РЕШЕНИЕ
№ 814
гр. Благоевград, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103135 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Ц. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. Б*, с. Ц*, ул. „И* чрез адвокат Г. М. против Община
Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр. Б** представлявана от кмета М*.
Твърди се в исковата молба, че от 1985 г. бащата на ищеца Ц** Х., както и лично той,
владее и стопанисва поземлен имот с идентификатор № 78464.501.192, находящ се в Област
Б** с. Ц*, поради което и предвид продължителното и необезпокоявано владение на този
имот в течение на 39 години, упражнявано от семейството на К. Х., той предприел действия
по сдобиване с констативен нотариален акт, като установил, че процесният имот е актуван
като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №
13994/26.09.2024 г. Независимо от издадения АЧОС се сочи, че процесния имот през
посочения период се е осъществявало първо от бащата на ищеца, а след това - лично от него,
поради което същият е придобил правото на собственост на спорния имот по давност, чрез
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години. Твърди се, че
през 1985 г. бащата на ищеца построил къща в съседен имот на спорния, като между двата
имота и до настоящия период няма ограда и се ползват като един голям имот. Сочи се, че
след смъртта на Ц**Х. през 2019 г., ищецът продължил владението на своя праводател
съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Сочи се, че в посочения период бащата на ищеца е
упражнявал фактическа власт върху имота необезпокояван като впоследствие ищецът е
започнал да упражнява фактическата власт лично, а намерението им е било именно своене
на вещта, изразяващо се в извършването на различни действия; обработване на земята,
засаждане и отглеждане на трайна насаждения - овощни дръвчета (круша, слива), засаждане
на зеленчуци, строеж на външна тоалетна и др. Назад във времето се сочи, че процесния
поземлен имот се е използвал главно като зеленчукова градина, като имотът е ограден с
бетонни колове и мрежа от ищеца и неговия баща, по който начин същите са демонстрирали
явно упражняването на фактическа власт върху поземления имот. Твърди се, че до
1
настоящия момент трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот,
като никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца. Оспорва се
издадения АЧОС. Излага се, че в Акт № 13994/26.09.2024 г. за частна общинска собственост
е посочен предходен акт - Акт за държавна собственост № 30/05.01.1986 г., въз основа на
който е издаден процесния. Сочи се, че в графата „одобрявам“ е напечатено името „Г. К*“,
но няма поставен подпис и печат на лицето на мястото, предвидено - за подпис на
председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет. Излага се,
че с поставяне на подпис в графа „одобрявам“ на АДС се удостоверява, че волеизявлението
е на органът, компетентен да одобри съставения акт, а от доказателствена гледна точка се
удостоверява, че компетентният орган е извършил необходимите правни действия и е
установил, че съответният имот е държавна собственост съгласно чл. 77 НДИ, като въз
основа на посочените изводи е направил съответното волеизявление за одобряване на акта.
Сочи се, че липсата на подпис и печат на одобряващия орган представляват липса на
задължителен реквизит от съдържанието и формата на АДС съгласно чл. 79, ал. 1 НДИ,
което обуславя нищожност на акта. На следващо място се сочи, че в спорния акт не е
посочено на какво основание държавата актува имота като държавен, а само разпоредбата на
чл. 77 от НДИ, както в АДС не е посочено коя хипотеза от посочената разпоредба е
относима към конкретния случай. Твърди се, че процесният имот не е общинска частна
собственост, а собственост на ищеца, който го е придобил въз основа на разпоредбата на чл.
77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС, а именно
давностно владение от семейството му, както и лично от него през последните 39 години -
от 1985 г. до настоящия момент.
С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
Община Благоевград, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №
78464.501.192, находящ се в О** с. Ц* с площ от 683 кв.м. (шестстотин осемдесет и три
квадратни метра), трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно
ползване: „незастроен имот за жилищни нужди“, с номер по предходен план: 65, квартал: 6,
парцел: II, при граници (съседи): 78464.501.191, 78464.501.195, 78464.501.193, 78464.501.311
по силата на чл. 92 от ЗС, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1,
предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС. Претендират се и
сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е
собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на
претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост
/ЗОС/ във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Излага се, че със Заповед № 325/06.04.1982 г. на
Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен
план на с. Ц*, в който имот с пл. № 65, кв. 6 е отреден за УПИ I, II, III, VI, VII - процесният
имот е отреден като УПИ II - пл. № 65, кв. 6, с предназначение дворно място - за жилищно
строителство. Посочва се, че от разписния лист към плана от 1982 г., за имот с пл. № 65 са
записани данни за бивши собственици. Сочи се, че по искане на Ц**Х. със Заповед №
2252/24.10.2008 г. е одобрено допълване на кадастралния план за УПИ VII-пл. № 65, кв. 6 и е
отразена построена жилищна сграда. Посочва се, че друг КЗРП за с. Ц* не е процедиран.
