. в гр.П.. Документите по сделката били оформени не от подс. А. , който през този период не работел с подс. М., а от св.Й.Т. / показания ,приобщени чрез
прочитането им в с.з. на 27.03.2014год.
по реда на чл. 281 ал.1т.4 НПК пред друг състав на съда по нохд
472/2009гд./ Параметрите на сделката били уточнени от подс.М.,
като за сключването и на 02.11.2000г. било съставено нотариално заверено
пълномощно / л.131 т.І п.V и л.150 т. ІІ
п. І д.п. /, с което Г.П. Т. и Т.А.Т. упълномощили дъщеря си Д.Г.И. да се
разпорежда / ипотекира и продава / с апартамента им в гр.П., ЖСК „ Д. ул. „ *-*
*. Г. „ № *- * , с площ от 117
кв. м. ведно с прилежащите му избено помещение, таванско
помещение, гараж, стая на партерен етаж и идеални части от общите такива на
сградата и земята. Родителите на св.И. били възрастни, в недобро здравословно
състояние и подписали пълномощното в с.********, където живеели. Нотариалната
заверка на пълномощното е направена от нотариус С.а с район на действие -
района на РС – Х. . След изготвяне на
пълномощното св.Т. съставил проект на нотариален акт за договорна ипотека и
съгласно указаното му от подс. М. и на 08.11.2000 г.
двамата отишли в гр.П., където ги чакала св.И. и с нея посетили нотариуса, /нотариален акт за договорна ипотека № * т.
** рег. № **** д. № 3** / 08.11.2000 г. -л.149 т.ІІ п. І д.п./. В нотариалния
акт обаче било посочено ,че подс. М. дава в заем на
св. И. сумата от 35 000 лв. със срок на изплащане 6 месеца при равни
месечни вноски- първата с падеж на 08.12.2000г., като неплащането на която и да
е от вноските правело цялото вземане изискуемо. За обезпечение на заема, св.И.
като пълномощник на родителите си, учредила ипотека в полза на подсъдимия върху
апартамента им в гр.П.. Нотариалният акт бил прочетен от нотариуса, но в този
момент св.И. си помислила, че посочената в него сума от 35 000 лв. е данъчната
оценка на имота, а договорката им за заем с подсъдимия била за сумата от 3500
щатски долара и макар да не била получила нищо, не реагирала. След това св.И.
се прибрала в дома си, прочели нотариалния акт със съпруга си, видели
отразената в него сума от 35 000 лв., която значително надхвърляла договорения
заем от 3500 щатски долара и решили да не вземат заема от подсъдимия, което и
направили, съответно не му плащали и лихви. От своя страна подсъдимият също не
дал никакви пари на свидетелите, което обстоятелство се потвърждава и от
приобщените показания на св. Т.. Независимо, че не взели заема от
подсъдимия, свидетелите не предприели и
действия за заличаване на ипотеката поради
добрите отношения, които имали с подсъдимия. В последствие обаче, отношенията
им се влошили, подсъдимият изтеглил техниката си от базата на свидетелите в с.
К. и заявил на св.И., че му дължи сумата по заема от 18.10.2000г. Тогава И.
предявил към подсъдимия претенции за наем за техниката, която съхранявал в
базата си. След това. подс. М. отправил до св.И.
нотариална покана и поискал да му заплати сумата от 35 000 лв. /л.127т.І
п.V д.п./, но свидетелката отказала да получи поканата без съпруга си. По молба на подсъдимия по реда на чл.242 вр.чл. 2** от ГПК /отм./ с определение от 24.09.2001г. по
гр.д. № 1335/2001 г. на РС – Х. св.И. била осъдена да му заплати сумата от
35 000лв., дължима по нотариалния акт за договорна ипотека ведно със
законната лихва /л.280т.ІІ п.ІІ д.п/ и в полза на подсъдимия бил издаден
изпълнителен лист от 24.09.2001г. / л.
396 т.ІІ п.ІІ д.п./.Освен това, подсъдимият поискал да бъде снабден с
изпълнителен лист и по договора за заем от 18.10.2000г., но с определение от
07.12.2001г. искането му било отхвърлено/ л.289 т.ІІ п.ІІ д.п./. След това
обаче по този договор подс. М. предявил против
свидетелите и. обективно съединени искове по чл. 240 вр.чл.79
и чл.92 от ЗЗД за сумата от 7000 лв. и образувано гр. д. № 1287/2002 г. на
РС-Х., по което на 10.10.2002г. било допуснато обезпечение и наложена възбрана
върху гаража в ГР.******* ул. „Г.К.„ /л.130 т.ІІ п.І д.п./ и с Решение №
290/30.05.2003г. на РС-Х., потвърдено с Решение на ХОС № 387/09.07.2004г. по
в.гр.д.№ 747/2004 г. свидетелите били осъдени да заплатят на подсъдимия
солидарно посочената сума, представляваща главница и неустойка по договора за
заем от 18.10.2000 г./ л.292 - 295 т.ІІ п.ІІ д.п./. След това на 11.11.2004г. подс. М. се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изп.д. № 766/04 г. на СИС при
РС – Х., по което било насочено
принудително изпълнение, като гаражът бил изнесен на публична продан, но
първата такава не се провела. Поради откриване на производство за обявяване на
едноличният търговец на св.И. в несъстоятелност по молба на назначения синдик
изпълнителното производство било спряно /л. 324-389 т.ІІ п. ІІ д.п./.
Същевременно по изпълнителния лист от 24.09.2001г., издаден против св.И. за
сумата от 35 000 лв. било образувано изп.д. № 117/2001 г. на СИС при РС –
П. с взискател подс. М.. От
своя страна на 10.05.2002г. св.И. предявила против подсъдимия пред РС – П. иск
с правно основание по чл.26 от ЗЗД като
посочила, че не била получавала сумата
от 35 000лв. по нотариалния акт за договорна ипотека на апартамента в гр.П.
и поискала прогласяване на нищожността му . По исковата и молба било образувано
гр.д. № 103/ 2002 г.
на РС – П. и с Решение № 81/22.11.2002г. искът и бил отхвърлен. Свидетелката не
обжалвала решението в законовия срок и имотът бил изнесен на публична продан от
съдебен изпълнител при РС- П.. През 2003г. обаче св.И. поискала възстановяване
на срока за обжалване и същевременно подала въззивната
си жалба против решението. В образуваното по молбата за възстановяване на срока
производство пред РС-П., подс.А. представлявал подс.М. като ******. С определение от 15.10.2003г. молбата
на св.И. не била уважена и определението било потвърдено от ОС-Пловдив. По
изпълнителното дело, по което апартаментът в гр. П. бил изнесен на публична
продан и оценен на 40 100 лв., с протокол от 31.10.2003 г. на съдия изпълнител
при РС - П. / л.124 т. І п.V д.п. / подс. М. бил обявен за купувач по вземането му против св.И.
съобразно нотариалния акт за договорна ипотека и с постановление от
05.11.2003г. апартаментът му бил възложен / л.121 т.І п.V д.п./. След това с
нотариална покана от 18.12.2003г. подс.М. поискал
родителите на св.И. да освободят апартамента до 16.01.2004г. Последните не
направили това и на 27.01.2004 г. подсъдимият им отправил втора нотариална
покана, с която им определил месечен наем от 250 лв. за ползването на
апартамента / л.128-129 т.І п.V д. п./, сезирал и РП – П. за извършено от Г.П.
Т. – баща на св.И. престъпление по чл.323 и чл.216 от НК, но с резолюция от
12.03.2004г. на РП-П. прокурорската преписка била прекратена / л.132 т.І п.Vд.п./. От своя страна св.И. също сезирала РП – П. за
извършено от подс. М. престъпление по чл.209 от НК по
повод нотариалния акт за ипотека на апартамента в гр.П., с Постановление от 20.10.2004г. на РП-П. е
отказано образуването на досъдебно производство /л.123 т.І п.Vд.п./. Вземането на подсъдимия по нотариалния, акт за
договорна ипотека, ведно с присъдената законна лихва и разноски надхвърляло
стойността на апартамента в гр.П. и св.И. била осъдена да му заплати въпросната
разлика от 8 298.11 лв., като за това
първоначално било образувано изп.д.№ 299/04г. на СИС при РС-
Димитровград, предадено след това на ЧСИ К. А., действаща в района на ХОС
и принудителното изпълнение насочено
върху метален навес на св.И. в землището на с.К., оценен за сумата от 6970 лв.,
освен това бил наложен и запор върху пенсията на св. И. до 2043 г. / л.156-165 т.ІІ п.І
д.п./. След като придобил по описания начин собствеността върху апартамента в
гр.П., на 23.08.2004г. подс. М. и съпругата му го
продали заедно с мебелите на Д.Т. Т.. За сделката бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № ** т.** рег. № *** д.№ *** / **** г. /
л.154 т. ІІ п. І д.п. / в който е посочено , че апартаментът е продаден за
сумата от 40 100 лв. , на каквато стойност бил оценен и възложен на подсъдимия.
В частичните си обяснения, дадени пред съда, подс. М.
не отрича отношенията си със св.и. и заявява, че им дал в заем сумата от 2500
щатски долара обезпечена с договора за гаража и те не му я върнали. По
отношение на апартамента в гр.П. подсъдимият сочи, че дал на свидетелите сумата
от 9000 щатски долара , а след това и по- малки суми, включително и за
лечението на св.И.. В тази насока на досъдебното производство / л.133 т.І п.V
д.п./ е приложен лист на гърба на който са отбелязани суми в щатски долари в
общ размер от 11980, като заявява , че продал апартамента за сумата от 22 250
евро.
Описаната и приета от съда фактическа
обстановка за отношенията между подс. М. и св. Д.Г.И.
и И.И. се доказва от показанията на двамата свидетели, които са категорични, че
дадените от подсъдимия заеми включително и заема, обезпечен с ипотеката на
апартамента в гр. П., който не получили и по него не плащали на подсъдимия
лихва, били в щатски долари, както и , че ******ът,
който обслужил сделката, не бил подс.А.. Те се
подкрепят изцяло от писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира.
От приобщените показания на св.Т.- ******ът,
подготвил документите по сделката, също се установява подсъдимият не е дал пред
него пари на св. И. преди и след изповядването на сделката в гр.П.. Повдигнато
обвинение за вреди касае единствено заема, обезпечен чрез ипотеката на
апартамента в гр.П. като се сочи ,че
вредите били в размер на 43610лв., за каквато сума подс.
М. продал апартамента. При така събраните доказателства съдът намери, че в
случая с действията си по отношение на заема от 3500 щатски долара с 10% лихва,
договорен между подс. М. и свидетелите и., за което
бил оформен нотариалния акт за договорна ипотека на апартамента в гр.П. и чрез
продажбата му, подсъдимият причинил на св. И. вреда в размера на сумата за
която продал апартамента - 22 250 евро с левова равностойност от
43 610 лв.. Това е размерът на получения от подсъдимия неправомерен доход и размерът на причинената
на пострадалата вреда. Независимо , че този апартамент е бил възложен на
подсъдимия от съдебния изпълнител и така той придобил собствеността, основанието, поради е обявен за купувач на
публичната продан е вземането му против св.И. по нотариалния акт за договорната
ипотека от 08.11.2000г. Този нотариален акт е обезпечавал заема от 3500 щатски
долара, / неполучен/ и договорен между свидетелката И. и подсъдимия с 10%
месечна лихва . Това , че сумата по заема не е взета и на подсъдимия не е
плащана лихва, не води до правомерност на дохода, реализиран чрез продажбата на
апартамента, защото подс.М., използвайки нотариалния
акт се е сдобил със собствеността върху апартамента и след това го е продал.
Така получената от тази продажба сума се явява неправомерен доход за него в
резултат на престъплението по чл. 252 от НК и вреда за пострадалите.
През зимата на 2000 г.
св. С.К. ***. на 27.03.2014год. /имал нужда от 5000 лв., за да изплати камион,
който купил и заедно с майка си - св. К.И.Т. посетили заложната къща на подс.М. ***, като свидетелят поискал от подсъдимия в заем
въпросната сума и последният се съгласил да я даде на св.С. исканата. срещу
месечна лихва от 6 % за срок от 6
месеца. За обезпечаване на заема поискал свидетелят да ипотекира в негова полза
апартамента си в ГР.*******. С. се съгласил св.Т. поела задължението да плаща месечната
лихва по заема. Така на 15.12.2000г. бил съставен нотариален акт за договорна
ипотека № *** т.** рег. № *** д.№ **** /*** г. / л. 171 т. ІІ п. І д.п. /, по
силата на който подсъдимият давал на свидетеля заем в размер на 9600 лв. със
срок на връщане от 6 месеца , на 6 равни вноски първата с падеж на
16.01.2001г., а свидетелят ипотекирал в негова полза жилището си в
ГР.******* ж.к. „**** „ бл.** вх. „*”
ет.* ап. ** с площ от 83.80 кв.м. След изповядването на сделката на същата дата
подсъдимият дал на свидетеля сумата от 5000 лв. която била равностойността на
2500 щатски долари. След това свидетелят
върнал на подсъдимия четири пъти по 100 долара главница , част от главницата
погасила и майка му – св. Т., но въпреки уговорката за лихви, спрели да плащат лихвите. Подсъдимият депозирал нотариалния
акт пред РС – Х. и с Определение от
17.05.2004г. по ч.гр.д.№ 501/2004 г. на РС – Х. / л.274 т.ІІ п.ІІ д.п./ св.С.
бил осъден да му заплати сумата от 9600 лв., след което подсъдимият се снабдил
с изпълнителен лист. След това апартаментът бил изнесен на публична продан ,
св.Т. и св. С. поискали от подсъдимия да бъде удължен срокът на заема,
последният се съгласил и св.Т. предложила да му прехвърлят собствеността върху
апартамента, за да не бъде купен от трети лица, а и за успокоение на самият
подсъдим. За тази цел на 10.02.2005г. бил съставен нотариален акт за покупко- продажба № 99 т. І рег. № 488 д. № 81/2005 г., с
който св.С. продал апартамента си на подсъдимия като е посочено, че подсъдимият
закупил апартамента срещу сумата от 15 000 лв., която фактически не
заплатил / л. 173 т.ІІ п. І д.п. /. След това св.Т. продала друг свой
апартамент в ГР.******* и на 23.03.2005 г. откупила обратно апартамента на син
си от подсъдимия, за сумата от 12 000 лв., за което бил съставен
нотариален акт на името на съпруга й – К. С.Т. / л.174 т. ІІ п.І д.п. /. На
същата дата ипотеката била заличена /л.170 т.ІІ п.І д.п./. В съдебно засеД.е на 27.03.2014год. подс.
М. посочва , че заплатената лихва за периода от 15.12.2000год. до
15.06.2001год. от св. Т. била 5024долара.. Същевременно свидетелите сочат, че
не са плащали лихви на подсъдимия редовно.Договорът бил първоначално за шест
месеца, после бил продължен за още 6 месеца и така продължил до 5 години.
Приетата фактическа обстановка за
отношенията на подс. М. със св. С.К.С. и майка му св.
К.И.Т. се потвърждава от показанията на последните дадени пред съда и събраните
писмените доказателства, които ги подкрепят, поради което съдът ги кредитира. В
обвинителния акт липсват твърдения за причинена вреда на св.С.. В показанията си
пред съда св.Т. и св.С. са категорични, че не са плащали на подсъдимия
договорената по заема от 5000 лв. месечна лихва от 6 %, а в последствие
откупили апартамента от него за 12 000 лв. При така установената
фактическа обстановка съдът намери, че подс.М. е
получил неправомерен доход от 7000 лв. и това е разликата между заема който дал
на св. С. – 5000 лв. и стойността на която след това е откупено жилището -12000
лв.
През 2001г. съпругът на св. П.Р.И.
/показания от 26.06.2014год./ от гр. Х. починал и свидетелката решила да отиде
на работа в *******, но за това и били нужни 2000 лв., които нямала и от хора в
града разбрала, че подс. М. давал кредити. През месец април 2001 г. отишла подс.М. ***. Там свидетелката поискала от подсъдимия заем в
размер на 2000 лв. за срок от 1 година . Подсъдимият се съгласил да и даде искана сума но със 10 %
месечна лихва, разбрали се в края на срока свидетелката да погаси изцяло
задължението ведно с лихвите. За обезпечение на заема подсъдимият поискал
свидетелката да ипотекира в негова полза апартамента си в ГР.*******,
последната се съгласила и на 12.04.2001г. бил съставен нотариален акт за
договорна ипотека № *** т. ** рег. № *** д. № ***/ *** г. / л. 177 т. ІІ п. І
д.п. /, в който не била посочената реалната сума по заема, а по – голяма –
сумата от 4500 лв. със срок на връщане
за 6 месеца при равни месечни вноски, първата платима на 14.05.2001г. За
обезпечение на заема свидетелката ипотекирала на подсъдимият жилището си в
ГР.******* на ул. ”**** *****„ № *** вх.* апартамент **, след което подсъдимият
и дал сумата от 2000 лв. След като взела парите, свидетелката заминала за ******,
но не е била върнала кредита. Върнала се
в ****** и за да замине отново имала нужда от още 1000 лв. и пак се обърнала
към подс. М.. Последният се съгласил да й даде
исканата сума срещу същата месечна лихва от 10 % , но този път поискал
свидетелката да му прехвърли собствеността апартамента си, а след връщане на
цялата сума по заемите в общ размер от 3000 лв. с лихвата обещал да й върне
собствеността. Свидетелката се съгласила и на 04.07.2001г. бил съставен
нотариален акт за покупко- продажба № ** т. ** рег. №
**** д. № *** / **** г. /л.179 т. ІІ п.І д.п. /, съгласно който свидетелката
продала на подсъдимия апартамента си в гр. Х. за сумата от 5000 лв. След
изповядването на сделката, на същата дата подсъдимият дал на свидетелката
сумата от 1000 лв. с лихвата от 10%
месечно за срок от 1 година и свидетелката заминала за *******, а по молба на
подсъдимия на 05.07.2001г. ипотеката върху апартамента по предходният
нотариален акт била заличена. След като заминала за чужбина свидетелката не
връщала на подсъдимия главницата и лихвата по двата заема в общ размер от 3000
лв. В началото на месец април на 2002г. свидетелката събрала сумата от 6000
лв., която включвала 3000 лв. главница по заемите и сумата от 3000
лв. -уговорената с подсъдимия лихва, която издължила на подсъдимия М.. На
02.04.2002 г М., съгласно договорката със свидетелката, върнал собствеността
върху апартамента, като го продал на децата й В. Т. и Р.П. за сумата от
5 000 лв. / л. 180 т. ІІ п. І д.п./
Безспорно от събраните доказателства /
гласни и писмени/ се установи , че от двата заема в общ размер на 3000 лв.
които дал на свидетелката, подсъдимият получил от нея освен сумата по
главницата, и лихва в размер на 3000 лв. В тази насока показанията на
свидетелката се подкрепят от писмените доказателства. Така подс.М.
е получил неправомерен доход от 3000 лв. - размера на платените му от
свидетелката лихви .
През 2001г. св.Н. Т. Д., тогава с фамилно
име Т. / показания Св. С.Т. – майка в
с.з. на 27.02.104год./ имала нужда от пари , била без работа и не могла да
вземе заем от банка. От свои познати разбрала, че подсъдимият М. давал заеми и
на 31.05.2001 г. взела от него заем срещу лихва, като на същата дата
ипотекирала в полза на подсъдимия жилището си в ГР.*******. В справката на
служба вписвания / л. 205 т. ІІ п. І
д.п. / е посочено , че стойността на заема бил 7000 лв. и по молба на
подсъдимия на 01.07.2002г. ипотеката на същата стойност била погасена и
заличена. Т. спряла да плаща и за това родителите и продали свой имот и върнали
изцяло на подсъдимия заема ведно с лихвата.. В показанията си, дадени в
проведеното на 27.03.2014г. съдебно засеД.е майка и
-св.С.К.Т./ посочва, че дъщеря й и зет й,
взели срещу ипотека на жилище заем от подс. М.
в размер на 7000 лв. и му плащали лихва по 200 лв. месечно. Върнали му и сума,
която не може да уточни по размер като твърди, обаче не могли да плащат и св.
Т. и съпругът и продали своя земя и доплатили на подсъдимия още 3200 лв. на
02.07.2002год. Така заемът бил погасен и ипотеката заличена.
От приетата фактическа обстановка за
заема даден от подс. М. на св.Н. Т. Д. / Т./ , от
показанията на на майка и св. С.Т. безспорно се
установи, че подсъдимият е дал на Д. /тогава с фамилно име Т./ заем в размер на
7000 лв. срещу месечна лихва. От доказателствата обаче не може да се установи
размера на договорената и платена от свидетелката лихва, но както вече се
посочи липсват твърдения и от прокурора досежно
размера им.
През 2001г. св.Ж.Ж.А. *** се разболяла и
за лечението и били нужни пари .Около края на годината през месец декември ,
съпругът и св. А.С.А. / показания на двамата свидетели от в с. з. от
08.05.2014год. и приобщени по реда на чл.281ал.1 т.1 и т.2 НПК показания на св.
А. , дадени пред съдия на дп , потвърдени в с.з. /
решил да вземе заем в размер на 4000 лв. Парите му били нужни бързо, не могъл
да вземе заем от банка и се насочил към заложната къща на подс.
М.. При посещението си в офиса на заложната къща свидетелят поискал от въпросната сума в заем за срок от една година. М. се съгласил да му я даде, но
срещу месечна лихва от 6% / вноска от 240лв/ и за обезпечение на заема поискал
свидетелят да му прехвърли в собственост жилището си в ГР.*******, който щял да
му върне собствеността върху апартамента след връщане на заема с лихвата от А. . Свидетелят се
съгласил с поставените от подсъдимия условия и на 28.12.2001г. получил заем от
4000 лв. с уговорената 6% месечна лихва. С нотариален акт за покупко- продажба
от същата дата № 33 т.** рег. № *** д. № *** / *** г. / л. 183 т. ІІ п. І д.п. / свидетелят и
съпругата му прехвърлили на подсъдимия собствеността върху апартамента си в
ГР.*******, ул. „ ***** „ № **-** вх * ет. * ап.
** за сумата от 4000 лв., какъвто бил
размера на заема. Продажбата била фиктивна и нотариалният акт не отразявал
действителното положение, но бил съставен по настояване на подсъдимия и като
условие да даде заема. При даването на заема подсъдимият си удържал от
свидетеля лихвата за три месеца в размер на общо 720 лв. / по 240 лв. на месец
/ и таксите по сделката. След като взел заема, свидетелят започнал да плаща на подсъдимия договорената
лихва. В последствие обаче изпаднал в затруднение и закъснявал с вноските, като
подсъдимият му начислявал лихва върху лихвата. След известно време свидетелят
спрял да плаща и тогава подсъдимият му определил наем от 160 лева месечно и му
обяснил, че в тази сума влиза и лихва по заема. Въпреки това свидетелят бил във
финансово затруднение, не можел да плаща посочената сума, както и да върне
заема на подсъдимия поради което двамата се уговорили да търсят купувач за
апартамента, като подсъдимият му обяснил, че според негови изчисления, свидетелят му дължал сумата от около
10 000 лв. като главница и лихви по заема . За случилото се свидетелят А.
споделял със съпругата си св. Ж.А. която знаела за взетия от подсъдимия заем
срещу лихва и обстоятелството, че подсъдимият им начислявал лихва върху
лихвата, но понеже била в тежко здравословно състояние, не и били известни
всички детайли / с.з.08.05.2014год./ На 19.03.2003г., без да уведоми
свидетелите с нотариален акт № ** т. * рег. № *** д.№ ***/ **** г. / л.187 т.ІІ
п. І д.п. / подсъдимият М. заедно със съпругата си И.М. дарили апартамента на
сина си Т.Н.М., който от своя страна на 07.04.2003 г. го продал свидетеля
Т.П.Я. /показания от с.з. на 27.03.2014год/ за сумата от 12 000 лв. с
нотариален акт № ** т.** рег. № *** д.№ ** / *** г. / л.189 т.ІІ п. І д.п./,
като в нотариалния акт обаче била отразена сумата от 8176.80 лв., каквато била
данъчната оценка на апартамента/. След случилото се свидетелите А. разбрали от
подсъдимия, че продал апартамента им за
посочената сума и напуснали жилището. От своя страна, подсъдимият им
върнал на части сумата от 2000 лв., като св.А. си взел бойлера, а подсъдимият
му удържал за това 160 лв. С оглед възникналите противоречия бяха прочетени
показанията на св.А. дадени на досъдебното производство пред съдия при проведения му на 03.05.2007г. разпит /
л.140 - 141 т.І п.ІІ д.п./ в които сочи, че при даването на заема подсъдимият
си удържал сумата от 720 лв. представляваща три месечни вноски за лихва от по
240 лв. В показанията си свидетелят също
не е уточнява общия размер на лихвата, която платил на подсъдимия, като твърди,
че М. му е наложил наем от 160лв., след като разбрал, че не можел да му се
издължава с лихвата от 240лв. От продажбата на апартамента си удържал 1000лв,
като му върнал 2000лв. След прочитането на показанията свидетелят заявява, че
изложеното в тях е вярно. Както в частичните си обяснения, дадени пред съда, подс. М. твърди ,че е продал апартамента през 2003год. и за
това изчислил, че вместо 7000лв, св. А. имал да му дава 10 000лв. Твърди
още,че А. му е заплатил 2 пъти по 250 лв. при лихва 6,3 процента на договорения
заем.
Приетата фактическа обстановка за
отношенията на подс. М. със св. Ж.Ж.А. и съпругът и
св. А.С.А. по повод заема който им дал в размер на 4000 лв. с месечна лихва от
6 % , безспорно се установи от показанията на свидетелите, дадени в съдебно засеД.е и прочетените показания на св. А., дадени пред
съдия ,които кореспондират с писмените доказателства, поради което съдът ги
кредитира. От събраните доказателства се установи, че подс.
М. продал жилището на семейство А. на св.Я. за сумата от 12000 лв. въпреки, че последният твърди, че закупил
жилището за 12500 лв. в показанията си св.А. посочва категорично, че от
подсъдимия разбрал, че апартаментът бил продаден за 12 000 лв. След
продажбата подсъдимият върнал на св. А. 2000 лв. В показанията си последният твърди,
че плащал на подсъдимия месечна лихва в размер на 240 лв. в продължение на
няколко месеца ,повече от половин година, без да посочва точния размер на
лихвата, която платил, но от прочетените му показания дадени пред съдия
безспорно се установи, че свидетелят платил на подсъдимия лихва в размер на 3 вноски от по 240 лв. или
общо 720 лв., поради което съдът прие
този размер за доказан. Обвинение за причинени от подсъдимият на св. А. вреди
няма, като от събраните доказателства съдът намери , че полученият от подсъдимия
неправомерен доход е в размер на 6720 лв., представляващ разликата от сумата
12000 лв., за която продал жилището ,
4000 лв. – заема, който св. А. взел и не му върнал , сумата от 2000 лв., която
след продажбата е върната от подсъдимия и към получена така обща сума от 6000
лв. следва да се прибавят и платените лихви от 720 лв. Ето защо съдът призна
подсъдимият за виновен до доказаният размер на неправомерният доход от 6720 лв.
В началото на 2002
г. св. Й.М.Р. /
с.з. 10 .03. 2016год., четени показани пред друг състав на съда по НОХД №
471/2009год. по реда на чл.281 ал.1 т.4пр.1 во НПК/, който бил женен, но не живеел със съпругата си.
Двамата обаче искали да вземат кредит и се обърнали към подс.
М.. За целта св. Р. *** и поискал от подсъдимия заем в размер на 5000 лв. , от
които 3000 лв. за него и 2000 лв. за съпругата му , като всеки от тях щял да си
изплаща заема. Подсъдимият се съгласил да даде заема за срок от 8 месеца с
около 7 % месечна лихва , но за обезпечението му поискал в негова полза да бъде
ипотекиран недвижим имот. Св.Р. се съгласил да ипотекира апартамент в
ГР.******* ул. „*****„ *-* ет.* ап.*, но понеже идеална част от апартамента
била собственост на съпругата му, по настояване на подсъдимия цялата
собственост върху жилището се прехвърлила на бащата на свидетеля - М. Р.М. и на
21.01.2002г. с нотариален акт за договорна ипотека, апартаментът бил ипотекиран
в полза на подсъдимия. Като длъжник по нотариалният акт фигурирал бащата на
свидетеля и било посочено, че заемът, обезпечен с ипотеката е в размер на 7600
лв. След сделката подсъдимият дал на св.Р. договореният заем от 5000лв. от
които последният взел 3000 лв. а бившата му съпруга 2000 лв. и всеки от тях
поел задължение да изплаща своята част от кредита с определената от подсъдимия
лихва. След това свидетелят заминал за Испания и не плащал нищо на подсъдимия
по заема, през месец април на същата година се върнал в гр. Х. и от подсъдимия
разбрал, че бившата му съпруга също не плащала нищо по кредита. Разбрал от
лица, които го посетили,че върху апартамента имало тежест, а именно учредената
с нотариалния акт ипотека в полза на подсъдимия и поели ангажимент да погасят
задължението на свидетеля по кредита към подсъдимия като продадат апартамента и
му дадат разликата от продажната цена .
именно от тези неустановени лица разбрал, че апартаментът бил продаден
от фирмата посредник за 25000 лв., от която сума получил 18 000 лв., а от
неустановените лица разбрал , че продажната цена те взели 500 лв. за услугата и
му заявили , че остатъкът дали на подсъдимия. В показанията си свидетелят е
категоричен , че самият той не е връщал заема на подсъдимия и не му е плащал
уговорената лихва . Твърдяната от свидетеля фирма посредник която продала
апартамента както бе отбелязано не е установена , а от приложената / л.208 т.ІІ
п. І д.п./ справка на служба вписвания се установява , че ипотеката, учредена от бащата на свидетеля
като длъжник в полза на подсъдимия като кредитор е за сумата от 7600 лв. и е
заличена на 26.04.2002г.
Описаната фактическа обстановка за отношенията
на подс. М. със св. Й.М.Р. по повод даденият му заем
от 5000 лв. със 7% месечна лихва безспорно се установи от показанията на св.Р.,
прочетени по реда на чл.281ал.1т.4 пр.1 во НПК,,
подкрепени от писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира. В
показанията си св. Р. заявява, че не е връщал лично пари на подсъдимия и
посочва, че апартаментът му бил продаден от фирма неустановена по делото , като
от лица работещи в тази фирма разбрал , че след продажбата ,от която свидетелят
получил 18 000 лв., те си удържали 500 лв. комисионна за сделката и му
заявили , че върнали на подсъдимия разликата до 25000лв., за която според
свидетелят бил продаден апартамента. Категорични писмени доказателства за
извършената сделка липсват,а и няма твърдения за причинени вреди в обвинителния
акт. Не се доказа категорично и заплащане или размер на уговорената лихва.
В началото на 2002 г. св. М.Ю. Ю. / М.Й.М./ от ГР.******* имал нужда от пари
и знаел, че подсъдимият М. дава кредити срещу лихва, като на два пъти в началото на 2002год. взел заем от заложната
му къща в малки суми срещу залог на
златни пръстени, който погасил. На следващия ден и поискал по – голяма сума в
заем. Подсъдимият се съгласил да му я даде срещу обезпечение с недвижим имот и на 08.02.2002 г. бил
сключен нотариален акт за договорна ипотека № ** т.І рег.№ ***, съгласно който подс. М. дал на свидетеля заем в размер на 4500 лв. за срок
от 4 месеца, а за обезпечаване на заема свидетелят учредил в полза на
подсъдимия ипотека върху недвижимия си имот в ГР.******* ж.к. „**** „ бл.*
вх.”*” ет.* ап. ** / л.40 т. ІІ п. І д.п. /. В показанията си, прочетени по реда на чл.281ал. 1 т. 4 пр.1 НПК в с.з.
на 10.03.2016год. и дадени пред друг състав на съда дадени в съдебно засеД.е на 19.01.2011 г.-л. 1087 - л. 1091т.ІІ НОХД 472/09год. / свидетелят сочи, че заемът,
който взел от подсъдимия бил в размер на 4500 лв. но заедно с лихвите, а самата
лихва, която подсъдимият му определил, била в размер на 7 или 8 % и върнал на
подсъдимия заема с лихвата. Видно от приложената справка на служба вписвания,
ипотеката била заличена на 03.06.2002 г. по молба на подсъдимия /л.39 т.ІІ п.
І. д.п./ След това свидетелят имал нужда
пак от пари и в началото на 2003г. посетил подсъдимия и поискал нов заем.,
който бил в размер на 3420,10 лв. и за отпускането му договарял с подс. М., който тогава вече работел заедно с подс. А.. При втория
заем свидетелят сочи, че подс. М. поискал от него пак
да ипотекира апартамента си и свидетелят останал с впечатление, че ипотекира
жилището си , а не го продава. Вторият заем също бил с уговорена лихва от 7 %. Впоследствие разбрал, че апартаментът му
бил продаден и видно от приложеният по делото нотариален акт № ** т.* рег.№ ***
д. № ** / **** г. / л. 44 т. ІІ п. І д.п. / на 30.01.2003 г. и на двамата
подсъдими, които го закупили по равно за сумата от 3420.10 лв., посочена в
нотариалния акт. След продажбата на апартамента, подс.
М. му върнал сумата между 500 и 1000 лв. Видно от приложения нотариален акт №
*** т. ** рег. № **** д. № *** /** г. /л.50 и л.51 т.ІІ п.І д.п./ на
23.10.2003г. двамата подсъдими със съпругите си продали апартамента на св.
Д.Д.М. за сумата от 3240.10 лв. според нотариалния акт, каквато е и данъчната
оценка на жилището. В обясненията си в с.з. на 10.03.206год. подс. А. сочи, че св. Ю., който познавал като М., поискал
от М. 2000лв-3000лв на заем през 2003год., които той дал на М. и след като
последният продал апартамента на св. Ю., не върнал парите.
По пункта на обвинението относно св.
М.Ю. в обвинителния акт за първия заем, получен от свидетеля на 08.02.2002 г.
от подс. М. се сочи , че бил в размер от 4500 лв. Не
са изложени твърдения за този заем да е имало уговорена лихва и на свидетеля да
е причинена вреда или придобити неправомерни доходи от подс.
М.. Независимо от твърденията на св. Ю. в съдебно засеД.е
, че по заема е имало уговорена лихва от 7% която плащал на подсъдимия, като
свидетелят не уточнява размера на платената лихва, обвинение в тази насока
против подс. М. няма. За втория кредит от
31.01.2003г.не се установява размер , нито категорично размер на лихва по него
лихва, но се установява, че е даден на свидетеля от двамата подсъдими ,за което
свидетелят им продал апартамента, си който бил с данъчна оценка 3420.10 лв., а
подсъдимите след това го продали на св.Д.М./ показания на св. М. в с.з. на
27.03.2014од./ за около 9000 лв.Свидетелката твърди ,че закупили апартамента от
подсъдимите и техните съпруги. В показанията си св. Ю. сочи размера на взетите заеми и размера на
лихвите, освен тази по втория заем , взет от двамата подсъдими., че е била 7%.
От приложените два нотариални акта- първият, с който подсъдимите купили
апартамента от свидетеля и вторият с който го продали на св. М., категорично се
подкрепя изводът, че този заем е даден от двамата подсъдими. В тази насока са и
обясненията, дадени от подс. А. в с.з. на
10.03.2016год. Не се събраха категорични доказателства за размера на заема и за
платените от св. Ю. лихви, а и липсват твърдения в тази насока в обвинителния
акт. включително и за причинени на св. Ю. вреди.
През зимата на 2004 г. св. В.Б.Р. и
св.Е.И.С. / показания в с.з. на 04.06.2015год. и показания на св. Д./, с която живеел на семейни начала в
с. **** обл. Х. имали нужда от пари за предстоящия
абитуриентски бал на сина на С.. В тази връзка последната разбрала, че
подсъдимите дават пари в заем срещу лихва и понеже се познавала с подс. М. отдавна, отишла в офиса им, намиращ се към този
момент в кантората на подс. А. *** и поискала от подс. М. в заем сумата от 2000 лв. за срок от 1 година.
Последният се съгласил да даде посочената сума срещу лихва, но поискал
свидетелката да я обезпечи със злато или ипотека на недвижим имот. След
разговора, св. С. ***, разговаряла със св.Р. и понеже нямали злато двамата
решили да обезпечат заема чрез ипотека на къщата на свидетеля в с. ****.
Така на 10.12.2004 г. св.Р. взел
нотариалния акт на къщата си и заедно със св. С. отишли отново в кантората на подс. А., където бил и подс. М.,
там разговаряли с последния за заема и се договорили да им даде сумата от 2000
лв. срещу месечна лихва от 7 % за срок
от една година и заема да се обезпечи чрез ипотека на имота на св. Р. ***. През
това време подс. А. бил в кантората, но не вземал
отношение към заема, който подс. М. договарял със
свидетелите. След като уточнили условията на заема, подс.