Твърди се, че за процесния имот с идентификатор 78464.501.192 има съставен Акт за
държавна собственост №30 от 05.01.1986 г. на Общински народен съвет - гр. Благоевград,
който е изготвен на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни ИМОТИ
/чл. 77, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти: „На актуване подлежат всички държавни
празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на
населените места и на вилните зони, които се използуват като ниви, пасища, градини, лозя и
др. “/. Излага се, че процесният имот представлява незастроен жилищен парцел № II, кв. 6, с
площ от 600 кв.м., при съседи: парцели I и III по регулационния план на с. Ц* като целият
2
имот е представлявал държавна собственост, предоставен за оперативно управление на
Общински народен съвет - гр. Благоевград, като в акта, в графа „бивш собственик“ е
посочен АПК „Д. Б*“, което означава, че имотът е бил част от АПК. Сочи се, че за съседния
УПИ VII-пл. № 65, кв. 6 в справката е отразено, че имотът е държавен, застроен 1983г. от Ц*
Х., въз основа на Заповед № 100/19.10.1982 г. на ОбНС, като за този имот също е съставен
АДС № 27/05.01.1986 г., в който е отразено, че е отстъпено право на строеж за жилище на
Ц**Х. със Заповед № 100/19.10.1982 г. на ОбНС. Сочи се ,че за този имот е съставен Акт за
частна общинска собственост № 3802/01.09.2014 г. Твърди се, че за останалите държавни
парцели, образувани от имот пл. № 65, кв. 6 също са съставени актове за държавна
собственост, като тези парцели също са застроени въз основа на отстъпено право на строеж
за жилища. Сочи се, че от всички държавни парцели, образувани от имот с пл. № 65, кв. 6 на
с. Ц**, единствено процесният парцел № II е останал незастроен. Навежда се, че от
приложената по делото скица на поземлен имот с идентификатор 78464.501.192, същият е с
номер по предходен план 65, кв. 6, парцел II, като съседният имот с идентификатор
78464.501.195 е с номер по предходен план 65, кв. 6, парцел VII и в него има отразени две
сгради с идентификатори 78464.501.195.1 и 78464.501.195.2. Излага се, че със Заповед №
100/19.10.1982 г. на Председателя на Общински народен съвет - Благоевград, на основание
чл. 15 от Закона за собствеността, чл. 130 от ЗТСУ и чл. 103 от Наредбата за държавните
имоти, е наредено да се отстъпи право на строеж върху държавна земя на Ц* Х. в парцел
VII, кв. 6 по плана на с. Ц** за строеж на жилище. Правото на строеж е отстъпено
безвъзмездно на основание МП № 1, като лицето е заплатило само определените такси и
режийни разноски.
С оглед на горното се твърди, че процесният имот, представляващ парцел II, пл. №
65, кв. 6 по плана към 1982 г. на с. Ц* както и съседните му имоти, образувани от имот с пл.
№ 65, кв. 6 на с. Ц* с изключение на УПИ I, са били държавна собственост, като поради
предназначението на имотите за жилищно застрояване, според предвижданията на КЗРП от
1982 г. на с. Ц* с който е извършена първичната регулация, имотите са придобили статут на
дворно място и въз основа на горепосочените доказателства се установява, че същите са
били държавна собственост. Навежда се, че се касае за имот, който е бил част от АПК и
който по силата на посоченото разпореждане, изм. с ПМС №1/1981 г. е предаден на ОбНС,
което обстоятелство е отразено в акта за държавна собственост. Навежда се, че след
01.06.1996 г., с влизане в сила на Закона за държавната собственост, на основание чл. 2, ал. 3
имотът е придобил статут на частна държавна собственост, като с § 42 от ПЗР на Закона за
общинската собственост /обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г./ тя е трансформирана в частна
общинска собственост. Излага се, че с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. е
премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими
имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КНРБ от 1947 г. имотите са били
изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот. Били са
държавни земи, които са предоставяни за управление на държавни предприятия,
учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи, собственост на частни
физически или юридически лица. Съобразно чл. 6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр.
92/16.11.1951 г./, а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/07.09.1991 г./, държавни стават и имотите,
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик и с приемането на §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ тази
държавна собственост, досежно обхванатите от разпоредбата на този параграф имоти, е
преминала в патримониума на общините. Твърди се, че на посоченото основание,
собствеността върху процесния имот с идентификатор 78464.501.192 по КККР на с. Ц*,
както и върху съседните имоти, образувани от пл. № 65, кв. 6, в частност имот с
идентификатор 78464.501.195 по КККР на с. Ц* общ. Благоевград, е преминала в
патримониума на Община Благоевград и същата се легитимира като негов собственик на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР към
3
ЗИД на ЗОС, като придобиването на собствеността от Община Благоевград е по силата на
закона. Алтернативно, се сочи, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот
на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че за процесния имот с идентификатор 78464.501.192 по КККР на с. Ц*, който е
част от имот пл. № 65, кв. 6 по предходния кадастрален план на с. Ц*, не се установява, а и
не се излагат твърдения от страна на ищеца, че за същия е възстановена собствеността,
както и придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. Излага се, че в посочения случай,
имотът като незастроен е подлежал на възстановяване в хипотезата на чл.10, ал. 7 от ЗСПЗЗ,
като имотът не е възстановен, тъй като не е заявен от бившите собственици. Оспорват се
наведените е исковата молба обстоятелства, че ищецът е придобил процесния имот, въз
основа на давностно владение. Излага се, че през 1982 г. бащата на ищеца Ц*Х. е получил
фактическа власт върху съседния на процесния парцел VII-65, в кв. 6 по плана на с. Ц* след
постигнато съгласие със собственика - държавата, чрез ОбНС, въз основа на отстъпено в
негова полза право на строеж за жилищна сграда върху държавна земя – суперфиция, като
въз основа на отстъпеното право на строеж на 19.01.1983 г. е одобрен архитектурен проект
за жилищна сграда в парцел VII-65, в кв. 6 на с. Ц* и е издадено Разрешение за строеж №
97/25.04.1983 г. Твърди се, че в резултат на отстъпеното право на строеж и одобрени
строителни книжа, наследодателят на ищеца Ц* Х. е построил жилищната сграда в съседния
на процесния имот. Излага се, че изградената постройка става собственост на получилия
правото на строеж, който същевременно придобива и правото да я държи върху чужд
недвижим имот, но не и правото да придобие собствеността на земята. Излага се, че не са
представени доказателства от праводателя на ищеца да са предприети действия за
придобиване по този ред право на собственост върху имота, поради което според ответника
следва да се приеме, че към 19.09.1996 г. и след това той е имал качеството държател на
същия. Твърди се, че липса на субективния елемент на владението се установява и от Акт за
узаконяване № 470/20.11.2014 г., с който е узаконен построения от Ц* Х. гараж в посочения
имот, както и липса на субективния елемент на владението се установява и от подадената от
наследодателя на ищеца Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14-
1623/02.05.2017 г. на Община Благоевград, от която се установява, че бащата на ищеца Ц* Х.
е декларирал като собственост само сграда и гараж, находящи се в с. Ц* придобита чрез
строеж, въз основа на Строително разрешение № 97/25.04.1983 г. Твърди се, че бащата на
ищеца е имал ясна субективна представа, че е собственик на жилищната сграда/къща и
гараж и държател на държавния/общински имот, върху който същите са построени, в
резултат на отстъпено право на строеж. Едва след смъртта на Цветан Х. се сочи, че е
възможно ищецът, като негов наследник да продължи и присъедини владението на своя
праводател. В случая обаче се посочва, че след смъртта на своя наследодател ищецът е
установил фактическа власт и продължил владението единствено върху сградата,
реализирана вследствие на отстъпеното право на строеж, поради което според ответника
същият не може да придобие по давност собствеността на земята, върху която е учредено
право на строеж. По отношение периода на владение, който се твърди в исковата молба, се
посочва, че за този период до 1996 г. е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване
по давност на имоти - държавна собственост. С § 42 от ПЗР на Закона за Общинската
собственост /Обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г./ тя е трансформирана в частна общинска
собственост, за която е приложим мораториумът за придобиване по давност, въведен с § 1 на
ЗИД на ЗС /ДВ бр. 105/2006 г. /, продължен до 31.12.2022 г. и К. Ц. Х. не е придобил по
давност описания в исковата молба имот, поради което се иска от съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените по делото
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно Акт за държавна собственост № 30 от 05.01.1986 г. незастроен жилищен
4
парцел № II, кв. 6, с площ от 600 кв.м., при съседи: парцели I и III по регулационния план на
с. Ц* е aкатуван като държавна собственост, посочено е, че е предоставен за оперативно
управление на Общински народен съвет - гр. Благоевград, като в графа „бивш собственик“ е
посочен АПК „Д. Б*“ и отбелязано, че върху имота е отстъпено право на строеж.