М. извикал св.Я.Д., която живеела на семейни начала със сина му и в този момент
била в съседното помещение, където работела в шивашкото ателие на съпругата на подс. А., за да бъде посочена тя като кредитор по
нотариалният акт за ипотека макар , че фактически сумата по заема дал подс. М. . След като св. Д. дошла, тя заедно с подс. А. и св. Р.
отишли при нотариус, за да съставят нотариалния акт и на същата дата 10.12.2004 г. бил съставен
нотариален акт за договорна ипотека № **** т. ** рег. № **** д. № *** / л.76
т.ІІ п.І д.п./, съгласно който св. Д. давала на св. Р. безлихвен заем в размер
на 4000 лв. за срок от три месеца до 10.03.2005г. обезпечен чрез ипотека на
имота на свидетеля в с. ****, общ.Х.-УПИ **-*** с площ от 1000 кв. м. ведно с
построената жилищна сграда и навес. След съставянето на нотариалния акт
свидетелите и подс.
А. се върнали обратно в кантората на последния и там подс.
М. дал на св.Р. и св.С. исканата в заем сума срещу договорената месечна лихва
от 7 % , като удържал 60 лв. за разноски по ипотеката. Свидетелите се
поинтересували защо в нотариалния акт било посочено , че сумата се давала от
св. Д. и била в двоен размер от полученият реално заем , срокът за връщането и
бил 3 месеца , а не договореният срок от 1 година , но тогава двамата подсъдими ги успокоили, че ще
се спазва устната договорка по заема , а св. Д. била техен човек. След това
свидетелите си тръгнали и започнали да плащат на подс.
М. ежемесечно лихва от 140 лв. като му я
давали на ръка и основно с това се занимавала св. С.. През пролетта на 2005 г. двамата подсъдими
посетили свидетелите в с. **** видели, че имат условия за отглеждане на животни
и им предложили да закупят овце и храна, а свидетелите да ги отглеждат за срок
от една година при 40 % от печалбата . Свидетелите се съгласили и на 04.04.2005
г. подсъдимите закупили с договор 51 бр.
овце / л.79 т. ІІ п.І и л. 147 т. І п.V
д.п. /, които
откарали в кошарата но свидетелите в с.****, доставили и храна, а свидетелите
започнали да отглеждат животните, за което бил съставен договор от същата дата
/ л. 149 т.І п.V д.п. /. На 08.08.2005
г. подсъдимите закупили още 10 бр. овце които предоставили на св. Р. за
отглеждане / л.148 т.І п.Vд.п. /. По повод
отглеждането на животните подсъдимите предоставили на св.Р. мобилен телефон по който подс.
М. му се обаждал ежедневно и се осведомявал за животните , като отразявал
разходите и приходите от тях в приложената по досъдебното производство синя
тетрадка /л.61-64 от нея т.VІІ д.п./, продавал и животни. През това време
свидетелите продължавали да плащат лихвата на подс.М.
в размер на 140 лв. месечно, междувременно купували и храна за животните и
парите започнали да не им достигат , като последно платили на подс. М. лихвата за месец октомври на 2005 г. След това
свидетелите спрели да плащат и уведомили подсъдимите, но последните им заявили
да не се притесняват и свидетелите продължили с отглеждането на животните. През
пролетта на 2006г. подс.М. обаче започнал да
разпродава животните, продал и последните агнета, за които имали уговорка със
свидетелите да ги оставят за разплод.
Това усъмнило св. Р. и той поискал от подс. М. да си
оправят сметките по заема и отглеждането на животните. Последният му казал да
отиде до офиса и през месец май св.Р. посетил офиса на подсъдимите в
ГР.*******. Там подс. М. го уведомил , че дължи по
заема ще 3500 лв. Св. Р. се прибрал в дома си и със св.С. решили да платят
посочената сума и преустановят изцяло отношенията си с подсъдимите. Св. Р.
разговарял и със собственика на бензиностанцията, където работел и поискал от
него въпросната сума, последният се съгласил да му я даде и го предупредил да я
върне на подс. М. пред нотариус. Междувременно още
през месец февруари на 2006 г.
с определение по гр. д. № 839/24.02.2006г. на РС-Х. св.Р. бил осъден да плати
на св. Д. сумата от 6000 лв., която и дължал
съобразно запис на заповед от 03.04.2005 г. с падеж на 04.06.2005г. и на
19.05.2006г. бил издаден изпълнителен
лист / л. 397 т.ІІ п.ІІ д.п. /. За този запис на заповед / л.80 т. ІІ п. І д.п.
/ свидетелят твърди , че не знаел кога го подписал, заявява, че явно това
станало при подписването на другите документи и разбрал за него по – късно,
когато поискал да върне на подсъдимия сумата от 3500 лв. и преустановят
отношенията си. На 12.05.2006г. подсъдимите изпратили до св. Р. нотариална
покана да им върне овцете на 22.05.2006 г. /л.152 т.І п.V д.п./. На посочената
дата свидетелят не се явил и видно от съставения от нотариуса протокол, от него
постъпила нотариална покана отговор от 19.05.2006 г. за получаване от подсъдимите
на 25.05.2006г. животните и уведомявал
св.Д. да се яви при нотариуса на 31.05.2006г., за да й върне кредита по
нотариалния акт за ипотека / л.153 т.І п.V и л. 82 т. ІІ п.І д.п. /.Така на
25.05.2006 г. св. Р. върнал на подсъдимите общо 36 бр. овце и агнета срещу
разписка / л.83 т.ІІ п.І д.п./ и на 26.05.2006 г. отправил втора нотариална
покана до св.Д., връчена и на 07.06.2006 г. / л.81 т.ІІ п. І д.п. / и я поканил
на 12.06.2006 г. за връщане на сумата
по нотариалния акт . Същевременно с
Определение от 26.05.2006г. св. Р. бил
осъден да заплати на св. Д. сумата от 4000 лв. по нотариалния акт за ипотека и
на 05.06.2006 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на свидетелката. На
08.06.2006г. св.Д. чрез подс. А., който я
представлявал като ****** предявила
двата изпълнителни листа пред ЧСИ и така срещу св. Р. било образувано
изпълнително дело № 771 /2006 г. на ЧСИ А., по което на 09.06.2006г. била
вписана възбрана върху имота му в с.
****. След като получила нотариалната покана на св.Р. от 26.05.2006 г. , св.
Д. изпратила отговор, с който го
уведомила за образуваното изпълнително дело /л.84 т.ІІ п.І д.п./, по което св.
Р. възразил, че не дължи сумата от 6000 лв. по записа на заповед и поискал
спиране на изпълнението. С определение № 516 /24.07.2006 г. на РС – Х.
възражението му не било уважено и определението било оставено в сила с
определение по в.ч. гр.д. № 7** /2006 г. по описа на ХОС / изискани гр.д. №
1017/06 г. на РС – Х. съдържащо изп.д. № 771/06 г. на ЧСИ А. и В.чгр.д. № 7**/06г. на ХОС/. След това св.Р. предявил срещу
св.Д. отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК /отм./ и било
образувано гражданско дело, по което на 15.11.2006 г. била издадена
обезпечителна заповед и изпълнението по изпълнителното дело на ЧСИ било
спряно / л. 398 т.ІІ п.ІІ д.п. /. Впоследствие и гражданското дело също
било спряно с определение от 29.10.2007 г. до приключване на настоящото
наказателното производство/ л. 750 т. ІІ НОХД 472/2009год./ . По повод взетия
от подс. М. заем в размер на 2000 лв. и за
отношенията си с него и с подс. А. за отглеждането на
животните през 2006 г. св. Р. и св. С. ***,
но било отказано образуването на
досъдебно производство / л.87 т.ІІ п.І д.п./. Свидетелите са категоични ,че заемът е бил взет от М., на когото плащали
лихвите, а нотариалният акт за договорна
ипотека бил оформен фиктивно на името на св. Д., негова снаха. В приобщените
чрез прочитането им показания, дадени на л.364 гръб и л. 365 т. І НОХД
472/2009год. пред друг състав на съда/ св. Д. е заявила, че по молба на
подсъдимите дала на св.Р. сумата от 4000 лв., обезпечена с нотариалния акт за
ипотека, както и сумата от 6000 лв., за което бил подписан записа на заповед от
03.04.2005г. От своя страна в дадените си частични обяснения пред съда
при разпита на двамата свидетели подс. М.
заявява, че парите по заема на св. Р. и св. С. обезпечен с ипотеката и по
записа на заповед, били дадени от него и подс. А..
Твърди още ,че реално по записа на заповед
сумата от 6000 лв. не била дадена на св. Р., а обезпечавала овцете които
подсъдимите купили и му предоставили за отглеждане.
При установената и приета фактическа
обстановка за отношенията на подсъдимите със св. В.Б.Р. и св. Е.И.С. съдът намери обвинението също за доказано, че
обвинението по този пункт е доказано . Св.Р. и св. С. ,чиито показания съдът
кредитира заради тяхната последователност, непротиворечивост и кореспонденция с
останалите доказателства, са категорични , че договаряли и взели заема от подс. М. и единствено на него връщали лихва в размер на 140
лв. месечно в период от 10 месеца, дори година. Съдът не кредитира
показанията на св. Д., в които твърди , че тя дала парите в заем на св.Р.. Тази
свидетелка е в близки отношения със сина на подс.
М.,поради което съдът я възприема като заинтересован свидетел..Ето защо по този
пункт на обвинението съдът намери ,че
подсъдимият М. е получил тази сума от 1400 лв. представляваща платените му от
свидетелите лихви по заема който им дал с месечна лихва от 7%. за периода
м.декември 2004 год.-м.септември 2005
год./10 месеца по 140 лева, което представлява
неправомерен доход за него. Липсват твърдения в обвинителния акт и
категорични доказателства за причинените вреди, въпреки че св.Р. е бил осъден
да изплати общо 10 000 лева по посочените граждански дела
Свидетелят К.Г. *** бил собственик на ЕТ „ К. – К.Н. ***, фирмата
му се занимавал с ремонт на битова техника и около 1998 г. се запознал с подс. М. който тогава
работел като автокранист във фирма „П.„ ГР.*******. През 2000г. на
свидетеля му трябвали пари и разбрал, че подс. М.
давал заеми срещу лихва, като свидетелят взел първоначално заем от заложната му
къща в размер на около 300 лв. с лихва от 10 %
който погасил. През лятото на 2001г. на свидетеля му трябвала по –
голяма сума пари, обърнал се отново към подс. М. и
поискал от него заем в размер на 5000 лв. Подсъдимият се съгласил да му даде
въпросният заем с 10 % месечна лихва за срок от 10 месеца и за обезпечението му
поискал свидетелят да му прехвърли фиктивно собствеността върху имота си в
с.****** обл.Х.. Св. Н. се съгласил и на 25.07.2001г.
бил съставен нотариален акт за покупко- продажба № 16
т. ІІ рег. № 1362 д. 119/2001г. /л.53 т.ІІ п.І д.п. /, съгласно който св. Н.
продал на подс.М. недвижимия си имот в с.****** обл.Х.- парцел ** в кв.** по плана на селото с площ от ***
кв. м. ведно с построените в него жилищна сграда-къща и навес. В нотариалния
акт като цена на сделката била посочената сумата от 2605 лв., равна на
данъчната оценка на имота. В действителност тази сделка не отразявала реалното
положение, договорено между св. Н. и подс. М. и
служела за обезпечение на заема от 5000 лв. с 10 % месечна лихва който
подсъдимият дал на свидетеля. Двамата се договорили след изплащането на заема и
лихвата, подсъдимият да върне собствеността върху имота на свидетеля, като
заедно със съпругата си св.Т.С.Н. продължили да живеят в имота. След
съставянето на нотариалния акт подсъдимият дал на свидетеля заема от 5000 лв. и
последният със съпругата си започнали да му плащат месечна лихва в размер на
500 лв. Така до около месец май на 2002г. свидетелите н. погасили заема от 5000
лв. към подс. М. като му изплатили и лихва в размер
на 5000лв. След изплащането на този заем на 01.06.2002г. св. Н. поискал от
подсъдимия втори заем в същия размер от 5000 лв. Подсъдимият се съгласил да му
даде посочената сума , като намалил обаче месечната лихва на 6% и лихвата по втория заем вече била в размер
на 300лв. месечно. След погасяването на първия заем имотът продължил да служи
за обезпечение и на втория заем от 5000 лв., който подс.
М. дал на св. Н. на части, като си удържал сумата от 900 лв. представляваща три
месечната вноска за лихва и свидетелят получил сумата от 4100 лв. като със съпругата си пак започнали да плащат
на подс.М. месечната лихва в размер на 300 лв. по
втория заем и продължили да живеят в имота. На 01.03.2003г. по настояване на
подсъдимите св. Н. подписал договор за наем / л.138 т.Іп.V
д.п. и л. 2263 т. ІІІ НОХД 472/2009год./, според който подс.
М. му отдавал къщата с двора в с.****** срещу месечен наем от 80 лв. В този
период от 2001 г.
свидетелите имали задължения по заем и към св. А. Т.А. и св. М.Н.К. , който бил
обезпечен чрез продажба на жилището на св.В.С.Д. , а именно апартамент в
ГР.******* ж. к. „**** „ бл. * вх. * ет.* ап.*, която била сестра на св. Н..
Св.Д. знаела , че апартаментът е ипотекиран за обезпечение на заем на св.н.. В
показанията си св. н. посочват, че по този кредит плащали лихва в размер на
около 8.5% месечно на св.А. и св.К. / показания на двамата, дадени в с.з. на
08.05.2014год. и с.з. на 27.03.2014год./, за която лихва да са получавали А. и
К. отричат. Сочат, че св. Н. им предложил да купят апартамента и понеже имали
свободни пари ги вложили в покупката му, за което бил съставен нотариален акт
на св. К.. Този заем свидетелите н. изплащали на посочените лица и към края на
месец май на 2003г. им дължали като главница около 8000 лв.- 9000 лв., а заедно
с натрупаните лихви общото им задължение било в размер на около 11 000
лв.-12 000 лв. Тогава подс. А. предложил на св.
Н. да встъпи в дълга към св.А. и св. К. като им плати 12 000 лв. Освен
това подсъдимите предложили двата кредита- този предложен от подс. А. и кредита от 5000 лв., дължим на подс. М., да се обединят и месечната лихва върху общото
задължение да стане 4.5%. Св.Н. се съгласил понеже към този момент със
съпругата си продължавали да плащат на подс.М.
месечна лихва в размер на 6 % - 300 лв. върху заема от 5000 лв., която плащали
до края на месец май на 2003г. Така на 12.06.2003г. подс.А.
погасил задължението на св.н. към св.А. и св.К. в размер на 12 000 лв. и
на същата дата бил съставен нотариален акт за покупко-
продажба № *** т.*** рег. № *** д.№ ***/
***г. / л.62 т.ІІ п.І д.п./ , видно от който подс. А.
купил от св. К. апартамента на св.Д. за сумата от 8436.10 лв., посочена в акта
в размер на данъчната оценка на жилището. Така двата заема на свидетелите н. -
към подс.А. в размер на 12 000лв. и към подс. М. в размер на 5000лв. се обединили и свидетелите
започнали да плащат лихва в размер на 4.5 %
месечно върху общата сума от 17 000 лв. - т.е 540 лв. на подс. А.
и 225 лв. на подс. М., като до тогава на последния
били платили лихва в размер на 3600 лв. Свидетелите плащали вноските си според
възможностите, които имали, като плащането се осъществявало както в офиса на
подсъдимите в ГР.*******, така и в с.******, където подсъдимите идвали да си
получат лихвата и посещавали ресторанта в селото, който свидетелите
стопанисвали. Междувременно на 11.08.2003г. св.Н. упълномощил с нотариално
заверено пълномощно / л.2265 т.ІІІ НОХД / 472/2009год./ подс.
М. да се разпорежда с недвижим имот, представляващ гора от 4 дка. в землището
на с.******, обл.Х., включително да ползва
дървесината. Освен към подсъдимите, през този период св.Н. имал задължения и
към трето лице-я. Д.Т. *** / неразпитан по делото/ и съгласно изпълнителен лист
от 29.10.2004г. му дължал сумата от 3475 лв. ведно със законната лихва и
разноски в размер на 319.50 лв. за което било образувано изпълнително дело №
729/2004г. при СИС-РС-Х. и вещо лице оценило имота в с.****** на 15 200 лв. / л.134-135 т.І п.V д.п. /. Св.
Н. обаче погасил задължението си към това лице и имотът не бил изнесен на
публична продан, а продължил да служи за обезпечение на заема от 5000 лв. към подс. М.. Свидетелите н. плащали месечната лихва на двамата
подсъдими върху общата сума от 17 000 лв. до 22.02.2005г. , когато с
нотариален акт за покупко- продажба / л.66 т.ІІ п.І д.п./ чрез разрешен кредит от
„Банка ДСК „ АД клон Х. в размер на
14 000 лв. закупили за тази сума от подс. А. и
съпругата му апартамента на св.Д. и сумата била преведена от банката по сметка
на подс. А. и съпругата му. Макар, че свидетелите
дължали на подс. А. сумата от 12000 лв. последният им
обяснил , че трябвало да плаща данък за апартамента в размер на 2000 лв. и от
14000 лв. не им върнал нищо. В тази
насока изложеното в писмото на Банка ДСК „ ЕАД ФЦ Х. / л.777 и л.779 т.ІІ НОХД
472/2009год./, че при възстановяване на извлеченията по закритите сметки на
св.Н. нямало данни за месеците февруари и март на 2002г. да му е изплатена сума
от 14000 лв. е ирелевантно, защото сделката е
осъществена през 2005 г.
и безспорно в нотариалния акт е отразено , че сумата от 14000 лв. е преведена
от банката по депозитна сметка на продавача. Така свидетелите н. преустановили
отношенията си с подс. А. по повод заема от
12 000 лв. и продължили да плащат на подс. М.
лихва в размер на 225 лв. месечно – 4.5 % върху сумата от 5000 лв., която
плащали до месец септември на 2005г. и след това спрели защото нямали финансова
възможност . След това в началото на 2006г. свидетелите н. заминали на работа в
Испания , като в показанията си сочат , че взели от подсъдимите заем в размер на 2000 лв. който
трябвало да върнат до месец септември със 600 лв. лихва . Този заем бил
обезпечен със запис на заповед и силажни ями. По делото е приложен запис на
заповед от 16.01.2006 г., в който е посочено, че подс.
М. давал на свидетелите н. в заем сумата от
2600 лв. с падеж на 03.09.2006 г. / л.139 т.І п.V д.п./. Освен това на
27.01.2006. свидетелите упълномощили подс.М. да се разпорежда с техен недвижим имот в с.****** -
стопански двор с площ от 4,499 дка. ведно с построените в него три силажни ями.
От приложения нотариален акт за покупко- продажба се
установява ,че на 09.03.2006г. подс.М., действайки
като пълномощник на свидетелите , продал
сам на себе си въпросният недвижим имот ведно със силажните ями за сумата от
3239.30 лв., каквато е и данъчната му оценка и в нотариалния акт е отразено, че
при сделката е представено нотариално заверено пълномощно № **6/27.01.2006 г./
л.70 т.ІІ п.І д.п./. В показанията си св. Н. заявява, че заемът от 2000 лв. бил
за тази земя и подс. М. я платил, а те не получили
сумата от 2000 лв. на ръка, като
пълномощното за силажните ями обезпечавало тези 2000 лв. От своя страна
св. Н. сочи , че по тази договорка след това върнали на подс.
М. 600 лв. лихва , като от дъщерите си разбрал за нотариалния акт докато бил в
Испания. Отношенията, които свидетелите имали с подсъдимите по повод взетите
заеми били известни и на дъщерите им – св. П.К.Н. и св. Е.К.Т., които виждали
подсъдимите при идването им в с.****** за да си получават лихвата и знаели.. В
показанията си св. Т. заявява , че преди да заминат за Испания родители и дали
на подс. М. пълномощно за 5 дка. ниви, в последствие
се оказало , че подсъдимият прехвърлил
имота на свое име, което баща й първоначално не знаел, но след това разбрал,
като подсъдимият върнал въпросните ниви без да иска нищо след като му платили
за къщата в с. ****** 26 000 лв. След като заминали в Испания, свидетелите
н. започнали да пращат на дъщерите си пари, с които да погасяват заема към подс. М. , погасили и сумата от 2600 лв. по записа на
заповед / л. 159 т.І п.V от д.п. - лист за суми, които св. Е.Т. платила на подс. М./, като договорката им с подсъдимият да придобият
обратно собствеността си върху имота в с.****** след изплащането на заема
оставала. Освен това, със съгласие на свидетелите, подс.М.
направил ремонт на къщата в с.******, понеже искал да живее там, докато те са в
Испания. Ремонтът бил извършен през пролетта на 2006 г. и след като
свидетелите н. поискали да си придобият обратно собствеността върху имота , подс. М. поискал да му платят сумата от 26 000 лв.
като им обяснил , че тази сума включвала главницата по заема, лихвата и
стойността на ремонта. Така на
15.01.2007г. чрез изтеглен кредит от банка дъщерите на свидетелите н. –
св.Е.К.Т. и св. П.К.Н. заплатили на подс.М. сумата от
26 000 лв. и той им прехвърлил собствеността на имота с къщата в с.******
/л.58 т.ІІ п.І д.п./, на 17.01.2007г. възстановил и собствеността върху
стопанския двор от 4.499 дка. ведно със силажните ями / л. 71 т.ІІ п.І д.п. / . Св. Т. сочи , че
този заем от 26 000 лв. бил ипотечен и изтеглен от „Прокредит
Банк „ като се връщал реално от родителите и , които
изпращали пари и тя ги внасяла в банката. В частичните си обяснения дадени в
съдебно засеД.е на 27.03.2014год. и 08.05.2014год. по
повод отношенията със свидетелите н., както и приобщените чрез прочитането им
пред друг състав на съда по НОХД № 472/2009год. на 30.03.2011 г./ , подс. М. описва отношенията си със св.н. и твърди , че му
плащали наем, не лихва за имота в с.******, а стойността на извършения ремонт и
за разходите си водел записки в приложената по делото тетрадка, като продал
имота на дъщерите им за 26 000 лв. защото за толкова се договорил със св.
Н.. В частичните обяснения пред
настоящия състав/ с.з. 08.05.2016год./ подс. М.
твърди ,че заемите били общо 12, които давали заедно с подс.
А.. Подс. А. в обясненията, дадени пред настоящия
състав на 10.03.2016год. заявява ,че е давал общо два пъти заеми на св. Н. през
2003год., защото св. А. го заплашвал и се наложило да откупи апартамента в кв.
„ **** „ от последния , като Н. му върнал 14000лв. през 2005год. След като св.
Н. взел заем от банка „ ДСК” , му върнал заема, а той – собствеността върху
апартамента. Вторият път му дал 1000лв. Редовно ходел в с. ****** , в заведението на свидетелите , защото било
евтино. Сочи още ,че това бил най- редовният клиент на подс.
М. и най- неплащащият. В показанията си
свидетелите н. заявяват , че след като придобили обратно собствеността върху
имота в с.****** установили , че извършеният от подс.
М. ремонт не бил качествен и се наложило отново да ремонтират къщата.
По делото е установено, че свидетелите
са декларирали в ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ доходи като тютюнопроизводители през
2002г. - 2004 г.
/л.2153-2155 т.ІІІ НОХД 472/2009год./ и са получили премии в значителен размер
от „Фонд Тютюн „ , изплатени им по банков път, включително и на дъщеря им П.Н.,
която също била регистрирана като тютюнопроизводител / л. 2158-2159, л. 2162, л.2171 т.ІІІ НОХД
472/2009год./.
Приетата фактическа обстановка за
отношенията на подсъдимите със свидетелите К. и Т. н. се установява от
показанията на свидетелите, дадени в съдебно засеД.е
на 27.03.2014год и на 08.2014год., частично от обясненията на двамата подсъдими
, както и от приложените писмени доказателства. .Изложеното от свидетелите се
подкрепя категорично от показанията на дъщерите им св. П.Н. и Е.Т., които макар
в близки родствени отношения със свидетелите н., в показанията си реално
възпроизвеждат, това което са разбрали от родителите си по повод заемите, взети
от подсъдимите, но и чрез личните си възприятия по повод връщането на суми след
заминаването на родителите им в Испания. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от изложеното от св. Д., от показанията на св. А. и К. и
изчерпателно изброените при описването на фактите писмени доказателства, които
се кредитират от съда. От събраните
доказателства се установи, че задължението, което свидетелите н. имали към св.А.
и К. възлизало на 12000 лв. , която сума
подс. А. платил и така встъпил в дълга на свидетелите
н.. Съдът прие, че в случая подс. А. причинил на
свидетелите н. вреда в размер на 2000 лв. и това е разликата между сумата от
12000 лв.- кредита в който встъпил и сумата от 14000 лв., която свидетелите му
платили, за да върнат собствеността върху апартамента на св. Д.. От
доказателствата се установи, че за периода от м.юни 2003г. до м. февруари
2005г. свидетелите платили на подс. А. лихва в общ
размер на 10800 лв. и полученият от подсъдимият неправомерен доход е в общ
размер от 12 800 лв. и представлява сбора от платената лихва и размера на
причинената им вреда от 2000 лв.
По отношение на подс.М.
от събраните доказателства се установи, че по първия кредит от 5000 лв.
свидетелите му плащали месечна лихва в размер на 500 лв. и за 10 месеца освен
главницата, му платили и лихва в същия размер от 5000 лв. За вторият кредит от
5000 лв. се установи , че първоначално от м.юни на 2002 г. до края на м. май на
2003 г.
му плащали месечно лихва по 300 лв. / 6 % върху 5000 лв./ и му платили общо
3600 лв. лихва. След това от м. юни 2003 г. кредитите които свидетелите имали към
двамата подсъдими се обединили , лихвата била в размер на 4.5 % и от тогава
плащали на подс. М. лихва в размер на 225 лв. месечно
/ 4.5% върху 5000 лв./. Свидетелите твърдят , че плащали лихвата до месец
септември 2005 г..
Така платената от тях лихва за посочения период от м. юни 2003 г. до м. юли 2005г. е
равна на сумата от общо 5850 лв. Освен тази сума е установено , че свидетелите платили на подс.
М. и 600 лв. пак като лихва по записа на заповед от 16.01.2006 г.
Платените лихви от страна на сем.н. на подс.М. по първия кредит от 5000 лева,даден на 25.07.2001
год.за периода от м.юли 2001 год. до
м.май 2002 год. са общо 5 000 лева,което представлява неправомерен доход за М.. По втория кредит,даден от М. на
1.06.2001 год. са плащани лихви за
периода от м.юни 2002 год. до м.май 2003 год.в размер по 300 лева /12 месеца по
300 лева-3600лева/ и от м.юни 2003 год. до м.юли 2005 год. включително/26 месеца по 225 лева- 5 850
лева/ или общо 9 450 лева ,което
също е неправомерен доход за подс.М..По третия кредит
,даден на н. от подс. М. на 16.01.2006 год. са били
платени лихви в размер на 600 лева,отново неправомерен доход за него.
Или общо неправомерните доходи за подс.М. представляват
получените от него лихви от трите кредита в общ размер от 15 050
лева плюс причинена вреда на сем.н. от 10.920.20 лева или общо сумата от 25
970.20 лева , като съдът приспадна и посочената от обвинението сума за ремонт
на къщата ,за която няма спор от страните.
По отношение на подс.С.А.
вредата причинена от него на свидетелите се изчислява като разлика между сумата от 14 000 лева,които Н. е платил
за да върне собствеността на жилището на св.Д. и кредита,който А. е поел в
размер на 12000 лева,или 2000 лева По
кредита, даден от А. са били плащани за лихви от по 540 лева за периода м.юни
2003 год.-м.февруари 2005 год.-10 800
лева.
Така неправомерните доходи за подс.А. се явяват сбора от получените от него лихви /10 800
лева/ и причинената вреда от 2000 лева или общо 12 800 лева
През 2001 г. св. Д.А.К. /
показания на св. К. , прочетени в с.з. на 10.03.2016год. по реда на
чл.281ал.1т.4пр.1 НПК, дадени пред друг състав на съда по нохд
№ 47282009год. и дадените пред съдия по дп /от ГР.******* имал нужда от пари. Разбрал, че подс. М. давал
заеми срещу лихва. Св.К. посетил офиса на подс.М. ***
и поискал от него заем в размер на 1000 лв. за срок от 1 година, като
подсъдимият се съгласил да му даде сумата със 7% месечна лихва и срещу ипотека
на недвижимия имот на свидетеля в ГР.*******. Така на 11.05.2001г. бил съставен
нотариален акт за договорна ипотека № 456 т. ІІІ рег. № 2235 д.№ 384/2001г./
л.285 т.ІІ п.ІІ и л.25 т.ІІ п.І д.п./ в който било отразено , че подсъдимият
давал на свидетеля и съпругата му заем в размер на 4500 лв./ по – голям размер
от реално договорения / за срок от 6 месеца и платим при равни месечни вноски,
от които първата с падеж на 14.06.2001г. Отразено било още, че неплащането на
някоя от вноските прави цялото вземане изискуемо. За обезпечение на заема
свидетелят и съпругата му учредили в полза на подсъдимия ипотека върху жилището
в гр. Х. ж.к. „******” бл. * вх. * ет .* ап. * с площ от 81.31 кв. м. ведно с
избеното помещение. След сделката подсъдимият дал на свидетеля договорената
сума от 1000 лв. а последният започнал да му плаща ежемесечно лихва от 70 лв.,
когато имал възможност изплащал и главницата и се подписвал в тетрадка която
подсъдимият му давал. В началото на 2002г. свидетелят се затруднил с плащането
на лихвите и на 12.02.2002 г. подс.М., използвайки
нотариалния акт, депозирал в РС – Х. молба по реда на чл.2** от ГПК /отм./ и с
Определение от 18.02.2002г. св. К. и съпругата му бил осъдени да заплатят на
подсъдимия сумата от 4500 лв. ведно със законната лихва и разноски съобразно
нотариалния акт за ипотека /л.284 и л.286 т.ІІ п.ІІ д.п./. Така подсъдимият се
снабдил с изпълнителен лист и по негово искане на 29.03.2002 г. върху
апартамента била наложена възбрана/ л.27 т.ІІ п.І д.п./ . Св. К. обаче успял да
продължи с плащанията си към подс. М. и му плащал
вноските по лихвата редовно до началото на месец юни на 2002г. издължил и
главницата и по молба на подсъдимия ипотеката била заличена на 10.06.2002 г. /
л. 24 т.ІІ п. І д.п./ .
След това, в началото на 2004г. св. К.
отново имал нужда от пари и посетил подс. М.,
последният вече работел съвместно с подс. А. и
двамата отпускали заедно заеми срещу лихва. Свидетелят отново поискал заем в
същият размер от 1000 лв. за срок от 1г.
от двамата подсъдими. Дали му исканата сума при същите условия за лихва
– 7% месечно, а за обезпечаването на заема поискали свидетелят да им прехвърли
отново собствеността върху апартамента си, който щели да му върнат след
връщането на кредита и лихвата. Свидетелят се съгласил и на 23.01.2004г. бил
съставен нотариален акт № 39 т.І рег. №
242 д.№ 29 / л.31 т.ІІ п.І д.п./ съгласно който свидетелят и съпругата му
продали на подсъдимите апартамента си в ГР.******* ж.к. „ ******” бл. * вх. * ет.* ап. * за
сумата от 7024 лв. Св. К. поел разноските по прехвърлянето и на същата дата
подсъдимите му дали исканата в заем сума от 1000 лв. с договорената месечна
лихва от 7%. На тази дата била вдигната и възбраната върху апартамента на
свидетеля наложена по искане на подс. М. по
предходният заем / л.26 т.ІІ п.І д.п. /. След това свидетелят започнал да си
плаща на подсъдимите договорените лихви в размер на 70 лв. месечно и ги плащал
до м.декември на 2004г., когато изплатил
и главницата след получено обезщетение от родителите му и с нотариален акт №
1477 т.VІІІ рег. № 5519 д.№ 1118 от 02.12.2004г. /л.**т.ІІ п.І д.п./
подсъдимите заедно със съпругите си продали обратно на св. К. апартамента за
сумата от 7048.10 лв., каквато била и данъчната оценка на жилището.
В обясненията си пред настоящия състав в с. з. на 10.03.2016год. подс.
А. твърди ,че св. К. му е добър приятел и че е дал 1000лв. на М. да му ги даде.
Действително имало плащания от К., но тези суми били за извършената от него
сделка по прехвърляне на апартамента. След като получил пари от тракийските
облигации, К. върнал заема и те му прехвърлили обратно апартамента.
В конкретния случай не се установяват
причинени вреди за св.К., а неправомерните доходи за М. възлизат на сумата от
840 лева, представляваща сбора от
получените лихви за периода месец юни
2001 год.- месец юни 2002 год.
Нерегламентираните доходи за двамата
подсъдими възлизат на сума от 840 лева, представляваща получените лихви за 12
месеца, а вреди на свидетеля не са причинени. Всъщност липсват твърдения в
обвинението и по двата заема за причинени вреди.
Фактическата обстановка за отношенията
на подсъдимите със св. Д.К. се установява от прочетените показания на
свидетеля, дадени на досъдебното производство пред съдия , което съдът
кредитира изцяло. В тях св.К. обективно описва случилото се и отношенията си с
подсъдимите по взетите заеми и платените им лихви. Тези показания на свидетеля
кореспондират със събраните писмени доказателства и отчасти с обясненията на подс. А.. При така събраните и обсъдени доказателства
безспорно се установи, че и в двата случая заемите, които свидетелят
получил първо от подс.
М. , а след това и от двамата подсъдими, са били в размер на от по 1000 лв. със
7% месечна лихва и в двата случая св.К. върнал заемите с лихвата в договореният
срок от 1 година, като хронологията на заемите и обезпеченията
по тях се установява от справките на служба вписвания и приложените нотариални
актове. В обвинителния акт няма обвинение на свидетеля да са причинени вреди.
От събраните доказателства се установи, че полученият от подс.М.
неправомерен доход от първият заем представляващ платените му от свидетеля
лихви е в размер на 840 лв. Същата е и сумата по втория заем, който свидетелят
взел от двамата подсъдими, която представлява и получен от тях неправомерен
доход и представлява платените им лихви по 70 лв. месечно за периода от месец
януари 2004г. до месец декември 2004
г.
Свидетелят К.П.Ж. / показания
с.з.27.03.2014год. л.61 НОХД / от с. Б. обл. Х. се
занимавал с отглеждането на овце, познавал отдавна подс.
А., с когото били приятели. През 2002 г. имал нужда от пари и
поискал от подсъдимия заем в размер на
6000 лв. за срок от три години, но с 2 %
месечна лихва. Понеже сумата била в по – голям размер, подсъдимият поискал от
свидетеля за обезпечение на заема да му прехвърли собствеността върху къщата си
в с.Б. и двамата се договорили след като свидетелят си изплати кредита с
лихвата, подсъдимият да му върне обратно собствеността върху имота. Свидетелят
се съгласил и на 26.11.2002г. с нотариален акт за покупко-продажба прехвърлил в
собственост на подсъдимия имотът си в .Б. с построените в него къща, гараж и
навес, а подсъдимият му дал искания кредит в размер на 6000 лв. с 2 % месечна
лихва- в размер на 120 лв. месечно. След като взел кредита, свидетелят започнал
да изплаща месечната лихва на подсъдимия в посоченият размер от 120 лв., като
последният посещавал с.Б. ежемесечно и получавал въпросната сума. Свидетелят
изплащал на подсъдимия лихвата по кредита в период от година и половина, върнал
му и главницата и на 19.07.2004 г. подсъдимият му възстановил обратно
собствеността върху имота / нотариален акт за покупко-
продажба -л. 62 т.І п.V д.п. / .
В обясненията си подс.
А. не отрича изложеното, като в личната си защита посочва, че за да даде на
свидетеля исканата в заем сума, продал
ДЦК и размера на договорената лихва от 2% покривала загубата от по - ранната им
продажба, дори нищо не спечелил .Много пъти му помагал и му давал пари на заем.
Получената от него сума представлявала стойността на услугата му за промяна на
статута на имота.
В конкретния случай липсва обвинение за
причинени вреди за К.Ж., а неправомерните доходи за подс.А.
възлизат на сумата от 2 400 лв.,представляваща сбора от месечните
лихви от по 120 лева за процесния период.
Приетата от съда фактическа обстановка досежно пункта на обвинението касаещ
отношенията на подс.А. със св. К.П.Ж. по повод
дадения му заем се доказва от показанията на св.Ж., дадени в съдебно засеД.е, които кореспондират с писмените доказателства,
поради което съдът ги кредитира. Това се потвърждава и от обясненията на подс. А., въпреки ,че получената сума била цената на
промяната на статута на имота на св. Ж.. Предвид събраните и кредитирани
доказателства съдът намери, че в случая подс.А. е
получил неправомерен доход в размер на
2400 лв. представляващ общия размер на платената му от св. Ж. лихва за периода
от м. ноември.2002г. до м. юли.2004год.
Свидетелят И.В.А. / прочетени по реда на
чл.281ал.1т.3 НПК/ в с.з. на 10.3.2016год./от гр.Л. бил земеделски производител
и за дейността си имал нужда от средства. Запознал се първоначално с подс.