За съседния УПИ VII-пл. № 65, кв. 6 е съставен АДС № 27/05.01.1986 г., в който е
отразено, че е отстъпено право на строеж за жилище на Ц* Х. със Заповед № 100/19.10.1982
г. на ОбНС и за него е съставен Акт за частна общинска собственост № 3802/01.09.2014 г., а
правото на строеж е отстъпено въз основа на Заповед № 100/19.10.1982 г. на ОбНС. Въз
основа на Строително разрешение № 97/25.04.1983 г. във връзка с посочената заповед и
изпълване на строежа, със Заповед № 2252/24.10.2008 г. е одобрено допълване на
кадастралния план за УПИ VII-пл. № 65, кв. 6 и е отразена построена жилищна сграда.
Узаконен е гараж, изграден в съседния на процесния имот по искане на
наследодателя на ищеца - с акт за узаконяване № 470/20.11.2014г. на главния архитект на
Община Благоевград.
Наследодателят на ищеца - Ц*в Х. с Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
ДК14- 1623/02.05.2017 г. на Община Благоевград, от която се установява, че бащата на
ищеца Ц*Х. е декларирал като собственост сграда и гараж, находящи се в с. Ц*, придобита
чрез строеж, въз основа на Строително разрешение № 97/25.04.1983 г.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Д. Х., от която се установява, че имот с идентификатор
78464.501.192 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц* от момента на
отразяването му (съществуването му) в кадастралния план като част от имот пл. № 65
(цялото УПИ II) в кв. 6 до настоящия момент не е бил земеделска земя. Не са открити данни
за внасянето на имот с идентификатор 78464.501.192 в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни
организации. Не са открити данни за одържавяване. За територията, в която попада ПИ с
идентификатор 78494.501.192 и съседните му имоти не е установено възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Територията, в която попада процесният имот,
е урбанизирана, като за възстановяване е необходимо да се проведе процедура по чл. 11 от
ППЗСПЗЗ и издаване на скица от община Благоевград съгласно чл. 13 от ППЗСПЗЗ. След
справка в ОСЗ - Благоевград не са установени заявления за възстановяване на собствеността
за процесния обхват. Картата на възстановената собственост за стари реални граници за
землището на с. Ц* е одобрена на 28.03.1995 г. В регистъра към КВС, процесният имот не
фигурира, тъй като попада в територията, отредена за населеното място (урбанизираната
територия). Със заповед № 325 от 06.04.1982 г. е одобрен регулационния и кадастрален план
за с. Ц*, съгласно който УПИ II 65, кв. 6 е идентичен с ПИ с идентификатор 78494.501.192
по кадастралната карта на с. Ц*. Процесният имот е отреден за жилищно застрояване.
Установено е пълно съответствие между отразената в кадастралната карта собственост и
записаново в представената справка към актовата книга. Към момента на огледа (15.07.2025
г.) процесният имот представлява оградено място (от изток, запад и север) с насаждения
(тютюн и тикви). Изградена е паянтова ограда от бетонни колове с телена мрежа между тях.