М. за когото знаел, че дава кредити срещу лихва и и заедно със
съпругата си посетил офиса на подсъдимите в ГР.*******, където се запознали с подс. А. и поискал заем от тях, но за обезпечението му
предложил да ипотекира къщата си в гр.Л.. А. се съгласил и на 27.03.2006г. дал
на свидетеля заем от 6000 лв. срещу договорена лихва, за срок до края на 2006г.
На същата дата в гр.С. бил съставен нотариален акт за ипотека, в който като кредитор
бил посочен подс. А., въпреки че при сделката
присъствали двамата подсъдими и бил ипотекиран имота на свидетеля в гр.Л. УПИ
***-** кв.** с площ от 524 кв.м. ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда / л.63 т.І п.V д.п./. След като взел кредита, свидетелят
започнал да плаща на подсъдимия лихвите,
като носел и оставял парите в офиса им в ГР.*******. тъй като А. знаел, че
свидетелят е земеделски производител и не го притеснявали, за 2-3 месеца свидетелят
успял да върне заема ведно с лихвата ,като занесъл и оставил сумата в офиса в
ГР.*******. В последствие на 07.11.2006 г. по молба на подс.
А. ипотеката върху имота на свидетеля била заличена / л.63 т.І п.V д.п./. В
показания си, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК в с.з. на 10.03.2016год
и дадени пред друг състав на съда по / с.з. на
24.11.2010 г. /л. 1000 – л.1003
т. ІІ НОХД 472/2009год. / свидетелят не е уточнил размера на договорената лихва
В обясненията си пред съда подс. А. заявява , че е дал заем на св. А. срещу ипотека на
имота му, като платената от последния сума около 500-600лв. била такса за
учредяване на ипотеката върху имота и събиране на документи, от което си
изкарвал пари.
От установената фактическа обстановка, касаеща заема, даден на св. И.В.А. съдът намери , че този
пункт на обвинението, в който се твърди , че заемът от 6000 лв. с договорена
месечна лихва 6% бил даден единствено от подс.А., е
установен ,без категорично да може да се установи размера им. Действително А.
твърди ,че е взел пари и от двамата подсъдими, но в обясненията си подс. А. ,твърди ,че А. е негов познат и той му е дал тази
сума на заем. При така установената
фактическа обстановка съдът прие , че заемът от 6000 лв. е даден на свидетеля
от А. срещу лихва, чиито размер не се установи.
Липсва обвинение за причинени вреди за
И.А., а неправомерните доходи за подс.А. се доказват безспорно, без да може да бъде
категорично установен техният размер.
През 2002г. св.Д.Г.М. / показания от
с.з. на 26.06.2014год./ от ГР.******* чрез едноличния си търговец „ Д. М „
осъществявала търговска дейност в магазина си в гр. Х. на ул. „ И.В. „ № * .
Същевременно заедно със семейството си живеела в апартамент № 4 на същият адрес , който и бил дарен от
родителите на 24.11.1997г. с нотариален акт № ** т. *** д. ****/** г. / л. 92 т. ІІ п.І д.п. /. На 18.09.2002г.
св.М. взела заем от заложната къща на подс. М. „ Г.
2001 „ ЕООД в размер на 500 лв. срещу залог на компютър /л.403 т.V п. ІІІ д.п./
Тогава със съпруга си О. М. се запознали
с подсъдимите и последните им предложили при нужда да им дадат заем. За
търговската си дейност свидетелката и съпругът и имали нужда от средства и при
едно от посещенията на подсъдимите в магазина им, разговаряли с тях и поискали в заем сумата от
28000 лв. за срок от една година. Подсъдимите се съгласили да им дадат
въпросната сума срещу месечна лихва от 4% за посоченият срок с уговорка при
нужда срокът да бъде продължен, но отказали заема да се обезпечи с ипотека на
апартамента на свидетелката в ГР.******* на ул. „И. В.„ № 4 и по предложение на
подс. А. поискали за обезпечение на заема
свидетелката чрез покупко-продажба да им прехвърли собствеността върху жилището
като и заявили , че сделката е фиктивна и след изплащане на заема с лихвата, ще
й върнат обратно собствеността. Свидетелката се съгласила и на 22.10.2002г. бил
съставен нотариален акт за покупко-продажба № 795 т.** рег. № 5010 д. № 708 на
нотариус Х. К. / л.91 т.ІІ п.І д.п./, съгласно който св. М. продала на
подсъдимите по равно жилището си в гр. Х. на ул. „ И. В.„ № 4 ет.2 ап.4, ведно
с прилежащото таванско помещение. В нотариалния акт по предложение на
подсъдимите като продажна цена била посочена сумата от 19 416.80 лв.,
каквато била данъчната оценка на имота и свидетелката и съпругът и си поели разноските по сделката. След сделката на същата дата,
подсъдимите дали на свидетелката в заем първоначално сумата от 25000 лв., която
била в левове и валута – долари, които тя обменила в обменно бюро и внесла в „ Прокредит Банк „ в гр. Х.. На
същата дата бил погасен и заемът и от 500 лв., който взела преди това от
заложната къща на подс. М. / л. 403 гръб т.V п. ІІІ
д.п. /, като свидетелката и семейството й живеели в апартамента. След около 2-3
месеца подсъдимите й дали още 3000 лв. и така общата получена в заем сума била
28 000лв. съгласно договореното, като при
даването на заема подсъдимите си удържали първоначалната вноска за лихва върху
сумата от 25000 лв. Понеже в нотариалния акт не била отразена действителната
стойност на заема, а свидетелката и съпругът и
искали да имат документ за целия му размер, на следващия ден след
сделката, посетили подсъдимите в офиса на фирмата на подс.М.
„ Г. 2001 „ ЕООД в гр. Х. и поискали документ за разликата между сумата по
заема и отразената стойност в нотариалния акт. Тогава подс.
А. изготвил договор за заем, който бил
фиктивен и в него било отразено, че е сключен на 18.10.2002 г. между подс.М. и св. М. и последната получавала в заем от подс. М. сума от 10 000 лв.
които следвало да се върне за срок от 10 месеца при равни месечни вноски
от 1000 лв. Реално тази сума не била получена от свидетелката, а договора
отразявал разликата между данъчната оценка на апартамента посочена в
нотариалният акт за покупко- продажба като продажна
цена и целия размер на заема от 28 000 лева, като малко я надвишавала. Въпреки това
свидетелката подписала този договор, за да има документ за въпросната разлика,
като подсъдимите се съгласили на гърба на договора да отразяват месечните
вноски за лихва в размер на 4 %, които свидетелката им плащала първоначално
върху сумата от 25 000 лв. Така на гърба на договора били отразени три
вноски от по 1000 лв. - за 22.11.2002г. , 22.12.2002 г. и 22.01.2003 г. / л.120 т. ІІ п. І д.п. /.След
три месеца, т.е в началото на месец февруари 2003 г., както бе отбелязано
по - рано, подсъдимите дали на свидетелката сумата от 3000 лв. и последната
продължила да им плаща ежемесечно същия процент лихва - 4% , но вече върху
сумата от 28000 лв. Св. М. плащала на подсъдимите лихвата според възможностите,
които имала , като им давала суми между 1000 лв.,1100 лв. и 1200 лв., а по –
някога и по малки от 100 до 600 лв. месечно. Когато закъснеела с плащанията,
подсъдимите й се обаждали и я предупреждавали да плаща навреме вноските по
заема заявявайки, че ще уведомят родителите и ще продадат апартамента. Понеже свидетелката
получила апартамента като дарение от родителите си , се притеснявала от това и
продължавала да плаща на подсъдимите ежемесечно лихва. За платените суми
подсъдимите не и давали разписки , освен това им платила и 3000 лв. главница по
заема , като плащала до месец февруари на 2004 г,. след което
престанала. До този момент свидетелката била изплатила на подсъдимите
15 000 лв. лихва и искала да изтегли кредит от банка за да им върне заема
,като заедно с подс. А. посетили „ Тексим банк „ в гр. Х., но от там св. М. не успяла да вземе
кредит. Около един месец след това, подсъдимите посетили свидетелката в
апартамента на ул. „И. В.„ № 4 и поискали да разговарят с нея в жилището,
носели и сак. Св. М. била сама, понеже съпругът и синът и били в Испания , но поканила
подсъдимите в жилището. Влизайки вътре, подс.М.
сменил патрона на входната врата на жилището и двамата с подс.А.
останали същата вечер там, като последният заявил, че щом имат нотариален акт
трябва да ползват жилището. Подс. М. заявил на
свидетелката, че ще живее със съпругата си в апартамента понеже продал своя в
кв. „**** „ в гр. Х. и поискал от св.М. да освободи спалнята. На следващият ден
подс. А. си тръгнал , а подс.
М. и съпругата му си пренесли багажа и заживели в апартамента на ул. „И.В. „ ,
като св. М. също продължила да живее там. След това свидетелката започнала да
търси средства за да погаси задължението към подсъдимите и си върне
собствеността върху апартамента , като искала да вземе кредит от банка срещу
ипотека на жилището. Насочила се към „ Булбанк „ но от банката поискали да представи
предварителен договор за покупка на жилището, което било оценено на 58 000
лв. от оценител на банката. С оценката били запознати подсъдимите, но отказали
да подпишат предварителен договор със св. М. за покупка на жилището /л.142-143
т.І п.Vд.п./ и поискали да им плати сумата от 30 000
лв. , като подс. А. обещал , че тогава ще подпишат
проект за намерения, който свидетелката да представи пред банката вместо
предварителен договор. Св. М. се съгласила и успяла от познати да събере сумата
от 30 000 лв. и на 21.05.2004г. я дала на подсъдимите. На същата дата подс. А. изготвил проект за намерения, в който било
отразено съгласието им да продадат на св.М. *** за сумата от 58 000 лв. /л.110
и л.121 т. ІІ п.І д.п. / както и , че
получили от нея 30 000 лв. в брой на същата дата. Посочените суми били
изписани в проекта за намерения от самата свидетелка по настояване на
подсъдимите. На 26.08.2004 г. св. М. взела кредит в размер на 36 000 лв.
от „ Българо- Американска кредитна банка „, където работела срещу ипотека на
магазина си на ул. „ И. В. „ № 4 и друг апартамент в гр. Х. на ул. „ К. В. „ /
л. 487 т. І НОХД 472/2009год./. Независимо, че свидетелката дала на подсъдимите
сумата от 30 000 лв., последните не
и възстановили собствеността върху апартамента, като подс.
М. продължил да живее там със съпругата си. Св.М. обаче сменила патрона на
входната врата на жилището и така подс. М. и
съпругата му напуснали апартамента. След това на 02.09.2004 г. с нотариален акт
№ 998 т.V рег. № 3846 д. № 764 / л. 98 т.ІІ п.І д.п. / подсъдимите продали апартамента на лицето М.
Г. М., като в нотариалния акт била посочена сумата от 19 191 лв., каквато
била данъчната оценка на жилището, а в действителност то било продадено на М. за 33 600 лв. След
продажбата, с нотариална покана от 21.09.2004г. / л.100 т.ІІ п.І д.п./ М.
поискал св.М. да освободи апартамента до 29.09.2004г., но на 30.09.2004г.
последната предявила иск против подсъдимите и купувача М. с правно основание по
чл.26 ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД и чл.97 от ГПК / отм. /
и поискала сделката от 22.10.2002 г. за
продажбата му да бъде обявена за нищожна и се приеме за установено по
отношение на М., че тя е собственик на жилището , като в исковата си молба
посочила , че по взетия от подсъдимите заем от 28 000 лв. им върнала
15 000 лв. и дължала още 13 000 лв.
/ л.106 т. ІІ п.І д.п. /. По исковата молба било образувано гр.д. №
1416/2004г. на РС – Х. - приложено. По това гражданско дело подс.
А. представлявал себе си и съпругата си, а като договорен ****** и подс. М. и неговата съпруга. По делото купувачът М.
предявил против св.М. насрещен иск , че е собственик. С Решение № 656/ 16.09.2005г. на РС – Х.
исковата молба на св.М. първоначално била отхвърлена и насрещният иск на М.-
уважен. Свидетелката обжалвала решението пред ХОС и било образувано В.гр.д. №
778/2005 г., по което е приложен и препис от нотариалното дело № 708 / 2002 г. на нотариус Х. К. относно сделката от
22.10.2002г. за продажбата на апартамента между свидетелката и подсъдимите. На
л.45 от въззивното гражданско дело е приложено
удостоверение от 22.10.2002 г. на Служба вписвания при РС – Х. за липса на
вписани ипотеки, възбрани и особен залог върху апартамента на М. *** . В тази
насока от изисканата и представена справка на служба вписвания при РС – Х. /
л.484 –494 т.І НОХД 472/2009год./ е видно, че при сделката с подсъдимите върху
апартамента на М. е нямало тежести, както е отразено в посоченото
удостоверение, а преди това апартаментът е бил ипотекиран в полза на ” Прокредит Банк ****** АД „ и
последната ипотека в полза на банката е заличена на 15.10.2002г. С решението на
ХОС е отменено частично решението на РС – Х. и договорът за продажбата на
апартамента от 22.10.2002г. сключен между св.М. и подсъдимите бил обявен за
нищожен, в останалата му част първоинстанционното
решение било потвърдено. Св.М. обжалвала решението на ХОС пред ВКС и с Решение
№ 1266 / 23.01.2008г. по гр.д № 1**3/2006г., решението на ХОС в частта с която
потвърждавало решението на РС – Х. било отменено , по отношение на М. прието ,
че св.М. е собственик на имота и нотариалният акт, с който подсъдимите го
продали на М.-отменен. Така св.М. възстановила собствеността върху жилището си.
След постановяване на решението на ВКС между подс. А.
и родителите на М.Г. М. било сключено извън съдебно споразумение и подс. А. им върнал сумата от 16 800 лв.,
представляваща половината от цената, за която продали апартамента на М. /л.156
т.І п.Vд.п./. Междувременно, въпреки че по договора за заем от 18.10.2002г. подс. М. не дал реално сумата от 10 000 лв. на св. М. и той
отразявал разликата между цената по нотариалния акт за продажбата на
апартамента от 22.10.2002 г. и размера на получения от свидетелката заем от
28 000 лв. , св. М. била осъдена да му заплати сумата от 7000 лв., претендирана от него като неплатена по договора за заем от
18.10.2002 г. / л.111-112 и л. 118-119 т. ІІ п.І д.п. /. В приобщените по реда
на чл.281ал.1т.2 пр1 НПК показания, дадени пред друг състав на съда на
07.04.2010г.-л.301-308 т.І НОХД № 472/2009год./, св.М. посочва, че по взетия от
подсъдимите заем им плащала ежемесечно лихва в размер на 4 % първоначално върху сумата от 25 000 лв.,
а след това върху общата сума от 28 000 лв. Месечните вноски за лихвата били
в размер на около 1100 лв., плащала лихва редовно, но не винаги в посочения
размер, а според възможностите си и понякога плащанията били в по- малък
размер. В тези показания свидетелката не може категорично да посочи сумата,
която платила на подсъдимите като лихва и твърди , че си водела записки за това..
Свидетелката е категорична, че лихвата която платила на подсъдимите е в
посоченият размер от 15000 лв.и заявява , че е възможно да е и в по – голям .
От своя страна в частичните си обяснения дадени в проведеното на 30.03.2011 г.
съдебно засеД.е
/п роибщени по надлежния ред/ подс. М. описва отношенията които с подс.
А. имали със св. М. и твърди, че явно въпросната сделка с апартамента била
предварително уговорена между тях и от това бил ощетен.
Приетата фактическа обстановка за
отношенията на подсъдимите със св. Д.Г.М. се доказва
от показанията на свидетелката дадени в съдебно засеД.е
и от прочетените показания ,дадени пред друг състав на съда по НОХД №
472/2009год. досежно размера на лихвата от
15 000 лв., която платила на подсъдимите и съдът ги кредитира. В случая
посочените показания на свидетелката се подкрепят напълно от приложените
писмени доказателства. Безспорно е установено, заема от 28 000 лв. който
подсъдимите дали на свидетелката. В тази им част обясненията кореспондират с
останалите събрани доказателства, поради което следва да се кредитират.
Размерът на дадения от подсъдимите на свидетелката заем се установява и от
съставения договор за заем за сумата от 10 000 лв. с посочена дата
18.10.2002 г., за който се установи, че е фиктивен и отразява разликата между
посочената в нотариалният акт от 22.10.2002 г. сума и реално договорения заем
от 28 000 лв. и малко я надвишава. В случая е установено, че на 22.10.2002
г. по договорения заем от 28 000лв. който бил с 4% месечна лихва и обезпечен чрез фиктивната покупко-продажба на
апартамента на свидетелката, подсъдимите й дали първоначално сумата от
25 000 лв., върху която тя им плащала месечна лихва в размер на 4% и за три месеца им платила общо 3000 лв. лихва
– по 1000 лв. месечно , което е отразено на самия договор за заем от
18.10.2002г. След това получила от тях още 3000 лв. и от месец февруари на 2003 г. до месец февруари на
2004г. св.М. плащала на подсъдимите лихва в същия процент, но върху сумата от
28 000 лв., като им платила общо 15 000 лв. лихва. В тази насока са
прочетените показания на св.М. пред други състав на съда, както и изложеното от
нея пред съда , в които потвърждава размера на платената лихва и посочва , че е
възможно да е и в по – голям размер .
Същият размер от 15 000 лв. е посочен от свидетелката и в исковата и молба
по която е образувано гр.д. № 1416 / 2004г. на РС- Х.. Освен платената лихва от
15000 лв. свидетелката им платила и сумата от 3000 лв. по главницата на заема .
Въпреки , че след това свидетелката върнала на подсъдимите 30 000 лв. и
така реално погасила изцяло задължението си към тях по заема и дори платила в
повече 5000 лв. , подсъдимите продали апартамента на свидетелката на лицето
М.Г. М. за сумата от 33600 лв. В този смисъл е извън съдебното споразумение сключено
между подс. А. и родителите на купувача М. , с което
този подсъдим им върнал 16 800лв., представляваща половината от продажната
цена. В резултат на водените граждански дела св.М. си възстановила
собствеността. Предвид изложеното съдът
намери, че размерът на вредите от 5000 лв. посочен в обвинителния акт,
причинени на св. М. от подсъдимите в резултат на даденият и заем от 28000 лв. е
доказан и той се формира от това , че след като св.М. върнала на подсъдимите
3000 лв. по главницата на заема, им дължала още 25000 лв. , а при изготвянето на проекта за намерения им
дала сумата от 30 000 лв. – т.е. с 5000 лв. повече от това, което дължала по
заема. Тази надплатена сума е вреда за свидетелката,причинена от двамата
подсъдими.
По отношение на получените
от подсъдимите неправомерни доходи от събраните доказателства безспорно се
установи , че св. М. е върнала на подсъдимите в повече 5000 лв. задължението си
по заема. Освен това, установените и платените от нея на подсъдимите лихви са
общо 15000 лв., а цената на която е продаден апартамента на М. е 33600 лв.
Разликата между заема даден от подсъдимите на св.М. - 28000 лв. и сумата от
33 600лв. е 5600 лв. Посочената сума е неправомерен доход за подсъдимите
защото въпреки, че свидетелката погасила задължението си към тях последните
вместо да възстановят собствеността и върху апартамента съгласно първоначалната
уговорка , го продали на М. М.. Получените от подсъдимите неправомерни доходи
са сбора от платените им лихви от общо 15000 лв. , надвзетата главница от 5000
лв. и сумата от 5600 лв. , които са в
общ размер на 25600лв.
В
началото на месец ноември на 2002 г. св. Г.К.К. която тогава била с фамилно
име Д. и
бившият й съпруг Х.Д.Д.,/ показания в с.
з. на 27.03.2014год. по настоящото дело, както и прочетените пед друг състав на съда по реда на чл.281ал.2 пр.последно т.2пр.2 НПК показания на л.290,том 1-ви НОХД
472/2009год досежно размера на заема, лихвата и
датата на заема// двамата от гр. Х. искали да рефинансират банков кредит на фирмата си , имали и нужда от пари за
заплати на работниците. Разбрали, че
подсъдимите М. и А. дават кредити срещу лихва. Поради нуждата си от
средства свидетелите посетили офиса на подсъдимите в ГР.******* и поискали от
тях заем в размер на 20 000 лв. Подсъдимите се съгласили да им дадат заема
с месечна лихва от 5% която била изгодна за свидетелите и за обезпечаване на
заема поискали последните да им прехвърлят собствеността на апартамента си в
гр. Х., като се договорили след изплащане на заема с лихвата да им върнат
собствеността на жилището. Свидетелите се съгласили, като към този момент апартаментът им бил ипотекиран в полза на
„Българска пощенска банка „ АД клон Х. /удостоверенията за тежести издадени
от служба вписвания при РС – Х. / л.477-
481 т.І НОХД /. На 07.11.2002г. обаче ипотеката била заличена и на същата дата
свидетелите прехвърлили собствеността върху апартамента си в гр.Х. ул. „ Х. Б.”
№ 103 А ет.3 ап. № 6 ведно със складово
помещение и гараж на подсъдимите и съпругите им. Сделката била изповядана в
гр.Х. и незабавно след това подсъдимите дали на свидетелите заема от 20 000лв.
След получаване на сумата свидетелите започнали да плащат на подсъдимите по
1000 лв. месечно лихва. Плащали я 3 месеца и на 21.02.2003 г. върнали на
подсъдимите главницата по заема от 20 000 лв., а последните им възстановили
собствеността върху жилището / л.64 и
л.82-83 т.І п.V д.п./. Според обясненията на подс. А.
в с.з. на 10.03.2016год. ,действително са помогнали с подс.
М. К. да получат заем от 20000лв., но той взел само 1500лв. за изготвен от него
предварителен договор за ипотекирания имот при по- добри условия и в друга
банка ,различна от тази, в който К.
първоначално го били ипотекирали.
Приетата фактическа обстановка за
отношенията на подсъдимите със св. Г.К. и св. Х.Д. по повод дадения им заем срещу
месечна лихва, обезпечен чрез прехвърляне на апартамента на свидетелите в гр.Х.
в собственост на подсъдимите и изложеното за платената им от свидетелите лихва,
безспорно се установява от показанията на свидетелите дадени в съдебно засеД.е , в които са категорични, че двамата подсъдими на
07.11.2002 г. им дали заем от 20 000 лв. срещу месечна лихва 5 %, като
свидетелите им платили за 3 месеца общо 3000 лв. лихва ,изплатили им и
главницата/ четени показания пред друг състав на съда/, които свидетелите потвърждават,
а подсъдимите им върнали собствеността върху апартамента. Изложеното от
свидетелите се потвърждава от писмените доказателства, поради което съдът
кредитира показанията им. След прочитане на показанията досежно
размера на заема, лихвата и датата на заема, последните са категорични, че
казаното пред другия състав на съда е вярно. Настоящият състав кредитира в тази
част показанията като по- близки към момента на деянието и съответно по- лесно
възстановими. В случая вреда на свидетелите не е причинена, няма и обвинение за
това, като двамата подсъдими са получили неправомерен доход формиран от
платените им от свидетелите лихви в размер на 3000 лв.
Липсват причинени вреди,а неправомерните
доходи за двамата обвиняеми се изчисляват на сбора от месечните лихви,тоест
3000 лева.
През 2005 г. св. П.С.Г. / разпит
в с.з. и прочетени по реда на чл.281ал.1т.1 и т.2 пр.2 НПК пред друг състав на съдапо НОХД № 472/2009год./ от гр. Х. имала нужда от пари
и на 17.01.2005г. взела от двама
подсъдими заем от 600 лв. с лихва от 4 %
месечно. Заемът бил обезпечен със запис на заповед от същата дата, но за сумата от 700 лв. на името на подс. А. и с уговорен падеж на 17.05.2005 г. / л.256 т.ІІ
п.ІІ д.п. / , на 18.05.2005 г. и бил предявен за плащане , но свидетелката
върнала заема на подсъдимите на вноски , без да им плаща лихва , била и осъдена
с определение на РС – Х. по реда на чл.2** от ГПК /отм./ да заплати на подс.А. сумата от 700 лв. ведно със законната лихва, но
въпреки това последният не се обърнал към съдия изпълнител и свидетелката не
разбрала за издаденото определение. Съдът кредитира показанията, дадени пред
другия състав на съда , които са пълни, дадени в по –близък до деянието период
и които свидетелката потвърди изцяло пред настоящия състав.
.
Приетата фактическа обстановка за
отношенията на подсъдимите със св. П.С.Г. се установи от показанията на
свидетелката, и прочетените пред състава на съда по нОХД
№ 472/2009год.Именно в тях сочи с точност, че взела от подсъдимите заем в
размер на 600 лв. срещу лихва от 4 % , върнала им заема но не им платила
лихвата и твърди , че те не и искали обезпечение на заема. В случая безспорно
се установи, че свидетелката е получила заем от подсъдимите срещу лихва, но
конкретният размер не е установен.
Лисва обвинение за причинена вреда за
св.Г.. Безспорно се доказва уговорката за плащането на лихви, които
представляват неправомерен доход за двамата подсъдими, но техният размер не
може да бъде категорично установен
При претърсването в офиса който
подсъдимите ползвали в ГР.******* на бул. „ ****** „ № 45 / л.170-172 т.І п.ІІ
д.п./ са намерени и иззети документи посочени в протокола, включително и
такива, касаещи дейността на „Г. 2001 „
ЕООД като заложна къща – папки с договори за залог на вещи и покупко- продажба на вещи / т.V д.п. /. Часто
от тях не са предмет на фактическото обвинение, но по косвен начин потвърждават
дейността на подсъдимитге поотделно и в съучастие./ Записи на заповед, спорд които :1. Н.М. на 7.02.2002 год. дава на М.В. К. заем
в размер на 1200 лева със срок за връщане 30.03.2002 год. С определение по
гр.дело № 15**/2002 год. ХРС е осъдил К. да заплати горепосочената сума, 2.
И.Н.М. на 24.06.2002 год. дава на А.Д. Ц. заем в размер на 1800 лева със срок
на връщане от два месеца.С определение по гр.дело вх.№ 1267/2002 год. Ц. е
осъден за тази сума. 3. Н.М. на 2.01.2003
год. дава на Ж.Ж.С. сума в размер на 2000 лева със срок за връщане три
месеца.По гр.дело вх.0 296/2005 год. С. е осъден за сумата,ведно със законната
лихва до окончателното й изплащане. 4.Н.М. на 7.06.2003 год. дава на В.А.В.
сума в размер на 2000 лева със срок за връщане 3 месеца.В. е осъден по гр.дело
104/2004 год., 5.Н.М. на 30.09.2004 год. дава на З.Н. сума,в размер на 1500
лева,за която тя впоследствие е осъдена. 6.Н.М. на 5.04.2005 год. дава на П.Л.
заем в размер на 1300 лева.По гр.дело 1504/2005 год. Л. е осъден за сумата от
2 542.54 лева 7.Н.М. на 15.04.2005 год. дава на Е.Д.Б. сума в размер на
2000 лева.По гр.дело вх.№ 10**/2005 год. Б. е осъден за тази сума 8.Н.М. на
8.06.2005 год. дава на Е.Д.Б. сума в размер на 3000 лева при срок на връщане 2
месеца,за което Б. е осъден по гр.дело вх.№ 1739/05 год.
Според
изчисленията на експертизата, за периода 2002-2007 год., по документи на
досъдебното производство подс..М. е дал заеми срещу
запис на заповед на обща стойност 11 700 лева и 1300 евро /2 542.58
лева/,И.М. е зала заеми в общ размер на 1800 лева,Я.Д. е дала заеми на обща
стойност 6000 лева.
Приложени
са и Договорни ипотеки, видно от които Н.М. на 3.04.2000 год. е дал на Т. К. С.
заем в размер на 6000 лева с обезпечение апартамент в ГР.*******. Ипотеката е
заличена. Н.М. на 22.06.2000 год. дал на Г.В. В. заем в размер на 9 000
лева с обезпечение жилища в кв.”******” ГР.*******.Ипотеката е заличена на
4.08.2000 год
Н.М. на 1.11.2000 год. дал на Е. С. С. заем в размер на 7 000 лева
с обезпечение ,имот в местността „К.” ГР.*******, Н.М. на 9.11.2000 год. дал
на св.Г.Б. и Н. Б. заем в размер на 7000
лева с обезпечение –жилище на свидетеля в ГР.*******.Ипотеката е заличена на
25.09.2001 год., Н.М. на 13.03.2001 год. дал заем на Б.К. и Р.К. в размер на
12000 лева ,като е заложена жилищна сграда в парцел 15 в кв.172 по плана на
ГР.*******.Ипотеката е заличена на 14.03.2001 год. ,Н.М. на 5.12.2001 год. дал
на С.Т. заем в размер на 2500 лева със заложен апартамент №1 на ул.”Д.”
ГР.*******.Ипотеката е заличена на 21.06.2002 год., Н.М. на 11.01.2002 год. дал
на Г. и И. В. заем в размер на 6 500 лева,с
обезпечение апартамент на ул”И. ***.Ипотеката е
заличена на 30.12.2003 год., И. Д. А. на 2.06.2004 год. дала на С. и К. Т. заем в размер на 6000 лева ,с обезпечение
заведение в имот № 420 в кв.507 по плана на ГР.*******.Ипотеката е заличена на
14.12.2004 год.
Всички тези писмени доказателства
подкрепят крайните изводи на съда за една активно извършвана дейност по
кредитиране на различни лица срещу съответн
обезпечаване на заемите.
Според изчисленията на експертизата по документи за
периода 2000-2005 год. са направени договорни ипотеки за предоставени заеми в
размер на 186 300 лева,както следва:: Н.М.-16 бр. на стойност 141 300
лева, Т.Н.Т.-2 бр. на стойност 29 000 лева, И.М.-1 бр. на стойност 4000
лева , Я.Д.-1 бр. на стойност 4000 лева,
И.А.-2 бр. на стойност 10 000 лева
Видно е следното от приложните декларации, подс. Н.М. за периода 2000-2006 год. : За 2000 год. е подал патентна декларация
за фризьорски услуги и годишна декларация по чл.41 на ЕТ „***-**.”, За 2001 год. е представена годишна данъчна
декларация по чл.51 ал.І от ЗКПО на фирма „***-** „ЕООД.Деклариран е доход от
заложни и счетоводни услуги в размер на 343.88 лева, За 2002 год. е представена годишна данъчна декларация по чл.51
ал.І от ЗКПО на „***-**”ЕООД,като е деклариран доход от заложни услуги в размер
на 2 282.05 лева, За 2003 год.
също е представена годишна данъчна декларация по ЗКПО на „***-**”ЕООД,като е
деклариран доход от търговия на дребно с употребявани стоки в размер на
3 162.39 лева.Подадена е и патентна декларация за търговия на
дребно.Представена е и нулева данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ на ЕТ”***-**.”***
год.-представена годишна данъчна декларация по чл.51 ал.І от ЗКПО на „Г.” и
патентна декларация,като декларирания доход от търговия на дребно с
употребявани стоки е 3 109.36 лева,
За 2005 год. е представена годишна
данъчна декларация по чл.51 ал.І от ЗКПО на „Г.” и патентна декларация за
търговия на дребно,като е деклариран доход в размер на 2 749.01 лева., За 2006 год. е представена годишна данъчна
декларация по чл.51 ал.І от ЗКПО на „***-**”ЕООД и патентна декларация,като от
търговия на дребно е деклариран доход от 3380 лева.
Според
заключението на експертизата за периода 1.01.2000-31.12.2006 год. Н.М. е
извършвал дейности,подлежащи на деклариране и облагане и е подал декларации за
това,като чистият му доход по години е както следва:
За 2001
год.-263.07 средно месечно
21.92 лева
За 2002
год.-980.76 лв. средно
месечно-81.73 лева
За 2003
год.-3 162.39 средно
месечно 263.53 лева
За 2004
год.- 3 109.36 лв. средно
месечно 259.11 лева
За 2005
год.- 2 689.85 лева средно
месечно 224.15 лева
За 2006
год.-2 873 лева средно
месечно 239.41 лева
Средногодишен
доход 2 179.73 лева
Средномесечен доход 181.64 лева
Подсъдимият
С.А. за периода 2001 год.-2006 год. е подал следните декларации: За 2001 год.-представена годишна данъчна
декларация по чл.41 от ЗОДФЛ ,като е деклариран доход от услуги с личен труд в
размер на 36 232.61 лева,доход от управление и контрол в „Аптечно”АД
ГР.*******-40 553.50 лева., За
2002 год. е представена годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ ,като е
деклариран доход от свободни професии и извършване на услуги с личен труд в
размер на 1 869.20 левау За 2003 год. представена годишна данъчна декларация по чл.41 от
ЗОДФЛ,като е деклариран доход от „МБАЛ”АД-Х. в размер на 936 лева, За 2004 год.-представена годишна данъчна
декларация по чл.41 от ЗОДФЛ с деклариран доход от „Напоителни системи”ЕАД в
размер на 169 лева и доходи от упражняване на свободна професия в размер на
1 131 лева, За 2005 год. е
представена годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ ,като е деклариран
доход от „Напоителни системи” ЕАД в размер на 1 183 лева и доход от
******ски услуги 1 534 лева, За
2006 год. е представена годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ с
деклариран доход от „Напоителни системи”-1170 лева.
Според
експертизата за периода 1.01.2000 год.-31.12.2006 год. С.А. е извършвал
дейности,подлежащи на деклариране и облагане и е подал декларации за това,като
чистият му доход по години е както следва:
За 2001
год.-26 776.40 лева
средно месечно- 2 231.76 лева
За 2002 год.-1 759 лева средно месечно –
146.58
За 2003 год.-936 лева средно
месечно-78 лева
За 2004 год.-1300 лева средно месечно
-108.33 лева
За 2005 год.- 2 382.90 лева средно месечно-198.57
лева
За 2006 год.-1 170 лева средно месечно-975
лева
Средногодишен
доход 5 720.71 лева
Средномесечен доход-476.72 лева.
От изготвената по досъдебното
производство тройна съдебно- счетоводна експертиза /л.181-243 т.І п. ІІ д.п./от
вещите лица М.Г.Т., Е.Ж. Д. и Р.М.К., чието заключение съдът изслуша в съдебно засеД.е се установява още следното :. По отношение на
декларираните доходи на подс.А. вещите лица сочат, че
за 2000 г.
нямало данни за декларирани доходи, за 2001г. декларирал доходи от
26 776.40 лв. , за 2002
г. -1759 лв. , за 2003 г. – 936 лв., за 2004 г. -1300 лв., за 2005 г. 2382.90 лв. и за 2006 г. -1170 лв. , като
общият деклариран доход за целият период бил в размер на 34 324 лв. и бил
получен от свободни професии и сключени договори с юридически лица - „ Аптечно
„АД – Х. , МБАЛ АД – Х. и „Напоителни системи „ ЕАД – Х. . В съдебно засеД.е вещите лица заявяват, че за установяване на
декларираните доходи използвали съдържащите се в досъдебното производство ГДД .
Посочено е, че средният годишен доход на подс. А. за
визирания в заключението период според декларациите е в размер на 5720 лв. а средномесечният в размер на 476.72 лв. По отношение на подс. М. е посочено ,че от дейността която е извършвал чрез
ЕТ „ Н. – Н.М. „ и „ Г. 2001 ЕООД „
според подадените декларации за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2006 г.е
декларирал доход в общ размер от 13078.43 лв. и средният му годишен доход бил
2179.73 лв. а средният месечен 181.64лв. В констативната част на заключението
вещите лица са описали договорите за заем, сключени от подсъдимите и близките
им роднини, издадените записи на заповед, договорните ипотеки, включително и по
отношение на лица, неразпитани на съдебното следствие и невключени в
обвинението, договорите за покупко-продажба на животни, на недвижими имоти ,
придобитото от 2000 г.
до 2006 г.
от тях и лицата М.А., И.А., И.М. и Т.М. недвижимо имущество, направен е и опис
на паричните средства в банковите им сметки/ л.191-228 т.І п.ІІ д.п./ съобразно
установеното на досъдебното производство. В заключението си вещите лица сочат,
че за периода от 2000 г.
до 2006 г.
подс. А. дал заеми срещу запис на заповед в размер от
общо 13560 лв. и 4000 щатски долара с левова
равностойност 7539 лв. и за този период нямало подписани от него
договори за парични заеми и договорни ипотеки , като от 2000 г. до 2006 г. подсъдимите и
свързаните с тях лица / И.М., Т.М., Я.Д., И.А. / предоставили заеми чрез договори
за заем , договорни ипотеки и записи на заповед в общ размер на 221 280
лв., 7485 щатски долара с левова равностойност 15 273.96 лв. и 1300 евро с
левова равностойност 2542.58 лв. Доходите от лихви също подлежали на облагане
по ЗОДФЛ, но вещите лица не могли да установят размера им по документите от
досъдебното производство, понеже в тях не бил посочен размера на лихвата, а от
свидетелските показания на увредените лица от досъдебното производство установили , че тя била в общ размер от 78
975.50 лв. В заключението си вещите лица сочат, че според свидетелските
показания общият размер на предоставените от подсъдимите и свързаните с тях
лица заеми на всеки един от увредените
лица и стойността на направените им погасителни вноски била 92 388.27 лв. Посочено е ,че от 2000 г. до 2006 г. подс.