Не са установени масивни строежи. От север ПИ с идентификатор 78464.501.192 граничи с
път посредством голям откос с височина от около 2.5 м. Датата на поставяне на оградата не
може да бъде определена от инженер-геодезист. От ЦОФК 2006 г. се установява, че върху
част от имота има следи от земеделска дейност; от ЦОФК 2011 г. - върху част от имота има
следи от земеделска дейност; от ЦОФК 2013 г. - не могат да се индивидуализират конкретни
елементи, поради лошо качество на изображението; от ЦОФК 2017 г. - върху част от имота
има следи от земеделска дейност; от ЦОФК 2021 г. върху част от имота има следи от
земеделска дейност; от ЦОФК 2024 г. - върху част от имота има следи от земеделска
дейност. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.09.2025г. вещото лице
допълва, че планът за с. Церово е одобрен със заповед № 325/06.04.1982 г., като това е
5
първият регулационен план, дали имотът е бил земеделска земя преди този регулационен
план, не може да заяви, но около него всичко е застроено - има реално обособена улица от
северната му страна. Достъпът е от висок скат от около 2 метра - улица. От изток и от запад
оградата, която е на място в имота, съвпада с границите на имота по КК. Има леки
отклонения, но са в рамките на допустимото. От запад реално на място тази ограда я няма.
От север е пътят и имотът представлява един голям откос, оградата е по откоса. Пътят
минава през имота по КК. Между пътя и оградата има място, което е откос около 2 метра
широк и има храстовидна, дребна дървесна растителност, която задържа откоса и това са
саморасляци, които са извън оградата. Оградата е по ръба на откоса, който върви по зелената
ивица. Оградата е по зелената ивица, която се вижда на ортофото снимката. Северозападната
част на оградата не съвпада с границите на имота по КК, а югозападната около 3-4 метра
съвпада. От юг няма никаква ограда, само стръмен откос. Достъпът на в.л. е осигурен от
южния имот. Съседният имот от запад навлиза фактически в процесния имот по КК и се
използва от съседи. Улицата, която е по КК не е изпълнена на място, от изток на място има
плет - тъмнозелената ивица на скицата представлява плет от растителност и се намира в
процесния имот по КК. Между този плет и границата по КК в посока изток има
пространство, което фактически е в съседния имот. По КК са отразени имотите, както са по
регулационен план. Има тютюнева градина и 2-3 дръвчета. От имота по КК само част от него
е оградена. Около ¾ от имота е оградена част, от юг няма ограда. На място се ползва само
оградената част, другата е на 2 метра по– ниско, като кота. Няма директна видимост от пътя
към процесния имот. Процесният имот е на 2 метра по - високо от пътя. Оградата е паянтова
с бетонови колове и телена мрежа. При оглед на място имало само едно плодно дръвче в
средата на имота и покрай имота няколко овощни дръвчета, по края - един орех. В единия
край на имота - външна тоалетна метър на метър - в югоизточния край на имота. Към
настоящия момент без да се налагат някакви усилия се минава от юг през съседния имот с
номер 195. Между процесния имот и имот 195 няма ограда. Фактически се ползва като един
имот. Фактическото състояние на терена не позволява ползването на целия имот, защото
самият терен е стръмен.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Л* и Д**. От
показанията на св. Чобанов се установява, че къщата се строяла 1985 година от бащата на
К., има и гараж в имота, който се строил преди 5-6 години от К., в двора се садят домати,
картофи, има и лозници. Имотът е цял, бетонната ограда е направена отдавна и както е била
сложена и сега е така, няма промени. Дворът е ползван само от К. и баща му, никой не им
оспорвал ползването, никога не са оставяли имота, там постоянно си живеят и работят.
Имотът не е равен, има наклон в посока север. Няма стълби, оградата се намира пред къщата
- между улицата и къщата – мрежа, колци и лозници. От другите страни също има колци -
железни. Докато бил жив бащата на ищеца живеел в този имот. Майката на К. е жива и си
живее в имота.
От показанията на свидетеля Д* се установява, че ищецът живее в къща, построена в
съседния имот откакто се е родил. Неговият баща е построил къщата, а парцелът е заграден,
откакто е построена къщата. Къщата е построена около 1984-1985 година, има плодни
дръвчета, градина отглеждат – зеленчуци. Частта на имота откъм долната улица е
обработваема земя – има насаждения зеленчуци и окодни дръвчета по краищата. Едната
къща е на неговия дядо и са съседи. Неговия дядо по бащина линия е имал имоти там.
Откакто е заградено от баща му, не е променяна оградата. В къщата живеят К., неговата
майка и семейството на К.. Никога не са напускали имота, двора и къщата, това им е
единственият имот. Имотът има наклон, има изградена външна тоалетна и до нея има
пътека, не е терасиран и няма подпорни стени, има построен гараж в западната част на
имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правните
изводи:
6
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание - в резултат на упражнявано първоначално
владение от неговия праводател – бащата на ищеца от 1985 година до неговата смърт – 2019
година, и от 2019 година до настоящия момент ищецът е упражнявал давностно владение с
намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в
исковата молба период.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от
ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от
ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на
собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания,
писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своя срок на владение
и срока на владение на праводателя му. За да може да стори това, между предишния и
настоящия владелец следва да съществува правоприемство - частно или общо, а при общото
правоприемство владението може да бъде само еднородно.
От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа обстановка
следва извод за доказване предпоставките на установено владение на по – голямата част (
според вещото лице ¾ от него) от имота от страна на ищеца и баща му, т.е. и на
присъединеното владение, на което се позовава ищеца за срок по – голям от 10 години.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните й последици, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Приема се, че владелецът става собственик на имота от момента на изтичане
на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно
право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността, т.е че придобивната
давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея може да стане и
извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, т.е.
тя не може да се разглежда само като процесуално средство за защита на
материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на давността на
практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало
своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същия
резултат. При това съдът не споделя твърденията на ответника, че анимуса на наследодателя
на ищеца не се доказва по делото с оглед депозираните от същия декларации по чл. 14
7
ЗМДТ, доколкото те касаят различен от процесния имот и сгради, построени в различен от
процесния, а именно в УПИ VII, кв. 65 по по плана на с. Церово, общ. Благоевгград.
При извод на съда за доказване от страна на ищеца на осъществяваното от него и
наследодателя му владение на процесния имот в изискуемия от закона срок, даващ му право
да се позове на придобиване по давност на имота, съдът следва да установи налице ли са
законови пречки за придобиване на процесния имот по давност. В тази връзка съдът намира
следното:
Чл. 86 от ЗС в различните му редакции визира, че не може да се придобие по давност
вещ, която е социалистическа собственост /в периода от 1951 г. до 1990 г./, вещ, която е
държавна или общинска собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г./, а след изменението на
ЗС с ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.- вещ, която е публична държавна или
общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7 от Закона за държавна собственост от 1996 г.
/вещите- публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност/ и чл. 7 от
Закона за общинската собственост от 1996 г. /не могат да се придобиват по давност имоти -
публична общинска собственост/. Тоест, до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по
давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996 г. не могат да се придобиват
по давност само имоти - публична държавна и общинска собственост. Следователно за
имотите, които са частна държавна или общинска собственост след 01.06.1996 г. вече не
съществува забрана за придобиване по давност. Относно тези имоти обаче следва да се има
предвид, че с разпоредбата на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността,
публ. в ДВ бр.46 от 2006 г. и многократно след това изменян, в сила от 01.06.2006 г.,
давността за тези имоти спира да тече до 31.12.2014 г.
Процесният имот е актуван като частна общинска собственост на 26.09.2024г. с Акт
за частна общинска собственост (АЧОС) № 13994/26.09.2024 г., като той може да бъде обект
на разпореждане и да се придобиват по давност. Действително АЧОС не създава права за
общината, но съдът счита, че процесният имот е станал частна общинска собственост като
предоставен в собственост на общината със закон - пар. 42 от ПЗР на ЗобС /обн.в ДВ бр. 96
от 1999 г./, според който общинска собственост стават застроените и незастроени парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Видно от
приетата по делото Заповед № 325/06.04.1982 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е
одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Ц* в който имот с пл. № 65,
кв. 6 е отреден за УПИ I, II, III, VI, VII - процесният имот е отреден като УПИ II - пл. № 65,
кв. 6, с предназначение дворно място - за жилищно строителство. В тази насока е и
заключението на вещото лице.
При това съдът намира за ненужно да обсъжда алтернативно посочения от ответника
начин на придобиване на имота от негова страна - на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във
връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
От тук насетне следва да се изследва въпросът осъществяното владение върху имота
продължило ли е повече от 10 години предвид мораториума, налаган от законодателя през
годините. С Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. Конституционният съд е обявил
за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр.18 от 2020г. и на §2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС.
8
По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. След
обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр.7 от 19.01.2018г.
давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е
обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр.18 от 4 март
2022г. – чл. 151, ал. 2, изр. 2 от КРБ. /Определение № 2613 от 29.05.2024г. по гр.д.