М. закупил общо 9 недвижими имота на обща стойност 95591 лв. и продал 8 такива
със съпругата си на обща стойност
81 778.12 . Тук следва да се отбележи , че на л.272-278 т. І НОХД №
472/2009год./ са приложени договори за банкови кредити изтеглени от сина на подс. М. и анекс към договор за кредит на последния и
съпругата му . В заключението е отразено, че двамата подсъдими осъществили
заедно 6 сделки с недвижими имоти, закупени за общо 29 861 лв. и продадени
за 29 479 лв. Дадено е и заключение за данъчната оценка и пазарната цена
на изброените в заключението за 9
недвижими имота към момента на разпоредителните сделки с тях, като е посочено ,
че разликата между данъчната оценка и пазарната им цена е общо 122 734.30лв.
В с.з. на 08.05.2014год. съдът прочете и
даденото от вещите лица заключение по назначената допълнителна съдебно –
икономическа експертиза по НОХД №
472/2009год л. 2505-2534 т.**/ относно фактите по обвинението. В заключението е
посочено, че според документите, съдържащите се в делото общият размер на
отпуснатите от подсъдимите заеми за подс. М. е
116 300 лв., за подс. А.- ** 700 лв. , от
двамата заедно 42 000 лв.,а от св.Д.- 10 000 лв. В заключението си
вещите лица изчислили и законната лихва, която заемополучателите
дължали по заемите според приложените писмени доказателства .
Както се посочи декларираните доходи на подс. А. през 1999г. и 2000г. видно от изисканите заверени
копия от ГДД / л.500-519т.І НОХД 472/2009год./ са следните: с декларация от 09.04.1999
г. облагаем доход като ****** в размер на 11 647 800лв. С декларация от
11.04.2001г. е декларирал облагаем доход от юридически услуги на „Х. БТ в
Ликвидация „ в размер на 29 8789.40 лв.
С декларация от 11.04.2000 г. / л.839т.ІІ НОХД 472/2009год. / е
декларирал доход като ****** в размер на 84 593 лв., доходите са след
приспадане на нормативно признатите разходи и осигурителни вноски. Видно от
писмото на „Х. табак АД ” в ликвидация / л.470-471т. І НОХД 472/2009год./ с РКО
№ 1109/26.04.2000 г. на подс. А. била изплатена
сумата от 8410 лв. съгласно договор за финансова помощ.
Описаната фактическа обстановка се
установи от показанията на свидетелите
Г.К.К., Х.Д.Д., Д.Г.И., И.Д.Н., Й.Т., П.С.Г. , Е.К.Т., П.К.Н. ,В.С.Д., М.Н.К.,
Т.П.Я. , С.К.Т. , Я.Т.Д., И.С.К. , П.И.С. , К.И.Т., С.К.С., П.Р.И., Р. С. Р., К.П.Ж., Ж.Ж.А.,
Й.М.Р., Т.С.Н., Н. Т. Д., Д.Г.И.,
В.Б.Р., Е.И.С., Д.А.К.В.Н.Н., К.Г.Н., А.С.А., Д.Г.М., А. Т.А., И.В.А.,
М.Ю.Ю., както и от прочетените показания
на някои от тези свидетели, посочени
в мотивите, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 472/2009год. / и пред
съдия на досъдебното производство,
цитирани в описаната и приета фактическа обстановка, от прочетените частични
обяснения на подс. М., дадени пред съда по НОХД №
472/2009год. и частичните обяснения пред настоящия състав по повод някои от
сделките, дадените в с. з. на 10.03.2016год. обяснения на подс.
А.,, както и от събраните на съдебното следствие описаните писмени
доказателства и приобщените по реда на чл. 283 от НПК такива от досъдебното
производство и по нохд № 472/2009год., и частично приетите заключения на тройната
съдебно- икономическа експертиза на вещите лица М.Г.Т. , Е.Ж.Д. и Р.М.К.М.Г.А. съпруга на подс. А.
и Т.Н. М.- син на подс. М., както и И.М. – съпруга на
подс. М. се възползват от правото си на отказ да
свидетелстват.
По отношение на изслушаното заключение
по тройната съдебно -счетоводна експертиза от досъдебното производство,
изготвена от вещите лица М.Г.Т., Е.Ж.Д. и Р.М.К. следва да се посочи , че съдът
прие заключението по тази експертиза с
изключение на поставения на вещите лица въпрос
относно размера на реалната вреда, причинена на всяко от пострадалите
лица поотделно и общо в два варианта - като разлика между данъчната оценка /
съответно пазарната оценка/ на имота и реално получената и невърната от заемополучателите сума и в частта, в която вещите лица
обсъждат събраните на досъдебното производство гласни доказателства, включая за размера на платените лихви, предвид събраните
гласни доказателства на съдебното следствие. Заключението не следва да бъде
кредитирано и в частта, в която вещите лица обсъждат отношения на подсъдимите с
лица, за които в обвинителния акт не са изложени факти и е посочено, че на тях
не се основава обвинението.
Що се касае за раздадените суми като
главници и получените лихви като доход от подсъдимите, респективно вреди, съдът
намира, че за тези изводи следва да се опре изключително и само на
свидетелските показания и другите писмени доказателства, като в обсъждането на гласните показания по-
горе посочи кои свидетелски показания кредитира
и защо кредитира съответните показания, приобщени от ДП, респективно
дадените по НОХД № 472/2009год. на ОС- Х. или събрани непосредствено и
съобразно принципа на чл. 18 НПК по настоящото дело., тъй като в случая не се
касае до специални знания, с които съдът
да не разполага
Настоящият състав изгради изводите си
въз основа на доказателства, които събра и провери лично за установяване
размера на дадените от подсъдимите заеми, уговорените и платени лихви,
причинените вреди и получените от подсъдимите неправомерни доходи,
При така установената и приета
фактическа обстановка която се доказва от събраните и обсъдени доказателства
съдът намери, че подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 предл.1-во вр.чл.20 ал.2 НК
като
През периода месец февруари
2000год.-месец януари 2007 год. в ГР.*******,с ******,с.****,гр.Х., всички в обл.Х. и гр.П., обл.Пловдив без
съответно разрешение подс. Н.М. извършвал по занятие
банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.І от ЗБ/действащ по време на
инкриминирания период до 31.12.2006 год./ и на чл.2 ал.І от ЗКИ /в сила от
1.01.2007 год./, за които се изисква такова разрешение,като предоставил парични кредити срещу определена лихва сам
/на В. и И. Н.,на Д.И.,на Д. и И.
и.,на С.С.,на П.И.,на Н.Д. /Т./,на Ж. и А. А.,на Й.Р.,М.Ю. ,на В.Р. и Е.С.,на
К. и Т. н.,на Д.К./ и в съучастие със С.Т.А. в качеството си на съизвършител /на
М.Ю.,на Д.М.,на Г.К. и Х.Д.,на Д.К., на П.Г./ както следва:
Самостоятелно
На 10.02.2000 год. в ГР.******* предоставил на И. и В.
Н. парична сума в размер на 1700 щатски долара с лихва от 10% за срок от 1
година с договорна ипотека върху апартамент в гр.****,кв.”****” бл.** вх.*
ет.*ап.**
На 9.08.2000 год. в ГР.******* предоставил на Д.И.
сума в размер на 1000 щатски долара с лихва от 10 % за срок от 10 месеца с
договорна ипотека върху жилище в УЛ.****,бл.** вх.* ет.*ап.**
На 18.10.2000 год. в ГР.******* предоставил на Д. и И. и. парична сума в размер на 2500 щатски долара с лихва
от 150 щатски долара за срок от 1 месец с обезпечение на имот –гараж №* на
ул.”***” №** в ГР.*******
В началото на м.11.2000 год. в ГР.******* и гр.П.
направил опит да предостави на Д. и И. и. парична
сума в размер на 3500 щатски долара с лихва от 10% с обезпечение върху жилище в
гр.*****,кв.”****” ул.”*****” №*-*,като деянието е останало недовършено поради
независещи от него причини
На 15.12.2000 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на С.С. в размер на 5000 лева с лихва от 6% за срок от 6 месеца срещу
обезпечение върху апартамент в гр.*****,кв.”****” БЛ.** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 12.04.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на П.И. в размер на 2000 лева с
лихва от 10% за срок от 1 година с обезпечение върху жилище в
гр.*****,УЛ.”****” №.** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 4.07.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на П.И. в размер на 1000 лева с
лихва от 10% за срок от една година срещу прехвърляне на осбствеността
върху апартамент в гр.*****,УЛ.”****” №.** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 31.05.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на Н.Д.-Т. в размер на 7000 лева с неустановена лихва срещу обезпечение
върху урегулиран имот №15 кв.258 по плана на ГР.*******
На 28.12.2001 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на Ж. и А. А. в размер на 4000 лева с лихва от 6% за срок от 1 година
срещу прехвърляне на жилище в ГР.*******,УЛ.*******,№** ** ВХ.* ЕТ.* АП.**
На 21.01.2002 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на Й.Р. в размер на 5000 лева с лихва от 7% за срок от 8 месеца с
обезпечение върху апартамент в ГР.*******,ул.”*****” № *-* ет.* ап.*
На 8.02.2002 год. в ГР.******* предоставил парична
сума на М.Ю. в размер на 4500 лева с неустановена лихва за срок от 4 месеца с
обезпечение върху апартамент в ГР.*******,кв.”****” №** вх.* ет.*
На 10.12.2004 год. в ГР.******* и в .**** предоставил
парична сума на В.Р. и Е.С. в размер на 2000 лева с лихва от 7 % за срок от 1
година с ипотека върху къща в имот в с.****,УПИ **-***
На 25.07.2001 год. в
ГР.******* и с.****** предоставил парична сума на К. и Т. н. в размер на 5000
лева с лихва от 10% за срок от 10 месеца срещу прехвърляне на собственост върху
къща в парцел 15 кв.16 в с.****
На 1.06.2002 год. в
ГР.******* и с.****** предоставил парична сума на К. и Т. н. в размер на 5000
лева с лихва от 6%
На 16.01.2006 год. в
ГР.******* и с.****** предоставил парична сума на К. и Т. н. в размер на 2000
лева с лихва в общ размер от 600 лева за
срок от 9 месеца обезпечен със запис на заповед и пълномощно за разпореждане с
недвижим имот в с.******
На 11.05.2001
год. в ГР.******* предоставил парична сума на Д.К. в размер на 1000 лева с
лихва от 7% за срок от 1 година срещу обезпечение върху жилище в
ГР.*******,ж.к.”******” бл.2 вх.Б ет.1 ап.6
В съучастие със
С.Т.А.
На 30.01.2003 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на М.Ю. в неустановен размер с лихва от 7%
срещу прехвърляне на жилище в ГР.*******,кв.****” ** вх.* ет.*
На 22.10.2002 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.М. в размер на 28 000 лева с
лихва от 4% за срок от една година срещу прехвърляне на собствеността върху
апартамент в ГР.*******,ул.*.*****” №*
На 7.11.2002 год. в
ГР.******* и гр.Х. предоставил парична сума на Г.К. и Х.Д. в размер на
20 000 лева с лихва от 5% срещу прехвърляне на жилище в гр.*****,ул.”*.
****” №*** ет.* ап.*
На 23.01.2004 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.К. в размер на 1000 лева с лихва от 7%
за срок от една година
На 17.01.2005 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на П.Г. в размер на 600 лева с лихва от 4%
, обезпечен със запис на заповед,
като с тази дейност
получил значителни неправомерни доходи в общ размер от 125 357 лева и причинил значителни
вреди на И.Д.Н. и В.Н.Н. в размер на
4 134 лева, на Д.Г.И., Г.П. Т. и Т.А.Т. в размер на 43 610
лева, на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 10 920,.20 лева и на Д.Г.М. в
размер на 5000 лева, всички на обща стойност 63 664.20 лева-престъпление
по чл.252 ал.ІІ вр. ал.І пр.1 вр.
чл.20 ал.ІІ от НК
Подс. С.Т.А. през периода 22.10.2002 год.-месец 11.2006
год. в ГР.*******,с .Б.,гр.Л.,гр.С. и гр.Х.,всички в обл.Х.
без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1
ал.І от ЗБ /действащ към момента на инкриминираното деяние/,като предоставял
парични кредити срещу определена лихва сам /на К.Ж. , на И.А., на К. и Т. н./ и
в съучастие,в качеството си на съизвършител с
Н.Т.М./на М.Ю.,на Д.М.,на Г.К. и Х.Д.,на Д.К., на П.Г. / ,както следва
Самостоятелно
На 26.11.2001 год. в
ГР.******* и с.Б. предоставил парична сума на К.Ж. в размер на 6000 лева с
лихва от 2% за срок от 3 години срещу прехвърляне на собственост върху имат УПИ
* с пл.№* в квартал* по плана на с.Б.
На 27.03.2006 год. в
ГР.******* , гр.Л. и гр.С. предоставил парична сума на И.А. в размер на 6000
лева с лихва от 6% с договорна ипотека върху къща в имот УПИ ***-** кв.** по
плана на гр.Л.
На 12.06.2003 год. в
ГР.******* и с.****** чрез встъпване в дълг на К. и Т. н. в размер на 12000 лева получавал лихва от 4,5% срещу прехвърляне собствеността върху
жилище в ГР.*******,кв.”****” бл.* вх.* ет.* ап.* и право на разпореждане с
гора от 4 дка в землището на с.******
В съучастие с Н.Т.М.
*** предоставил парична сума на М.Ю. в неустановен
размер с лихва от 7% срещу прехвърляне на жилище в ГР.*******,кв.****” 23 вх.А
ет.7
На 22.10.2002 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.М. в размер на 28 000 лева с
лихва от 4% за срок от една година срещу прехвърляне на собствеността върху
апартамент в ГР.*******,ул.*.*****” №*
На 7.11.2002 год. в
ГР.******* и гр.Х. предоставил парична сума на Г.К. и Х.Д. в размер на
20 000 лева с лихва от 5% срещу прехвърляне на жилище в гр.*****,ул.”*.
****” №*** ет.* ап.*
На 23.01.2004 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на Д.К. в размер на 1000 лева с лихва от 7%
за срок от една година
На 17.01.2005 год. в
ГР.******* предоставил парична сума на П.Г. в размер на 600 лева с лихва от 4%
обезпечен със запис на заповед
като
с тази дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 44 640 лева и причинил значителни вреди на
К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 2000 лева и на Д.Г.М. в размер на 5000 лева,общо в
размер на 7000 лева-престъпление по чл.252 ал.ІІ вр. ал.І пр.1 вр. чл.20 ал.ІІ от НК.
От
обективна страна за осъществяване на това
деяние е необходимо извършването на
поне три еднородни действия по предоставяне на заеми срещу лихва, от което
деецът да реализира доходи. Това по своята същност е кредитиране и е основна
банкова дейност както по чл.1 ал.1 от Закона за банките /отм
./ действал през посоченият инкриминиран период , така и според чл.2 ал.1 от
Закона за кредитните институции / обн.д.в.бр.59/
21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007г./ действащ към момента. Банковите дейности
са изчерпателно изброени в посочените закони и за извършването им е необходимо
банката която е юридическо лице - Акционерно дружество да има
лиценз от БНБ.
Освен това престъплението по чл. 252 от НК е
на системно извършване / по занаят / и е продължено , а не продължавано по
смисъла на чл.26 от НК, защото всяка от сделките попадаща в него не е
самостоятелно деяние понеже чл.240 от ЗЗД допуска предоставянето на заеми между
физически лица и плащане на лихва ако тя е договорена писмено. Инкриминира се
не отделната инцидентна сделка по предоставянето на заем срещу лихва , а
цялостната такава дейност по системното предоставяне на заеми срещу лихва и
реализирането на доходи от това , което е и другият обективен елемент и за това
престъплението е по занаят. В случая от събраните доказателства се установи, че
подсъдимите като физически лица са предоставяли заеми на свидетелите срещу
лихва, обезпечени както чрез ипотека на недвижими имоти при което обикновено
сумата посочена в нотариалния акт за ипотека значително е надхвърляла дадена
реално в заем сума , така и чрез продажба на имотите която по своята същност е
представлявала обезпечение на заема и е прикривала реалното положение.
Безспорно подсъдимите не са имали разрешение
от БНБ за предоставянето на банкови кредити по смисъла на чл.1 ал.1 от
ЗБ и чл.2 ал.1 от ЗКИ , като от предоставените заеми са получили установените
от съда доходи .
Обстоятелството, че подсъдимите са имали
доходи от друга дейност , като в тази насока подс. М.
не е декларирал значителни доходи от търговската си дейност, включително и като
заложна къща упражнявана чрез „Г. 2001 „ЕООД , но подсъдимият А. е имал доходи
в значителен размер от ******ската си практика, е ирелевантно
за състава на престъплението, защото за осъществяването му, не е изрично
необходимо получените от дадените заеми доходи, да са единствените или
основните такива дееца, а и законът не е поставил такова изискване. Достатъчно
е предоставянето на паричните средства - заемите срещу лихва , да е довело до
реализиране на доходи , а това безспорно се установи.
Както се посочи, общият размер на
причинените вреди от М. по всички заеми,дадени отделно и в съучастие със С.А.,
възлиза на сумата от 63 664.20 лева,а общият размер на получените от него
неправомерни доходи по всички кредити се изчислява на сумата от 125 357 лева.
Общият размер на причинените вреди от
.А. по всички заеми ,дадени поотделно и в съучастие с М. възлиза на сумата от
7000 лева,а общият размер на получените от него неправомерни доходи по всички
кредити се изчислява на сумата от 44 640 лева .
По- подробно в правен аспект съдът намира
следното: налице всички елементи от обективна страна на престъпления състав.
Двата нормативни акта, ЗБ и ЗКИ, действали в началото на инкриминираната
дейност ЗБ и вторият, действащ след отмяната на ЗБ , съответно в своите чл. 1,
ал. 4 (първия) и чл. 13, ал. 1 (втория), изискващи специално разрешение/лиценз/
за осъществяване на банкова дейност, към която несъмнено спада отпускането на
кредити. Няма спор, а и е невъзможно, съобразно нормативната уредба, на
физически лица да бъде дадено разрешение за извършване на банкова дейност.
Точно такава дейност са осъществявали подсъдимите М. и А., тъй като системно и
по занятие са предоставяли парични средства под формата на заеми на
изключително широк кръг от лица, /подробно изброени по – горе в мотивите/ срещу
насрещна материална облага (ежемесечна лихва) за ползването на заетата сума, с
цел да реализират доходи за себе си от предоставените на свидетелите средства.