№3645/2023г. на ВКС; Определение №180 от 24.04.2017г. по к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може да
тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от
01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане в сила на решението на
КС/, като за периода от 08.03.2022г. до 26.09.2024г. /датата на съставяне на АОС/ и до дата
15.11.2024г. /подаване на исковата молба/, както и до приключване на устните състезания е
изтекъл срок по-дълъг от две години, поради което общият период на давностното владение
е над 10 години /Определение №326 от 11.07.2017г. по к.гр.д.№5216/2016г. на ВКС/. Ищецът
изрично се е позовал на осъществявано от него владение и присъединяване на такова от
праводателя му, основано на наследяване. Събраните доказателства са безпротиворечиви, че
от 1985г. до предявяване на настоящия иск ищецът и наследодателят му са ползвали
спокойно и необезпокоявано спорния по делото имот като дворно място към къщата си,
ползвайки го като зеленчукова и овощна градина, изградена е в него и постройка – външна
тоалетна. В подкрепа на този извод е и експертното заключение, от което се установява
фактическото ползване на имота и което напълно кореспондира с показанията на
разпитаните свидетели, както и приложените снимки. Заграждането на имота чрез
отделянето му и разграничаването му от останалата част от земната повърхност с
обособяване на конкретни пространствени предели на осъществяваното владение,
застрояването му, ограничаването на достъпа на трети лица и обективирането на тези
действия, явно, открито, спрямо неограничен кръг лица, следва да се счете за обективиране
на собственически намерения. След смъртта на Ц*Х. владението е продължено от неговия
наследник – ищецът и семейството му.
Възражението на ответника за неоснователност на иска, поради установеното по
делото, че ищецът, респ. наследодателят му не са владели целия имот, а част от него, поради
което искът не следва да уважава, съдът обаче споделя с оглед заключението на вещото
лице, че оградената част от имота е ¾, не целият такъв. От това следва изводът за
неоснователност на иска, поради наличие на законови забрани за придобиване на реална
част от парцел. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство от
1973 г. /отм. 2001 г./ се забранява се придобиването по давност на реално определени части
от парцели /имоти, включени в границите на дворищно-регулиционните планове на
населените места/, какъвто е настоящият случай. След изменението на чл. 59 от ЗТСУ с ДВ
бр. 34 от 25.04.2000 г. няма забрана за придобиване на реална част от парцел в случаите,
когато частта се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 от ЗТСУ /за
образуване на повече на брой самостоятелни парцели, за упълномеряване с части от съседен
парцел, за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти/, а оставащата част
отговаря на изискванията за мининални размери по площ и лице на парцела или също се
присъединява. Съгласно чл. 200 от Закона за устройство на територията реално определени
части от парцели могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за
минималните размери на парцелите по чл. 19 от ЗУТ – в градовете 14 м. лице и 300 кв.м.
9
повърхност. Не се изисква такова лице и повърхност, ако частта от поземления имот се
присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ или също се присъединява към съседен парцел. В случая няма
нито твърдения, нито доказателства да е налице такова съответствие, поради което ищецът
не може да придобие реално завладяната от него част от процесния имот, представляваща
реално определена част от парцел /имот, включени в границите на дворищно-
регулиционните планове на населените места/.
По разноските:
С оглед горните изводи на съда, разноски се следват на ответника в размер на 1 400
лева за възнаграждение за вещо лице и 300, 00 за юрисконсултско възнаграждение по чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК К. Ц. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. Б* с. Ц*, ул. „Из*чрез адвокат Г. М. против Община
Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр. Благоевград, 2700, пл. „Г. И* представлявана от кмета М*за
признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът К. Ц. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. Б* с. Ц* ул. „И*е собственик на основание придобивна
давност на поземлен имот с идентификатор № 78464.501.192, находящ се в Област
Благоевград, общ. Б*с. Ц*с площ от 683 кв.м. (шестстотин осемдесет и три квадратни
метра), трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване:
„незастроен имот за жилищни нужди“, с номер по предходен план: 65, квартал: 6, парцел: II,
при граници (съседи): 78464.501.191, 78464.501.195, 78464.501.193, 78464.501.311 като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. Б*с. Ц*ул. „И*а заплати на Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр. Б* 2700, пл.
„Г. Из* представлявана от Кмета М*сумата от 1 700 лв. за сторени по делото разноски, от
които 1400 лева за възнаграждение за вещо лице и 300, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10