В част от сделките се установи,че е налице съучастие по смисъла на чл.20 ал.ІІ
от НК, /съизвършителство/,тъй като при общата им
дейност всеки един от тях е участвал при уговарянето на условията на сключения
заем-размер,срок,процентна лихва,начин на обезпечение,както и с дял от
отдадения заем.При получаването на доходите от съвместните им сделки, са ги разделяли помежду си.Действали са
задружно,като са обединявали своите средства,координирали са действията си при
изискването и получаването на месечните вноски и при разпоредителните
действия,свързани с продадените имоти и завеждане на граждански дела. Двамата подъсдими са упражнявали „дейността си” на територията на
ГР.*******.Същевременно част от сделките са били уговаряни и част от лихвите са
били получавани и в другите посочени населени места-с. ****** , с. **** , гр.
Х. ,всички Хасковска област и гр. П. ,
Пловдивска област. Действително договорите били сключвани в устна форма, но при
предварително уговорени условия, като размер на заетата сума, месечната лихва
(варираща от 5 до 10 %), ден на плащането й и обезпечение на вземането / залог
на вещи, записи на заповед, договори за прехвърляне на право на собственост
върху недвижими имоти и ипотеки).
Плащането на дължимите лихви ставало на ръка на всеки един от подсъдимите или
на двамата заедно, като не се установи само
лихвите да се явяват основен източник на доходи за подсъдимите. От
представените писмени доказателства / нотариални актове за собственост на
недвижими имоти, извлечения от банкови сметки запис на заповед/ се установи, че
притежават недвижими имоти и пари в депозитни сметки. От направените фактически
изводи въз основа на подробен анализ на гласните доказателства и приложените
писмени такива, се установява, че подсъдимите са реализирали значителни доходи
по смисъла на ал. 2 на чл. 252 НК. От разпита
на свидетелите, на които са предоставяли в заем парични суми, се
установява погасяването на главници и лихви в повечето изброени от прокурора
случаи. Изхождайки от установения размер на неправомерните доходи, съпоставени
с декларираните такива в годишните им декларации, безспорно се установява,че
материалните облаги които са получавали вследствие на дейността си, са били
насочени към обезпечаване на издръжката им.
Всички причинени вреди поотделно и в
съвкупност съдържат белезите на значителност по смисъла на Закона и съдебната практика,установяваща
цифров критерий от 1000 лева.С много малки изключения,общият размер на
получените по неправомерен път доходи за двамата, поотделно и общо ,също са
далеч над границата от 1000 лева и са значителни.
Действително раздадените кредити в обхвата
на обвинението са на по-малко от 30 лица. Регламентираното в пар § 1, т. 5 от ДР на ЗБ(отм.) и § 1, т. 3 от ДР на ЗКИ,
понятие „влогонабиране” има предвид публично привличане на влогове или други
възстановими средства, като една от основните дейности на банките, като особен
вид търговци. Точно заради изключителната необходимост от регулиране на
обществените отношения, свързани с дейността на банките, законодателят много
прецизно е регламентирал субектите, които да осъществяват тази дейност, реда за
получаване на разрешение/лиценз за това, вида на сделките и е инкриминирал
дейността на всяко физическо лице, извършващо такива сделки. Докато в
посочените разпоредби на двата нормативни акта се говори най-общо за
„влогонабиране”, то изискване за отпускане на кредит на 30 лица ДР на ЗБ и ЗКИ
не съдържа. Същественото в случая е, че подсъдимите са предоставяли заеми срещу
лихва на множество лица, което е напълно достатъчно да покрие
понятието „по занятие” в наказателно-правен аспект. Подсъдимите са сключвали по
занятие множество договори, с които предоставяли кредити на голям брой лица
срещу получаване на доход- основен или –
месечна лихва върху главницата, което предопределя осъществен престъпен състав
по чл. 252 от НК и без да е налице писмена форма на всички сделки.
От събраните гласни и писмени
доказателства по делото безспорно се установи, че всеки един от подсъдимите
заедно и поотделно са предоставяли парични средства в заем на различни лица
срещу уговаряне на лихви срещу получените суми, като са реализирали значителни
неправомерни доходи и са причинили значителни вреди / описани в мотивите/,
въпреки че са си Г.ирали връщането на заетите суми,
обезпечавайки вземането си със запис на заповед или чрез сключване на договорни
ипотеки ,прехвърляне на имоти, включително и разпореждане с тези имоти без
знанието на заемополучателите. Както се установи, при
св. Д.И. и И.И. , изобщо не е бил даден и заем и въпреки това подс. М. се е разпоредил с прехвърления имот, за който
двамата са имали представа ,че е само ипотекиран. . Това отделно действие на подс .М., което представлява отделен акт от изпълнителното
деяние, е останало недовършено, заради отказа на сем.и. да вземат заема, поради
причини, които са били извън волята на Н.М.. Това не му е попречило
впоследствие да продаде жилището в гр.П. и да се облагодетелства, въпреки че не
е дал никакъв кредит по тази сделка. В конкретния случай е налице недовършен
опит, поради назависещи от дееца причини.. Самата
същност на престъпния състав на чл.252 от НК, предполага изпълнителното деяние
да бъде осъществено след поредица от сделки, носещи определени
характеристики. И както вече се посочи ,
макар и подобно на продължаваното престъпление, инкриминираното такова се
различава от него, тъй като отделните деяния, сами по себе си, не представляват
самостоятелни престъпления и това не рефлектира върху правната квалификация на
деянието.
Налице са повече от три случая на
заемане на парични суми срещу насрещна материална облага, което обуславя извод
за системно заемане на парични средства на широк кръг лица. Системното / повече
от три пъти/ заемане на парични средства срещу насрещна материална облага
/уговаряните и получавани лихви/ съответства на понятието банкови сделки по
занятие, за които се изисква разрешение.
С оглед посоченото ,че подс. М. е осъществявал дейността си чрез управляваната от
него „ заложна къща”, съдът намира следното: Действително, след поредица от
законодателни промени, към настоящия момент е предвидена възможност и други
лица, напр. финансови институции,
заложни къщи, да предоставят кредити, което поначало не означава, че
кредитирането е престанало да бъде банков монопол. Отпускането на кредити
продължава да бъде дейност, извършвана от банките, освен в законово
предвидените случаи, т. е. други физически и юридически лица могат да извършват
банкови сделки само по изключение и при съблюдаване на конкретните правила
/например при отпускане на потребителски кредит, при които кредиторът
предоставя паричната сума в рамките на осъществяваната от него професионална
или търговска дейност, но само при условие предоставяните кредити да са
улесняващи основната професионална или търговска дейност на същото това лице/.
И при тези промени обаче, забраната за извършване на банкови сделки от
"заложните къщи" не е отменена. Пример за това държавническо виждане
по въпроса е изложен в чл.3 ал.3 Наредба за дейността на заложните къщи, приета
с ПМС № 40/18.02.2009 г., обн. ДВ, бр. 16/27.02.2009
г. Съобразно сочената разпоредба заложната къща не може да предоставя парични
заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот и ограничени вещни права, да
придобива собственост или право на ползване върху недвижими имоти срещу
предоставянето на паричен заем, както и да сключва договори за продажба с
уговорка за обратно изкупуване. Правната норма по чл.3 ЗКИ има отношение само
към финансовите институции и ограничението, което законът им поставя при
извършването на банкови операции, включени в предмета им на дейност - в
различие от банките, финансовите институции трябва да използват единствено
техните собствени парични средства. Освен това, в каква степен (изцяло или
отчасти) финансовите институции са престанали да бъдат подчинени на БНБ, като
регулатор е въпрос, който не променя съдържанието на самите сделки,
осъществявани от финансовите институции и няма отношение към инкриминираната
дейност на подсъдимите.
Следва да
се отбележи, обаче, че както разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗБ, действащ към
първоначалния период на инкриминираното
деяние, така и чл.2 ал.1 от действащия Закон за кредитните институции дават
дефиниция на банката чрез главните банкови сделки, които тя извършва - публично
привличане на влогове и предоставяне на кредити. Сега действащият ЗКИ изброява
субектите, които могат да осъществяват съответни банкови операции, разделяйки
ги на две основни категории - кредитни институции и финансови институции. По
силата на чл.2 от цитирания закон паричният кредит /или предоставянето на
парични средства срещу лихва като системно повтаряща се дейност, извършвана по
занятие/ е сред видовете банкови сделки, поставени под разрешителен режим.
Независимо от формата на кредитиране-запис на заповед, договор за заем на
парични средства, па макар и сключен в устна форма, сделката по същество е
предоставяне на парични средства срещу лихва, което съставлява банкова сделка,
за която нито един от подсъдимите не е имал разрешение, респ
и подс. М. като собственик на така нар. „ заложна
къща „, извършваща дейност първоначално чрез управляваното от него дружество.
На следващо място сделките не са отразявани никъде/ изключая приложеното копие от тетрадка от подс. М./ и за приходите от тях не са подавани декларации,
не са заплащани данъци и пр. Ако биха действали като заложна къща съгласно
установения регистрационен и разрешителен режим на финансовите къщи по ЗБ и
ЗКИ, то би следвало да правят това съобразно действащото законодателство, което
обаче не допуска придобиване на собствеността върху заложената вещ, а само
предпочтително удовлетворяване от цената на вещта при неизпълнение на
задължението, не допуска и обезпечаване на вземането на кредитора с ипотека
върху недвижим имот (чл.152 ЗЗД), още по-малко с неговата продажба. В случая се
установи ,че част от кредитите са били Г.ирани с
директно прехвърляне на недвижими имоти.
От изложеното
може да се направи извода, че както отмененият ЗБ не е давал правото, така и
сега действащият ЗКИ не разрешава да се извършват банкови сделки от физически
лица. Неспазването на разрешителния режим при осъществената от подсъдимите
банкова дейност през инкриминирания период, което по същността си представлява
обществено-опасно деяние и обуславя наказателната им отговорност по чл.252 ал.2
вр. ал.1 НК.
Всичко
това води до извода, че отпускането на кредити е дейност, извършвана само от
банките, освен в законово предвидените случаи, т. е. и други лица могат да
извършват банкови сделки, но само по изключение и при съблюдаване на
определените правила.
Обобщено може да се посочи, че предоставянето на
кредити от двамата подсъдими заедно и поотделно и така , както е установено по
делото, е банкова дейност. В същността си банковият кредит се явява временна
продажба на паричен ресурс със задължение същият да се върне, като в продажбата
се включва и цената на този ресурс /лихвата/, тъй като основното банките според
лиценза си търгуват с парични средства.
Освен това се установи, че то е извършено по занаят,
тъй като подсъдимите са извършили множество на брой еднородни банкови сделки
без съответното разрешение, с които са се стремили да извлекат определени
основни или допълнителни противозаконни доходи и от които са настъпили
значителни вреди за свидетелите по изброените сделки, а както се посочи, разпоредбата на чл.252 НК инкриминира системното (повече от
три), по занятие извършване на всякакви банкови сделки, без разлика дали са от
един и същи или от различен вид.
Както се посочи,
по правило системното (по занятие) предоставяне на парични суми под формата на
заеми на други лица срещу възнаграждение (лихва) за ползването на заетата сума
с основната цел заемателят да реализира доходи от
реално предоставените средства на други лица (печалба от кредитора) покрива
понятието за дейност на банково кредитиране, поставена под разрешителен режим -
класическа формула на банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на
банките, чрез които те се характеризират и върху които те имат монопол, освен
по изключение.
И
разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗБ (отм.), който е действал към момента на
инкриминираното от подсъдимиите деяние, така и чл.2
ал.2 на сега действащия Закон за кредитните институции, дават легалното понятие за банката, чрез главните банкови
сделки, които тя извършва - публично привличане на влогове и предоставяне на
кредити. Тъй като тези банкови операции изразяват истинската част на банковата
дейност, определено лице има статут на банка само, когато тези операции изрично
фигурират в издадения по надлежния ред лиценз. Определението за банка, вложен в
съдържанието на чл.1 ал.1 ЗБ и чл. 2 ЗКИ не въвеждат забрана банките да
оперират в кредитната си дейност и с други парични средства, различни от тези,
които са резултат на публичното привличане на влогове. Същевременно нито ЗБ
(отм.), нито сега действащият ЗКИ са делегирали права на обикновени физически
лица да извършват банкови сделки, поради
което и подсъдимите не могат да бъдат изключени като субект на престъплението
по чл.252 НК, както вече бе посочено.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите умишлено при условията на пряк умисъл ,когато са
предоставяли кредитите самостоятелно, а в случаите когато са ги предоставяли
заедно , умисълът им също пряк , е бил и общ и са действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, което се
установява от конкретните действията на самите подсъдими. Съдът не споделя
посоченото от защитата на подс.М. , че се касае за
извършени измами, защото от събраните и обсъдени доказателства за отношенията
на подсъдимите със свидетелите по повод дадените заеми и платени лихви не се
установи специалният умисъл за измама да е съществувал субективно у подсъдимите
при договарянето и даването на заемите. Напротив доказателствата са категорични
, че заемите са давани от подсъдимите за да получават лихва от което са
формирали и доходи. Подсъдимите са
кредитирали лица намиращи се в затруднено материално положение и
дадените заеми срещу лихва са били прикрити или чрез договорни ипотеки на
недвижимите имоти, като посочените в нотариалните актове суми значително са надхвърляли реално дадените
заеми, или чрез покупко- продажби на недвижимите
имоти които фактически са служели за обезпечение на предоставените от
подсъдимите заеми и са ги използвали за да им бъдат плащани съответните лихви.
Това също говори за прекият умисъл на подсъдимите и желанието им за бързо и
лесно противозаконно облагодетелстване , което е и причината за извършване на
престъплението .
Подсъдимият С.Т.А. е роден на ***г***, българин, български гражД.н,
женен , неосъждан, живущ *** с ЕГН
********** , с **** образование , работи като ****** в АК –Х.. Не е
осъждан и видно от приложената характеристика е с добри характеристични данни.
Подсъдимият Н.Т.М. е роден на *** ***, българин, български гражД.н,
женен, неосъждан, с **** образование, ******, живущ *** с ЕГН **********
Характеристичните му данни също не са негативни .
При определяне на наказанието съдът
отчете обществената опасност на деянието която е завишена, както и обществената
опасност на всеки един от подсъдимите, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
За отегчаващи вината обстоятелства на
двамата подсъдими съдът прие значителният брой лица засегнати от деянието,
това, че при някои от случаите са заблуждавали свидетелите, че ще им върнат
имотите , а са ги отчуждавали без тяхно съгласие , както и че вместо
обезпечение на заемите чрез ипотека , са прехвърляли собствеността на имотите ,
след което са се разпореждали с тях ,въпреки върнатите заеми.
. По отношение на подс.
М. като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено и участието му
в по- голямата част от дадените заеми срещу лихва, както и абсурдното му
процесуално поведение, шикалкавене на процеса, довело до удължаване срока на
разглеждане на делото..
Самите подсъдими обаче не са лица със
завишена степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината им обстоятелства
следва да бъдат приети чистото им съдебно минало и добри характеристични данни,
това , че в някои от случаите дадените от тях заеми са били от изключително
значение за заемополучателите. В случая обаче подсъдимият А. има *** ***** деца, но от
събраните доказателства се установено, че едно от тях- *** *** Б.С. А., роден
на ***г. макар и да е **** е в изключително тежко здравословно състояние още от
раждането си, в тази насока са представените Медицинско удостоверение и
Експертно решение на ТЕЛК и Епикриза / л. 664 - 666
т.ІІ НОХД № 472/2009год. /, от които се установява, че е на медикаментозно
лечение с поставена водеща диагноза „******„ с големи и чести припадъци, тежко
ограничена комуникация и има определена 100 % ТНР , като се нуждае пожизнено от
чужда помощ. Безспорно подс. А. е женен, но съдът
намира, че съпругата му не може сама да се грижи за детето им Б. и в това
отношение помощта и грижите на подс. А. са основни.
Това макар и да е едно, по своята същност е изключително смекчаващо вината му
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК .
Такова е и здравословното състояние на подс. М., като от представените по делото епикризи се установи, че е претърпял няколко хирургически
интервенции.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът взе предвид и дългият период от започване на ДП до приключване
на делото с настоящата присъда, което като цяло следва да се има предвид и за
двамата подсъсдими. В случая обаче, при разглеждане на делото пред
настоящия състав ,подс. М. допринесе изключително
много със своето процесуално поведение.
За престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 предл.1-во от НК
законодателят е предвидил наказание „ лишаване от свобода” от пет до десет години и глоба от пет хиляди
до десет хиляди лева, както и кумулативно конфискация на част или на цялото
имущество на дееца. Предвид изложеното съдът определи наказанието на
подсъдимите при условията на чл. 55 т.1 и ал.3 от НК, като слезе под най–ниския
предел на наказанието посочено в санкционната част на чл. 252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 от НК и на подс.А. наложи наказание от 1 /една/ година „ Лишаване от свобода „. На подс. М. наложи наказание от 3 / три / години „ Лишаване от
свобода „ , като отчете основно по-голямата му степен на участие в извършването
на престъплението. Съдът не наложи на подсъдимите кумулативно предвидените в
закона за това престъпление наказания по изложените съображения.
Предвид
размера наложеното на подсъдимите наказание „ Лишаване от свобода „ и
обстоятелството, че не са осъжД. съдът намери, че за
поправянето и превъзпитанието им не е необходимо да изтърпят наказанието
ефективно, поради което на осн. чл. 66 ал.1 от НК
отложи изпълнението на това наказание за срок от 3 години за подс. А. и за срок от 5 години за подс.
М..
С така определените и наложени наказания съдът намира, че ще се постигнат
целите по чл. 36 от НК , както по отношение на подсъдимите така и по отношение
на обществото .
С
оглед постановената присъда с която призна
подсъдимите за виновни в извършването на престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК , на осн.чл. 189 от НПК съдът ги осъди да заплатят в полза на държавата по бюджетната сметка
на ВСС всеки един от тях сумата от по 499,59 лв., както и по сметка на ОД на
МВР всеки един по 652,50лв,
представляваща направени по
делото разноски .
Като
последица от присъдата съдът осъди и подс. М. да
заплати направените от Д.И. разноски в размер на 600лв., а двамата подсъдими да
заплатят по равно на Т.Н. сумата от 1384,54лв. или всеки един от тях по
692,27лв, както и на К.Н. сумата от 700лв. или всеки един от тях по 350лв.,
представляващи направени от Н. и н. разноски
по делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си
Съдия :